НОВА, ЦВЕТНА УПОТРЕБА НА СТАРИТЕ ПАНИЦИ....

ЦВЕТНИЦА

Цветята

22/05/2013

Цветята са дори и там,
където не минават хора.
Цветът ухае див и сам,
разлиства се, расте нагоре,
на гости кани си пчели
и вятър гали го приспивно.
Замисля ли се той дали

стои добре декоративно?
Дали ценител и естет
със одобрение ще кимне…
Цветята си цъфтят навред,
без ред, така, както им скимне.
Непреброен зелен народ.

Природни весели прищевки.

Едногодишен тих живот

между звезди и еднодневки.

                                                           Мария Донева

                                                                    /https://mdoneva.com//

ПРОЛЕТТА НА РАМОТО МИ КАЦНА, ЖИВА И ЗЕЛЕНА......!

Спомени и поезия, с гарнитура от лалета....

Преди време се виждам с моя стара дружка и съученичка-доста време бяхме изгубили връзка. Налазиха ни едни  безкрайни спомени....Най-неочаквано тя сподели, че има ярък неин ученически спомен за мен - как изпълнявам едно стихотворение на разни градски сбирки, дори си спомняше и стиховете, което напълно ме разби. Макар че на прима виста нямах и бегъл спомен от случката, постепенно си спомних и аз ...и зарецитирахме на ресторантската маса, беше много трогателен момент....

Та, като се прибрах от тази мила седянка, веднага се допитах до чичко Гугъл да ми каже аджеба от кой е това стихче и дали правилно си го спомняме - оказа се, че още не не ни е налегнала старческата деменция, макар че аз имах доста по-категорични признаци....

Та ето го и стихчето-възможно е и вие да сте го рецитирали, като тинейджъри:

Лудост

Целувам те така непредпазливо

на булеварда в слънчевия ден.

Жените те поглеждат завистливо,

мъжете завистливо гледат мен.

Как искат да са дръзки, а не могат -

за тях това е нерешим проблем.

И ти ми казваш тихо и с тревога,

че вече полудяваме съвсем.

Сега е пълна с пъстри пеперуди

нахалната ми, рошава глава.

И ако с теб наистина сме луди

каква прекрасна лудост е това.
                                   Божидар Томов

                                     

И още едно стихче - от МАРИЯ, но.... за лудостта, сладката лудост, която ни връхлита  през пролетта.....

Сърдита пролетна разходка
24/03/2012
Стръкчета хилави, зеленикави,
а пък напират – растат, цъфтят.
Въздухът – лумнал от чуруликане!
Колко са малки, а как крещят
разните чавки, врабчета, гарвани,
сойки, и всякакви топки пух.
Пеят, и даже не е за вярване
само за час колко врява чух.
Котките – същата дива работа!
Мяукат, изискват си любовта.
Ало! И аз искам не по-слабо,
но да ме чувате да крещя?
Флиртът, простете, е нещо лично.
Пролет е, вярно. Но чак да викате?!
Граждани, мяукайте по-прилично,
и по-възпитано чуруликайте!
                                  Мария Донева



Лудувайте и палувайте и вие!
 С пролетта..........

Ако в чая въздъхнат горчиви треви...

 

ЗИМНА КЪЩА

Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена,
иде време за горест, иде мраз несъмнено,
а сърцето на лятото още кърви.
По кръга на студените мокри скали
гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван.
И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,
а сърцето на лятото още гори.
С изяснени във мъчна усмивка черти
всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита.
Синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
а сърцето на лятото още тупти.
На мъглите през мрачното млечно море
завърни се от някъде, излъжи ме навеки.
И ябълка матова донеси от далеко
и сърцето на лятото няма да спре.
                                                                         стиховете са на Калин Донков

И невероятната и красива песен на ФСБ по този текст: