01 юли 2024

Зрелищния природен и кулинарен пейзаж на остров Крит, Гърция. И думи от великия Никос Казандзакис.


"Имаш четка, имаш цветове –
нарисувай си рай.”
Никос Казандзакис


„Звездите блещукаха,

морето въздишаше спокойно и лижеше крайбрежните камъчета;

една светулка запали под корема си своето любовно златистозелено фенерче;

косите на нощта бяха обсипани с роса.“

Никос Казандзакис - "Зорба гъркът"







"Отново се уверих колко просто и скромно нещо е щастието – чаша вино, печени кестени на едно нищо и никакво мангале, шумът на морето, нищо друго.

Нужно е само, за да почувстваш, че всички тези неща са щастието, едно просто и скромно сърце."

Никос Казандзакис - "Зорба гъркът"





"Зорбас бе застанал на вратата и също гледаше, възхитен, пролетта.

— Какво е това нещо, началство! — извика той смаян. — На, кълна ти се, за първи път виждам света! Какво чудо е онова, началство, а, онова синьото, дето мърда там? Как го казват — море ли? Море ли? Ами това, дето си е препасало зелената престилка с цветята? Земя ли? Кой мераклия ги е направил? Кълна ти се, началство, за първи път виждам света!"

Никос Казандзакис - "Зорба гъркът"






Крит е родното място на обичният ми писател Никос Казандзакис и на неговият велик герой Зорба. Затова реших да споделя някои негови цитати в началото и в края на този мой разказ. Защото половината текст в неговите мъдри книги, съм подчертала като животоутвърждаващи и красиви думи... и често си ги препрочитам, подобряват ми вкуса към живота!

А остров Крит е малка вселена, пълна с красоти и съкровища.

Крит, домът на здравословната критска диета и на наистина вълнуваща кулинарна сцена.

На останките от брилянтни цивилизации и на дворецът Кносос , където някога е бродил митичният Минотавър, .

Крит, гордеещ се с около 600 великолепни плажа, разположени по протежение на 1000 км брегова ивица, от малки, едва достъпни скъпоценни находки, до силно претъпкани плажни ивици. С впечатляващи планински пейзажи и каньони, плодородни долини и стръмни клисури.

Толкова суха, толкова напукана и

толкова упорито красива земя!

И зокумена...

И тюркоазена...







Домъкнахме се и ние тук, за да видим за какво е аджеба цялата врява за тия плажове...Ами хубаво е, много е хубаво! Тази гръцка гореща точка има перфектни плажове, които надминаха очакванията ни. Бяхме хипнотизирани още 1я ден на плажа Балос...


Balos beach and lagoon

Плажът Балос пленява сърцата ни два пъти. Веднъж със спираща сърцето гледка от високо, крачейки надолу към брега, ескортирани от безброй дружелюбни козички.

И втори път вече отблизо като мечтано и райско място за плуване и плажуване.

Трудно е да се разбере кое е по-впечатляващо - магическата комбинация от цветове, която ни посреща, когато наближим плажа Балос отгоре, или изживяването да газим в кристалните води на лагуната, заобиколени от бял пясък с блестящи розови петна от натрошени черупки. Балос е плаж, който с право се е превърнал в забележителност на Европа.

За да достигнем до това пленително място, карах 10км по черен път, който обаче е поне доста широк, та скалистите урви с морето някъде долу, не изглеждат чак толкова враждебни. После колата се оставя на доста голям паркинг и следва 3км пеша до лагуната, като гледките са шеметни и в невероятни ракурси, като щедра награда за краченето по камъняка в жегата! И си викаш - Няма как да стане по- хубаво, щото душата ми вече е преляла от красота! Ноооо...после ходихме по водата, като Христос. Тичахме и се търкаляхме, подскачахме като деца в кристално чистата вода, която в лагуната е до глезените. Изживяването не подлежи на описание с простичките думи, които владея...


















В лагуната ходихме по водата, райски кеф! Но става и за фотосесии....












Макар и онемели от красотата, превъзбудени от емоцията, уморени от обратния път и смазващата жега, спираме в селото Kaliviani, за да хапнем в избраното предварително заведение Gramboussa. И локацията, и храната са  превъзходни. И умората се предаде на еуфорията...








След разкошния късен обяд се даврандисахме и отидохме на плаж Фаласарна.  След Балос този плаж ни се видя скучен, предвидим, претъпкан и ...една голяма грешка! Дори и не го удостоих със снимка....


