Печен цял КАРФИОЛ с розов таханов сос

Печен карфиол? - ще възкликне някой...

 Но така приготвен, карфиолът е едно наистина 

супер вкусно ориенталско гурме пътешествие 

в дебрите на изкусителната арабска кухня. 

Кадифената консистенция на карфиола 

с деликатен лимон вкус 

и нежен аромат на чесън, 

овкусени допълнително с  леко пикантния таханов дресинг

 със свежестта на зелените подправки, 

и закачливата хрупкавост на бадемите. 

 Истинско пиршество за всички рецептори......!

Печен цял КАРФИОЛ с розов таханов сос 

Необходими продукти:

1 цяла глава карфиол, среден размер

1 скилидка чесън

сок от 1 лимон

зехтин

сол

черен пипер

за тахановия сос:

3 суп.л. суров тахан

сокът на 1 лимон

1 глава червено цвекло

зехтин

сол

1 скил.чесън

люспи лют пипер/по желание/

за сервиране:

пресни подправки на вкус - магданоз, мащерка, мента

филирани бадеми

Почиствам главата карфиол и я измивам. Намазвам много добре целия карфиол с предварително забърканата смес от лимон, зехтин, чесън и др.съставки. Завивам с едно парче алуминиево фолио само отгоре и слагам във фурната. Пече се около час и половина, докато може да се забие с лекота едно дървено шишче в карфиола, като последните 30 мин. махам фолиото, за да се получи златист загар. Времето за печене зависи много и от големината на карфиола, затова внимавайте - не трябва да е напълно размекнат карфиола! Би могло първо да се посвари на пара за 5-10 минутки, и после за по-малко време да се запече във фурната без фолио. Избора е ваш.

Обелвам, нарязвам на парчета и сварявам червеното цвекло в кафена чаша вода. Сокът, който се е получил при варенето запазвам горещ, а червеното цвекло използвам за нещо друго - тук ще употребя само оцветения сок, за да се получи хубав розов цвят на тахана.

С горещия сок от червено цвекло разбърквам на водна баня тахана, за да не стане на бучки. Добавям лимоновия сок, зехтина, смляната скилидка чесън, сол и пипер. Разбивам енергично, за да се получи гладка консистенция.

Когато карфиолът е изпечен, сервирам горещ, облят с тахановия сос, поръсен с микс от зелени подправки и леко запечени филирани бадеми.

Потопеният карфиол в тахановия сос е неустоимо вкусен, затова винаги си приготвям повечко сос. 

Освен чудесна лека постна храна за обяд или вечеря, този карфиол е и прекрасна гарнитура за риба и всякакви меса.

Да ви е сладко!

ЛЬО ПАТИЦА - френски шансон в 7/8 ръченичен такт......

Както стана ясно наскоро от нашия премиер, 
ние българите "всички парле ву франсе". 
И в реда на франкофонските дълбокомислени заключения аз заявявам , че 
 Je t'aime  боку льо патица 
във всичките й варианти на кулинарни превъплъщения -
 магре, конфи, фоа гра, касуле. 
И особено боку обичам цяла печена

Льо ПАТИЦА 

 Една страхотна компилация с

ефирен френско - марокански и български привкус

 между леко пикантното, ароматно и неустоимо патешко,

сладките карамелизирани дюли с ухание на българска есен,

и кисело-сладникавия вкус на  божествените печени камби по нашенски.

Наистина неустоима комбинация!

Френски шансон в 7/8 ръченичен такт......

