КАМБОДЖА - величави храмове, красиви лотуси и кхмерски усмивки, но с привкус на сълза

 

Досега свързвах Камбоджа единствено и само с храмът Ангкор Ват. Сега Камбоджа за мен е и огромни лотоси, цъфнали франжипани и широки кхмерски усмивки! И вълнуваща храна!  Чаровна и възхитителна страна с гигантски контрасти! Красива и дива страна, пострадала в близкото минало с невъобразим по размери геноцид. 

Кой обектив би могъл да обхване мащаба и величието на кралството, владяло някога тези части на света, а след това внезапно потънало в забрава и погълнато от джунглата?

Първото нещо, което ви идва на ум, когато чуете Камбоджа, може би е Ангкор Ват. И да, останките от мощното кхмерско кралство от отдавна отминалите времена са възможно най-впечатляващи. Аз обаче останах безмълвна от друг храм - Ta Prohm Temple.

Ta Prohm Temple

Тук бях в нещо, като транс. Имаше някаква енергия във въздуха, вековните дървета прегърнали храмовете,  гласовити птички огласяха мястото като с магичен саундтрак. Не стъпвах по земята, летях... душата ми ликуваше. Мигове, като велик подарък от Буда.

Огромни вековни  дървета, застинали в силна прегръдка с руините, (познати ни от филма Tomb Raider). И тази прегръдка е завинаги, защото отпусне ли я вековното дърво, будисткия храм ще рухне.

Eдин от най-живописните храмове, известен с това, че е във вида, в който е бил открит през XIX век, опасан от коренищата на вековни дървета.  Според надпис върху храма строежът е започнал през 1186 г., в него са участвали над 80 000 души и върху него се извисявали 38 кули. 

Отново разбрах точното значение на израза - Пътуването, като медитация!  Вече 24 години се занимавам с йога и това ми се случва не за първи път. "Когато пътуваме, развиваме ума си. Срещаме се с нови култури, хора, храни, обичаи, както и с нова вибрация, която идва от земята. Умът получава шок от многобройните нови впечатления. Можем да се почувстваме презаредени и да навлезем в състояние на спонтанна медитация." - цитат от  Парамахамса Сатянанда

Ангкор Ват – най-голямото култово съоръжение на планетата (общата площ на храма е 2 кв. км), гордост за камбоджанците и символ на вдъхновението, отдадеността и гениалността на кхмерската цивилизация. Анкгор Ват е най-красивото творение на класическото кхмерско изкуство. Той е изобразен върху националния флаг на страната и е единственият, който и до днес запазва ролята си на важен религиозен център. Построен е за 30 години в периода на разцвет на кхмерското кралство от крал Сурияварман II (1112-1152 г.) като държавен храм, а по-късно става мавзолей на владетеля. За разлика от останалите будистки храмове в комплекса, този е хиндуистки храм, посветен на Вишну. Стените вътре са украсени с 2-метрови каменни барелефни сцени от хиндуистката митология и военните подвизи на краля, а над 2000 апсара танцьорки украсяват второто ниво на храма. 

Храма Байон - уникален със своите 54 кули, украсени с над 200 усмихнати лица на Буда, терасата на слоновете и Терасата на прокажения крал.  

Тук неуморната за кадри Лиана Панделиева направи храбра шоу-еквилибристика с едно прасе. Но го снима отблизо дори как грухти,а то протестира и за малко да й "отмъкне" обектива, барабар с кадрите...

Имахме много вкусен обяд с традиционни кхмерски гозби в малък семеен ресторант. Супата с риба, кокосово мляко, галангал, лимонена трева и зелени домати беше просто кулинарен шедьовър.Сигурно и зелените домати помогнаха, със своя вкус на есен в моя дом.

Сием Реап – предверието към Ангкор, е бивша столица на могъщата кхмерска империя и символ на нейните слава и величие. Почти 6 века (9-15 век) цивилизацията на Ангкор е доминирала в цяла Югоизточна Азия, а в периода на разцвет населението ѝ е било повече от 1 милион души. През 1431 г. този богат и процъфтяващ град е разрушен от войските на Сиам и постепенно е погълнат от джунглата, докато през 1861 г. френският ботаник Андре Муо го преоткрива. И до днес е загадка как този огромен комплекс е бил построен – без съвременна техника, без цимент. 

