Да хапнем мюнхенски вайсвурст /Münchner Weißwürst/ преди обедния звън на църковните камбани....

Мюнхенски вайсвурст /Münchner Weißwürst/ е традиционна баварска бяла наденица. Тя се приготвя от ситно смляно телешко месо и пресни свински гърди, подправени с магданоз, лимон, индийско орехче, лук, джинджифил, кардамон. Тази смес се "сготвя" и се пълни в пресни свински черва, разделени на парчета от около 12 см всяко. Въпреки това, апетитните бели наденички винаги се сервират потопени във вряла вода, в която се попарват 8-10 минути. Никога не се варят, защото обвивката се спуква, трудно се белят и не са така апетитни.

Сервират се в съда с горещата вода и няколко стръка магданоз. Така се хапват топли и сочни. 

Единствените приемливи спътници на вайсвурста са 

сладката баварска горчица Wirtshausern, 

хрупкав солен бретцел и 

пшеничната освежаваща вайсбира Weissbier. 

Ако консумирате вайсвурст без бира, горчица и бретцел, възможно е местните да ви гледат с лека насмешка, че не разбирате правилно живота....

Странното е, че баварците ядат вайсвурст на закуска или най-късно до 11-12 ч на обяд. С бира....

Има поверие, че вайсвурста не трябва да чуе обедния звън на камбаните на църквата. Всичко това има праистория обаче....Белите баварски наденички са измислени съвсем случайно от един млад месар Йозеф Мозер, който след като свършил дебелите овчи черва за наденици, се наложило да напълни тънички свински черва. Но се страхувал, че ако ги изпече на скарата, нежните свински черва ще се спукат, затова ги попарил за 10 минути и съвсем деликатно сервирал в купа с гореща вода. Началното недоверие към новия колбас се превърнало в бурни овации....а Мюнхен се сдобил със своя специалитет. Това се случило през 1857 год. на  Мариенплац. И защото е нямало хладилници, а наденичките били малотрайни и без консерванти, трябвало да се изконсумират най-късно до обяд, пресни, пресни....

преди обедния камбанен звън.

 Цветът на вайсвурста е неговата гаранция за свежест и качество. Той трябва да е бял почти като сняг, а през обвивката да прозират тук-там само зелените парченца магданоз. 
Е, сега с наличието на хладилници и консерванти, Мюнхенските бели наденички могат да се купят в магазини по цял свят. И може да се поръча купичка с два вайсвурста, плуващи в гореща вода, по всяко време на денонощието във всички мюнхенски кръчми, но нека да не забравяме, че за бавареца това е просто закуска.....и вайсвурста му не бива да "чуе" църковните камбани. 

И да бъде полят с пшенична бира.... 

Другата странност при ядене на вайсвурста са различните начини със специални наименования за обелване и хапване на наденичката. Един от тях е  обелването на кожата по дължина и после претъркулване на месото от кожата с вилица, при друг  месото се яде по специален начин чрез изсмукване,......

но нека оставим това изкуство на самите баварци!.....

Днес тези наденички са с географско защитен произход и Münchner Weißwürst се наричат само тези, произведени в Мюнхен.

Две от добрите места, в които местните похапват вайсвурст са: 

 - Bratwurstherzl до Viktualienmarkt

 -  Weisses Brauhaus

Не сте ли хванали още аероплана за Мюнхен? 

Ако скоро имате път натам, 

можете да си купите от всеки пазар насипни пресни, 

и от всеки магазин опаковани бели наденички, 

и да се поглезите в къщи.

А ето как да ги приготвите и сервирате подобаващо....

В заврялата, леко подсолена вода пускам наденичките и махам от котлона. Слагам капака и оставям така да се попарват 10 минути. После изваждам в керамична купа наденичките, заливам  с все още горещата вода. Накъсвам отгоре няколко стръка магзаноз и сервирам.

С бретцел...

Със сладка баварска горчица...

И освежаваща пшенична вайсбира.....

GUTEN APPETIT!

