Мамините купи от стария долап, нашепват спомени от детството.....

Изпепелени от жегата пейзажи!

Лято е......

като цъфнало на балкона мушкато,

като захарна диня със сирене,

като ледено мохито,

като студена бира с приятели,

като щурец, стържещ въздуха,

като топяща се топка ванилов сладолед,

като боси крачета в бебешка количка,

като розов домат ухаещ на слънце......

И какво ще имаме за вечеря - лято в чиния! И се пренасям в детството....

Щедри резени, току що откъснат розов домат от "конфуто" на мама. Около тях печени чушлета, подправени с чесън и удавени в оцет. И мнооого зелени гюрлюци за разкош. И ивички червен лук, като лунички. Домата е пуснал своите сокове, които са се омешали апетитно с шарлана. Магия....Топиш вътре в купата комат хляб, отхапваш и сока потича по брадичката ти. Накрая надигаш купата и сърбаш шумно, по байганьовски. Може с глътка ледена ракийка....И се усмихваш на живота!

Ей на таз гореописана гастрономическа идилия най-много мязат простичките бели купи/кастрони от едно време. Непреходни....Моите, намерени в долапа на мама. Сега ги кътам, гачели са златни кюлчета. Следите на времето нито ги състаряват, нито загрозяват. Те не са скъпи на пари, но са скъпи на невероятно много спомени и сантимент. И всеки път прожектират картинки от детството....

Та, лято е.....прашен юли, нажежен до болка! Или до усмивка.....

17юли2021