ВИЕТНАМ - жив музей под открито небе

Xin Chao Vietnam!

Кои са първите неща, които ви идват наум при споменаването на Виетнам? Аз на секундата чувам Валкюрите на Вагнер и виждам гениалните и потресаващи кадри от "Апокалипсис сега" на Копола. Представям си също безкрайни оризови полета, заострени сламени шапки и димящи купи със супа Fho. Всички тези изображения са много виетнамски. Но Виетнам, страна, която е воювала най-дълго за суверенитета си, се е изправила гордо от пепелищата на войната. И стремително е спечелила още една, различна битка - тази за НеговоВеличество туриста. Заради богатата си история, неповторима природа, трудолюбие,  уникални традиции, бит и култура, и не на последно място и божествена храна.

снимка Лиана Панделиева

снимка Лиана Панделиева

Ханой 

За наскоро пристигналия турист изглежда, че цари гигантски хаос. Първите часове бяха за мен и гигантски културен шок.

Ханой... С огромно разнообразие от звуци, пронизващо пищящи клаксони, завладяващи миризми на препечено месо и отблъсващи на изгорели газове. Със затрогващи гледки, на места страшна мизерия и мръсотия, на места неописуем примитивизъм, на места прелюбопитни сценки от живия азиатски живот. Но оказа се, че да прегърнеш хаоса е част от забавлението.

Нашият ханойски гид искаше да ни заведе още в първите минути в мавзолея на Хо Ши Мин, което ние категорично отказахме и му предложихме алтернатива - селото на тамяна, близо до Ханой. Нашият Антон Лий, виетнамският ни водач на това пътешествие, му обясни, че ние сме една особена група и това го казваше на всеки локален гид. Ами особена и малко трудна група бяхме, защото не бяхме организирано пътуване, а група приключенци опознаващи Виетнам и Камбоджа. И бяхме решени да го направим по възмажно най-добрият начин. А мавзолеят изобщо не се вписваше в нашите сметки. Но колчем в следващите дни минавахме покрай въпросния мавзолей, гидът все ни подканяше да се наредим на километричната опашка/която за мен бе пълна загадка/, но ние комай силно го огорчихме с отказите си.

Train Street Hanoi

Известна  атракция с адреналин на макс. И за местните, и за чужденците.. От лявата и дясната страна на релсите има много барове и кафенета, където да пийнете и хапнете, докато чакате основното действие - влакът, който минава. Собствениците на бара се грижат всички  да са в безопасност и правят малко шоу, за да забавляват чакащите клиенти. Влака премина на сантиметри от мен, оказа се и изключително дълъг, та си беше екшън...и забавно  изживяване с доза адреналин. 

Наистина голям купон се случва направо връз така наречената Train Street. Хапвам  си Banh Mi- то, пийвам си биричка Hanoi. А като наближи влака, който буквално минава на сантиметри от носа ми и си е адреналин на макс, та точно тогава келнера слага капачката връз релсата и влака я премазва. После той ми я връща обратно и  с гордост ми казва - Това ви е за спомен от Ханой. Ами да, прав е, спомен си ми е. Ама как да я съхраня тази спомен- капачка? Ето как....Продупчих я, сложих й вързанка и я закачих на моята травъл елха. И всяка година ще си спомням за живота на релсите, дружките с които го споделих Дари и МиниМи, за влака, бирата и...Ханой!

Куанг Фу Кау - селото на тамяна

Пищна цветна феерия с двоен ефект - традиционно занаятчийско селище  за производство на ароматни пръчици и грамадански магнит за туристи. Професията за правене на ароматни пръчици е запазена и развита от хората на Куанг Фу Кау повече от 100 години. От  допълнителна работа в свободното време в миналото,  днес професията за правенето на ароматни пръчици  е силно развита и  носи основния доход на хората. Преди производството на тамян се е извършвало ръчно в селото, което отнемало много време и не било много ефективно. Днес, благодарение на прилагането на съвременни машини и технологии, производителността се е подобрила значително. Професията да се прави тамян се е превърнала в начин за бягство от бедността за хората от община Куанг Фу Кау.  Всички стъпки -  от внимателния подбор на суровината, накисване на бамбука, сушене, боядисване  и потапяне на бамбуковите пръчици в ароматни масла, наслагването на тамяна.. всички се извършват педантично и старателно. След като се изсушат бамбуковите пръчици, стрък по стрък се пускат в една машина, която наслоява тамян. А когато и той изсъхне, опаковат и продават.