Мамината гозба ОРИЗ НА ФУРНА СЪС СУДЖУК, ЯЙЦА И ПРЯСНО МЛЯКО - една неочаквано добра комбинация!

Понякога си мисля, че една от моите мисии в този живот

/ а може би и в онзи, знае ли човек...!/ 

е откриването на перфектния суджук.....

затова и от как се помня съм в непрестанен своеобразен  режим на дегустация на суджуци. Опитала съм разни и разнообразни екземпляри по света и у нас, 

от разни и разнообразни видове меса...дори суджук от кит съм опитвала.

това ми е нещо като мания, хоби, лудост,и аз не знам как се нарича... 

гонитба из цял свят в откриване на съвършенната хапка......

засега поне имам няколко фаворита, и те са все от нашите родни ширини!

 Днес обаче ще ви  "светна" за една любима моя  прекрасна гозба със суджук, 

но с леко сурово-сушения му събрат, 

а не онзи - силно изсушения, моя любим, 

дето се дъвчи кат парче съкъз.....

Тази рецепта зная от моята майка. Едно време мама я готвеше с домашен суджук, от онези дето висят по прътовете на балконите, главно из провинцията.... Днес, у дома, е също много любима гозба и моите домашни любимци си я пожелават често....На пръв поглед е малко необичайна комбинацията на яйца, прясно мляко и ориз в солен вариант със суджук и дъхав джоджен, ноооо...повярвайте - неустоимо вкусна гозба е! Всеки път благославям автора на тази гозба, колчем седнем дружно на масата с голяма тава от нея...И направо забравяме всякакъв етикет и  копаме, копаме в тавата и докато не я приключим напълно не мирясваме..... Особено е актуална зимно време, защото в компания на царска, селска или изобщо някаква туршия, става още по-неустоима комбинация.
Не съм срещала още човек, който да познава и да приготвя  тази гозба в дома си. Дори роднините ми не са я наследили от лели и учинайки. Явно само мама я готви... Понеже е една от най-любимите гозби на малката ми щерка, съм длъжна да я "завещая" в този виртуален тефтер с рецепти.....

ОРИЗ НА ФУРНА СЪС СУДЖУК, ЯЙЦА И ПРЯСНО МЛЯКО

Необходими са ни за една тава с диаметър:

2 подкови леко изсушен суджук

1 ч.ч. ориз

4 ч.ч.прясно мляко

4 яйца 

1 гл.лук
5 суп.л. олио
джоджен
щипка сол

Нарязаната на ситно глава лук задушавам в олиото/ ако ви се вижда много, намалете количеството, но ориза поема и е вкусен с повечко мазнина/ за минута, а след това добавям ориза. При  непрекъснато бъркане на тих огън задушавам  ориза, да стане прозрачен, около 4-5 минути. Прибавям суджука, нарязан на кръгчета, разбърквам, точно колкото продуктите да си омешат вкусовете още в тенджерата. Изсипвам всичко в тава.
В купа слагам свареното мляко и разбърквам енергично с бъркалка яйцата в млякото. Изсипвам ги в тавата. Посолявам / съвсем малко, защото суджука е солен/ и прибавям обилно/обилно!!/  количество джоджен.
Пека във фурната до готовност на ориза и докато получи отгоре един апетитен загар от яйчената смес, като крем-карамел почти.
!!! Изстинала  тази гозба е по-вкусна!

Може да се приготви и с едър булгур!
Сервирайте с някакъв вид туршийка зимъска. През другите сезони със зелена салата.И руйно винце.....
Да ви е сладка мамината гозба!

И една снимчица с мама от 

" стар албум със снимки черно-бели,

доста пожълтели, надписани дори....":

РАЙСКА ЯБЪЛКА /персимон/ с хамон

Не знам дали вие обичате тези искрящо оранжеви плодове, които китайците наричат храна на Боговете....но аз в този сезон съм пристрастена към тях, обожавам ги. Не знам дали знаете, че те биват два вида - кръгли и по-сплескани. Кръглите се ядат, когато омекнат и имат леко тръпчив вкус, и тях много не ги обичам. Но сплесканите са невероятно сладки и неустоими, и могат / дори аз ги предпочитам/ да се ядат и напълно твърди. Уж са твърди, но като се обелят и отхапят...ммммм,  медена сладост! Да уточня, че говоря за наши, български райски ябълки, расли в Петричко.
Освен всичко друго, персимона е и много, ама много полезен плод.