Тук, в Сием Реап, край реката, за пръв път не можахме да устоим и хапнахме обилно улична храна, полята с по няколко кхмерски бири. Това че всичко минаваше отново през скарата ни се видя също добра причина да се отдадем на уличен пир. Всичко беше изключително вкусно - месо, риба съвършенно приготвени. За пръв път ядох шишчета от бамя на скара, чудно вкусни. Е, имаше и екзотика - свински черва на грил, които кротко си лежаха до печената риба. Но това беше дребна кулинарна закачка пред "гурме" преживяването с пържени скакалци  в следващите дни нейде из страната. 

 

в средата, кръгчетата, са свинските черва на грил.

Много се изкефих, че в много от баровете и в Сием Реап, и в Пном Пен, имаше жива музика, и то европейски банди с много добър саунд. Едната вечер потанцувахме и се повеселихме доста, но излизайки от бара по пътя за хотела видяхме много тъжни гледки - цели семейства с по няколко деца спят на улицата, около тях посудата, храната, всичкото им. Въпреки че е доста бляскаво на места, мизерията е неописуема и драматична картинка!

Lotus - душата на кхмерската и будистка култура!  Със своята чиста красота и дълбок смисъл, лотосът отдавна се е превърнал в духовен символ на камбоджанският народ. Лотусът украсяваше всичко наоколо в дните ни в Камбоджа и ми носеше огромна радост и наслада!

В една от вечерите ходихме на така наречените от мен "туристически капани"- ресторант с програма за туристи. Но нямаше нищо общо с всичко, което съм видяла по света. Изумително богата и вкусна храна, очарователна програма, изобщо докосване до културата и традициите на този измъчен от скорошният геноцид народ. Много се стараят, милите камбоджанци!

На живо видяхме и танцът Апсара, въплъщение на изящество и мистика. Всеки жест в танца Апсара носи значение отвъд царството на думите. Арката на ръката, наклонът на главата, всяко движение предизвиква емоция, разказ. Движението с ръце, размахващи се като полет на лебеди, символизира чистота и елегантност.

Храната в този ресторант - изумителни съчетания на екзотични продукти във много вълнуващо вкусни салати, които си бяха направо кулинарен оргазъм, основни ястия с месо и риба, и уникални по вкус десерти. Само този Фиш Амок, което е емблематична камбоджанска гозба с риба, кокосово мляко и лимонена трева, увити в бананов лист, никак не ме впечатли, макар че му дадох шанс и го опитах и на други места. 

А това пък е известният десерт за тези ширини - Манго с лепкав ориз, ефирен и  чудно вкусен.

Но салатите....ах, салатите!

А прекрасната столица Пном Пен надмина всички мои очаквания. През цялото време на подготовката на това пътуване, на което ние задавахме сценария по препоръки на нашият виетнамски водач Антон,  се чудех какво аджеба ще правим в Пном Пен, и то няколко дни. Била съм заблудена.....Такава приказка е там, макар и гигантският контраст да е на всяка крачка. Тези топли хора, които непрекъснато с пранам ти се кланят и благодарят, че им се усмихваш, че си купил нещо, че си там....Много духовни и чисти хора, за разлика от виетнамците които, както сами се определят са "без религия". Модерни търговски центрове и многоетажни сгради са изникнали  като гъби в града, където изящните будистки храмове и озеленените булеварди все още помнят най-мрачните страници от историята му.  Пищните будистки храмове като Ват Пном, едноименният храм на града, и Сребърната пагода в комплекса на Кралския дворец  са доказателство за богатото духовно  наследство на Камбоджа. И величествената река Меконг, която бавно лъкатуши с цветни корабчета. Навсякъде ухае на франжипан, навсякъде е украсено с лотуси, лотуси....Усмихнати и мили хора! И изумително вкусна храна! 

Кралския дворец, първоначално построен през 1866 г. от дядото на сегашния камбоджански крал. Дворецът е комплекс от великолепни царствени сгради с класическа, кхмерска архитектура, богата златна декорация и сложно оформление на отбранителни стени, включващи смесица от кхмерски елементи и френско влияние. Едно от красивите места е Сребърната пагода, която съхранява много национални съкровища, включително много златни и украсени със скъпоценни камъни статуи на Буда. Най- впечанляващ е Буда от 90кг злато и над 2000 скъпоценни камъни. Сребърната пагода е разположена в комплекса на Кралския дворец и  е най-свещеният храм в страната.