Хубаво е, че не се използват химикали. 

Изобщо, наситих щедро всички сетива с цвят и емоция!

снимка Минка Христова

Провинция Ninh Binh

Най-добрият начин да добиете усещане за това приказно място, защитено от ЮНЕСКО, е  обиколка с водна лодка, наречена сампан.Гребците, нашата беше жена, управляват  греблата на сампана с краката си, а не с ръце.Твърде малко пътешественици/заети са да кибичат в мавзолея на Хо Ши Мин😃/ стигат до Ninh Binh, хипнотизиращ район, известен на местните като „Ha Long Bay on Land“ благодарение на магическия си речен пейзаж, с отвесни варовикови скали, издигащи се направо от оризищата. Лотоси от ляво и от дясно по реката. Абе грамаданска красота и истинска магия е това пътешествие по река Tam Coc. Едно от 3те най- завладяващи мои преживявания във Виетнам, другите 2 са Хой Ан и Халонг бей. Скътала съм тези спомени на скришно място в сърцето си.

За жалост събирането на лотосите се случва през септември-октомври, в дъждовния сезон, та не можахме да го видим. Но пък навсякъде се любувахме на тези разкошни цветя, типичен символ на Виетнам и Камбоджа. 

преснимано от картичка

Локалният специалитет в Нин Бин беше месо от планинска коза, приготвено фантастично.

Пагодата Бич Донг в провинция Нин Бин

Като духовен център, тя предлага спокойно убежище, отвеждайки поклонници и туристи на пътешествие до свещеното царство на будизма сред заоблените планински хребети и пищна зеленина.

И още малко Ханой...

Ако ви стиска, насред улицата може да хапнете най-най- луксозните морски дарове на света за без пари. Но само ако ви стиска...

Ние си направихме чудесна вечеря в един ресторант, висящ над романтичното езеро Хоан Кием. Още с първата хапка салатата от зелено манго със скариди ме облада напълно. Оказа се, че я има навсякъде, така че я хапвах всеки ден.

Круиз в залива Ха Лонг 

Заливът Ха Лонг е подаръкът, който природата дава на Виетнам  - вода, с накиснати в нея хиляди островчета и скали, красиви като мистериозна и поетична картина. Ефирната красота на залива е наистина силно завладяваща. А кога  "настане вечер, месец изгрее и звезди обсипят свода небесен", светещите стотици кораби накацали във водата правят вълнуваща, сюрреалистична картина.

Наскоро световноизвестният туристически сайт - Touropia гласува топ 10 на най-красивите заливи на планетата. Съответно Ha Long Bay бе удостоен с честта да заеме първо място в класацията.

Залива Халонг (обект на ЮНЕСКО)  е изключителен природен феномен, едно от 7-те природни чудеса на света. На местния език името му означава „драконът, който се спуска към морето“. 

Заливът заема площ от около 1500 кв. км и се състои от около 2000 острова и скали  с причудливи форми,  издигащи се от тюркоазените води на морето. Този залив  има брегова линия от 120 км. Гребахме с каяци в залива, посетихме ферма за перли, ловихме калмари, учихме как се приготвят пролетни ролца, катерихме се до пещери, изкачихме върхове,  плувахме, пяхме, танцувахме... Накруизихме се , наснимахме се...и се забавлявахме на макс!

Заливът Халонг се нарежда в топ 5 на моите персонални природни чудеса. Другите са 
ледникът Перито Морено в Патагония, Аржентина,
водопадът Игуасу, Аржентина и Бразилия
Бялата пустиня в Египет
Доломитите, Южен Тирол, Италия
Исландия, почти цялата
Кападокия, Турция
Опа, станаха повече от 5  чудеса...

Преди да слезем от кораба имахме малко време за караоке - местният гид ни поздрави с една песен, а нашата дружинка изпя Една българска роза, като поздрав за целия екипаж. Беше от онези моменти, дето трудно се разказват, но се помнят завинаги.....

Хой Ан - Сърцето е пълно до горе...

