18 юли 2019

Olé Andalucía! - в ритъма на фламенко да се разходим в Гранада, Севиля, Кадис, Гибралтар/UK/, Ронда, Сетенил и Малага....


















АНДАЛУСИЯ -
испанската област, която вдиша и издиша в ритъма на различни култури, 
която е шеметно изрисувана с колоритна  палитра от история, стилове, хора, звуци, багри, вкусове и аромати,
която е люлка на уникални архитектурни шедьоври.
 Многолики градове и китни селца, 
в които  настояще и  минало,
ден и нощ, 
прилики и разлики между хора, улици и салтанати 
вървят темпераментно ръка за ръка
и танцуват вихрен танц. 
Танцуват фламенко -
еманацията на циганската андалуска душа. 
И винаги отнякъде проплаква китара..... 



Бях направила много оптимистичен маршрут, обиколка на почти цяла Андалусия в нещо като кръг, но се справихме блестящо с програмата максимум. Благодарение и на нашите приятели, които бяха не само безупречни шофьори през целия път, но и забавна и търпелива  компаньола в това наше споделено прекрасно андалуско приключение. Ели и Сашо, голямо благодаря!
Маршрута:
Malaga - Nerja - Granada - Seville - Heres - Cadiz - Bahia de Casares - Gibraltar - Ronda -Setenil de las Bodegas - Malaga


Хайде, грабвайте си раницата, пълна с най-страхотното настроение и да се отправяме на пътешествие в ритъма на фламенкото......











Кацаме в Малага, от летищего се мятаме на предварително запазената кола и пътуването започва....
NERJA и Balcón де Europa  
  Това градче страхотно ми допадна, заради хедонистичната атмосфера и романтичен заряд, които витаят във въздуха на стария град, заради китните улички, разкошните ресторанти и кафенета, арт магазинчета и всякакви глезотии за курортистите. А и заради уникалното му местоположение и панорамната гледка, наистина като балкон от Европа към морето и крайбрежието. Mirador или гледна точка, вю пойнт го наричат англичаните, - тази испанска дума трайно запомних, щото нали е знайно че НВ Туриста много си пада по Mirador-ите.....













GRANADA
Този град ме грабна със своя темперамент, с цветната си циганска душа - плачеща китара, звън на кастанети, музика като издихание, широкополи пъстри дрехи, улични танцьорки, тракане на токчета, извивки на телата, чаши с вино, тапаси, аромат на цветя, тютюн и билки, нежен ромон на фонтани и фламенко, което се разлива от всеки открехнат прозорец.....Град - люлка на впечатляваща мюсюлманска, християнска и еврейска архитектура. Град, в който сред религиозна толерантност се е градила многолика история. Град с уникално местоположение - сгушен между крайбрежието Коста дел Сол и върховете на планината Сиера Невада. Град, преживял и величие, и упадък, и апогей, и богатство и поезия. А перлата в короната на Гранада от векове и до днес си остава мавърския дворец Алхамбра.







ALHAMBRA
Наричат дворецът Алхамбра  осмото чудо на света и земен рай. Знаменитият архитект Льо Корбюзие го нарича " най- превъзходната игра на обемите". Барак Обама споделя, че от тук е видял най- красивия залез в живота си. Неповторимата мавританска архитектура  омагьосва всеки, прекрачил дворцовите порти и всички езици на света са бедни да опишат това пищно великолепие и колорит, това невероятно красиво мавританско бижу и дом на внушително богатство от архитектурни  детайли.  Шеметни орнаменти от керамични цветни приказки, изписани кедрови резбовани тавани, гипсови  изящни дантели, дървени врати с джирова структура,  арки от арабески, цветна геометрична керемида с ислямска калиграфия над нея, безкрайни перспективи.....Подобно великолепие съм виждала само в Мароко.
Кацнал на Червения хълм на драматичен фон, осигурен от белоснежните върхове на Сиера Невада,  Алхамбра е очарователен и всяко камъче и песъчинка в него са пропити с бурна история. Това е най-големият оцелял шедьовър на архитектурата на мавританския период на Андалусия, който трае от 8ми до 15ти век. Владетелят Мохамед бен Юсюф бен Наср си мечтаел за "рай на земята", противопоставяйки се на догмите на мюсюлманството и прави първата копка. През 1492 година ключовете за двореца са предадени на Фердинант II Арагонски и съпругата му Изабела Кастилска.
Задължителни за посещение са прелестният Насридски дворец, летният дворец  Generalife с изящните му градини и кулата с приказна гледка към цяла Гранада и съседния квартал Albaicin, както и заснежените върхове на Сиера Невада.

