Необходими продукти, 

за да украси една льо патица и вашата трапеза:

цяла патица, около 2.500кг 
Аз купувам патици от тази фирма https://penelope.bg/

подправка Рас Ел Ханут 

2-3 скилидки счукан чесън

1 маринован лимон
/по тази РЕЦЕПТА/

2 суп.л. от маринатата на лимоните

няколко стръка прясна мащерка

сол

плик за печене на фурна

за дюлите:

2-3 големи дюли

сол

черен пипер

щипка захар

канела

за камбите:

рецптата - ТУК

Почиствам патицата хубаво от парчетата мазнина около коремната кухина и шийката. Французите биха си изпържили в тази мазнина картофките, но азсъмбългарчетата не правим такива неща.....
В чашка си правя кашичка от сока от маринованите лимони /може да си направите и вие туршия от лимони по тази рецепта/, счукания чесън, подправката, малко сол / сокът е доста солен/, може да капнете и лъжичка вода. Ако нямате Рас Ел Ханут, може сами да си направите микс от ориенталски подправки.
Намазвам отвън и отвътре патицата с кашичката, ако можете да разделите нежно кожата от месото и намажете и там ще е перфектно. А вътре в коремчето на птицата слагам 1 цял маринован лимон и няколко стръка прясна мащерка.
Може да завържете с кухненски канап крилата и бутчетата, за да е по-компактна птицата. 
Хубаво е патицата да престои поне 1 час в хладилника така омазана, за да си поеме от ароматите. 
Аз процедирам малко по-сложно при печенето. Първо пека патицата в тава върху решетка по 30 мин. от всяка страна. Така се топи повечето  мазнина и я изхвърлям.Това правя, за да може невероятно вкусния сос в плика от печенето да сервирам, като вкусен печен сос, а ако в него е цялата тази мазнина няма да е много подходящо, нали.....
След този 1 час лекичко хващам птицата за краченцата и я мушвам внимателно в плика. Не го дупча! Той се подува като балон, но няма да се спука, а перфектно ще задуши патицата. Завързвам плика и поставям отново върху решетката в тавичка във фурната. Отдолу в тавичката слагам малко вода.  Пека около 2-3 часа, докато птицата е станала със страхотен златен загар. Поне веднъж обърнете птицата да получи загар и от другата страна - но много внимателно, защото може да спукате плика. Аз вече съм придобила рутина от много изпечени патици и си я въртя без проблем по гръб и по корем за равномерен тен - все едно птицата е френска мадама и е попаднала за сефте на плажа

А докато патицата събира загар в плика, отстрани до тавата слагам малка дълга тавичка /от ония за кекс/ с дюлите върху кухнеска хартия. Нарязвам ги на едри парчета, овкусявам ги и ...в тавичката. Пекат се бързо, за около час. 
Когато патицата е напълно готова, изваждам пак много внимателно от плика. Сосът може да се сложи да поври в тенджерка, за да се редуцира. По желание може и да се сгъсти с нишесте.
Сервирам патицата с печените дюли и камби  около нея.

Парче патица в чинията, 

няколко резена дюли, 

поливате със соса, 

добавяте една камба, 

задължителната чаша вино и......

  La Vie est BELLE !!

BON APPETIT!

МАРОКАНСКИ МАРИНОВАНИ ЛИМОНИ

Пътешествието в МАРОКО е един пищен празник за всички сетива на туристите гастрономи от цял свят.Няма как да не те омагьоса тази суетня по пазарите, този аромат на подправки, тази изкусителна пара от пухкавия кускус, тази дъхава яхния в шарен тажин.......богатството на мароканската храна е наистина недостижимо. Но един буркан с мариновани лимони, може да докара всеки кулинарен естет до истински гастрономически оргазъм. Защото тези мариновани лимони са най-голямата магия на прелестните   марокански гозби. 
Консервираните лимони, или по нашему казано - туршията от лимони, отлежали в буркан със сол и подправки, се използват широко в цяла Северна Африка. Употребата им е разнообразна - от салати до кускус и тажини, като им придават деликатен и изтънчен цитрусов вкус. В другите африкански кухни лимоните киснат в саламура, докато в Мароко тази техника стига до по-високо ниво и лимоните  ферментират в собствен сос. 
Всъщност най-важната стъпка е да си набавите лимони с чиста био-графия  или нетретирани с химия, все пак не е ясно как ще се държат химикалите и лимоните в обща ферментираща среда....А  се използва и кората на лимона. В салати например се добавя само малко ситно нарязана кора от маринован лимон и това е достатъчно да се промени коренно вкуса. Но един цял маринован лимон, поставен в кухината на пилето за печене, му придава такъв аромат и вкус, че ще бдите над вашия буркан с лимонена туршия, като над скъпоценен дар.

