17 август 2021

Гурме идилия в няколко действия, или неуспешен опит да "изядем" Истанбул






Животът в Истанбул е пищен спектакъл -  водата, шумът, цветовете, ароматите, храната, хората и оборотите, с които забързано се движи всичко, са изключително забавление. А  безобразно вкусната храна пък е пищен каръшик от елегантността на Средиземноморието, пикантността на Анадола и уханието на Ориента! Обичам го този град!

Истанбул ми мяза и на срамежлива ханъма, която показва своите прелести яваш-яваш, и то само на най-верните си почитатели......каквато съм аз! Всеки път крие нови и нови изненади. Затова и решихме, че ще е приятен начин да оползотворим останалите ни от лани самолетни билети до Истанбул. Напълно доброволно към нас се присъединиха и скъпи приятели, с които сме споделяли епични пътувания из Италия. Но, понеже забележителностите са ни много добре известни, а и поради пандемията нали все търсим да сме на открито, решихме този път да се отдадем само на удоволствия и гурме преживявания. Ако не сте ценител на добрата храна, спрете четенето до тук.... 

Истанбул е необятен мегаполис, но отдавна е и кулинарното сърце на Европа. Много световни шефове имат там свои ресторанти. Изобщо добрата храна  е нещо като религия в Истанбул. Турците просто обичат да ядат, да ядат..... Не само старите занаяти, но и старите рецепти в Турция се предават от поколение на поколение, и се пазят като семейни реликви. Османската кухня е много богата, но в Истанбул в нея се откриват повече вкусове и аромати, защото градът е мост между различни култури. И като се замисля турската кухня ми е комай и най-любима, в съревнование с италианската и мароканската. Ако се храните на точните места, рядко ще срещнете равнодушно приготвена храна. Какво по-хубаво от хранене навън със зашеметяваща гледка към Босфора и целия град? Какво по-хубаво от релакс с чаша вино, за да отпразнуваме този невероятен град? Какво по-хубаво от разточителна експлозия от вкусове и аромати, поднесени в чиния? 

Е, случват се и разочарования със скучна и мистериозно приготвена храна, особено в град пълен с капани за гладни туристи. Та затова бяхме направили обширно проучване на кулинарната палитра и предварителни резервации за някои от ресторантите, на които се спряхме. 

Букнах разкошен хотел на самия бряг на Босфора, в квартал Каракьой. 

The Wings Hotel

Ето ви линк на хотела, силно препоръчвам - модерен дизайн, големи стаи и бани, всякакви удобства, стаи с изглед към Босфора и много добро съотношение цена-качество. И до самия мост Галата. 



Кварталът Каракьой, а и тези наоколо като Пера и целият хълм около кулата Галата, са с елегантни постройки в стил рококо. Огромното предимство на този, днес модерен ройон на града е, че се извисява над най - драматичната за мен част от истанбулския пейзаж, мястото където се събират Босфора и Златния рог. И много любима....



Никога не правете грешката, да си буквате и закуска в хотел, който и да е той. Защото kahvalti, сиреч закуска на турски, е цяло едно бляскаво гастрономическо преживяване и не е за изпускане.

И ден 1, започваме със закуската..... 

Оказа се, че под хотела се помещава една от известните вериги за бюрек - Левент бюрек. Та първата сутрин решихме да си направим малка оперативка с нашите приятели там и да опитаме разнообразието от баници - със сирене, с пастърма, със суджук, със спанак, с кайма и лук, с шоколад. Истинска наслада! Не съм броила колко пъти сладко похапвахме там и колко пъти сю бюрек в съседни пекарни...срам ме е! Но, услади ни се много! А и отдавна съм фен на турската къпана баница, или Su böreği




След закуска решихме да се разходим по моста Галата и да се изкефим на прелестните гледки наоколо -  

доминиращите в пейзажа джамии и стърчащи в небето минарета,

водата, която плавно лъкатуши с 

накацалите в нея фериботи и танкери с шарени контейнери, 

емблематичните рибари, които кибичат тук, 

продавачите на скумрия в хлебче, или балик екмек, 

пъстрата тълпа зяпачи като нас, 

прелитащите на ята гларуси .....Шарен, прекрасен и луд, луд свят! Бях щастлива, че светът за малко отново отвори за мен!


