Остров Прочида - на една вълна разстояние от Неапол...

Истински оазис на спокойствието,

на бавното и простичко живеене.

Амфитеатър от къщи, боядисани в розово, жълто, синьо и зелено.

Слънцето залязва зад тях и осветява небето в цветни пламъци.

Лениво полюшващи се рибарски лодки.

Упойващо ухание на жасмин и лимони.

Разточително разцъфтяла природа.

Рибари, които кърпят по цял ден своите мрежи.

Мързеливи обеди с морски дарове,

поляти с ледено бяло вино. 

Приказни синьо-зелени пейзажи,

И някоя цикламена бугенвелия за колорит.

Слънчеви плажове със ситен, черен пясък.

Чаровно криволичещи улички с малки дюкянчета.

Топли и усмихнати хора.

Свеж морски бриз на мръкване.

И дузина изискани ресторанти,

които примамват като морски сирени. 

Ей, голям кеф е този остров!

Изумена съм, че след като сме избродили почти всяко кътче на Италия/остана ни комай Сардиния само/, все още успяваме да намерим места като остров Прочида – зашеметяващо красиви и очарователни, и извън утъпканите пътища на туристическите конфекции. Защото Прочида е едно от най -добре скритите средиземноморски бижута на Италия.

Целият остров през май бе пищно нацъфтял и ухаеше сладко, упойващо на жасмин. 

Островът е скъпоценен камък, дълбоко обичан и прославен от поети, режисьори, пътешественици и писатели.

Той е известен като снимачна площадка на филмите:

Il Postino“ (Пощальонът) - разкошен филм.

L' Isola di Arturo” (Островът на Артуро) 

"Талантливият мистър  Рипли“ - ей тук се развиваха някои от сцените във филма:

Прочида е най-малкият обитаван (10 600 жители) остров в Неаполитанския залив и е с площ само 4 кв. км. Тоест  1/10 от размера на съседа си Иския. Необитаемата му сестричка Вивара е с миниатюрна площ от 0,75 кв. км. Има построен мост за връзка между Прочида и Вивара, но в края моста е заключен към Вивара, защото островът е частен. Той е и природен резерват, с разнообразна, буйна флора и много видове защитени птици. И зайци...

И двата острова  са родени от вулканична дейност.

На остров Прочида има няколко обособени квартала - Марина Гранде, Марина Коричела, Тера Мурата, Санта Маргарита, Марина Chiaiolella, Ciraccio, Faro, и още няколко, които не са така интересни.

Марина Гранде, търговското пристанище, където спират всички фериботи, комети и кипи живот. Има магазинчета за сувенири, ресторанти и кафенета. Особено ме изкефиха магазините за риба и морски дарове - не стига че са току-що уловени и някои още мърдат, ами и цените им бяха по-ниски от тези у нас.

Тера Мурата е историческият център на острова. А също и най-старото село, и най-високата точка на острова, разположен на върха на скала, май пишеше че е 90 м.надм.вис. Има стара крепост от 15 век. И замъка Д'Авалос от 16-ти век, известен още като Палацо Реале. Днес те са повече в руини.

Колоритната Марина Коричела, пристанище от 17-ти век и най-старото рибарско селище на острова. Причината за разнообразието от цветове датира от древни времена, когато рибарите и моряците, преди да се върнат, са можели да видят собствената си къща отдалеч, и лесно да я разграничат от останалите. 

Влюбих се в Коричела на мига, щом видях гледката от Тера Мурата. Цветните къщи, синята вода, малките лодки…. приказен спектакъл! Ако като нас искате спокойна, романтична ваканция в тихо и съблазнително убежище - вашето място е в Коричела. Аромата на море, характерните улички, и пълното отсъствие на превозни средства правят Corricella един различен  свят. Уникалната архитектура също е много чаровна - преплитане на арки, куполи, прозорци, стъпала, лоджии, стълби и цветни фасади, които дават невероятен живот на този строителен комплекс, и го правят рядък като форми, цветове и подредба. Да се разхождаш по крайбрежната алея, да наблюдаваш как се сменят цветовете на къщите в различното време на деня, да посрещаш рибарите с техният улов...И особено, да се насладиш на Коричела от някоя лодка във водата с чаша в ръка! Прелест....!