МАРИНОВАНИ ЛИМОНИ

Необходими са ни за 1 буркан:

6 лимона, с чиста био-графия

6 супени лъжици едра морска сол също с чист произход. Аз ползвам сицилианска морска сол от Трапани.

 прясно изцеден лимонов сок - достатъчно количество, за да ги покрие до горе в буркана.

Лимоните се разрязват на кръстче от едната страна, стигайки почти до средата. В получената цепнатина се поръсва обилно със сол. Лимоните се нареждат в буркан и между тях се поръсва с останалата сол. Колко лимона ще отидат за сок за покриването им в буркана обаче не се знае - при всички случаи значително количество. 

Накрая буркана здраво се затваря с капачката и се оставя за месец време или на хладно и тъмно в мазето, или в хладилник.През няколко дни буркана се обръща, за да се разпредели солта равномерно. Ако се наложи се допълва с още лимонов сок. Ами това е - бързо, лесно и уникално!
Готовите консервирани лимони в буркан се съхраняват в хладилник с месеци, дори година. Е, скоро ще ви споделя  как използвам таз лимонена туршия в моята кухня.......А като начало си направете лимоните!

Прочетете още:

ПИЩНАТА МАРОКАНСКА КУХНЯ

МАРОКАНСКИ ТАЖИН - пилешко Ras El Hanout и зеленчуци

МАРОКАНСКИ ТАЖИН - пилешко Ras El Hanout и зеленчуци

Споделяла съм тук, че между мен и мароканската кухня се върти един дългогодишен чувствен флирт.....флирт още от първата хапка! И то с корени отпреди сто лета.....
Наскоро обаче, при невероятното ми пътешествие из цяло Мароко, тази крехка кулинарна свалка придоби ново, бурно развитие и прерастна в една дълбока и страстна любов.....Любов завинаги!
Защото мароканската кухня е една ароматна симбиоза от кулинарни традиции на местни жители - бербери и араби, преплетени с колониалното влияние на маври, османци, французи. Защото мароканската кухня е ароматна симбиоза между изтънчен средиземноморски и пищен ориенталски вкус!
Защото в шарената мароканска паница изригва експлозия от уникални вкусове и аромати!
Как да не се влюбиш лудо......?

А емблемата на мароканската кухня е вездесъщият ТАЖИН.
Тажин се нарича конусовидният керамичен съд, в който се приготвя нещо като яхния. От там идва и името на самото ястие.

Толкова различни видове тажини опитахме в градове, села и палатки, тажини с пилешко, телешко, агнешко, риба, тажини с плодове, със зеленчуци, с маслини,с мариновани лимони, всички те  невероятно вкусни и уханни......Грандиозен парад на тажина!

Различното и уникално при тажина е, че храната се готви от конденса, получен вътре в  конуса, и това го прави един от най-здравословните начини на готвене. В Мароко тази храна се приготвя на нещо като мангал с дървени въглища. и накъдето и да се обърнеш, все някъде ще видиш да къкри тажин....

В основата на почти всяко мароканско ястие е умелото и деликатно смесване на различни екзотични подправки. А най-голямата магия в богатата палитра от подправки е микса RAS EL HANOUT. Това е една смес, обичайно съдържаща между 10 и 40 вида подправки - шафран, кориандър, канела, куркума, джинджифил, резене, кимион, чили, червен и черен пипер, кардамон, карамфил, майорана, магданоз, мента, розови цветчета.......истинско пиршество за небцето! Всеки собственик на магазин или сергия в Мароко има своя собствена, авторска рецепта за този микс, който гордо рекламира и продава. И разбира се, аз домъкнах от там подправка и сега у дома често омагьосвам разни меса с нея. Оказа се, че количеството на купената подправка обаче далеч не е равна на потребността ми от нея....и тя бързо, бързо привърши. Но успявам да си я набавям от пазарите в Мюнхен, Париж, Андалусия....