Крайбрежието на града, Sisowath Quay, е популярна дестинация както сред местните жители, така и сред туристите. Има много кафенета, ресторанти и барове, където можете да хапнете или да пийвате, докато гледате залеза над Тонле Сап и Меконг. И много туристически корабчета за чудесна разходка.

Вечер  Пном Пен е цветна феерия - по улици и сгради блещукат светлинки, по Меконг царствeно пълзят осветени корабчета, а красивият мост Norea  грее в цветовете на камбоджанското знаме.

А невижданият хаос и тайфун от мотори на пътя е малко по-нормален от този във Виетнам. Направихме си и няколко разходки с tuk-tuk. А сабале по хлад е най-приемливо, че през ноември-декември там беше уж зима,но термометъра беше винаги над 30градуса, а влажността 90%. Не ми се мисли какво ли е лятото....

В съботата, в която бяхме в Пном Пен, беше ден на Буда, в целият град и пред нашият хотел нощес изникнаха красиви  шатри, пищно украсени с лотуси. Храната се готвеше на улицата, но се сервираше вътре в шатрата в шикозен порцелан с позлата. И понеже се спрях да снимам таз идилия, момчетата, които готвеха ми се усмихнаха и ме попитаха гладна ли съм, искам ли да ям....Исках, но ме беше срам! Сега ме е яд, че не се курдисах в шатрата с тая позлатена паница в ръка - не че бях гладна, бях любопитна. Но си изпуснах шанса!

В будисткия храм Ват Пном, едноименният храм на града, също беше пълно с хора, които почитаха Буда и оставяха пари, храна, цветя. Пред храма имаше подредени купчинки с пари/явно фалшиви/, които изглежда също служеха за дар.

В Камбоджа кафе културата е почти толкова богата и неустоима, колкото и във Виетнам. Тук обаче опитах нещо ново в модерното кафене  Brown - ледено кафе. Технологията била японска. Капките кафе се стичат по бучки лед, вместо през филтър. Резултата е божествено вкусно, ароматно и силно кафе!

Оживеният централен пазар с отличителния купол в стил Арт Деко, тук има всичко - от пресни продукти до сувенири, от маркови чанти до бижута с естествени камъни. Така се напазарувахме там, че си купихме по един малък куфар за свръх багажа. Женоря...

Това е пипера KomPot, който носи името на района, в който се отглежда. Може да е в различна разцветка. Задължителна покупка от Камбоджа, защото се води за един от най-добрите в света. И наистина - силно ароматен е, но без онази натрапчива и силна лютивина.

Всички риби, живяли някога в морската шир, само че в сушен вариант.

Точно за изпроводяк от тази страна, съдбата ми направи още един кулинарен подарък - Камбоджа в собствен сос! С тази купа с оризови нудли, патешко и магии - вкус, който ми е трудно да опиша с простичките думи, които владея. Вкус,който се помни дълго! И който почти успях да възпроизведа и на софийска земя.

И малко отклонение...

Как и защо Пол Пот превръща тази усмихната страна в гигантска гробница?

Понеже няколко пъти споменавам за нечувания геноцид, сполетял тази страна, нека да разкажа съвсем накратко. Историята е дълга, всеки е чувал за Червените кхмери, но в общи линии образованият уж в Париж Пол Пот е пленен от идеята да създаде аграрна държава с първобитен комунизъм, в която хората колективно в земеделски  комуни да обработват земята, без да се интересуват от пари и пазарно стопанство.