"Райската ябълка е богата на витамините А, С, Р, Е и от групата В, минералите калий, магнезий, йод, калций, фосфор, мед и манган. Съдържа много захари, най-вече глюкоза и фруктоза, органични киселини, багрила и пектинови вещества. Райската ябълка е с висока хранителна стойност. Плодът доставя много ценни вещества, но в същото време съдържа малко калории и ефективно успява да създаде дълго чувство за ситост. Поради тези си качества, се препоръчва горещо от диетолози за хора с наднормено тегло.Комбинацията от флавоноиди, танини, бетулинова киселина и шибуол в плода спомага за ограничаване на клетъчното окислително увреждане, стимулира разтварянето на туморните клетки и предпазва от ДНК мутации. Голямото количество йод прави божествения плод много добро средство за борба със заболявания на щитовидната жлеза.Райската ябълка е изключително богата на Витамин С, затова е добре да се консумира през този сезон на годината, когато върлуват грипове и настинки. Тя е най-препоръчваният плод за борба с лошото настроение и депресиите през студените месеци, провокирани от мрачното време и липсата на слънце.Яркият оранжев цвят на плода говори за високо съдържание на бета-каротин. Той е полезен за зрението и защитава кожата от преждевременно стареене." - копирано от  тук

Райската ябълка се съчетава перфектно и със соленичкия вкус на прошуто, хамон, сушен еленски бут или някакво меко френско сирене.
Аз често приготвям персимон по този начин и с чаша червено вино е невероятен финал на деня.....Или добро начало на всяка една изискана вечеря.

За целта са ни необходими:
1 райска ябълка от сплесканите, твърда
5 резена  хамон / моят хамон ми бе любезно подарен в кошница-изненада от lidl /
по желание - 5-10 люспи пармезан
Обелвам райската ябълка. Нарязвам я на кръгли резени по широчината на плода. Върху всеки плод небрежно поставям тънък слайс прошуто. Отгоре нахвърлям по няколко люспи пармезан....Наливам си чаша червено вино и.....воала, животът е прекрaсен! Да ви е сладко!

СВИНСКИ ДЖОЛАН С КИСЕЛО ЗЕЛЕ, КЪРВАВИЦА, МАНАТАРКИ И СУШЕНИ СИНИ СЛИВИ .... българо - полска компилация

Срещнали се Мечо Пух и Прасчо.

- Прасчо, знам какво ще станеш като пораснеш!

- Сериозно? Сигурно си ми чел хороскопа?

- Не, четох една готварска книга

----------------------------------------------------

Гадничкоооо, ама е вярно.....

Не съм ходила никога в Полша, но имаме семеен приятел с полски корени,
та той ни е правил полски вечеринки...
и съм опитала туй-онуй от полската кухня.
Затова като чуя Полша, и си представям веднага Бигос...
Сещам се за обожаваният от мен Уди Алън,
който пък казва, че "... всеки път като си пусна Вагнер, и ми идва да окупирам Полша!"
Въпрос на гледни точки!
Та това зимно ястие е компилация между: 

Бигос -  полската версия на месо с кисело зеле, в което се слагат различни видове месо, колбаси, сушени сливи, и се готви няколко дни, като всеки ден се прибавят нови и нови продукти.

Банска капама -  една от Бг версиите на  месо с кисело зеле, месата пак са различни видове плюс  кървавица и суджук.

Аз пък си имах налични свински джоланчета и кървавица....така че, както винаги, реших да импровизирам:

Добавих сушени сини сливи - за сладост.... 

Праз и лук - за аромат....  

Сушена чушка - за вкус.... 

Сушени манатарки - за разкош....