Хой Ан ми напомни, че понякога най-смисленото пътуване не е през известни забележителности, а през тихата красота на ежедневието. 

И ако трябва да посетя само едно място във Виетнам, ще избера  Хой Ан, вълшебно е, приказно е, неописуемо интересно и различно е! А наскоро четох, че подминал дори Париж, като най-романтичен град. Други го наричат "азиатската Венеция" - но Хой Ан е по-бъбрив и блика от живот, за разлика от Венеция.

Намиращият се в централния виетнамски регион Хой Ан общо взето е успял да избегне разрушенията по време на войната, така че е запазил облика си почти непроменен от началото на 20 век. Живописните улици и старинните магазини датират от времето, когато градът е бил пристанищен и търговски  център за богатите китайски и японски търговци.  Днес тук цари хедонистичен дух, а вечер старият град грейва в хиляди фенери, които се отразяват във водата, а гледката остава за цял живот. Всеки град във Виетнам има купища кафенета, но тези в Хой Ан имат осезаем чар.

Ние обаче имахме и неочакван бонус...Реката Thu Bon беше преляла от всекидневните проливни дъждове, улиците около нея бяха заляти от водата, но за НВ туриста това е просто луд късмет. Така че и местни, и туристи крачехме неуморно през водата, която на места стигаше до коленете. Нощният пазар беше залят, но живота си течеше в ритъм, заедно с водата. И колелета, мотори и рикши  също пореха водата. Движението през водата се регулираше от полицаи. Ами живота наоколо течеше като на филмова лента. Вода, вода, вода! И фенери, фенери, фенери...

"Вода, вода навсякъде, и цветни фенери" - това може да е официалният слоган на Хой Ан.

снимка Лиана Панделиева

Тук останахме за 3 нощувки, а исках да остана още, и още ....Трябва да имаш достатъчно време да му се насладиш, ние имахме, но пак не стигна.

Романтика и хедонистичен дух витаят във въздуха. Цветно, точно както обича моята циганска душа. Храната е просто фантазия!

А смятам, че когато ядем, ние също пътешестваме. Опознаваме хора, места, вкусове, аромати, традиции, култура, чрез храната.

 Още първата вечер уцелихме невероятно ресторантче - седнахме на балкона с изглед към прелялата река. Все едно сме в ложата и пред очите ни се върти сюрреалистична лента с много вода, цвят и фенери, фенери....

Поръчахме моята любима салата със зелено манго, папая и скариди, оризови палачинки със скариди, риба печена в бананов лист и мнооого бира. 

После отново погазихме с огромен кеф из наводнения град, и се любувахме на този тъй жив и шарен свят.  Седнахме на терасата на един бар, пихме коктейли  с гледка за милиони. 

Повозихме се и на лодки разни, разбира се....

Пуснахме и плаващи свещички...

Мигове, като дар от живота!

Тук и уличната храна изглеждаше супер. Аз много се изкуших от тези жаби, подредени кат войници, но така и не ги опитах....А сушените калмари само леко минават на скарата, и хоп, в чинията.

Има десетки работилници за производство на фенери. И защото има и фабрики  за коприна, фенерите са от коприна и много красиви. Аз, разбира се, си купих чудни фенери за терасата на двора у дома.

Последната ни вечер в Хой Ан, водата се беше отдръпнала като с вълшебна пръчка. Местните са свикнали да ходят по водата, защото май често им се случва и хич не им пука. А за нас беше щуро приключение с елементи на романтика...

 Отново уцелихме чудесно място за вечеря. Хапнах 2 от задължителните и емблемтични за Хой Ан храни:

1. Супа Cao Lầu

Чувствена купа с дебела юфка  с резени  свинско на барбекю, залята с уханен бульон с подправки и гарнирана с пресни билки и натрошени хрупкави свински кожички.

Твърди се, че автентичният cao lầu се прави от водата, открита в хилядолетния кладенец Ba Le в Хой Ан, за която се говори, че има магически свойства.

2. Кнедли с бели рози

Това са деликатни малки кнедли, приготвени на пара, пълни със свинско месо и скариди. Те са някак отворени от едната страна и с форма на роза и обикновено са поръсени с малко хрупкав шалот. Хапвах ги няколко пъти, имаше ги дори на закуска в хотела.

Хой Ан има и  безброй барове с жива музика, така че с мойте дружки се гмурнахме в купона.