Ханя / Χανιά/
Летяхме до и от летището на Ханя, но не му отделихме много време. Разхождахме се в неговия лабиринт от търговски алеи, струпани около венецианско пристанище, но все по тъмно.



И потегляме на изток. 

Плака и остров Спиналонга 

По пътя, спираме в курортното селце Плака за обяд и разходка. Оттук, както и от Елунда, тръгват корабчета за малкото островче Спиналонга. 








Агиос Николаос 

Очарователният главен град на източен Крит и  платото Ласити, с живописно езеро, което е облицовано с неокласически домове, красиви ресторанти с  изкусителна храна, барове и магазини. Не мога да се наситя просто да се скитам наоколо...




Няколко пъти вечеряхме в ресторант Mаistrali, божествена храна и локация на самия плаж.






Това ми беше храната фаворит за това пътуване - критски чийзкейк. В края на поста разказвам....



И още един ресторант с уникално красива локация и вкусна храна - Gioma meze. Буквално виси над езерото, а на мръкване цветовете се сменят всяка секунда, докато отпиваш леденото вино и е много романтично.








Vai palm beach

Една от най-зрелищните гледки на Крит, където палмите прегръщат златния пясък. Заемаща 250 акра, Вай е най-голямата палмова горичка в Европа. Според местната легенда арабските пирати идвали тук със своите кораби, изяждали фурмите, които носели със себе си и хвърляли семената в почвата, и така поникнали около 6000 палми. Познавачи твърдят, че Вай е  едно от най-красивите и уникални места в Средиземноморието. Плажът е открит едва през 70-те години на миналия век от хипита,  които превръщат района в свободна зона за къмпинг. Следващото десетилетие обаче Вай е обявен за защитена територия, заради чистия плаж и  богатото си биологично разнообразие. 

Плажът е отдалечен от главните градове, много на изток, но се стига с кола до паркинг до самата палмова гора.













Плаж на дебела сянка под палма за двама в чудна палмова гора до тюркоазена, кристално чиста вода. Ами голям разкош....





Има и ресторант със вю за богове, но се оказа че и храната е за богове. С изключително вкусна рибена супа.


Плато Ласити 

Често описвано като платото на вятърните мелници, платото Ласити наброява близо десет хиляди вятърни мелници. Старите вятърни мелници, с техните разкъсани платна от бял плат, представляват впечатляваща гледка на фона на планината Дикти. Повечето от тях обаче са излезли от употреба.





Елунда

Този морски курортен град се води пош курорта на Крит, който винаги е привличал знаменитости, от гръцкия корабен магнат Аристотел Онасис и съпругата му Джаки през 60-те години до Риана и Лейди Гага сега. Жегата в града беше смазваща и бяхме почти пред разтапяне, та разходката ни беше по заведенията, на фрапета и увесилително- разхлаждащи напитки.





Колокита 

Колокита, чийто пейзаж предлага прекрасен контраст с космополитната Елунда. Това малко островче близо до Спиналонга е достъпно чрез пресичане на канала Елунда и ни посрещна с възхитителна комбинация от стари вятърни мелници, солници и морска шир, както и параклиса на Агиос Лукас над плажа. Има черен път, който е много тесен, и ако идва кола отсреща е приключение, но се стига без много зор до параклиса. И после около 20мин пеша надолу към плажа. Колокита не е единственият плаж на острова със същото име, но е един от най-добрите - с кристално чисти и плитки тюркоазени води. Можеш песъчинките да преброиш, ако искаш. Можеш и делника на морските таралежи да наблюдаваш. Чак не можех да повярвам, та у дома от водопровода тече по- мътна вода понякога. Абсолютен средиземноморски рай! И изведнъж, о ужас, раят се превърна в ад. Акостираха 2 корабчета за разходка, от които се изсипаха пасажери, бленуващи да потопят потни тела в свежата вода, хвърлиха по едно чаршафче на миниатюрния ни плаж, зашляпаха във водата и настана адски калабалък. А екипажа запали огън на скалите и намятаха едни рибоци по скарите...не стига че ни завзеха рая, ами и купон ще си спретнат после на корабчето. Както може сал българския език да го разкаже -

Бяхме го ударили през просото!

Но едни ни сгазиха лука!

Та ние си обрахме крушите!

И пак сме горе на черешата!

Тоест, курдисахме се на скалите наблизо, под сянката на някакво екзотично дръвче. И далече от навалицата си направихме пак романтизъм...Слава богу, навлеците имаха 1 час за плаж и се прибраха по корабчетата и отплаваха.