Решихме, че ще е срамота да не направим една обиколка на историческия център, където да пийнем и следващото ни кафе, курдисани срещу джамията Св.София. И един бърз поглед до Египетския пазар за алъшвериш с малко подправки. Макар, че имам там любимо място за кюнефе, пропуснахме го, заради калабълъка. 


За обяд се върнахме отново в нашия квартал, изкачихме в жегата баира и обядвахме в едно симпатично заведение Fissin, сгушено в малка пресечка на емблематичната улица Истиклял.  Собственика явно е изкупил почти цялата уличка, защото изглеждат различни ресторанти, но всички са все Fissin. И размахват табли десетки сервитьори, обслужването е светкавично, а храната типично турска и много вкусна. Не е капан за туристи, пълно е с местни. Поръчваме различни неща, за да опитаме повече от менюто. Започнахме с мезета от различни зеленчуци, разядки от патладжан и хумус, артишок, телешки дроб, лозови сармички, телешко и агнешко, традиционните пелмени, наречени манти с гъсто кисело мляко. И удавени с много бира.... 







Подходящо време за качване на кула Галата - с панорамна гледка към ширналият се в цялата си прелест Истанбул. Слънцето обаче, спряло сърдито пече, и така беше изпепелило пейзажа  наоколо, че не беше хич за снимки. Но кефа е голям... Величествен град! 





Много приятен начин да се стигне до кулата е и фуникольора, който тръгва от моста Галата и спира до самата кула. А на връщане спускането е особено чаровно пеша по живописните улички с различни магазинчета, от които няма как да не се купи нещо за спомен. Я шал, я пищимал за спа, я керамична купа с лалета, я пакет шамфъстък....армагани и прахосъбирачки бол!  Или тематичните тениски на графичните дизайнери на Aponia:



Да спомена, че целият градски транспорт - метро, автобуси, трамваи, фериботи, фуникольор, барабар с обществените тоалетни, се ползват с Истанбул пас. Карта, която периодически се зарежда с парички. Новото и много объркващо е, че тази карта трябва задължително да се свърже и с хес код, който пък ние попълнихме още на тръгване. Иначе не работи.... Влизане на летище, музеи, молове, е възможно само с хес код. Както и ползването на градски транспорт. Не ни стана ясно как точно този хес код допринася за пандемичната обстановка, но спазваме правилата....... 

Такситата обаче са много евтини, така че се възползвахме главно от тях.  За сравнение ще кажа, че таксито от хотела до летището в Истанбул, което е на 55 км, струваше почти толкова колкото от нашето летище до дома ни, което е на 15 км - около 20 лв.. Или отиваме през 9 квартала в 10, пътуваме почти час в жесток трафик и накрая плащаме скромни 50 лири, или 10 лв наши пари за 4ма. 

Винаги поръчвахме такси чрез хотела, или ресторанта в който сме, за да няма сакатлъци. Случват се измамници и там.

А за вечеря имахме запазена маса в Neolokal - култовото заведение на известния турски шеф Максуд Ашкар, който е известен и у нас с авторското си кулинарно предаване за модерна турска кухня в телевизия 24 kitchen.  Тук има 3 вида дегустационни менюта, с различен брой ястия без вкл. алкохол. Има и меню ала карт. Шеф Ашкар е активен член на движението Slow Food и работи със специално подбрани продукти от цяла Турция. Винената листа пък съдържа единствено турски вина, за които сомелиерът на заведението може да разкаже подробно и да предложи подходящи съчетания. Ние украсихме нашата вечеря с много хубаво вино от Кападокия. Вечерята ни излезе малко над 100лв на човек, което е много приемливо за ресторант от такъв ранг. Докато вечеряхме, очите ни се пълнеха с естетика и финес от красиво поднесената, много вкусна храна, но чак до кулинарен оргазъм не ни докара.... А в други гурме ресторанти ми се е случвало. Сред специалитетите на заведението са бавно готвен октопод, инфузиран с лавандула и сервиран с картофена салата. Телешка опашка с  beğendi /едно от най-известните ястия в османската кухня/ - грилован и след това направен на пюре патладжан, сервиран със сос бешамел.  Наденица от лаврак и морски дарове, гарнирана с традиционните черни лимони от Кападокия. Агнешкото също играе основна роля в менюто, но с модерен прочит - традиционните кебап, месо или  кokoreç  - гриловани дреболии, към които се добавя и сърце и сервирани с няколко цвята сос. 

Заведението ми напомня доста на софийският Космос, заради иновативния начин на поднасяне на традиционни гозби.  Интериора на Космос, който е смела, космическа, архитектурна лудория е с пъти по готин обаче.  

Много съм доволна, че си причинихме това удоволствие от изискан ресторант с топ шеф, с перфектно обслужване и храна. Най-ефектно и тематично бе поднесен хумусът, който изобразяваше надипления ландскейп и слънцето над Анадола:










Следва Brunching по турски тертип.....

Cesme Bazlama Kahvalti. Това е едно от най-известните заведения в Истанбул, специализирано в традиционна турска закуска, която е цял ритуал. Тази закуска преобърна представите ни за думата брънч, който в момента е култов тренд по света и у нас. Но турците си закусват пищно и красиво от край време... Винаги съм се кефила, че в магазите за порцелан имат специални, и то изящни сервизи за закуска. Защото турската закуска събира на една маса семейства или приятели, за да ги сближи и сплоти. И това споделено закусване може да продължи ритуално  с часове. 

Та значи на входа ни посреща аромата на прясно изпечен хляб базлама, дал името на самото заведение. И приготвян току до входа от една жена. Базламата си е нещо като гюзлемата - тънко изпечен хляб с плънка.  Правят я със сирене, спанак, картофи.. Сядаме на масата и пристига първият сервитьор, носещ в панер различни видове базлама. За секунди, като излезли от пещерата на Али Баба, масата ни се отрупва с още няколко вида различен хляб,

тиганчета с менемен - омлет с домати и чушки, запържени в масло, 

acuka - сушени на слънце домати със сироп от нар, чушкова паста, орехи, зехтин и прясна мента, 

каймак с мед, 

домашен суджук върху мекици, 

селекция от сирена с пресни плодове и зеленчуци, 

селекция от маслини и зехтин,  

26 домашни сладка и конфитюри, между които е и невероятен тахан с петмез и сусам,

убийствено вкусно сладко от черници с прясно сирене. 

Сигурно пропускам нещо.... И само нещо в чинията да свърши, веднага носят нова. 

Напитката към закуската, разбира се, е чай, но също сокове от портокал или нар.

Интериорът пък повтаряше цикламения стил на бурно нацъфтялата бугенвелия на входа. По масата също имаше елегантно разхвърляни цветчета от бугенвелия. Абе, какво да кажа.... Невероятен панаир за всички сетива! Цената бе около 20 лв на калпак. 








След тази пищна закуска, се разходихме из модерните и богаташки квартали Мачка и Нишанташъ със скъпи бутици и красиви класически  сгради. Сменихме декора и пихме кафе в луксозният Swiss hotel с божествено вю към Босфора:


След това се разходихме до Бешикташ, където е и една от спирките за фериботите, които кръстосват Босфора, като градски транспорт. Мятаме се на първия и се отправяме към Кадъкьой, квартал в азиатската част на Истанбул. Ах, как обичам да пътувам по Босфора, великолепни гледки към целия град, водата, чайки, романтика....! 








След около 30 минутно порене на босфорските води, слизаме и почти веднага се озоваваме на кадъкьойския пазар. Тук има всичко, но е с по-малко калабълък от Египетския такъв.



Чуден пазар от едната страна на улицата, чудни рибни ресторанти от другата страна. Бяхме си набелязали Ciya Sofrasi - непретенциозно заведение с локални гозби от запазени рецепти. Но не бяхме все още гладни, а сърцата ни умираха за бира, бира... И затова седнахме в рибен ресторант, набързо излочихме по няколко бири, гарнирани с микс от пържени рибки, пълнени миди и гриловани калмари. но бирата беше фаворита.....

Припомням им вица за чешкия войник, който отишъл на война и изпратил  писмо на майка си - "Мама, три дена немали пиво. То биле страшно!!!" Много се смяхме....

А вечерта едно такси ни откара в квартала Кумкапъ, известен с десетките си рибни ресторанти. Може и стотици да са, не знам. Толкова ресторанти на едно място не съм виждала никъде другаде. Нарочно избрахме да сме там в събота вечер, за да е купона на макс. Към 21ч вече никъде нямаше празна маса. Колкото пъти съм била тук, турците винаги шумно празнуват живота. Танцуват, пеят, а музиката от десетината групички музиканти обикалящи масите се слива в една грамаданска веселба. На съседната маса до нашата, възрастна жена така пламенно танцува за своето семейство, напълни ни душата. Музикантите дойдоха и при нас, но бързо разбраха че танцуващи няма да има, взеха си парсата и преминаха на следваща маса. 







А иначе, който и ресторант да изберете, храната е добра и почти еднаква и като асортимент, и като цени. Ние решихме да седнем на мейдана, ще рече площадЯ, в едноименно заведение Мейдан Кумкапъ, за да наблюдаваме всичко наоколо. Всички мезета поръчахме от риби и морски дарове. А за основно - лаврак на сол, който тук е голямата атракция. Носят го на специална за целта маса, келнера запалва солта, после с чук троши солта, обезкостява рибата и сервира в плато само рибешкото месо и картофки, които са се изпекли около солта с риба. Голяма вкусотия! 270 лири е този лаврак, т. е. около 50 лв и сервитьора дойде специално да ни предупреди за цената, за да не станела грешка, защото всичко друго е много по-евтино. Но все пак този рибок нахрани 4ма.... 

И понеже бая алкохол изпихме, бая храна изядохме, та се прибрахме бодро пеша по сокаците до хотела, което си е час и кусур ходене. Но е интересно, защото Истанбул никога не спи. И в 2 ч през нощта всичко работи, трафика е натоварен, щъка народ, и продължават да ядат, и да ядат.... И не щеш ли, оказва се че сладкарницата за баклава до самия ни хотел, също работи и народа дъвче баклави и лъщят едни захарни усмивки по лицата им. Ама само ние ли сме будалите, я да излапаме малко въглехидрати, стига сме яли само здравословни риби..... Боже! Каква голяма грешка! Баклавата е толкова вкусна, че след това цяла седмица отскачахме за по парче греховно калоричен сладкиш. Да ви обясня, че това е първата сладкарница за баклава в Истанбул - легендарната Кaraköy Güllüoğlu , отворила врати на същото място през 1949г. Но семейната история започва в град Газиантеп в първата половина на 19век.Изборът на баклава е огромен, и всички са чудни на вкус - топят се в устата, но са и хрупкави и с разточително количество шамфъстък или орехи. Най-вкусната баклава ever! Тук видях за сефте сандвич баклава с щедро количество каймак! 



Да ви разкажа и за Soğuk baklava, демек студена баклава - новият тренд при баклавите в Турция. В желанието си да направи баклавата по-лек десерт, майстор от Диарбекир стига до тази рецепта преди 3 години. И вече 3 години тя е бум по турските сладкарници. Чудите се каква е разликата между традиционната и студената баклава? И в двете има тестени кори и неприлично количество шамфъстък или орехи. Но  студената е залята със студен млечен сироп, направен от прясно мляко и по-малко захар. Отгоре е поръсена обилно с какао и пак шамфъстък, но смлян. Студената баклава не е така шербетлия, наистина е лека и безобразно, неприлично, пристрастяващо вкусна!  Преди дни се прибрах от Истанбул, а акъла ми е още в тая soğuk baklava.....

Следващият ни адвенчър беше  черноморското градче Şileмалко  курортно градче  с много рибни ресторанти. Пътят ни минава през азиатската част на мегаполиса. Стърчат един до друг небостъргачи, скъпи квартали, чисто и много спретнато. Разкошно поддържани градинки навсякъде - зелено и пъстро в жегата. Видяхме феноменални кадри - ултра модерен небостъргач, а току пред футуристичната фасада от стъкло и алуминий, стърчат и се оглеждат в стъклото няколкото минарета на джамия.  А пътищата и магистралите са им забележителни. Магистралата до новото летище, което е и най-голямото в света, също беше впечатляваща. Из цял Истанбул отстрани на пътищата, бетонните подпори са превърнати в изящни вертикални цветни градини, в уникални килими от цветя.




