Показват се публикациите с етикет супи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет супи. Показване на всички публикации

25 октомври 2017

Лимонена супа с трахана, халуми и мента за здраве и дълголетие ....и малко гръцки пейзажи





Първо - що е то ТРАХАНА?
Траханата представлява малки зърнени "камъчета" и се използва в цялото Източно Средиземноморие и Балканите. Тя е една от най-древните зърнени и много здравословни храни. Счита се, че произхожда от Персия и е персийската версия на овесената каша.





И аз, и съпругът ми, си спомняме вкусът на детството със закуска от кавардисана трахана със сирене. Баба ми я правеше всяко лято и я сушеше на покрива на къщата, редом до   юфка и пестил. Нямам обяснение защо днес тя не присъства на нашата трапеза, в нашите магазини....В Гърция обаче е залято с трахана и във всеки дом се тачат тези гозби. Интересно ми е, че в трационните гръцки таверни не се предлага ястие с трахана, но в гръцките гурме ресторанти тази древна храна е реабилитирана и е обект на множество експерименти и импровизации. 
Та, траханата се приготвя от натрошена пшеница, булгур, пшеничен грис или брашно. Тя всъщност е гениален начин за съхранение на млякото за студените зимни месеци. Пшеницата се смесва с млякото и като се "напие" добре се изсушава на топло и ветровито място. Така млякото се запазва като сушена субстанция в траханата. След това се натрошава на малки камъчета. Млечната трахана бива два вида в Гърция - сладка, която е киснала в прясно козе мляко и кисела, накисната в кисело мляко или мътеница. 




Разнообразието на трахана в Гърция е впечатляващо - освен традиционните кисела и сладка, има със сусамово семе, с люта чушка, във форма на купички от остров Лесбос. С трахана се приготвя цяла гама от ястия - с различни зеленчуци, с козе месо, с домати, с лимони, с миди, с охлюви на остров Крит. Траханата с халуми е емблематично ястие за Кипър. Съчетанието на халумито, което традиционно се произвежда като млякото се смесва с мента, с тази супа подправена с мента, на мен лично ми допада страшно много. 
Аз днес ви предлагам една рецепта, адаптирана от готварската книга на Diane Kochilas "Икария - уроци за храната, живота и дълголетието от гръцкият остров, където хората забравят да умрат"




ЛИМОНЕНА СУПА ОТ ТРАХАНА, ХАЛУМИ И МЕНТА

Необходими продукти за 2 порции
2 пълни кафени чашки кисела трахана 
около 1 л вода, домашен зеленчуков или месен бульон
/аз използвах равни части домашно приготвени телешки и зеленчуков бульони/
225 гр халуми /едно пакетче/
сокът на 1 лимон
мента
сол
черен пипер
зехтин


В тенджерка загрявам около 4 суп.л. зехтин и сипвам траханата. НЕ се мие траханата!!! Бъркам, докато траханата попие зехтина и сипвам бульона. В зависимост от вида на траханата е възможно да попие различно количество бульон, сипете половината от бульона и наблюдавайте тенджерата, и при необходимост сипете още, все пак е супа ...... Подправям със сол, колкото е необходимо и с прясно смлян черен пипер. Ври на бавен огън около 20 минути - докато камъчетата се надуят и станат напълно меки. По принцип на пакетите си пише колко да се вари, защото в зависимост от какво е произведена траханата/булгур, брашно,..../ е и различното време за варене. Докато се вари траханата си запичам халумито на горещ тиган.
Готовата супа е еднакво вкусна и студена и топла за сгряване в студени дни.
Вече готова, супата овкусявам с лимоновия сок на вкус.
Сервирам супата от трахана, отгоре запеченото халуми и най-отгоре обилно количество накъсана мента. 
Да ви е сладко! 
Наистина е лесно, простичко и ужасно вкусно, а и дълголетието ни е гарантирано! 
Като на 100-годишните старци от остров Икария, които забравят да умрат!


И малко снимки от Музаки, Каламбака и Метеора в Гърция :
























29 август 2016

ZUPA DI COZZE или миди с доматен сос по сицилиански тертип


Сицилия 
е слънце, море, плажове и ...уникална  кухня! 
Простичка, от свежи продукти, и много вкусна. 
Това е перфектната мидена супа, сервирана навсякъде из острова, като предястие.
 Леко пикантен и плътен вкус на доматите, 
мекотата на мидите, 
хрупкавият хляб,
  всичко това с дъх на море, 
и полято с чаша ледено вино....
блаженство!


