Този разказ е за любов.
В него има три главни
действащи лица –
Тя, Той и една Тава с имамбаялдъ.
Лято е. Градът блести
ослепително, облян в горещите юлски слънчеви лъчи.
Петък е.
Тя…Тя се
прибира ентусиазирано към дома си след края на работния ден. Ще наготви
имамбаялдъ и ще посрещне своята голяма любов.....
След повече от 30 години
брак и спомени в различни цветове, две прекрасни дъщери и едно малко, сладко
внуче, след дълъг път, извървян и споделен заедно, Тя все още пърха като ученичка и е
нетърпелива за тяхната среща.
Той.....Той
ще тръгне от София след края на своя работен ден, ще дойде късно вечерта, ще
вечерят и ще се разходят край Босфора, докато заспалият вече град сънува своите
шарени сънища.
Тя и Той
обичат този град, който им се открива съвсем плахо, ден след ден, като
срамежлива ханъма с най-локумената усмивка на света.
Часът наближава 9.
Слънцето потъва в безкрайното синьо око на морето…..
Тя вече е сложила Тавата с
патладжаните във фурната. Изпекла е и хляб - модерен, от лимец.... Хубаво ще е,
както винаги!
Телефонът издава звук,
някакво съобщение....от службата по сигурност към работата й. Предупреждават, че
изглежда има опит за преврат. Да не напускат домовете си. Ееее,
преиграват.....непрекъснато ги обгрижват в тия смутни времена. Живее в скъп и
красив квартал. Поглежда през прозореца – на улицата пренаселеният град бъбри,
смее се, пее, празнува, а в близкото заведение
е весело, петък вечер е....какъв ти преврат! А и Той пътува насам, какъв
ти преврат...!
Тя слага на масата
подходяща покривка, миришеща уютно на ютия и пролетни цветя....подрежда
чинии, салфетки, прибори, чаши....за двама! Поставя елегантни свещи в
изящни малки свещници ....Бутилка розе мръзне в хладилника......чаша вино
винаги разтваря всички ежедневни дертове.
Телефонът отново
настойчиво съобщава .... Да, потвърдено е, извършва се преврат, не напускайте
домовете си.
Абе я стига.....!!
Телефонът звъни....малката
й дъщеря, притеснена, звъни отдалече, вече са съобщили по чуждите телевизии,
къдесимамокъдеетатипътувалипазетесемолятепазетесе ....
Тя поглежда отново през
прозореца - на оживената до преди минути улица няма жива душа, а във въздуха
шумоли напрежение, разцъфва тих ужас....
Тя грабва телефона ....Той
- вече е в града, но е някакъв драматичен хаос, задръствания, кръжат
недружелюбни хеликоптери....Нещо я хваща здраво за гърлото, стомашносъдържимото
прави екстравагантно салто в корема й, уф, стегни се ....направи нещо,
помогни!
Телефонът вече е полудял,
звъни.....Той я моли да не излиза от къщи, Тя иска да се махне от тази
стая, пълна с въпроси без отговори…. Грабва ключовете от шкафа, стиска ги
здраво, метала сковава шепата й, пълна с болка....Излиза навън в юлската вечер,
крачи по хладната тишина на улицата........Тази вечер морето е по-шумно от
многолюдния град. Тази вечер дори въздухът мирише различно…Едно коте заблудено
мяучи в мрака, загризало усърдно кокалче…....храна, храната, тавата....Оооо, ами Тавата с
имамбаялдъ...? Тавата остана в неизключената фурна. Ама че скапана работа -
ако се върне да я изключи, не е на хубаво, ще й мине котка път...Ама пък да
загори яденето в тавата, да стане някоя беля.... Абе я да се върне, всичко ще е
наред, всичкощеенаредвсичкощеенаред спокойнонямадатиминекоткапът! Изкачва на
бегом етажите, влиза в апартамента, изключва фурната, телефонът пак звъни, и
пак, и пак....Тя грабва отново ключа, отново ръката й изтръпва от студения метал, и излиза навън.