ALBAICIN - старият арабски квартал в Гранада, включен в културното наследство на ЮНЕСКО през 1981 г. Той се намира в подножието на хълма срещу Алхамбра и е задължителна спирка за всеки турист, търсещ автентичната атмосфера на града. Приказни площади, калдъръмени улички с много слънце и настроение, ресторанти и кафенета с автентична храна от Северна Африка, вино и тапас, закътани градинки с божествени аромати, и чувствено фламенко, което кара сърцето да пулсира учестено... ....







SEVILLE
В Севиля въздухът е зараден с желание за живот, любов и песен. А шармантният  облик на града създава усещане за радост и неспирна  празничност, ухае на младост, на вино, на танц....! Севиля е столица на област Андалусия, но и столица на фламенкото - този вихрен танц, чрез който циганите изразяват драматизма на съдбата си, любовните си трепети, своя начин на живот, всичкото... ....Севиля май никога не спи, след полунощ заведенията са все още пълни, по улиците се носи музика, хората танцуват и се радват на всяка глътка живот. 
Ако никога не сте планували да посетите този град, моля ви - направете го! Един от най-впечатляващите градове в Европа, по моята класация. 



Величествения и хармоничен  площад Испания, разказва своите фамозно красиви приказки. Впечатляващ със своите мащаб и красота, той е изграден в неомавритански стил (наричан още нео-мудехар) и много популярния по онова време арт деко. Комплексът е във формата на полукръг с диаметър 200 метра, площ 50.000 кв.м. Изграден е с червени тухли, украсени с цветни рисувани керамични плочки. Построен в чест на изложение-реверанс  към колониите на Испания, проведено в началото на 20-ти век.
Препоръчвам ви да си букнете безплатен гид за обиколка и разказ за площад Испания и стария град. Нашият беше много забавен студент, разходката беше пре-любопитна и образователна.
Три пъти по няколко часа идвахме тук - късно вечер, рано сутрин и на мръкване, и пак не можах да му се наситя....През деня всичко е изпепелено от жаркото слънце, а при здрач последните слънчеви лъчи обагрят сградите в злато, детайлите се отразяват във водата, човешката глъчка утихва и мястото се превръща в магия. Която, разбира се, не подлежи на фотографиране и описание.Трябва да се почувства.....

































Катедралата на Севиля е хармонично съчетание между ренесансов и късноготически стил, строена е повече от век. Тя е 3та по големина след Св. Петър в Рим и Св. Павел в Лондон. 










Бяхме в Андалусия в началото на октомври, дори нощес беше над 30 градуса, а по централните улици имаше стилни тенти. За сефте виждах хора да крачат по улици под тенти и това ми хареса. 











А това е Метропол Парасол, изумителна дървена футуристична структура на немския архитект Юрген Мейър. Това място е било много неприветливо, и затова се взема решение да се преустрои и оживи с нещо уникално...и страхотно им се е получило. Тук деца карат кънки и играят, горе върху самата конструкция има тераса и заведения с убийствена гледка към целия град, долу има огромен хранителен пазар на закрито, галерии, зали за арт мероприятия....изобщо, страхотно многофункционално арт съоръжение. 






Heres de la Frontera
Малко градче, световноизвестно със своята напитка херес и винопроизводството си. Има много изби отворени за посещение, а най-известната Бодега Гонсалес Биас е проектирана от самият Гюстав Айфел, създател на Айфеловата кула.
Много ме впечатли катедралата, със своята внушителна фасада в ренесансов и бароков стил.











CADIZ

Ах, Кадис.... 
Нали знаете как понякога човек няма никакви очаквания за нещо, и изведнъж се оказва супер приятно изненадан..... ей така се случи с този град. Не знаех почти нищичко за него, защото ни беше нещо като бонус, пътьом решихме да спрем и ни очарова страхотно. 
Още с влизането към града, който е разположен на полуостров в Атлантическия океан, ни посрещна един футуристичен мост от 2015 г., на който дълго се кефихме. Той се вижда отдалече, а от него се открива прекрасен изглед към залива. Кадис е основан през 1104г.пр.н.е. и е най-старият съществуващ град в Западна Европа. Така че древните сгради на града контрастират, според мен много симпатично, с този изящен високотехнологичен мост. Искам да се върна отново в този град някой ден, не му отделихме достатъчно време..... Всъщност искам да се върна отново в цялата Андалусия.