И се получи една страхотна зимна вкусотия, 

малко по-различна от баналното свинско със зеле, 

но в никакъв случай ненатрапчива с леко екзотичния вкус  от сините сливи. 

Просто страхотна....
 българо-полска компилация на месо с кисело зеле!

СВИНСКИ ДЖОЛАН С КИСЕЛО ЗЕЛЕ, 

КЪРВАВИЦА, МАНАТАРКИ И СУШЕНИ СИНИ СЛИВИ 

Необходими продукти:

2 свински джолана с кожа от малко прасе

1 средна кисела зелка

1 каф.ч. сушени манатарки

шепа сушени сини сливи без костилките

1 сушена кървавица

бялата част на 1 стрък праз

1 гл.лук

2-3 сушени чушки

сушен риган

черен пипер

червен пипер

1 каф. чаша зелев сок/или вода,или  чист бульон../

Готвенето на това чудно вкусно компилирано ястие е много просто....От зелката си запазвам две цели листа и после я нарязвам на ситно.Нарязвам  лука и праза на ситно. Поставям всичко в  голям глинен съд. Слагам манатарките, сините сливи, сушените чушки също нарязани на ситно, черен и червен пипер, риган. Обърквам хубаво и сипвам зелев сок, бульон или вода / ако не е много кисело зелето, слагам сок, ако обаче е достатъчно кисело - ползвам или чист бульон от месо, или просто вода/. В средата курдисвам джоланите, като всеки от тях съм завила с двете зелеви листа, затварям с капак глинения съд и забравям във фурната на 200 градуса за около 3 часа. Е, 1-2 пъти отворете капака и погледнете какво се случва вътре, като по някое време събличам зелевите листа от джоланите и прибавям кървавицата /тя е сушена и не й трябва много за да се изпече/.. Аз увивам джоланите в листата, за да не прегори месото, а да стане крехко и сочно и да се топи в устата..... Не е удачно да се препече  месото, защото рискувам кожата на джолана да стане златиста и апетитна на вид, но  като подметка твърда. Хубав, препечен и сочен джолан едновременно, се приготвя само в конвектомат.
Ами, това е - бързо, лесно, и уникално вкусно! И не забравяйте руйното червено вино, че иначе направо сте изхабили гозбата....

 И малко зимни пейзажи от Пампорово,  в унисон с тази определено зимна гозба....:

Да ви е сладко, а аз ще се спусна по пистата, за да си заслужа джоланчето.....

ИТАЛИЯ върху препечена филийка или БРЕЗАОЛА с лимон, зехтин, рукола и пармезан

Нали съм си още на италианска вълна.....Затова една бърза и много вкусна вечеря, съчетала вкуса на Алпийската брезаола, аромата на рукола, свежестта на лимона и соления дъх на отлежало пармиджано...аааа, и всичко това обилно полято със зехтин, екстра девствен....и пивко италианско вино.....То какво повече му трябва на човек! 

Та значи какво ви е необходимо, за да докарате този разкош и на вашата трапеза :
-  200 грама брезаола, на тънки слайсове

А що е то Брезаола - прочетете тук:

Menta E ROZMARINO, или моите впечатления от ИТАЛИАНСКАТА КУХНЯ

- 100 грама пармезан
- една връзка рукола
- сокът на 1 лимон
- 1 каф.ч. зехтин
- клонче чери доматки

Цялата философия е  да си намерите висококачествени продукти. Брезаола вече има и у нас, в италианските магазини за хранителни стоки. качествен пармезан - също.....на мен обаче ми ги изпраща регулярно и директно от извора, моя близка - Райнок, сърдечно благодаря!

А после в приготвянето няма никаква сложнотия....В голяма и разлата чиния нахвърлям малко рукола, върху нея подреждам слайсове брезаола, после пак рукола...отгоре - люспи пармезан, режа ги с уреда за белене на картофи. И заливам обилно със смес от лимоновия сок и зехтина, ама обилно, ей- не се скъпете....