ZUPA DI COZZE или миди с доматен сос хо сицилиански

Необходими продукти:
2 кг миди
1 кг домати или 500 гр консерва доматена салца
1 гл.лук
1 морков
1 глава чесън
50 мл бяло вино
черен пипер
1 връзка магданоз
/1 връзка дивесил - по желание, за миди с бяло вино/
няколко стръка босилек
щипка лют кайенски пипер или чили
зехтин
сол

за сервиране:
4-6 филии хляб
зехтин



Най-пипкавата дейност в цялата работа е почистването на мидите. Аз ги купувам от Мидена ферма "Black Sea Mussels"  и съм доволна от техния продукт. Мидите измивам обилно под течаща студена вода и откъсвам едни "мустачки", които стърчат встрани. Ако има счупени или отворени миди - изхвърлям, защото може и да не са живи. А когато са вече сготвени - обратно, ако има неотворени миди ги изхвърлям. Понякога почиствам и с едно телче за съдове, но не една по една.
И тук, като всяка италианска рецепта....Загрявам зехтина в много голям тиган с капак и слагам вътре половината от нарязаните скилидки чесън. Когато чесънчето покафенее го махам от тигана, то си е свършило работата. Добавям виното и мидите. Затварям с капака. Сипвам само 50 мл вино, защото при отварянето си мидите пускат голямо количество солена вода, така че соса става достатъчно количество.
!! Малко отклонение -  за тези които искат да се поглезят с повече и разнообразно приготвени  миди...:
След около четири минути изваждам 2/3 от мидите с приблизително половината количество сок - тях ще продължа да готвя с домати...., а останалите задушавам още 2 минути, махам от огъня и поръсвам с една голяма връзка дивесил и малко магданоз, и воала  - вече имам


МИДИ С БЯЛО ВИНО И ПОДПРАВКИ


Разбира се, горната стъпка е само идея, аз лично винаги действам на принципа "С един куршум - два вида миди....".!!
Ако ще си ги правим всичките с домати -  задушаваме около 4 минути, махаме от огъня, изваждаме мидите от тигана и запазваме соса.
С доматения сос има два варианта:
- или да си го направим сами от един кг обелени домати, които се варят, докато изври напълно течноста, станат на гъста каша и намалят наполовина почти обема си.
-  или да ползваме готова консерва доматена салца. С готовата консерва става доста по-бързо и лесно, разбира се. Но, ако е лято...е грехота!
В тенджера слагам малко зехтин и задушавам лука, моркова и останалия чесън, нарязани на много ситно, за около 2 -3 минути. Изсипвам доматената салца в тенджерата и подправям с малко сол /мидите са солени от морето/, черен пипер, босилек, лют пипер. Сипвам вътре и сока от задушаването на мидите/оня с виното/ и оставям да поври около 5 минути, после пускам мидите вътре да клокнат за около 2 минути и махам от огъня. 
През това време съм си изпекла в тостер или фурна няколко филии хляб, предварително намазани със зехтин.
Сервирам в голяма купа мидите със соса, отстрани филиите, поръсвам обилно с магданоз. 
Силно изстудено бяло вино е абсолютно задължително. 
Е, може да е и розе....
Да ви е сладко!


А за моите впечатления от Сицилия, прочетете ТУК:
СИЦИЛИЯ - слънчев адвенчър с елементи на романтика!

09 август 2012

Крем-супичка от ТИКВИЧКИ


След дълго мързелуване на морето, и след щуро скитане   в Пирин планина, ей ме отново у дома....Споко, ще ви разказвам за красивия Пирин подробно, ама ..друг път!.....



А сега след прохладата високо в планината, тук отново се пържим на бавен огън, нищо че уж живеем в полите на Витоша. Затъжили сме се за една супичка, много подходяща за този сезон, която ядем по принцип в любимото ни заведение   Spaghetti Kitchen - е, опитах се да я приготвя без точна рецепта, но резултата е добър:

Крем-супичка от ТИКВИЧКИ с крема-сирене и босилек

Необходими продукти:
3-4  тиквички
1 малък картоф/може и без него, ако сложите повече тиквички/
1 малка глава лук
1 кутия сирене Филаделфия
3 стръка пресен босилек
сол
черен пипер
зехтин или масло
1 л домашен бульон - пилешки, телешки, какъвто имате.

Сварявам нарязаните тиквички, лук и картоф в 1 литър подсолен бульон - не задушавам, не пържа...Аз си приготвям различни на вкус бульони /пилешки, телешки, зеленчуков, а зимата - и патешки/ и си ги замразявам във фризера - така винаги имам готов бульон. Ако нямате домашен бульон, по-добре сварете в 1 литър подсолена вода, но не слагайте от онези отрови на кубчета!! После пасирам супата - ако е много гъста, прибавям още малко бульон или топла водичка. И прибавям сиренето Филаделфия - ние в къщи обичаме с повече сирене, затова понякога слагам повече от една опаковка.Слагам малко зехтинче или масло, и овкусявам с прясно смлян черен пипер. Разбърквам много добре. Опитвам и коригирам по мой вкус съотношение на сол, сирене...Накрая накъсвам в супата пресен босилек. Супата е много вкусна и топла, и студена - за жегите е чудесна охладена в хладилник.
Да ви е сладко!







