MADRID......MANCHEGО..... MEMBRILLO !

MADRID.....MANCHEGO...... MEMBRILLO ! плюс МАРИЯ -  

сега вече всички главни герои в тази публикация са с буквата М !

Та значи, аз - Мария, 
ви предлагам една малка виртуална разходка из потайностите 
на Мадрид, 
където ще се почерпим с вкусните 
манчего и мембрийло...

Да потегляме - първа спирка е тази вертикална градина:

Вертикалната цветна градина е част от CaixaForum - музеен и културен мултифункционален център, поредната архитектурна лудория на звездните швейцарски архитекти Herzog&De Meuron. Вертикалната градина е по проект на френския ботаник Патрик Блан. Много е модерно и красиво цялото пространство, особено ме изкефиха детайлите.

Много се впечатлих  от кулинарната сцена на Мадрид. Всичко което опитахме, а то хич не беше малко, беше невероятно вкусно, свежо, и на супер приемливи цени, което беше също приятна изненада. В много от ресторантите  дневното меню, включващо салата, основно и десерт плюс чаша вино или бира, и кафе, беше между 10 и 15 евро. Тоест много по-евтино от София, защото порциите бяха предостатъчни, а храната  беше не само невероятно вкусна, а и поднесена много красиво. Например в един от дните ядох от дневното меню една умопомрачителна салата с октопод, прясна бакла и разни други вкусотии, после филе риба тон на скара и жесток десерт....в Сф само салатата с октопода щеше да е на цена около 25 лв. А това всичкото плюс вино и кафе беше онли 11 евро. Разбира се, че ядохме и скъпи неща, разбира се че попаднахме и на кофти храна, но общото ми впечатление за храната бе, че е страхотна! Е, вътрешния интериор в ресторантите ме уби обаче - едни столове дето ги имаше в къщата на баба ми, твърди и неудобни, едни мрачни помещения...а навън нещата бяха доста по-модерни. Ама пусто имахме дни с дъжд, така че се навирахме по едни мрачни мазета, в които ядяхме прелестна храна, прелестна!

Най-най емблематичните испански храни - паеля, хамон и тапас:

Тук му е мястото да ви запозная и с фантастичното 

сирене MANCHEGО/Манчего/ 

и да ви предложа рецепта за най-добрата му дружка - 

MEMBRILLO/Мембрийло/ или дюлево пюре.

Това си е направо традиционната закуска в Мадрид - хляб, дюлево пюре и парче сирене манчего. Освен това дюлевото пюре задължително се сервира и с плато сирена, което по испански тертип може да се поръча по всяко време на денонощието. 

Сиренето Манчего се произвежда в района Ла Манча , откъдето идва и името му. Това е област около Толедо и Мадрид, точно градовете, които посетихме на това наше пътуване.Манчего се произвежда от овче мляко и отлежава от 2месеца до 2 години. Има страхотен леко пикантен вкус и характерен аромат, маслена и на места шуплеста структура и компактна консистенция.
У нас също може да се намери манчего в някои деликатесни магазини.Толкова ми допадна тази комбинация, че си направих у дома дюлево пюре.

 MEMBRILLO или дюлево пюре

Необходими продукти за 3 буркана пюре:

4 кг дюли, измити, почистени от семките, нарязани на малки кубчета

1 ампула ванилия

2-4 лентички лимонова кора от нетретирани лимони

сокът от един лимон

3-4 ч.ч.захар, според вкуса ви и сладостта на дюлите. Аз слагам 3 чаши. Но по време на варенето винаги може да се опита и да се прибави още захар.

Слагам дюлите, ванилията и лимоновата кора в голяма тенджера, като добавям вода колкото да се покрият кубчетата дюля. Ври така около час и после пасирам сместа, за да стане на пюре. Оригиналната рецепта "казва", че колкото чаши пасирани дюли се получат, толкова чаши захар се добавят. Аз не съм мерила пюрето, добавях на вкус, като опитвах и това бяха 3 чаши захар.

Връщам пюрето с тенджерата на слаб огън, да къкри, да се разтваря захарта...добавям и лимоновия сок. Тук е малко тегавата част на приготвянето - това пюре стои на слаб огън около 2 часа, от време на време трябва да се разбърква и да се наблюдава постоянно. Пюрето започва да сменя цвета си от бледо жълт към по-наситен и леко розово-оранжев.