Настаняването

Аз наех буквално няколко часа преди пътуването апартамент, който се оказа дори по-хубав и по-комфортен от очакванията ми. С една разкошна тераса от хола и кухнята, на която си правехме чудни закуски. И още една огромна тераса на покрива с шеметна гледка и шезлонги за релакс. Особеното на всички апартаменти тук е че заради амфитеатралната архитектурна структура, те са с много стълби на по няколко малки етажа. Като всичко тук, и апартаментите на рибарското селище си бяха кукленски. Макар че нашия беше доста просторен, ремонтиран луксозно и много уютен. Иначе в другите части на острова има нормални апартаменти за нощувка, на едно ниво, или части от къща, но аз исках да сме курдисани точно на Коричела и никъде другаде. А и ходенето не ни плаши.

Има и няколко малки хотела на острова. Големи мастодонти няма и няма как да има.

Светилището Санта Мария Дела се Грацие”/Madonna delle Grazie /. Църквата е построена през 1679 г. от архиепископ Инико Карачоло. 

Лимоните

Да ви разкажа и за емблемата на остров Прочида - лимоните! Лимоновите горички са във всяко налично пространство. Лимоните Procidan са много специални - огромни и много сладки. Ама много, много сладки, особено в бялата си част. Нямат нищо общо с  обикновения лимон, който познаваме. Този може да се гризе като ябълка.  На острова всичко е с лимони - тирамису, ризото, паста, джелатото, сорбе, гранита, салатите дори. Рибата е буквално удавена в лимони. Лимоновото сорбе е просто уникална вкусотия. Лимончелото също. 

Но най-типична и супер известна е Лимонената салата  - микс от лимонова сърцевина и подправки. Казват, че заради нея идват много гурмани на острова. Много простичка, пълна с витамини и пристрастяващо вкусна. Нито веднъж не седнахме без нея на масата...изобщо изгризахме огромни количества лимони във всякакви разновидности.

Аз съм си донесла бая лимони от Прочида, така че вече имам една купа лимонова салата в хладилника. Скоро и рецептата...

Храната

На острова главен герой в кухнята са рибата и морските дарове, и лимоните. Толкова много, и толкова вкусна морска храна не бях яла....просто в ресторантите друго няма. Има риба меч, лаврак, тон, снайпер, ципура, барбун, сардини, хамсия, октоподи, скариди, калмари и много видове миди. Току-що уловени, не просто пресни, а направо още живи.... Обожавах Салата ди маре - морски дарове/ октопод, скариди и миди/ с едно листо за разкош, скрито под купчинката морски разкошотии. Пастата е различна по вид, но соса винаги е с риба, миди, скариди....И основното е пак какво? Риба. Ядохме жестоко вкусен бял боб с миди, макар че звучи странно. Както и паста с боб, миди и песто. Фаворит ни стана  риба меч с артишок, голяма вкусотия. И пържени бейби калмарчета, колкото бадеми. Много ми допадна и печен мини артишок. Каквото поръчахме, всичко беше без грешка! И полято с разкошно бяло вино. 

В ресторантите предлагат само дарове от морето, и рядко заешко прочидиана с лук, домати и вино. Зайците са  расли и пасли на остров Вивара. В един от изисканите ресторанти, в края на менюто пишеше, че ако всичко изброено в менюто не ви допада, ще ви приготвят стек от английско телешко с пържени картофи. Ама много трябва да си луд, да предпочетеш замразено телешко пред пресен морски улов. А който си пада по големи, свински вратни пържоли, просто не му е тук мястото...

На това приказно място цял един  ден празнувахме и моя рожден ден - юбилей! 

А най-големият ми подарък беше обаждането от Мюнхен на малката ми дъщеря, че си е взела и последният държавен изпит:

Нисперо/ Loquat/, също познат като японска мушмула. Сега им беше сезона и си отядохме. Във всеки двор имаше отрупани дървета, но слава богу че ги продаваха и в магазина. Сутрин закусвахме на нашата чудна тераса с вю, прясна биволска моцарела, домати, нисперо и лимони. Разкош!

Ресторанти

Разположен на прекрасна тераса с изглед към морето и рибарското селище, на най-високата и панорамна точка на Марина Коричела, ресторант "La Lampara" предлагаше традиционна прочиданска кухня, базирана на риба, винаги прясна. Обзаведен по семпъл и елегантен начин, с бели столове и маси, той предлага романтична атмосфера, особено на залез. Винаги се препоръчват резервации, особено за маси с изглед към морето. Вечеряхме там два пъти и всичко беше чудесно.