А в тази рецепта използвах моят фаворит сред подправките и първа ароматна помощничка в кухнята - микса Ras El Hanout. 

МАРОКАНСКИ ТАЖИН С ПИЛЕШКО И ЗЕЛЕНЧУЦИ

За да докарате тази пищна мароканска гозба и на вашата трапеза, са ви нужни:

4 порции пилешко месо по ваше предпочитание

2 с.л. олио

3 чаени лъжици от подправката Рас ел ханут

3 скилидки смлян чесън

1 глава лук

1 голям морков

1 голям картоф

1 домат

10-тина шушулки зелен боб

1 тиквичка

1 патладжан

2-3 суп.л. грах

няколко скилидки чесън

магданоз за поръсване при сервиране

сол

Всъщност количеството на продуктите зависи колко е голям тажина, моят е с вместимост 1600 гр и е перфектен  за четирима. С видовете зеленчуци също е въпрос на вкус, предпочитания и сезон. 

Приготвяне:

От подправката рас ел ханут, смления чесън и няколко капки вода/ или домашен бульон/ си правя гъста каша, с която намазвам хубавичко месото. Ако има възможност, нека  престои така омазано в хладилник за няколко часа до цяла нощ. В керамичен тажин загрявам олиото и запържвам  месото до златисто от всички страни.
 Махам тажина от огъня и започвам с добавянето на зеленчуците, което може да се превърне в едно забавно предизвикателство за креативност. Аз харесвам наредбата, която следва конусовидната форма на капака. Мисля, че така се събира и най-голямо количество от зеленчуците. но може и просто да са прибавени смесено отгоре върху месото. 

Най-напред върху месото прибавям ситно нарязания лук, няколко скилидки чесън, отгоре нареждам във форма на купол нарязаните на дълги парчета морков, тиквичка, патладжан, фасул, картоф. Доверете се на своя усет за композиция и пространство и се забавлявайте!
 В средата на купола поставям ситно нарязания домат, а отгоре като финален щрих поръсвам лежерно с грахчетата.
 Не забравяйте да посолите зеленчуците!
Ако е останала от маринатата за месото, сипвам  я върху купола.
Зеленчуците, особено в този сезон, са още доста водни, затова аз вода НЕ добавих, но би могло да се капне половин каф.ч. вода, а най-добре домашен пилешки бульон. Трябва да има сосче, то е много вкусно и прекрасно си акомпанира с кускуса, който се сервира към ястието. Мисля, че ако има повечко сос обаче е хубаво да се извади и се сервира отделно сгъстен, както правеха често в Мароко, а в тажина да се остави хубаво да  се позапържи месото апетитно.
Аз у дома мангал нямам, но някой ден, като виден столичен ценител на добрата храна, ще приготвя тажина на барбекю на дървени въглища.

 Но засега, лесно, бързо и ефективно тажина си вря кротко на керамичното ми котлонче на 6-та степен от 9 възможни, около  час и половина. Наглеждайте го, и съвсем леко ако омекне картофа, спирайте котлона.
Яденето продължава да се готви в съда и на изключен котлон. Поръсете с магданоз отгоре.Хубаво е после да има време да си почине  в тажина, че да се омотаят съвсем вкусове и аромати в чувствен танц. И да ви се завърти главата от любов.....like me!

Пилешкото придобива невероятен аромат и вкус, който като фойерверк избухва в чинията ви. А зеленчуците, при все че са се сготвили перфектно, имат все още лека хрупкавина, придружена с аромата, от който са били зашеметени  при готвенето чрез конденса. Абе страхотно кулинарно преживяване!  С ориенталски привкус!