Когато вече нервите ми не издържат повече на бъркане, слагам още врялото пюре в подходящи буркани, завинтвам капачката и обръщам. Аз го правя до тук и става прекрасно пюре, просто феноменално пюре!

По автентична рецепта обаче, пюрето се изсипва върху кухненска хартия на много тънък пласт и започва да се суши във фурната на много ниска температура, докато стане нещо като пестила, дето едно време баба правеше от сини сливи и го сушеше на покрива направо върху керемидите. Аз обаче нЕАм нерви.....!!.....

И сега за финал още малко снимки от Мадрид....
Мадрид не е известен с някакви уникални шедьоври и забележителности, като Париж, Рим или Лондон например, но и той има някои наистина вълнуващи местенца:
-централната жпгара ATOCHA с ботаническата си градина вътре, 
-паркът Буен Ретиро с уникалния си ландшафт, с интересни склуптори и невероятни дървета, със своите езерца и фонтани, с кристалния павилион - своеобразна структура от метал и стъкло, построен 1887 и до днес дом на модерни експозиции.
-Кралския дворец и градините Сабатини, а също и района около двореца със своите парадни барокови сгради, чисти, подредени и цветни булеварди  
-пазарът Сан Мигел , оазис за автентична испанска храна, както и на тукашните кулинарни традиции.
-художествени галерии - Прадо и Рейна София, със световни шедьоври на Гоя, Веласкес, Бош, Пикасо.

Кралския дворец (Palacio Real)

Паркът Буен Ретиро

 Crystal Palace в парк Ретиро

ATOCHA ЖПГарата

Някой ден ще ви покажа малко и от ТОЛЕДО......

МАРОКАНСКИ МАРИНОВАНИ ЛИМОНИ

Пътешествието в МАРОКО е един пищен празник за всички сетива на туристите гастрономи от цял свят.Няма как да не те омагьоса тази суетня по пазарите, този аромат на подправки, тази изкусителна пара от пухкавия кускус, тази дъхава яхния в шарен тажин.......богатството на мароканската храна е наистина недостижимо. Но един буркан с мариновани лимони, може да докара всеки кулинарен естет до истински гастрономически оргазъм. Защото тези мариновани лимони са най-голямата магия на прелестните   марокански гозби. 
Консервираните лимони, или по нашему казано - туршията от лимони, отлежали в буркан със сол и подправки, се използват широко в цяла Северна Африка. Употребата им е разнообразна - от салати до кускус и тажини, като им придават деликатен и изтънчен цитрусов вкус. В другите африкански кухни лимоните киснат в саламура, докато в Мароко тази техника стига до по-високо ниво и лимоните  ферментират в собствен сос. 
Всъщност най-важната стъпка е да си набавите лимони с чиста био-графия  или нетретирани с химия, все пак не е ясно как ще се държат химикалите и лимоните в обща ферментираща среда....А  се използва и кората на лимона. В салати например се добавя само малко ситно нарязана кора от маринован лимон и това е достатъчно да се промени коренно вкуса. Но един цял маринован лимон, поставен в кухината на пилето за печене, му придава такъв аромат и вкус, че ще бдите над вашия буркан с лимонена туршия, като над скъпоценен дар.

МАРИНОВАНИ ЛИМОНИ

Необходими са ни за 1 буркан:

6 лимона, с чиста био-графия

6 супени лъжици едра морска сол също с чист произход. Аз ползвам сицилианска морска сол от Трапани.

 прясно изцеден лимонов сок - достатъчно количество, за да ги покрие до горе в буркана.

Лимоните се разрязват на кръстче от едната страна, стигайки почти до средата. В получената цепнатина се поръсва обилно със сол. Лимоните се нареждат в буркан и между тях се поръсва с останалата сол. Колко лимона ще отидат за сок за покриването им в буркана обаче не се знае - при всички случаи значително количество. 