В Шиле се  любувахме на морето, плажа, слънцето, лятото! Обядвахме в ресторант с името на риба - Скорпид. Ние с мъжа ми сме големи любители на скорпида, макар че у нас е доста по-дребен. Хапнахме, разбира се, разкошна селекция от рибни мезета, шишове от скорпид, риба на грил. И за сефте опитахме рибен кокореч. Така и не стана ясно защо го наричат кокореч, като истинският кукореч е агнешки дроб и сърце, увити красиво в черва, изпечени на въртящ се грил. Рибният кукореч вероятно е от артисалите рибни парченца при филетирането, със зеленчуци, но е пикантно и много вкусно. 



На отиване към Азия преминахме към азиатската част по моста, но се върнахме през тунела под Босфора, който е за метрото и за коли. Изумително! Наскоро Ердоган направи и първата копка за новият канал между Черно и Мраморно море, който ще им струва 26 милиарда долара и смятат да е готов след 6 години. Така Босфора ще остане само за фериботи на градски транспорт и туристически такива, а товарните танкери ще плават по новия канал. Кво да кажа - ашколсун, аферим, машалла! 


Балат  

Колорита на Истанбул в старият еврейски квартал Балат. Сега е превърнат в шарен винтидж карашик, радващ окото. Казват, че това е най-старият еврейски квартал в Истанбул, заселен някъде през 15 век от гръцкоговорящи евреи, изблягали от Испания и намерили пристан на Златния рог. Разходката по калдъръмените стръмни улички е пълна с изненади. Тук се намира сградата на най-старото гръцко училище в света, построено през 1454 г с червени тухли, внесени от Франция. Имат и цветни къщи, наречени "Palation houses" - инстаграмъбъл къщи, които се мъдрят и в моя инстаграм профил, 😊😊😊






Кафе Нафталин сякаш току-що е излязло от нафталина и много си отива на целия бохемски винтидж облик на Балат. Много малко, но много уютно, в интериора му има толкова дребни и интересни детайли и елементи, които му придават идентичност - стари фотоапарати,  фотографии, покривки, аксесоари....Отваряш оранжева врата на стар хладилник и влизаш в...тоалетната. Имат жесток начин да презентират менюто си, което идва в затворен плик. Върху плика има цитати от поеми на известни поети.





А кафето им с кардамон е просто божествено! 
"Душата не иска нито чай, нито кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод." - Турска пословица


оранжевата врата към..... тоалетната

FORNO, Balat 

Тук дизайна е модерен и си все едно в домашна обстановка. Пред очите ти се приготвят уникално вкусни пидета с различен пълнеж, лахмаджун и вариации на турска пица. Аз ядох пиде с пастърма, с пръхкава и хрупкава коричка и разкошен пълнеж. Удоволствието от прясно приготвена и изпечена коричка от тесто, ухаещо на жито и слънце. 

Ядохме греховно вкусно кайсиево суфле в пекарна  Форно. Силно се изкушихме за второ, но здравият разум надделя. 





Изобщо в Балат наситихме всички сетива с цветове, аромати и вкусове! Кафенетата тук са в съревнование по цветове и креативност.... Улиците също. Готино е и създава ведро настроение! Както е казал далтониста - Живота е като дъга, ту черно, ту бяло! 










В отчаян опит да "изядем" Истанбул, в един от дните, се отправихме към крайбрежния квартал Ортакьой, известен с майторите на кокореча. Наистина беше възхитителен  кокореч/кokoreç/ - хрупкав, уханен и питателен, с див вкус на печена карантия! 

А вечерта стигнахме чак до Арнауткьой с една единствена цел - рибен ресторант Mira balik, в който имаме резервация, и в който храната е известна като много добра. На турски балик/балък значи риба. Ето откъде идва и нарицателното балък в нашият език. 

Ресторанта е с изглед към Босфора. Всъщност очарованието на заведенията в Истанбул идва и от невероятните гледки към водата. 