Тази италианска  разкошотия, или поне част от нея, поставяте върху пречена филийка, а у дома често и върху препечена  питка. И си наливате чаша прекрасно италианско вино.....LA DOLCE VITA!

ПОЛЕНТА-ТАРАНЬА /Polenta taragna/ - перфектна храна за студа навън и "код червено" за Трифон-Зарезан

Тази полента или качамак по нашенски, е смес от 80 % царевично брашно и 20% брашно от елда. Тя се произвежда и използва в северната Италианска област Ломбардия, където се простират Алпите и зимите високо в планината изискват едновременно хранителна, засищаща и полезна храна, каквато е елдата.

В Италия се яде много полента, като гарнитура за всякакви риби и меса. Но само в Ломбардия може да се опита полента-тарагна. Името й произлиза от tarel, това е една дълга пръчка, използвана за разбъркване на полентата в гърнето, в което се приготвя. В Ломбардия се сервира главно с парчета вкусна Bresaola или печена наденица. За това съм писала повече в поста ми  

MENTA E ROZMARINO, или моите впечатления от ИТАЛИАНСКАТА КУХНЯ

ПОЛЕНТА-ТАРАНЬА  /Polenta taragna/

Ето какво е необходимо за приготвяне:

250 гр.полента-тараньа

125 гр.масло

100-150 гр. сирене casera или пармезан

1200 мл подсолена вода

по желание- 1-2 листа салвия

                       2 скилидки чесън

.....................

сурова наденица

.....................

свински език

1-2 дафинови листа

2-3 зрънца бахар и черен пипер

сол

В тенджера завира водата, подсолена на вкус. Когато водата заври, намалям котлона. Бавно, на тънка струйка се изсипва полентата във врящата вода при непрекъснато бъркане. На всяка опаковка е отбелязано точно колко е времето, необходимо за сваряването на полентата - специално на тази й трябваха 5 минути, но имах и други с по-дълго варене.

Махам тенджерата от котлона и прибавям в нея маслото и пармезана, нарязан на кубчета. Пармезана остава на леко разтопени и разтегливи кубчета. Може да се сложи и настърган, но тогава няма да го има този очарователен и полу-разтопен  ефект.

Изсипвам сместа във форма, или купички, или я разстилам в голяма тава. Сега вече може да се прибави и една екстра, която е по желание - в една лъжица масло се запържва съвсем леко ситно нарязания чесън и салвия, и се залива с тази ароматна смес  готовата полента. По-вкусна е топла, но ако изобщо остане, си я харесваме и хапваме и студена.

Тази рецепта може да се приготви и с нашият царевичен качамак. У дома обичаме елда, и затова вкусът на такава полента много ни допадна. Пробвахме я в комбинация с различни допълнения.....
С препечена наденичка :

С език, който съм сварила с много малко солена водичка, с прибавените вътре  подправки:


Може да се сервира, като
- милфьой с език или месце и печени зеленчуци,
 -  гарнитура с форма на цветчета например, към различни меса и риби....

Ако предпочитате вариант без месо, страхотно си партнира и с тези две салати:
Салата от зелен боб
Салата с мариновани гъби-кладница
Салата с червено цвекло

Току-що обявиха отново код оранжево за цялата страна, заради рекордни студове. У дома предпочитаме " КОД ЧЕРВЕНО"  -

Кабернето ще е чудесно за целта!

За да  ви е сладко и сгряващо на душата!

И честит Трифон-Зарезан!

Наздраве!

 картината е на художника Ганчо Карабаджаков

---------------------------------------------------

Можете да разгледате 

  моите рецепти от италианската и алпийската кухня - ТУК :

--------------------------------
А за Алпите и Ломбардия съм писала  ТУК:

Италианският курорт ЛИВИНЬО /LIVIGNO/ - Алпийска снежна приказка през април


СЕЙНТ МОРИЦ /St. Moritz/ - шлифованият диамант на Швейцарските Алпи


БЕЛАДЖО / Bellagio / - перлата на езерото КОМО в ИТАЛИЯ
-----------------------------------------------------------------------------