Сервирайте с марокански кускус, накиснат в горещ бульон или вода. Или с хрупкав домашен хляб, с който да отопите ароматната магия във вашата паница. А обичайният завършек на такова угощение е винаги чаша топъл марокански чай с пищна китка мента!
Ама вие още ли сте тук...? Хайде, запрятайте ръкави и отпочвайте кулинарното пътешествие!

А ето и приготвянето стъпка по стъпка:

Да ви е сладко!

ГЪСТА МАРОКАНСКА СУПА ХАРИРА - марокански вкусове и аромати в шарена паница

Harira – най-популярната супа, а също и особено важна, защото с нея се прекъсва поста по време на Рамадан. Тя се приготвя и за сватби,  и  обикновено се състои от телешко или агнешко месо, с добавени нахут, леща и домати. И разбира се, подправки в завидни количества. Може да се приготви и постна, разбира се....

ГЪСТА МАРОКАНСКА СУПА ХАРИРA

Необходимо ви е на първо място голямо търпение - бавно и дълго се готви тази супа. Затова тя е  само за  ценители....А иначе са ви нужни и ей тези продукти:

·      1 кг телешко месо с кост – например телешки джолан

·      3 суп.л. олио

·      1 глава лук

·      1 морков

·      1 стрък селъри

·      1 ч.ч. сварен и обелен от люспите нахут

·      2-3 суп.л. орзо /или фиде/

·      1 ч.л. канела

·      1/2  ч.л.прясно смлян черен пипер

·      1 суп.л. джинджифил

·      сол на вкус

·      1/2 ч.л. куркума

·      1 ч.л. кимион смлян

·      1 ч.л. червен пипер + щипка лют пипер

·      1 малка консерва пасирани домати

·      3 суп.л. кафява леща

·      3 суп.л. дом.пюре

·      1 вр.пресен кориандър

·      1 връзка пресен магданоз

·      няколко стръка  прясна целина

·      1 лимон - за сервиране

Месото отделям от костта и нарязвам на кубчета. Оглозганите от месото кокали потапям в 3 л вода и варя , варя, варя...поне 2-3 часа без сол и подправки, за да се получи богат домашен бульон. Месото запържвам хубавичко в олиото, докато получи златист загар, все едно се е въргаляло на някой средиземноморски плаж без крем с UV - фактор. Накрая  прибавям сухите подправки - червен и лют пипер, канелата, джинджифила, кимиона, черен пипер, и при непрекъснато бъркане месото се запържва още минута. И точно в тази минута, аромата от тенджерата така ме зашеметява и омайва, че вече съм сигурна, че си е струвало всяка секунда усилие.....

Моркова,  лука и селърито / стъблото почиствам от ликото/ смилам в блендер и се прибавят към уханното, запържено месо.Изливам вътре бульона /кой бульон ли? - онзи дето  приготвих предварително от костите/, посолявам  на вкус и  оставям да къкри на котлона, докато се свари хубаво месото. Всъщност всичко зависи от ЕГН-то на добичето. Ако купувате от проверено място и сте сигурни в месото, може да му трябва и по-малко от час, за да се свари.

Сега е ред да прибавя в супата пасираните домати и лещата. В процеса на варене може да се наложи да се долее още течност, и ако нямате повече бульон, нека бъде гореща вода. Опитвам  на сол и добавям още, ако се налага. Малко преди да е сварена лещата / кафявата увира бързо/, прибавям сварения и почистен от люспите нахут и орзото. Когато  всичко е сварено /на орзото му трябват около 5 минутки/ , пак преценявам  достатъчна ли е течността. 

Спокойнооо....вече сме на финалната права!

Прибавям, вече на изключен котлон, доматеното пюре /имайте пред вид, че то още ще сгъсти супата/, куркумата и ситно нарязаните пресни зелени подправки - кориандър, магданоз и целина. 

