Швейцарският влак БЕРНИНА ЕКСПРЕС - най-атрактивният начин за пресичане на АЛПИТЕ

Изящно оформени  с дялан камък виадукти  ....

рамкирани от дива Алпийска природа с
планински хребети и грандиозно стърчащи върхове,

величествени ели и смърчове,

кристално чисти  планински езера и забързани потоци,  
стръмни зъбери и отвесни скали,

аромат на тор,
аромат на   смола...

и между всичко това живописно
се вие червеното

влакче Бернина експрес.

Това е  влак с панорамни купета,

един своеобразен театър,

 от който пътника наблюдава завладяващият спектакъл на природата.

/Следващите 4 снимки са от интернет, от сайта и диплянките на Швейцарските железници- вътре от влака нямаше как да направя такива снимки...... /

Наричат маршрута на това влакче през прохода  Бернина  най-красивата връзка между грандиозните ледници на студените Северни Алпи и палмите на топлия юг. От 2008 година ЮНЕСКО се присъединява към това определение и го включва  към Световното Културно Наследство - това е третата железопътна отсечка в света, станала част от Листата на Юнеско.

Настанете се удобно и се насладете на едно своево рода  виртуално пътуването - знам, че няма да успеете да  разберете за какво  изживяване иде реч, но ..ще постна няколко снимки и картинки..in colour! , пък ако имате и развинтено въображение......

Най-атрактивният  начин за пресичане на Алпите е чрез двете жп линии BERNINA - от Тирано до Сейнт- Мориц и ALBULA - от Сейнт-Мориц до Chur, управлявани от Швейцарските железници Rhätische Bahn. И двете линии   са под егидата на ЮНЕСКО. Цялото пътуване продължава 4 часа, като влака минава   през 55 тунела и по 196 моста,   преодолявайки наклони от 7 % / !/  и то   без диск със зъбни колела. По-популярна е линията Бернина експерс, достигаща най-високата точка с влак в Европа - 2253 м.надм.в. По нея  пътувахме  и ние за малко повече от два часа във всяка посока. Двете отсечки са  построени през 1896-1910 година. Леле, най-вероятно по това време моите праотци са се движели с волски впряг по равните и прашни пътища на Тракия......
Влакът - мечта на дръзки инженери и шедьовър на строителното инженерство, тръгва от Италианският град Тирано от станция на 430 м надм.в.- нашият хотел, който също се именуваше Бернина, беше точно срещу гаровият перон. Докато закусвахме, наблюдавахме ситуацията на гарата и имахме все още някакви колебания за пътуването, макар че беше заложено в предварителната ни програма...И в момента, в който ни сервираха и кафето с пликчета захар, на които се мъдреше червеният влак /той си е нещо като емблема на Тирано - какво нещо е туристическата реклама, ей!/,   и сърца юнашки не издържаха и се метнахме и ние на влака...и потегляме, пуф-паф, паф-пуф..... Влакът живописно преминава покрай другия символ на града - разкошната катедрала Мадона ди Тирано /за нея друг път.../.



През целият ден, долу-горе през час има влакове  между Тирано и Сейнт-Мориц..Два пъти дневно към обикновеният влак са прикачени панорамните купета. Цената е 49 евро в двете посоки. Но за панорамните купета,  трябва предварителна резервация, местата са ограничени и се доплаща още по 9 швейц.франка за мястото. Панорамните купета са с по-високи остъклени прозорци, така че да има по-добра видимост към планинските върхове. Но, както се досещате, тези панорамни прозорци не се отварят, което е кофти за фотолюбителите. А на обикновените вагони, прозорците се отварят. То във влака всъщност всички наизвадиха тежки фото-боеприпаси и техники.... През лятото на опашката на влаковата композиция се прикачва една отворена платформа за най-върлите запалянковци с фотоапарати и камери. А през зимата, при снеговалеж, локомотива има отпред един огромен плуг, за да си разчиства снега.


Малко след като премине Италианската граница в Campocologno (553 м), влакът минава през спиралата на виадукта Brusio(780 м)-някои от снимките са през стъклото, така че качество йок....

Следват поредица китни селца и езера - Poschiavo, на 1,014 метра и едноименното езеро, после Cavaglia (1,693 м) , Спокойната атмосфера на Италианската провинция се измества постепенно от суровата красота на Алпийските пейзажи.

Не си мислете, че в Швейцария всички са банкери - съвсем не. Тук по селцата видях как цели семейства рано сутринта си ровичкат нещо по двора, чистят на животните. И почти на всяка къщурка и ферма имаше логото за БИО -продукти. То пък има си хас да са други - на тази надморска височина.....

И започва яко  изкачване на влака с много остри завои до Alp Grüm (2,091 m) с езерото Palu, а от тази тераса се открива невероятна гледка към  едноименният глетчер Palu.

След това Бернина експрес достига връхната си точка и почти докосва небето, на гаровата станция на 2253 м.надм.в. покрай връх Бернина и езерото Bianco  ... това е най-високата точка, достигната от влак в Европа. Тук,  ледена завеса  е  прикрила  сцената на истинския свят, на живия  живот наоколо...само лед, сняг и върхове.....и виещото се червено влакче, като контрапунк в леденото царство! Като онова царство-господарство от приказката за Снежната кралица.....

След прохода Бернина, влакът спира на Bernina Diavolezza (2,093 м), където нещо като въздушен трамвай води до ски-пистите в района.

А после влакът  спира на перона / на 1896 м./ точно пред самия ледник Morteratsch - това е най-големият глетчер в тази част на Алпите:

И Бернината продължава   спускането  - до  Pontresina (1,774 m) и стига до Сейнт Мориц след двучасов  спектакъл. Прочетете ТУК за
СЕЙНТ МОРИЦ /St. Moritz/ - шлифованият диамант на Швейцарските Алпи

И после обратно - с влакчето .......от ледниците....

покрай класическите Швейцарски ливади .....

и отново до Тирано и катедралата....

Вече над 100 години, линията Бернина-експерс е уникален шедьовър на гражданското строителство.
Само за инфо - другите две железници под егидата на ЮНЕСКО са :
-  Semmering в Австрия, и
- хималайският  Darjeeling в Индия.