Cổng chùa Bà Mụ (портата на храма)Това е един пример за зашеметяващата архитектура в древния град на Хой Ан. Тази порта на храма се отличава със сложни резби и се намира зад малко езеро, създавайки красиво отражение във водата. 

Хой Ан е известен и с производството на коприна. Пътят на ефирната коприна - от черничевия лист, трудолюбивата буба,  пашкулите, боядисани в цветовете на дъгата, до нишката, изтъкана на плат, който аз да купя и отнеса в Бг. Във всички магазини могат да ти ушият и дреха от закупената коприна за няколко часа, дори да ти я доставят в хотела.

My Son Sanctuary

Известен обект на Юнеско, с историческо наследство, близо до Хой Ан, с архитектурен комплекс от много уникални индуиски храмове, построени 4-14 век от индуисткото кралство Чампа. Но валеше из ведро...

Само ей на тия кокосови странни лодки - кошници обаче не успяхме да се повозим. Лодкарят буквално "танцува" с лодката в кръг, а преживяването не е за всеки. 

2те  снимки са от сайта на Хой Ан

Golden Hand Bridge

150-метров приказен пешеходен мост - пътека нагоре в небето, държаща се от две огромни ръце – ръцете на Буда.

The Guardian го нарича „най-зрелищния пешеходен мост в света“.

От откриването си този мост е магнит за туристите от цял свят. Ние обаче не случихме на време - грамадански вятър, дъжд и мъгла. Мокри до кости,  видяхме някакви призрачни картинки. Е, щастието никога не е пълно...

Златният мост е разположен на надморска височина от 1414 метра. Кабинковият лифт , който ни заведе до  моста и French Village влиза в рекордите на Гинес като най-дългия в света.

Крайната дестинация на маршрута на кабинковия лифт Ba Na Hills ни отвежда дo French Village и цветната градина  Le Jardin D'Amour.

French Village се оприличава на миниатюрна средновековна  Франция, пълна с лукс и романтика. Ние обаче, мокри до кости, нищо не видяхме и комай на нищо не успяхме да се зарадваме.   French Village разполага с повече от 45 000 m2 площ с църкви, градове, оживени села и  32 сгради.

Успокоителното е, че на приказните природни красоти имахме и приказно време. Винаги можем да отворим Гугъл и да разберем какво трябваше да видим...

Всичко е невероятно барнато, но...да не валеше.

Ей това трябваше да видим, ама....

Dragon brige - Da Nang

Този мост - огнедишащ дракон, символизира стремителния  икономически растеж на страната  и е дълъг 666 м.

И една къщурка на виетнамски богаташ, близо до Ханой.

Спряхме по пътя - това е гробница, пищни са им гробищата.

И малко виетнамски грънци.

Сайгон/ Хо Ши Мин/

Храмът на Cao Dai

Спираме на храмът на Cao Dai - монашеска религия, която е официално установена във Виетнам през 1926 г. Това е комбинация от много религии и вярвания, включително будизъм, конфуцианство, даоизъм, виетнамски спиритизъм, християнството. Неговите практикуващи вярват в догмата "не убивай, живейте честно, общително, правете добро и избягвайте злото, помагайте около себе си, молете се, почитайте предците”.

По принцип доминираща философия  във Виетнам е Конфуцианството, което се придържа към хармонията между човек и природа. Но по-голямата част от населението се припознава като "без религия" -  86.32% no religion .

Река Меконг 

Наричат Меконг реката-майка. Родена в Тибет, тя преминава през Китай, Мианмар, Лаос, Камбоджа, Тайланд, а крайната спирка е Южен Виетнам. Река Меконг е една от най-дългите в света - 4350 км, като пътешества през 6 страни. Тя е наистина природен и икономически феномен, тъй като само делтата на реката е дом на 18 милиона души, а основният им поминък   е отглеждането на ориз, плодове и риболов.

По река Меконг плавахме с разни плавателни съдове, посетихме малък семеен бизнес за оризови кори. Купих си за Сф оризови кори с кокосово мляко, уникална вкусотия.

Плавахме край наколни жилища, но след тези в Камбоджа на езерото Тонле Сап, тия ми се сториха безинтересни. Обядвахме в семеен ресторант емблематичната за района риба Слонско ухо, вид тилапия. И пак плавахме, плавахме....