На един хвърлей от морето, с изглед към малкия кей на Марина ди Коричела, ресторант Caracalé („красиво място“ на гръцки) предлага традиционни ястия с щипка иновации. Ресторантът, елегантен, но с древен чар, тъй като се помещава в бивше депо за лодки, предлага основно меню, базирано на прясна местна риба.

Crescenzo - намира се на Марина Chiaiolella, до самите акостирали яхти. В него обядвахме всеки ден, защото храната беше просто убийствено вкусна. С този изглед, като подправка към храната:

CHIAIOLELLA:

Crescenzo

Girone

Da Mariano

A Chiaiuledd

CORRICELLA:

Caracalè

La Lampara

CHIAIA:

La Conchiglia

PORTO MARINA GRANDE

Albatros

TAKE AWAY

Assafà

Pizzami

Il Casotto (Chiaiolella)

BREAKFAST/DESSERT

Crescenzo

Dal Cavaliere

Malazzè

Транспорт на острова

Тук всички транспортни средства бяха като детски играчки. Камиончетата са супер миниатюрни. Най-голямата лека кола беше Фиат панда. Има 4 линии на градски транспорт, но са мънички бусчета, изрисувани с къщите на Коричела. Дори боклуджийската услуга се случва с мини копие на голям боклуджийски камион.Сигурна съм, че за такова камионче си мечтае всяко малко момче. Уличките са тесни и голямо превозно средство няма как да се движи. А и от край до край острова се обхожда за час. Всички, млади и стари, слаби и дебели, са на електрически колелета или на скутери. Спокоен живот ви казвам....

Плажове

Spiaggia Chiaia - от източната страна на острова и е най- близо до Марина Коричела.

Spiaggia Chiaiolella е закътана в залив плажна ивица. Marina di Chiaolella пък е яхтеното пристанище на острова. Тук има не само красив плаж и яхти, но и много ресторанти и барове. Тук се намира и нашият фаворит сред ресторантите на острова - Crescenzo.

Наблизо са и двете скали от туфа, наричани от местните Faraglioni, където е сниман Талантливият мистър Рипли.

Spiaggia Векио или  Il Postino,  се намира на западния бряг и е известен както с естествената си красота, така и като фон в редица сцени от филма „Пощальонът“. Плажът е с форма на подкова и тъмен вулканичен пясък и слънчева светлина през целия ден.

Ciraccio – това е много дълъг пясъчен плаж, свързан с Chiaiolela, но е много по-тих.

Разходка с лодка - на Коричела има безброй лодки и ние просто се договорихме с един от собствениците на такава за обиколка около целият остров. Различно и много красиво е да изследваш острова от водата. Беше чудесно преживяване!

Ковид

На острова живеят малко над 10 хил жители, но си имат прекрасна болница, разбира се, с морски изглед и хеликоптерна площадка. 

Острова в големите локдауни се водеше остров free of covid. Всеки ден обаче се чудехме със съпруга ми как стриктно местните спазват мерките - нито веднъж не бяхме обслужени от персонал без маска, независимо дали сме на ферибот, в ресторант, в магазин, в бар. В училището на двора всички деца и учители бяха с маски. Дечица от детска градина  на около 4 годинки срещнахме, отиваха на разходка и почти всички бяха с маски. Най- странното бе, че много хора караха колелото или скутера си с маска.

Некролозите им се набиват много на очи, защото са огромни като театрален афиш. И на всички отдолу пишеше "Не пренебрегвайте мерките против ковид". Не че човека е починал от ковид, а просто напомнят…да бъдат внимателни.

Как да стигнем

От летище Неапол има шатъл Alibus до пристанището. Струва 5 евро и пътува около 30 мин. На пристанището има 2 фирми, които обслужват Прочида - SNAV и Caremar. Има два вида воден транспорт - фериботи и hydrofoil /комети/. Ферито пътува час на цена около 16 евро , а кометата 40 мин. за около 20 евро.

Едва месец след чудесното ни пътуване до остров Прочида, и вече искам отново да се върна там някой ден.....