Накрая буркана здраво се затваря с капачката и се оставя за месец време или на хладно и тъмно в мазето, или в хладилник.През няколко дни буркана се обръща, за да се разпредели солта равномерно. Ако се наложи се допълва с още лимонов сок. Ами това е - бързо, лесно и уникално!
Готовите консервирани лимони в буркан се съхраняват в хладилник с месеци, дори година. Е, скоро ще ви споделя  как използвам таз лимонена туршия в моята кухня.......А като начало си направете лимоните!

Прочетете още:

ПИЩНАТА МАРОКАНСКА КУХНЯ

МАРОКАНСКИ ТАЖИН - пилешко Ras El Hanout и зеленчуци

МАРИНОВАН ПАЛАМУД по рецепта на браТчеда

Лято, консервирано в буркан - 
ред риба, 
ред слънце,
ред бъбриви вълни,
ред крясък на гларуси,
ред пясък в обувките......

Истинско  великолепие,
 обилно полято със солен аромат на море! 
Отваряш само бутилка ледено бяло вино и...си там!

Тази есен, по думите на созополските рибари, морето ври и кипи от паламуд и чернокоп,  и толкова богат улов не е имало от години. 
Напълнихме и ние един леген с риба, а браТчеда ме научи как да я мариновам. А на моят братовчед, който е невероятен кулинар, чревоугодник и почитател на хубавите, весели, пивки  и вкусни неща от живота, може да му се доверя безприкословно - той ги разбира тия работи! Най-големият майстор на катмите, на всякакви тънки мезета и глезотии за ценители, а наскоро, по моя молба, със съпругата му възродиха  и една автентична и невероятно уникална баница от нашият роден край! За което им благодаря от сърце, и дай боже някой ден да успея да я направя и да ви споделя и рецептата.

Аз освен паламуд, мариновах и чернокоп по тази рецепта. И двата вида рибоци станаха страхотни - месцето се топи в устата, солта е балансирана, с едва доловим възкиселичък вкус, а както ме увери и братовчеда - рибата изобщо не е мазна, защото по някаква странна за мен причина, не поема от олиото, с което е залята. Освен че е бързо, лесно, вкусно хапване по всяко време на деня, тази рибка е и чудно мезе за всякакви напитки - узо, водка, вино, бира.....

МАРИНОВАН ПАЛАМУД

по рецепта на браТчеда

Необходими продукти:

цял паламуд непочистен

морска сол

оцет

голяма кафена чаша олио

2-3 дафинови листа

1-2 зърна бахар

2-3 зърна черен пипер

щипка люспи лют червен  пипер/ по желание/

Паламуда режа на шайби от около 2 см, но без да е почистен - така, заедно с вътрешностите. После е много по-лесно почистването....вземам всяка шайба и почиствам вътрешностите, но запазвам кръглата форма, така месото се държи по-добре и не се разпада при мариноването. Много хубаво измивам от кръвта. Нареждам в купа с капак и заливам със солен разтвор / когато яйцето се покаже над водата с големина на 5 стотинки, значи разтвора е достатъчно солен/. Затварям и прибирам в хладилника. След едно денонощие изхвърлям този разтвор и заливам с нов. Стои още едно денонощие в хладилник. Значи - 48 часа рибата кисне в солен разтвор, като по този начин се отделя цялата кръв от нея.
Изваждам шайбите риба, измивам ги и  ги заливам с оцетен разтвор, направен от равни части вода и винен оцет. Още 8 часа в хладилник с оцетен разтвор! Точно на 8я час махам рибата от разтвора.

Предварително съм загряла олио в тенджерка, щом хапка хляб започва да цвърчи, махам от огъня и оставям да изстине напълно. Подреждам рибата в стъклен буркан, като между шайбите слагам подправките. Заливам до горе с напълно изстиналото олио, затварям и прибирам в хладилника. След 10 дни рибата  е готова за консумация.
По същият начин мариновам  чернокоп или сафрид, предварително почистен от глави и вътрешности.
При сервиране само добавям нарязан червен лук и пресен копър, по желание и лимон. И мятам върху препечена филийка, обилно намазана с масло....Пълня чашите и....ей живот, здравей, здравей!
И благодарско на браТчеда, който живее в Бургас, с морето и неговите трудови хора!
Да ви е сладко!

Моето ноемврийско море.....