На връщане се възнаградихме с чудна храна, на чудно място до водата.  

Таверна Kanali

Всъщност, там мислехме да оставим колата на отиване и да вървим пеша около час и кусур до плажа, но жегата ни разколеба и слава богу, направихме по- добрия избор, като повечето път минахме с колата. 

Този хляб беше истинско гастрономическо преживяване - пухкав и жълт, със семки вътре, полят с девствен зехтин...и една шепа маслини отгоре! Простотата на величавата храна!




Тръгваме си от Агиос Николаос, пак пресичаме платото Ласити и планината, на път за град Ретимно. Спираме пътьом в селото на грънчарите MargaritesИ там си попаднах си на мястото ...
















Ретимно

Сърцето на града е Старият град, осеян с красиви фонтани и архитектурни забележителности от дните, когато са управлявали венецианците и османците. Има много тесни, калдъръмени улички и алеи, облицовани с богато украсени дървени врати и балкони.

Малкото венецианско пристанище е най-атрактивната част от брега. Фарът на Ретимно, построен през 1800 г., когато градът е бил окупиран от египтяните, е най-популярната снимка от Ретимно. Очарователното пристанище е осеяно с кафенета и ресторанти, а крайбрежната алея е идеална за вечерни разходки. Друга следа от венецианската окупация е Fortezza , внушителен средновековен замък, който стои на хълм над града. 






Ресторант Zefiros - с морски дизайн, точно срещу емблематичния фар. Храната е наслада за всички сетива!










И денем, и нощем, старият град на Ретимно има елегантен чар и хедонистичен дух.



Ресторант Raki Ba Raki
Живописно разположен по тесните улички, с артистична атмосфера и храна,  приготвена със страст и любов.


Много паста с морски дарове съм изяла в различни краища на света, но тази беше една от най- добрите. Домашни талиатели, които обаче едва се откриваха в огромното количество супер пресни и вкусни морски обитатели - калмари, октопод, миди и скариди. Съвършенно овкусени в чувствена хармония!




Много ни хареса този десерт Сфакия, нещо като гюзлема, пълнена с мизитра, изпечена на огън и полята с много козе масло и мед от мащерка, и поръсена с ядки.





Preveli Palm Beach

Море и река. Зокуми и палми.

Грамадански кеф! И красота...

А, и една любопитна гъска, която се настани на нашето местенце...

Заобиколен от скалисти върхове, екзотичният, ограден с палми плаж Превели е уникален и различен и заради палмовата горичка, и заради реката, която го пресича, образувайки сладководна лагуна, която се влива в морето. В реката си направихме чудна разходка, водата е до колене, а наоколо е райска природа.

В Европа има само 2  плажа с палмови горички, и 2та са в Крит. Успяхме да отидем и да се изкефим и на 2та плажа.

















Плаж Дамнон

От този плаж взехме малко корабче, с което за около час бяхме на плаж Превели. Има и опция да се стигне с кола и пеша, но ние избрахме корабче за разнообразие.

Иначе плажът  е хубав, с разноцветни камъчета и на брега, и във водата. 






Alianthos Beach Taverna в селцето Plakias, където спряхме за обяд. Отново ще се повторя - чудна храна, поднесена на брега на морето. Мъжът ми доста мусака опита на Крит, а и аз се славя като майстор на гръцката мусака. Но каза, че тази била трепач - с превъзходен вкус и аромат. 




Около Ретимно има много хубави, лесно достъпни плажове, но ние си падаме по адвенчъра и обичаме да ни е трудно...
Това е Петерс плаж, един от най-дългите на Крит, на който спряхме само за едно ледено фрапе.


Зокумите

Ей, напълниха ми се очите и душата с цвят. Толкова зокуми не бях виждала. Всичките пътища на Крит от двете страни са с разцъфнали прелестни зокуми в циклама, розово, червено, бяло, бежаво...И то в тоя безводен камъняк как полудявят от цвят, а у дома моите зокумчета нефелни само дето песничка за лека нощ не им пея, и все нещо са начумерени и едва виреят.

Иначе пътищата са добри, магистрали почти няма, но и дупки няма. Ние бяхме букнали кола от Сф, те ни дадоха друга, доста скапаничка, без никакви екстри. Но като се има предвид по какви черни пътища се таралянкахме, пък и успях без проблем да я карам и без драскотина да я върнем, значи всичко си беше ок.