Супата се сервира  гореща, с хрупкави питки и парче лимон, чийто сок освежава и дава още едно допълнително ухание на тази заслужено празнична  супа....НАЙ-ТИПИЧНИТЕ АРОМАТИ И ВКУСОВЕ НА МАРОКО ВЕЧЕ СА ВЪВ ВАШАТА ШАРЕНА ПАНИЦА! ДА ВИ Е СЛАДКО!

АКО МАРОКАНСКАТА КУХНЯ ВИ ЗАИНТРИГУВА, ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НЕЯ :

ПИЩНАТА МАРОКАНСКА КУХНЯ и рецепта за Марокански КУСКУС с ароматно ПУЕШКО МЕСО

ПИЩНАТА МАРОКАНСКА КУХНЯ и рецепта за Марокански КУСКУС с ароматно ПУЕШКО МЕСО

  
   Първият ми флирт  с мароканската кухня беше „преди  сто лета“, в моите студентски години – онези „блажени години, когато рокендролът беше млад...“. Тогава, в онова  не особено кулинарно соцпространство, когато гурме удоволствията започваха със „сирене по шопски“ и приключваха с „мешана скара“,  тази екзотична  кухня ми грабна сърцето още с първата хапка....Това се случи  нейде из студентският град, който тогава беше пъстра мултинационална  комуна,  на гости на моя състудентка  мароканка. Името на момичето не помня, ноооо....  дори  сега усещам на небцето си вкусовете на нейните гозби. И не само защото живеехме в гастрономическа пустош...    просто храната, която беше приготвила за нас тази мароканска красавица, беше убийствено вкусна – апетитно пържено пиле с бадеми и...още нещо, някакъв десерт хем сочен, хем хрупкав, с непознатия тогава вкус на шам-фъстък.....Любов от първата хапка! И ме държи здраво чак до днес.....

   Мароканската кухня  е  уханна симбиоза  между  кулинарните традиции на местните жители – бербери и араби, вплетени с  колоритното й минало и влияния от маври, османци, французи. Тя съчетава в себе си  изтънчен средиземноморски  и пищен ориенталски  привкус, затова  в чинията ви  изригва изкусителен фойерверк от невероятни аромати и вкусове. Защото  в основата на почти всяко мароканско ястие е деликатното и умело смесване и използване на богата палитра от екзотични подправки. 
Една от тях е Ras el Hanout  - специална смес, която обичайно съдържа  между 10 и 40 подправки,  и всеки собственик на магазин е автор на своя, уникална рецепта с шафран, куркума,  джинджифил,  кимион, чили,  канела,  лют червен пипер, кориандър, черен пипер, карамфил, кардамон, майорана, резене, анасон, сусам, магданоз, мента......... истинска  магия!

Кимионът е на особена почит и  се използва почти във всяко мароканско ястие.

Огнено лютата паста  Harissa е с арабски произход и преобладаващо се приготвя от чесън, люти чушки, зехтин и сол. Използват се и много ядки,  като доминират  бадемите и орехите,  и сушени плодове – смокини, кайсии, сини сливи, фурми, стафиди. Често сушените плодове се прибавят в пикантни яхнии с месо. Отглежданите в страната маслини също се използват богато в много вариации.  „Чудодейното“ арганово масло , което се добива единствено в южната част на Мароко и напоследък е много популярно в козметиката, мароканците  използват и в кулинарията. Произвежданите там розова и портокалова вода, широко се употребяват   в  десерти, сокове, напитки и плодови салати. В Мароко лимоните, освен пресни, се  използват  и за лимонова туршия, която със своя интензивен лимонов вкус е чудесна добавка за супи и яхнии.