За кой ли път сме на вода... Изобщо цялото ни пътуване във Виетнам беше главно по вода - лодки и кораби разни и разнообразни, сампани, канута, газехме по вода дори....Това много ме изкефи, защото всяка вода ме затрогва и очарова.

Та прощалната ни вечер бе на луксозен круиз по Меконг с божествена храна, програма и вълнуващи гледки от нощен Сайгон.

И последна разходка в Сайгон преди да отлетим за дома.

Първата вечер, незнайно как и защо, попаднахме в един квартал на бурен нощен живот. Оглушителна музика, неонови светлини, танцуващи полуголи момичета и момчета пред заведенията, огромна навалица....чудехме се къде сме попаднали! После пък ни подгониха едни плъхове, това е моята най-голяма фобия. Беше грамадански гаден екшън. Дори нямахме ищах и да вечеряме...Добре че обърнахме всичко на майтап и самоирония, че иначе още щяха виетнамски плъхове да ме преследват в живота....Повече не стъпихме в тази част на града, която всъщност била много привлекателна за туристите, казват. 

Нестихващ бесен тайфун от мотори.  

За да пресечеш улица в Ханой и Хо Ши Мин ти трябва здрав дух в здраво тяло, смело сърце, неразрушимо хладнокръвие, и голяма доза вяра в успеха. И огромен кураж...Нещо като "Бързи, смели, сръчни"  във виетнамски формат. Светофарите, особено пешеходните пътеки не значат нищо за никой.  Прекръстваш се и...Good luck! И по някакъв непонятен начин гъмжилото от мотори успява да те опази и да пресечеш невредим.  В безконечния поток връз мотори са цели семейства с деца и без деца, стари и млади, кашони, цели гардероби, клетки с птици, кошове с плодове, кори с яйца, дори развинтено въображение не може да измисли толкоз стока, която да се вози на мотор. Някои мотори са си малко дюкянче за цветя, плодове, храна. Видях и една мадама с черна дълга рокля, цялата в блестящи камъни, която беше яхнала мотор. 

Хо Ши Мин по официални данни от 2022год имал 10милиона жители и 8милиона мотори.

преснимано от картичка

Загадката хранене на супер малки детски столчета

Виетнамците неуморно дъвчат, толкова много храна и заведения навсякъде не бях виждала никъде по света...На улиците целите тротоари са в едни кукленски шарени пластмасови столчета, и те нали са дребнички, седят си на тях и денонощно ядат нещо. Дебел, дори пълен виетнамец не видях. А още от ранни зори  сърбат супа Pho. Нашият водач Антон ни поясни, че столчетата са такива, защото ако сложат големи, няма да им стигнат тротоарите.

А какво да си купим от Виетнам?

Аз си купих кашмирени шалове, коприна и фенери от Хой Ан, кафе и филтър за него, сувенири, подаръци. Всъщност най- доброто място за пазаруване е Хой Ан. Купих също завидни количества чипс от сушени екзотични плодове - джакфрут, драгонфрут, манго, маракуя. Най-много се кефя на печените лотосови семена, разкошни. Ами голямо пазаруване падна, та накрая си купих и куфар за ръчен багаж, което май ми стана практика като пътувам по света...

Приключението ни сред вълнуващите пейзажи на Виетнам и царството на кхмерите Камбоджа беше невероятно, с много емоции, хиляди снимки и красиви спомени.

Благодаря на мойта дружка Дарина Пенчева, че ми уйдиса на акъла да дойде с мен, и в спомени и смях, преминахме през това пътешествие с усмивка.  

Благодаря на  Лиана Панделиева, че организира това пътуване, а нейната енергия и жажда за преживявания беше зареждаща и заразителна. И че засне с много хъс всеки кадър от това пътуване, влачейки неуморно и навсякъде цял куфар с техника.  Друг чак толкова луд по фотографията не познавам...Всъщност уточнявам, че Лиана организира всичко, а всеки сам си купуваше билети за дългите полети, за което ни съдейства Евгени от Икар травъл. През Доха С Катарските авиолинии полетите са два по 5 часа и докато обменим по няколко глътки шампанско и бяхме във Виетнам, бързо и комфортно. А за визи всеки сам си кандидатства онлайн. Имахме голяма помощ и координация и от фирма Penguin travel.