27 юли 2012

Турският град ОДРИН и Крем-супа от червена леща / KIRMIZI MERCİMEK ÇORBASI /


ОДРИН е град красив, оживен, бъбрив, ухаещ.....
Навсякъде се разнася онзи изкусителен аромат -
 на дюнери, на арнаутски джигер,
 на прясно изпечен екмек,
на подправки и мускус,
 на ябълков чай, 
на канела, 
на кафе и наргиле.......
Обичам да попивам ароматите от различните ми пътувания по света и у нас,
 ...... и след време, спомените се разстилат в съзнанието ми в експлодиращите аромати на тези места...
понякога те са на френски парфюм и шик,
на хрупкави кроасани и франзели,
понякога са на  печена шунка и хмел,
понякога мирисът е на богове, демони и древни цивилизации,
 на оборски тор, елхови клонки и смола,
на море,октопод и  узо, 
на планински билки и дъхави треви,
мирис на блато и жабешки хор,
на ароматна  мента, розмарин и салвия,
на шоколад и лукс,
 на свежи цветя и омайващи рози,
на вино и любов....
това чувство не мога да предам с думи, но е много завладяващо.
 А уханието на Турция ми е едно от най-любимите.....


Но, да се върнем в Одрин. Родена съм на има-няма една ръка разстояние от Одрин. Дядо ми е емигрант от Беломорска Тракия, но пътьом са поостанали и в Одринска Тракия.Така че, любопитството ми към този град беше голямо, и в същото време винаги съм си мислела, че е едно западноло градче. Първият ми досег с Одрин, на път за Българските църкви в града, бяха ей тези дечица, играещи на бешки на прашния сокак...


Боже, напомниха ми моето детство, но то беше толкова отдавна...а тези малчугани нямат ли си компютри, ами се въргалят в прахоляка с разноцветни стъклени топчета..?! Твърдо реших,че вероятно Одрин не е западноло градче, ами забравено от Аллах село....Но, жестоко се бях заблудила!


Първото впечатление - много и все красиви фонтани.






 В сърцето на града има пешеходни търговски улици, които на здрачаване грейнаха с десетки разноцветни топки.


 И фонтаните се обляха в светлина..





И джамиите...


И на хорските лица - греят усмивки, така както е в цяла Турция.



И забележителната джамия Сюлеймание, дело на звездният архитект Синан.



Е, вярно че и двете български църкви са в по-бедни кварталчета. Но, за сметка на това са перфектно поддържани, прясно отремонтирани и са страхотна люлка на нашето православие.



Един от моите закътани аромати от Турция е кимионеното ухание  на супата MERCİMEK ÇORBASI, която се сервира навсякъде едва ли не за добър ден... Доста такава супичка съм излапала при моите скитания из Турция. Доста такава супичка сме излапали и в къщи. Та, покрай опита ми, вече най-сетне стигнах до оптималната рецепта за нашият вкус, малко попроменена от оригинала. Ето я и нея
Крем-супа от червена  леща
/ KIRMIZI MERCİMEK ÇORBASI /


Необходими продукти:
1 ч.ч. червена леща
2 ч.ч. вода
1 картоф
1 морков
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
1 голям домат или 1 суп.л. дом.пюре
сол на вкус
2 с.л.зехтин
черен и червен пипер
люспи чили
щипка кимион
щипка сух риган
1 стрък пресен джоджен
1 стрък прясна мента
масло
 Задушавам в зехтина ситно нарязания лук, морков и чесъна за секунда и сипвам вътре водата. Когато заври, прибавям лещата. Ври около 15 минути и добавям картофа, нарязан на ситно и домата, нарязан на ситно/или дом.пюре/.След още 15 минути, или когато се е сварила напълно лещата и картофа,  махам от котлона и пасирам на крем. Връщам тенджерата на котлона, на много слаб огън, едва да къкри.  Ако ми се стори гъста, добавям малко гореща водичка. И прибавям всички сухи подправки. Изключвам котлона и когато спре да къкри, наръсвам отгоре пресните подправки и добавям маслото. Разбърквам и сервирам - гореща, уханна и много вкусна...
Afiyet olsun! , или да ви е сладко!




---------------------------------------------------------------

Прочетете също:
ЛОКУМЕНАТА УСМИВКА на ОРИЕНТА или моите скромни впечатления от турската кухня

и моите общо  12:
ОРИЕНТАЛСКИ ПЪТЕПИСИ С ЕЛЕМЕНТИ НА АДВЕНЧЪР...

 Вижте и още мои рецепти за ястия от  турската кухня-тук :