Храненето в Мароко е своеобразен социален ритуал – около софрата се събира цялото семейство, за да сподели домашно приготвената храна от най-пресни продукти, като главното хранене е обяда край ниска дървена масичка. Той  започва с поредица от свежи и топли салати, следва  Tagine от месо и/или зеленчуци, кус-кус, ....и завършва задължително с ментов чай и сезонни плодове. Хлябът, който е свещен в Мароко, се хапва на всяко хранене. Ако парче хляб падне на земята, трябва да се вдигне и да се целуне. Не е прието да се изхвърля хляб, а старият и излишен такъв се дава на бедните или на животните. В големите градове всеки квартал си има фурна за хляб, а в провинцията – за всяко семейство е чест да пече свой хляб в домашната си  фурна. Вместо вилица и нож, мароканците по време на хранене използват малко парче хляб, като с него загребват месо и топят сос. В Мароканската кухня се използват различни видове меса – телешко, агнешко, пилешко, овнешко, заешко, много риби и морски дарове, огромно разнообразие от зеленчуци и плодове.

Това са някои от най-разпрастранените храни, които  туристите с удоволствие опитват  по време на своето пътуване:

Amlou – берберска гъста паста от арганово масло, бадеми и мед, по консистенция е нещо подобно на тахан, но със съвършенно различен вкус.

 Baghrir – берберско подобие на нашите катми, което се приготвя от грис и се сервира за закуска.   

Кус-кус – прави се ръчно все още на много места в  страната от грис /едро смляна твърда пшеница/. По произход е берберска храна и се е използвал още през 13 век. В петъчния ден за молитва  задължително се яде  кус-кус. Обикновено мароканците ядат кус-кус, като с ръце изкусно го правят на малки топки.

Harira – най-популярната супа, а също и особенно важна, защото с нея се прекъсва поста по време на Рамадан. Тя се приготвя и за сватби  и  обикновено се състои от телешко или агнешко месо, с добавени нахут, леща и домати. И разбира се, подправки в завидни количества...../очаквайте рецептата ..../

Pastilla – ястие с точени кори, дошло от маврите.  Нещо като баница, нооо... пълнена с гълъби, яйце и бадеми, гарнирано с канела и захарна глазура.Това е уникален деликатес, който се приготвя за изключителни събития, като сватба или друг много специален повод.  В наши дни плънката често  се прави и с пиле, с морски дарове, дори постна.

Tagine – другото емблематично берберско ястие в мароканската кухня. Това е начин за приготвяне на яхния с месо или  риба, морски дарове, или само със  зеленчуци в специален глинен съд с конусовиден капак, който също се нарича Tagine, откъдето идва и името на ястието.

Сос  Charmoula  - този сос е друга една магия на мароканската  кулинария и се използва за марината на риби и морски дарове, а също и за различни меса - особено подходящ е за агнешко. Използват го и в другите страни на Северна Африка - Тунис, Алжир...Незменните продукти са чесън, кориандър и лимон, но в  различните страни и кухни се импровизира с някои съставки, които още повече допълват и обогатяват вкуса му - лук, магданоз, кимион......

Ментов чай  и портокалов сок - това са национални напитки, които мароканците пият ден и нощ. Някои шеговито наричат ментовия чай „мароканско уиски“ , но той е и своеобразна икона на тяхното  гостоприемство – ментовият чай е първото нещо, което се предлага на гостите във всяка къща.

Макар че ислямът забранява пиенето на алкохол, в Мароко можете да пиете местна бира, а също и местно вино , чието производство е наследено от френските окупатори.