Благодаря на Минка Христова , за компанията и новото приятелство, което се надявам да запазим.

И не на последно място, благодаря на нашият виетнамски водач Anton Le, за всичко което ни се случи, и за онова което НЕ ни се случи, ескортирайки ни умело през това приключение.

И един пост на Лиана Панделиева във ФБ, който копирам тук, защото едва ли ще го разкажа толкова хубаво:

"Всъщност искам да разкажа за него – Антон Лий. На виетнамски името му не звучи така, но с придиханието му в началото е непроизносимо за нас – белите, които сме с право да кръщаваме всичко и всеки за наше удобство. 

В началото Антон бе човекът с когото постоянно разменях съобщения за уточнения и подробности, свързани с пътуването ни. После той ни посрещна на летището в Ханой. Това му е работата. На третия ден, докато пътувахме с автобус, заговорихме за Виетнам, за техния дългогодишен „9 септември“ и когато чухме неговата история останахме безмълвни. Всички. 

През 1983 година бащата на Антон е хвърлен в затвора, защото работел като редови полицай. Просто мъж с униформа, който отивал на работа и се прибирал у дома при жена си и децата. След година го освободили, но останал без работа и практически без право на препитание – за наказание. Бащата решава, че ще избягат от Виетнам с лодка. Натоварва децата, сестра си, но майката остава. Причините са две: първо тя ужасно се страхува от това плаване и второ: ако ги хванат, някой трябва да е там на тяхна страна. Малко след като отплават по тъмна доба, двигателят на лодката се поврежда и няма шанс да бъде поправен. С гребане бащата връща всички до брега и тогава всички са хвърлени в затвора – и той, и сестра му, и децата. За три години. Антон е на 6 годинки и най-близкият му човек е леля му с която изтърпяват присъдата. Питам го в затвора ли е ходил на училище. Той леко повдига вежди, поема дъх и казва: „Ние всички имахме един циментов под и нищо повече. Там живеехме, там ядяхме дажбата от шепа ориз на ден, там спяхме. Възрастните лягаха по гръб и слагаха на гърдите си малките деца, за да спят върху тях, а не на голия цимент. На втората година стана по-добре – освободиха затворници от втори етаж и вече бяхме върху дърво. Така беше много по-удобно. През това време майка ми ни носеше допълнително храна. Имаше право на едно посещение седмично – не можеше да ни вижда - само подавала храната, но за да я получим или поне част от нея, трябвало винаги да подкупва дежурния офицер. Никога не готвеше вкусни неща, за да не ги откраднат, а поне да преглъщаме нещо.“

В автобуса цари гробна тишина. 

След три години всички излизат на свобода. Всички са бедни като просяци. Но бащата на Антон е непримирим и отново опитват бягство. Този път са повече хора, с по-голяма лодка и майката е с тях. В открито море ги пресреща тайландски риболовен кораб с въоръжени рибари. Обират ги до голо. На борда пътували 14 момичета. Изнасилват всички, а седем от тях, твърде малки и слаби, умират от насилието. Хвърлят ги в морето. Останалите седем отвеждат пред очите на родителите им за проститутки в Тайланд. Лодката с бегълците остава да дрейфа в открито море. След няколко дни ги пресреща малайзийски рибарски кораб, качват всички на борда и ги откарват в Малайзия. Там прекарват в лагер една година и после с паспорти на ООН семейството на Антон заминава за Дания. Вече е на 14 години и тръгва и на училище. Днес Антон е датски гражданин, баща на момиченце и малко момченце. Работи като туроператор във Виетнам, няма право да купи там жилище. Ние сме първата му група с която работи на английски (иначе е все с датчани). 

Автобусът пътува по магистрала, дребничкият като дете Антон завършва историята си, а ние преглъщаме бързо, за да не ни потекат сълзите. Изведнъж малкият на ръст Антон се оказа само външната обвивка на много, много голям мъж. 

Та ето тази история си нося от последното пътешествие."

Това беше Виетнам през моите очи и сърце. 

Скоро ще разкажа и за скромните ми впечатления от необятната кулинарна сцена на Виетнам.

А също и за Камбоджа, която надмина всичките ми очаквания.