И отново различни мезета от риба, приготвени на място. Пивко вино от Памуккале. Идва момче с тава с пресните риби, налични в ресторанта. И решихме да експериментираме и си поръчахме непозната риба - red gunard, или морска лястовица. Не сгрешихме! Грозновата, но пък се оказа много вкусна. Тя рядко се лови в Черно море.  Пристигна огромно плато с филитираната на кубчета риба, овъргаляна в дъхави подправки и гарнирана с различни зеленчуци. Рибата беше сочна, с много вкусно плътно месо. Абе всички дънни риби са ми фаворит - калкан, ватос, сега и гунард. 




В един от следващите дни се качихме на яхта и се возихме до Черно море и двете живописни рибарски селца Poyrazköy и Anadolu Kavagi, които са част от истанбулската провинция. Анадолу е известен със своя сладолед  и ядохме, разбира се, сладолед - с много наситен и плътен млечен вкус, моя с аромат на лимони... Прелест! Обядвахме на яхтата, на бяла покривка, в порцелан и с букет цветя на масата. Турците знаят как да ти вадят душата с памук и финес. За мен беше голям кеф да съм във водата, да се дивя на парадно подредените по брега Долмабахче, луксозни хотели и вили, джамии. Чудесна разходка, препоръчвам. Цена за половин ден 35 евра, за цял 78 евра. Заслужава си всеки цент. 






А от моста Галата, на една ръка разстояние от хотела, многократно се наслаждавахме на залеза над Златния рог и играта на слънцето около стърчащите минарета на джамии.





Ще ви препоръчам с две ръце и ресторант - Eleos, който е в топ 10 на рибните ресторанти в Истанбул на всички видове класации. Там вечеряхме 2 пъти, но  със зaдължителна резервация за терасата с изглед към Босфора. Храната е със забележителен вкус. От мезетата с домашно приготвени риби много ме впечатли парченца обезкостен маринован лаврак в пристрастяващо вкусен сос на яйчена основа с лимон и горчица. И сушен паламуд с напълно натурален и примамлив вкус. Пушената скумрия  с хрупкав лук също. Много ни хареса и топлият хумус с тяхната говежда пастърма, тия дни ще го приготвя в къщи. За две вечери опитахме доста неща - октопода на грил е върховен, калмарите също, рибите на грил уникални. Много приятно ни изненада, че келнера периодично минава по масите и сервира на всеки в чинията по малко от различни неща, казва това е комплимент от нашата кухня - салата с морски дарове, пържени тиквички, гъби кладница на грил. 

 По принцип във всички рибни ресторанти, които посетихме десерта беше комплимент. Обичайно е кула от грис халва с портокалови корички, а отвътре скрит сладолед /turkish dondurmali irmik helvasi/. Плюс плодове. В Елиос беше грис халва и шоколадово суфле. И едно лимоново шотче, потопено в плодове. Пир за очите и душата. 

И понеже поста стана почти като кулинарен гид, ще препоръчам още няколко ресторанта:.
Uskumru restaurant - задължителна резервация. Намира се в азиатската част, вземат ви с лодка някъде около Румели Хисар, пресичате Босфора и сте там. Както подсказва името, главен герой е скумрията, но в менюто присъстват всички риби, плуващи тъдява.


Ако искате да се насладите на емблематичните турски кебапи - вашето място е Ali Ocakbasi в кв. Каракьой с панорамна гледка към Златния рог и двореца Топ капъ. Тук месото е главен герой - предлагат се меса и кебапи на скара, и разнообразие от мезета. 


Hamdi restaurant  има на няколко места в Истанбул, но препоръчвам този на площад Еминьоню, заради гледката.  Според запознати, най-добрите кебапи са точно в Хамди. 


А ако искате да опитате легендарният хамси пилаф, отидете в ресторант Hayvore


В Истанбул има и ресторант Никол със звезда Мишлен, чийто главен готвач е жена. Ние не се уредихме, но ако сте ценители на добрата храна, като мен, може да го пробвате.

Въпреки че Истанбул е дом на стотици първокласни ресторанти, уличната кулинарна сцена все още заслужава внимание и респект. 
Започвам със симит - кръглите сусамови гевреци в червени колички. 
В този сезон по улиците се разнасяше и аромата от количките за печени кестени и царевица. 
Разбира се, дюнери има навсакъде. Може да хапнете на крак печен картоф с различни добавки.