И сега, след като сигурно вече усещате уханният   дъх на Мароко, и след като почти сте се окапали, представяйки си и неговия вкус........айде, от мен да мине – ще ви издам „моите“  марокански рецепти. Моите, защото те са плод на десетки  проби и грешки, с малки промени от оригиналите, за да се доближат до нашия вкус, а и за да бъдат по-пригодими в нашите условия. Първата от тях отдавна е заела своето място в блога :

Печен лаврак в сос  Chermoula и шафранов кус-кус

Скоро ще ви разкажа как се прави уникалната супа Харира, а днес е ред на тази рецепта:

МАРОКАНСКИ КУС-КУС С АРОМАТНО ПУЕШКО МЕСО

За да докарате това пищно  екзотично ястие и на вашата трапеза, са ви необходими:

·      1 кг пуешко -  може да се използва също  агнешко, телешко, пилешко

За маринатата -

·      щипка сушен джинджифил

·      сокът на 1 лимон

·      2-3 суп.л.зехтин

·      сол

·      черен пипер

·      3-4 листенца пресен босилек

·      1 ч.л.кимион

·      2 скилидки чесън

      
За кус-куса:

·      1 ч.ч. кускус

·      2 ч.ч. вода

·      100 гр.белени бадеми

·      шепа сушени вишни /понякога замествам с боровинки/

·      6-8  сушени смокини

·      6 сушени кайсии

·      шепа стафиди

·      2 суп.л.зехтин

·      3 суп.л. масло

·      черен пипер

·      сол

·      2-3 тънки резенчета пресен джиджифил /може и сушен/

·      2-3 скилидки  чесън

·      1 ч.л. куркума и/или щипка шафран

·      1/2 ч.ч.чист домашен птичи бульон /без сол и подправки!/

 Аз използвам месо от свободно  преминаващи границата охладени италиански пуйки, чийто бутчета са стройни като на  дългокрака Бг манекенка. А и са изключително вкусни и сочни, приготвени по марокански тертип.....От продуктите за маринатата си правя нещо като кашичка и хубаво овкусявам месото. Оставям го  в хладилника за няколко часа, или дори  за цяла нощ. После сварявам в тенджера под налягане за около половин час, като към месото и маринатата прибавям и 1 чаена чаша вода. Когато месото е сварено, обезкостявам. Бульона от варенето на пуешките бутчета е с прекрасен вкус, а аромата му прегръща цялата къща. Затова го сгъстявам на пикантен сос с 1 ч.л. нишесте. Кус-куса / истински марокански кус-кус купувам от арабските магазини на Женския пазар/ слагам в купа и заливам с вряла вода в съотношение 1: 2 в полза на водата.Оставям го така около час, за да набъбне. В смес от зехтин и масло  запържвам бадемите, чесъна  и джинджифила. Като се позапържат до златисто, прибавям сушените плодове, нарязани предварително на ситно, разбърквам  2-3 пъти да се омешат хубаво вкусовете, прибавям набъбналия кус-кус и подправям със сол.

Аз използвам доста сушени плодове, вие сложете колкото ви се откъснат от сърцето, но си спомнете  пословичната истина на Мечо Пух – колкото повече, толкова повече! При непрекъснато бъркане прибавям  ½  ч.чаша домашен бульон от пиле или пуйка / в краен случай може и гореща вода/, и вече на изключен котлон продължавам с бъркането още 5 минути. Ако преценя - понякога прибавям още малко масло. Подправям  на финала с куркума, черен пипер и шафран.

Изсипвам кус-куса в някаква форма за сладкиши и го оставям да си отпочине така половин час. Обръщам го в подходяща подносна чиния, в средата сипвам месото, капвам малко сос и сервирам.

Останалият сос поднасям отделно в сосиера.

Хубавото на това непредсказуемо вкусно ястие е, че може да се направи доста преди консумирането му и затова е много подходящо за гости. Преди сервиране може да се затопли само соса. . Другото предимство е, че е много бързо и лесно за приготвяне. Гарантирано  гостите ви ще си оближат пръстите с тази  хармония от  кисело, сладко, пикантно......пробвано е десетки пъти!

   Ама вие още ли сте тук? Я бързо тичайте в магазина за продукти и после запретнете ръкави и се развихрете  в кухнята.....Така ароматите и вкусовете на Мароко вече ще са и във вашата шарена паница! За истински кулинарен панаир на душата......

И да ви е сладко....

وجبة الخاص بك!