В утопията на Пол Пот интелектът е враг. Ако носиш очила – значи четеш. Ако четеш – мислиш. Ако мислиш – си опасен. Така хиляди хора с очила са екзекутирани, без съд или обвинение. А също учени, лекари, инженери, журналисти – хората, които в нормална държава изграждат бъдещето, в Камбоджа са считани за заплаха. Близо 90% от образованите кадри на страната са унищожени. Болниците и училищата се затварят, децата стават войници или доносници, а оризовите полета – масови гробове.  Всички "буржоазни врагове", както и будистки монаси и малцинствата в страната - най-вече китайци и виетнамци са избити. Забраняват се парите и пазара, а цялата частна собственост се превръща в национална, а на гражданите им е разрешено единствено да притежават своите черни униформи и приборите си за хранене. Дори и децата се възприемат като национална собственост. Когато навършат 5-6 шест години, те са отделяни от семействата им и са изпращани в лагери, където ги възпитават в духа на революционните идеи. Пол Пот изцяло забранява религията. Всички храмове са разрушени. Изобщо слага се край на всички институции като училище, болнична система, брак и семейство. Милиони са избивани по различни начини, но винаги с особена жестокост. Затворите са препълнени от хора, живеещи в нечовешки усливия и мъчения. А когато този ужас свършва, нямало е жив лекар, който да лекува болните. Пол Пот връща тогавашната Кампучия обратно в Средновековието. Над 2 милиона души умират от болести, глад, принудителен тежък физически труд, изтезания и екзекуции в периода 1975 – 1979 г. В селските райони на страната имало около 20 000 масови гроба, където са погребани милиони. През 1975 г. населението на Камбоджа е от близо 8 милиона души, значи почти 1/3 от населението е избито в режимът, който е един от най-кървавите на XX век. Това е най -тихият геноцид, света затваря очи, а на 15 април 1998 г. Пол Пот умира в съня си – без съд, без присъда, без извинение. 

Живите остават с травма, предавана през поколения. Попитах нашият гид колко дълго  живеят камбоджанците и той с много тъга сподели, че продължителността на живота стремително пада, защото хората доста се сдружили с алкохола - труден живот, родови травми от геноцида, липса на светлина в тунела...

Езерото Тонле Сап и плаващото село Kampong Phluk

Принадлежащо към системата на река Меконг, Тонле Сап е най-голямото сладководно езеро в Югоизточна Азия и една от най-разнообразните и продуктивни екосистеми в света. Обявено е за биосферен резерват от ЮНЕСКО през 1997 г. поради голямото си биоразнообразие. 

Kampong Phluk е едно от най-впечатляващите и непокътнати постоянни селища с наколни къщи на езерото Тонле Сап. Дом на над 3000 местни жители, в това уникално село  видяхме отблизо потъналата мангрова гора, която е  сюрреалистична гледка. За миг видяхме и живота край езерото. Имат си наколни училище, полицейски участък, болница, пагода. Магазини и дори ресторанти. Животът им е във водата...хем живописна, хем потресаваща картинка. И макар че това беше незабравимо приключение, остана ми една горчилка....

Тук, при потопените мангрови дървета и колоритните лодки, душата ми ликуваше и плачеше -  от пъстротата на тази очарователно поетична картинка,но и заради съдбата на тези жени, които по цял ден кибичат в лодките, за да ги наеме някой турист. Всъщност лодките бяха с пъти повече от малцината туристи, като нас.

На това пътешествие голямо хапване падна. Особено в Камбоджа, защото имахме всеки ден изключително вкусен обяд в местни малки ресторантчета. И не се лутахме в необятната и непозната азиатска кухня, а опитвахме локална, домашна храна. На Тонле Сап също хапнахме обилно и вкусно, но видяното и самия ландшафт наоколо леко убиваше ищаха за храна и хедонизъм.

По пътя спряхме в едно село, известно със своята кулинарна палитра. Пържени гадинки като скакалци, щурци, ларви, паяци и други подобни неустоимо "привлекателни" гурмета. Е, никой не посмя да опита...

 Спряхме пътьом, бродейки из Камбоджа, и в едно училище в много беден район, за да направим благотворителност. Купихме моливи, тетрадки, книжки...обазованието е безплатно, но семействата  нямат пари за материали. Тези сладки дечица благодаряха с ръчички в пранам. Никое не нервничеше, не се изправи да се пререди, не забрави да благодари с думичка и с пранам. Беше разтърсваща емоция, от която си поплакахме на воля.

Никога не са ми били така често мокри очите, както на това пътуване. Беше пътуване с вкус на сълза - от захлас и удивление, от болка и умиление. С влажни очи се усмихнахме и ние на живота и на тази възхитителна Камбоджа!

Може да прочетете и пътеписа ми:

ВИЕТНАМ - жив музей под открито небе