İçli Köfte - хрупкава черупка от булгур, пълна с кайма, магданоз и ядки. 

Балик екмек може да опитате денонощно, като се славят най-много сандвичите на площад Еминьоню и на отсрещния бряг в Каракьой. Това е мек екмек/хляб вътре с прясно изпечено филе скумрия/балик и с много лук и салата. Много е вкусен!



Есента, в сезона на хамсията, можете да опитате хамси тава, пържена хамсия. 

Кокореч  - не е за  чревоугодници със слаби сърца! Това са агнешки чревца, преплетени, набодени и изпечени на шиш. Тук, за разлика от Гърция, обичайният начин на предлагане е накълцан на ситно кокореч, с много подправки и пъхнат в хляб. Истинският вкус на кокореча обаче е, когато е цяло парче на шайба, за което трябва изрично да помолите продавача.

Мидите долма, пълнени миди с ориз, стафиди и канела, може да видите по всички улици на града, а и като мезе в много ресторанти. Има и един скандално популярен ресторант за такива миди 
Midyeci Ahmet, чийто собственик Ахмет години наред е бил уличен тъговец на миди долма, а после отваря ресторант за тях и му дава своето име. Днес вече има верига ресторанти из цяла Турция.


И понеже стана дума по-горе за порцелан, един от малкото магазини, които посетих в обезумелият за алъшвериш Истанбул, беше за турски порцелан. Мерак ми бе сервиз за риба. Уникална посуда произвеждат турците, заплени ме и този сервиз, разделен на  лимони и сини орнаменти, но беше за закуска и това ме спря.  Сега съжалявам:









Спирам, защото вече станах досадна. Но ви уверявам, че истанбулската кулинарна сцена е възхитително необятна, а храната е безобразно вкусна и с безкомпромисно качество. Нация, в която добрата храна е начин на живот! 

Наполеон e казал:

 „Ако светът беше една държава, 

Истанбул щеше да е нейната столица.“

Вярно, че днес има по широкия свят изумителни кандидати за столици на света. Но Истанбул винаги е чудесна и достъпна дестинация за всеки неин верен почитател! Защото в Истанбул или се влюбваш от пръв поглед, или оставаш сляп за неговото непреходно величие!



Прочете още от моите десетки пътеписи за Турция и Истанбул:

Локумената усмивка на Ориента

















А ето и моите рецепти, с които ще докарате вкусните турски гозби на вашата трапеза:








Хашлама

Благодаря ви, че стигнахте до тук!






























6 коментара:

  1. Надежда Иванова18 август 2021 г., 13:29 ч.

    Боже, велик разказвач сте! Не Пепеляшка, а истинска Шехерезада с невероятните си приказки! Благодаря за удоволствието!

    ОтговорИзтриване
  2. Уникално четиво ми предостави в тези горещи дни, благодарна съм за преживяването.И как успя да изядеш всичкото това кулинарно вълшебство?!!!! Завиждам, то се знае. Исках да чета още, защо прекъсна ей така, без причина?

    ОтговорИзтриване
  3. Ех, как ми липсваха твоите писания, не спирай да пишеш, радваш!
    Вяра

    ОтговорИзтриване
  4. Йорданка Никова19 август 2021 г., 14:34 ч.

    Пак "утрепа" рибите�� Това някакъв нов нечуван жанр" Гурме пътепис в художествената литература с нотки на документалистика" например.....или пък..."Фотографска изложба с гид за ценители"......������

    ОтговорИзтриване
  5. Ще се удавя от слюнкоотделяне, бе жено сладкодумна! И аз съм била и изяла много гозби в Истанбул, но така не мога ги описа и с пистолет в главата. Аплаузи!

    ОтговорИзтриване
  6. Едно време, като пуснахте поста Локумената усмивка...с жената го разпечатахме и в детайли опитахме всичко, за което пишете. И сега ще направим така, по твоя пътепис стриктно ще обиколим и ние тез кръчми скоро. Всъщност с твои пътеписи за гид сме пътували и на много други места - Кападокия, Италия - Сицилия, Ливиньо, Амалфи и Пулиа, Елзас, Мароко. Надявам се на още много такива пътешествия за вас и за нас. Бъдете здрава!
    Сашо Крумов

    ОтговорИзтриване