Лута се по празната улица, дори котето вече си е тръгнало... Тя наблюдава с
ужас в очите прелитащите машини, порещи небето с оловно-студени следи. Телефонът....Той
й казва категорично и настойчиво да не го чака навън, опасно е, а и вече
2 часа почти не се движи на никъде, нека се прибере в апартамента и там да го
чака, ще дойде, спокойно, но не е ясно кога..! Тя знае, че наистина е
безмислено да виси навън в мрака и тръгва към входа. Стиска в юмрука си метала,
вече го е затоплила...отваря длан и... О, изненада! О, по дяволите! О, каква
съм патица! О, не, това не може да се случва наистина.....Ами сега?....в
бързината и паниката Тя е взела нещо метално в ръка, да, но това не са
ключовете, а часовника й....мамка му! Нали ги поставя винаги заедно на шкафа - ключове и часовник... дявол да ги
вземе! Това са ключовете за входа на
блока, и за апартамента....егати, какво направих? Сега къде ще се дянат....по
време на преврат! На улицата….остават на улицата! Телефонът...Той я успокоява,
ще намерят решение....Тя не може да си намери място, не може да мисли трезво,
не може да мисли изобщо, пълен блокаж!....Сърцето й тупти бясно, като че ли ей
сегичка ще изскочи от гръдният й кош и ще запрепуска в синьо-лилавата палитра
на нощта. Тя няма пари, документи, с
една плажна рокличка е....какво да стори, по дяволите, всякакви апокалиптични
картини се изписват между редовете на бръчиците й….какво, как, как да.... А,
разгеле, сеща се, че наблизо живее колежка и приятелка, тя ще я приюти
временно, тя е и местна - ще й даде кураж, ето - звъни й , в къщи си е,
на две преки е, наблизо. Слава Богу! Момичето й отваря и трескаво
изслушва накъсания разказ....Спокойно, ще остане при нея, и за съпруга й има
място....Но се замисля за секунда и обнадеждено казва, че над всеки вход на
блок, по принцип и по правило, трябва да има записани няколко телефона на
ателиета за ключарски услуги. Излизат и тръгват към блока. И наистина - над
входната врата има деликатно поставена табелка с три телефонни номера. Ама
чакай, време на преврат е, почти полунощ, какви ключари, какви услуги?
Приятелката й обаче се обажда на първия телефон, казва адреса. Затваря телефона
- до 30 минути ще дойде ключар...Ама как, преврат, задръствания, полунощ....А,
добре, ключаря щял да дойде с мотор, по-бързо е, а и избягва
задръстванията. Е, нее, сигурно полудявам, това просто не може да бъде, няма
как да се случи, нееее....И невярващо Тя, и приятелка, се прибират, за да
чакат. Тя води пак тревожни разговори. Той се е шмугнал с колата по малките
сокаци и се е придвижил съвсем наблизо...Всичко ще се нареди!
Точно след 30
минути нейният телефон звъни - Той е вече пред блока. А на телефона на
приятелката звъни ключаря, и той пред блока.
Няколко минути след това, Тя и Той
влизат в своя чуждестранен дом. Неокопитени, но заедно....щастливи! Очите
им са мокри, преляли от емоции...Отварят измръзналата бутилка, наливат в
чашите и отпиват, опиянявайки се жадно с вино и думи, с думи и вино....
Зората на новият ден вече любопитно и дръзко
наднича през прозореца.
Един гларус с кресливо нахалство
почуква по стъклото.
Тя и Той заспиват
сгушени в обичта си.
А Тавата с имамбаялдъ така си и остана непокътната във
фурната........
Мария Пепелджийска
септември 2016
-------------------------------
PS Това е моят първи опит за нещо като разказ, който дълго "прашолясва" в компютъра, но все пак реших да види бял виртуален свят.....А ако сте стигнали дотук, има вероятност да сте го прочели.....ураааа!
----------
Прочете още от моите десетки пътеписи за Турция и Истанбул:
Локумената усмивка на Ориента
А ето и моите рецепти, с които ще докарате вкусните турски гозби на вашата трапеза:
Хашлама
Благодаря ви, че стигнахте до тук!
