18 ноември 2020

ПИРИН - Муратов връх и Муратово езеро



Ирин-Пирин! Поклон, грамада чудна
от преспи, хаос, облаци, гранит!
В небето синьо, кат легенда будна,
стърчиш, величествен и страховит.
Ив.Вазов


В първите дни на октомври нашата бойна и сговорна дружина от няколко семейства се отправи към Пирин. Главна цел- Муратов връх. Тръгваме от Банско рано сабале и паркираме колите на хижа Вихрен. И атакуваме.... Муратово езеро открива своето очарование след кратка и приятна разходка.




И малко снимки на езерото от птичи поглед:







Следва изкачването на Бъндеришката порта, коята си е трудничка за катерене, но приятно трудна. А натам кво ни чакаше....Знаехме, че Муратов връх е каменист и трудно достъпен, ама чак пък толкоз....Катерихме, катерихме по едни грамадански камъняци, пътека няма, разбира се, щото камък до камък, мила моя майнольо....Обаче накрая последните няколкостотин метра наклона е жесток и буквално на места лазиш по огромните камъни, голям зор си беше. Но цялата банда го качихме, няма лабаво! Гадното беше, че го катерихме с единственната даваща ни криле мисъл - за величавата 360 градусова гледка горе! Ама йок, докато долазим на върха и планината се притури в мъгла. Лош късмет извадихме! Следящите блога знаят, че съм се катерила на всички трудни и лесни върхове по наште планини високи, но тоя връх си беше комай много труден, за сравнение - нещо като Кончето и по-труден от връх Вихрен. Ама екстра, да разкършим малко стари кокали по чукарите, че то с тая карантина, изолация, пандемия и прочие гадости бая се улежахме.




На връщане вече мъглата се вдигна и се откри гледка, макар и само откъм страната на връх Тодорка и Стражите. Полазих отново по камъняка, любувайки се на величието наоколо. Мисълта, че ако направя само една едничка грешна стъпка ще си умра на това ужасно красиво място, се прокрадваше като гальовно успокоение.



Връх Тодорка се е извисил вляво:


В далечината се диплят Стражите:


 По традиция си правим after баир party на Бъндеришката кръчма. Уникално вкусна е всичката им храна, обаче скарата и печените чушки са направо трепач!  Сега докато пиша и ми иде да яхна метлата до там....


За тая объркана година туй ще ни е само високата, синя планина....ама берекет версин и за това приключение! 
Останете си със здраве!






13 ноември 2020

Еднодневно "бягство" от София - язовир Смолско

 



Язовир Смолско? 

Ама разбира се, че не сте го чували.... И аз не бях. А се намира в Ихтиманската Средна гора, на 55 км от София - между селата Байлово и Смолско. След Байлово се минава покрай каменна кариера и после в дясно се завива по черен, но не лош път. След около 5 минути се стига в дясно до една поляна, където може да се остави колата. И оттам пеш има няма 500 метра сред обаятелна природа. Имаше няколко рибари, които бяха се замъкнали с кола чак до езерото. Моята кола е високопроходима, но нужно ли е да я търкалям до езерото, да разваля тишината наоколо, да прецакам божествения пейзаж с моя паркиран автомобил, а и да се лиша от прекрасна лека разходка в прегръдката на природата?! Но, въпрос на вкус, казала котката, и си облизала задника😀!







Язовира е много малък, може да се обхване целия с просто око, и това е също магнетично. От двата му бряга са полегнали хълмове, грейнали в такива шарки, каквито само майката природа може да сътвори. На брега на язовира, до един позлатен дъб, се е сгушил идилично параклис "Св. Петка". 






Улучихме слънчев ноемврийски ден. Направихме си пикник, поговорихме си с рибките, погълнахме цялата прелест на есенната природна палитра, покрачихме наоколо. Запечатахме пъстри картини с телефона, пуснахме дрон да видим тази разкошотия и от птичи поглед.... И хайде обратно!





Полет около язовира:






И кариерата по пътя:



Всъщност аз открих това райско кътче случайно от Блога на Вера, за което й благодаря. И дано си остане такова - глътка свежест на една ръка разстояние от София.