Храната в Крит

Жителите на Крит знаят едно-две неща за добрия живот. Та нали Крит е домът на здравословната критска диета...? А и наблизо е остров Икария/една от 5те сини зони на дълголетието/,  където старците забравяли да умират, наслаждавайки се на живота и секса. А и хапвайки плодове, зеленчуци, морски дарове, зехтин, маслини, бобови, мед и червено вино, много рядко козе месо.

От всички местни продукти, с които Крит обсипва щедро гостите си, нищо не улавя същността на тази диета така, както зехтинът, жизнената сила на острова . Подхранва дългия живот на местните жители (богат на антиоксиданти), обединява семейства и общности (особено по време на прибиране на реколтата) и преди всичко – има прекрасен вкус. И, разбира се, повечето зехтин тук е екстра вържин. Твърди се, че удивителните 30 милиона дървета и две трети от обработваемата земя на Крит са предназначени за производство на маслини и зехтин. 

А дивите зеленчуци ( салата horta , която обожавам) са били есенцията за критската диета от векове, консумирани не само заради сложния им вкус (горчив, сладък, ядков...), но и заради ползите за здравето (богати на витамини и калций). Шепа сварени плевели/буквално преведено хорта/, овкусени само със сол, лимон и зехтин. Разкош!

И същата планинска мащерка, която придава такава дълбочина на готвените критски ястия, е еднакво неустоима за пчелите, които произвеждат най-добрия мед от мащерка в Гърция. Той е гъст, и наистина много уханен и вкусен. Ходехме много пеша по чукарите, за да достигнем до екзотични или диви плажове, понякога около нас единствената зеленина бяха пищни туфи мащерка - настъпим ли я леко, разнасяхме уханието й с часове.

Едно от любимите ми неща на Крит са продуктите с брашно от рожков, които стават вече доста популярни - сухари, гризини, паста. Имат и мед от рожков. Критските рожкови дървета, съставляват най-голямата естествена гора в южното Средиземноморие. 

И като стана дума за рожков ...Храната ми фаворит на това пътуване е точно със сухар от рожков и мога да я хапвам сутрин, обед и чааааак на вечерта...В любимият ни ресторант се нарича Критски чийзкейк, а за мен е просто критско вълшебство. Смлян сухар от рожков, крем от сирене мизитра, червено цвекло и дресинг от балсамико и мед от рожков. Съвършенство до последната хапка. Едва пристигнах в Сф и го направих, почти уцелих вкуса, само дето няма море да ми се плиска в краката. Ето нещо като  рецепта:


Много ми е любима и критската салата Дакос - сухари, отгоре домати, краставица, чушка, маслини, каперси, сирене мизитра, и удавени с мноооого девствен зехтин. Храна за богове си е това!

Никъде в Крит не ядохме равнодушно приготвена храна, а се постарахме доста, особено с морските храни. Риби, октопод, скариди, калмари, саганаки, рибена супа, хорта, дакос, мусака, лозови сарми, пълнени цветове от тиквички, заек, агнешко, козе ...имат различен вкус във всяка таверна чрез прости, но вдъхновени комбинации. Дори хляба във всяка таверна е различен, но еднакво изкусителен.

Въпреки че традиционно се яде пестеливо, месото заема почетно място в домашната кухня, особено козе и агнешко. Аntikristo е достойна гледка за гурмани...Това е едно от най-известните критски месни ястия - парчета агнешко или ярешко, набодени на пръчка и окачени до (но никога над)  огън в продължение на часове, докато леко се готвят. 


Но основният продукт от овцете и козите, които виждахме да се разхождат наоколо, е сиренето и киселото мляко. Кралят на критските сирена е graviera  – твърдо, жълто и пикантно и популярно в цяла Гърция. Може да се яде с хляб или мезе с маслини, домати и вино. Разнообразието от критски сирена е поразително, но на мен любимо ми е мизитра от козе мляко, което може да е прясно или отлежало. 

В Крит се правят и много пайове с различни зелении, месо, сирене, но това не е нашата храна. И не сме пробвали...

Кулинарната палитра на Крит е цяла вселена, а това са моите скромни впечатления.

P.S. Няма да ви споделя с какви количества продукти от рожков, мизитра и дребни маслини коронейки се прибрах...Макар. че знам откъде да си ги купувам и в Солун.






"Атическият пейзаж внушава мисълта, че той трябва да бъде образец за човека - добре обработен, мълчалив, освободен от излишно изобилие, силен, но способен да сдържа силата си и да възпира фантазията си. Атическият пейзаж стига понякога до пределите на строгостта, но не ги преминава, спира до усмихнатата, благодушна строгост. Неговата прелест не изпада в романтизъм, нито пък силата му в грубост. Всичко е уравновесено, умерено... Атическият пейзаж не се перчи, не многогластва, не изпада в мелодраматични лигавения, казва, каквото има да каже, с мъжествена, спокойна сила. Излага по най-прост начин същественото. Но от време на време, сред тази строгост, има и по някоя усмивка – две-три сребристи маслинови дървета на някой съвсем сух склон, свежи зелени борове, олеандри на брега на бистра река, китка диви теменужки сред напечени синьо-черни камъни. Тук всички контрасти се срещат и се смесват, помиряват се и създават върховното чудо – хармонията.

Как е станало това чудо, където прелестта притежава толкова строгост, където строгостта притежава толкова прелест, как е могла силата да не злоупотреби със силата си?

Това ще да е гръцкото чудо!"

Никос Казандзакис

💙💙💙💙

"Следобед пристигнахме на нашия песъчлив бряг. Бял, съвсем ситен пясък, все още отрупани в цвят олеандри, смокини, рожкови, а още по-нататък, вдясно, нисък сив хълм без нито едно дръвче, който приличаше на извърнато към небето лице на жена; а под брадичката й, по шията, преминаваха тъмнокафявите жилки на лигнита."

Никос Казандзакис - "Зорба гъркът"

💙💙💙💙

"Море, мека есенна сладост, окъпани в светлина острови, прозрачно було от ситен дъждец, което покриваше безсмъртната голота на Гърция." 

Никос Казандзакис - "Зорба гъркът"

💙💙💙💙
„... Вълните ядяха вълнолома, изпръскваха челото ми, устните ми, ръцете ми и се разхлаждах. С часове стоях над морето, чувствах, че то, а не земята, е моя майка; само то можеше да разбере терзанията ми, защото и то се терзае по същия начин и не може да спи; удря, блъска се, бъхта се по гърдите, иска свобода; мъчи се да срине стената на вълнолома, която се възправя пред него и да мине.
Сушата е спокойна, сигурна, простодушна и работлива, разцъфва, връзва плод, увяхва, но не я хваща страх; уверена е, че ще не ще, пролетта пак ще възлезе от пръстта.

Но морето, моята майка, не е сигурна, тя не разцъфва, не връзва плод, въздиша и се бори и денем и нощем. Слушах я, слушаше ме и тя, утешавахме се един друг, давахме си кураж един на друг, наближаваше вече да се съмне... бързо-бързо се връщах в къщи. Изтягах се в леглото си. Солено блаженство изпълваше цялото ми тяло. Радвах се, че не съм направен от пръст, а от морска вода...”

Никос Казандзакис - "Зорба гъркът"

















6 коментара:

  1. Temenoujka Boyadjieva1 юли 2024 г. в 15:44

    Страхотна си Мария, с колоритните описания и снимките събуждаш спомени по познати места, а и събуждаш желания за нови пътешествия и емоции!Възхищавам ти се много на дар словото. И с разказа си за Крит си удивителна! 👏👍🙂

    ОтговорИзтриване
  2. Valentina Yordanova1 юли 2024 г. в 15:45

    Добра информация,полезна. Горещината там, за мен е непоносима

    ОтговорИзтриване
  3. Преди много години, като прочетох Зорба и се влюбих в книгата. Сега ще я прочета отново, с други очи. А разказа ви за Крит, както винаги, е изключително увлекателен и полезен. А за храната, само мога да ви завиждам за умението да я разказвате, щото да я хапва всеки може. Благодаря за удоволствието!

    ОтговорИзтриване
  4. Нина Андонова1 юли 2024 г. в 16:33

    Ако бяхте тур оператор, тръгвах с вас веднага. Харесвам описанията ви на местата чрез цвят, аромат, вкус. Имате голям нюх на пътешественик и талант на увлекателен разказвач.

    ОтговорИзтриване
  5. Ехааа, върна ме няколко години назад, когато бях и аз в Крит, но само дотам...Усещането, вкусът на изживяването, което ти умееш и пресъздаваш и с думи, и прекрасните си снимки, ми дадоха да разбера, че трябва отново да се върна, да помириша, вкуся, усетя и открия неоткритото някога. Оох, огладнях :-)

    ОтговорИзтриване
  6. Много е прекрасно. Наистина райско! Преди няколко месеца пътешествах из Родос. Сега може би наред е Крит.

    ОтговорИзтриване