"Един обрат в съдбата на Севиля – затлачването на пристанището й на река Гуаделкавир, довежда до звездният миг на Кадис. През XVIII век той става главен испански търговски порт, посрещаш благодетелите и предзнаменователи за успех и богатства - пристигащите от Новия свят кораби. Но освен, че от векове е важно пристанище, Кадис е и база на испанския флот, с който Испания завладява половината свят и то преди холандците и англичаните. "/от интернет/























Bahía de Casares

Това е курортното селище към селцето Casares  , застроено с много приятни къщи, ваканционни апартаменти, хубав плаж и много зеленина. Има обаче само жилища, няма заведения наоколо и трябва да се пътува до съседните селища, които пък са пълни с чудни предложения за всеки вкус. Нашият апартамент беше страхотен и на 3 етажа, с разкошни  тераси на всеки етаж с убийствен мирадор към морето и околността, дори се виждаше и скалата на Гибралтар. 





На горната снимка е нашето място. Тук останахме за повечко нощувки и правехме лъчове до Гибралтар, до съседните крайбрежни курорти - Естепона, Марбея и навътре към сушата - Ронда, Сетенил. Плажа не беше лош, няма камъни, морето беше приветливо като за октомври, акумулирало всичкото лятно слънце. Но има-няма около 2 ч прекарахме в плажуване, щото си имахме тежка програма. Плаж си имаме и в Родината все пак. Изгревите и залезите, и гледките  от терасата на апартамента бяха много зрелищни.










GIBRALTAR
Гибралтар е конституционна монархия, спадаща към територията на Великобритания, но понеже го посетихме пътувайки из Андалусия, ще го включа в този пост. Единственото селище е град Гибралтар, разделен на 7 големи жилищни зони. Гибралтар включва гибралтарската скала и пясъчен провлак, съединяващ скалата с перинейския полуостров. Въпреки малката си площ от 6,5 км2 все пак успява да приюти животински и растителни видове, които са характерни само за тази част от планетата , като няколко семейства от маймуните Макак. Дори има суеверие, което гласи, че в момента в който маймуните напуснат полуострова, с тях ще си тръгнат и британците. Маймунките са много социализирани, катерят се по коли, хора, споделят храната на минувачите, можели да си отворят дори жабката на превозно средство, за да си откраднат нещо вкусно....



























Сам по себе си градът си е направо грозноват, особенно на фона на испанските китни селища наоколо. Впечатлиха ни обаче не толкова маймуните, колкото кацащите самолети на уникалната писта, която пресича пътя делящ испанската и английската територия. Бяхме възнаградени дори с току-що кацащ самолет, пуснаха бариери и ние си зяпахме как каца самолета буквално от метри, и после си продължихме пътя пеша през пистата до близкия паркинг в испанска територия.  Пистата, спираща в морето и пресичаща пътя,  е уникална и си струва много да се види....Но били малцина изкусните пилоти, кацащи на това летище.






Отсреща се вижда и Мароко.




RONDA
Уникално разположен на ръба на каньон на 950 м. над морското равнище с драматична денивелация и гледки към дефилето Ел Тахо. Родното място на 6-струнната испанска китара, без която няма как да си представим фламенкото, а също и на бикоборството. Тук в края на 18 век е построена първата арена за бикове, на която легендата- тореадор Педро Ромеро налага новият стил на тореадорството - тореадорът се изправя срещу бика не на кон, а стоейки напълно беззащитен на земята. 
Ронда се състои от стара и нова част, свързани чрез впечатляващият мост Пуенте Нуево от 18 век, от който накъдето и да погледнеш мирадора е шеметен и не мога го  описа с думи.
И тук има шедьоври на ренесанса, мавританска архитектура, живописни калдъръмени сокаци, марокански магазинчета за кожи, китни заведения с гледка към дефилето Ел Тахо. Очарователно местенце!
















SETENIL DE LAS BODEGAS

Ей туй място ми строши очилата, очилата мале слънчевите....... В Испания има списък с т. нар. "бели градчета". Повечето такива градчета са построени върху скалите, изключение прави Сетенил, защото къщите са издълбани в самите канари. Тебеширено бели къщи, изключителна архитектура, лабиринт от калдъръмени улички... но всичко това в Сетенил е  разположено под ефектно и застрашително висящи скали. Имаш чувството, че скалата ей сегичка ще се търкулне върху хора, къщи и салтанати...... Под тия скали обаче си живуркат живописно около 3 хил. души.






Много симпатично тук оставят входните врати отворени, за да може минаващия турист да се наслади на невероятния вестибюл в мавритански стил, като параден вход на всяко жилище. 




Освен всичко друго, градчето има и богата история. 
"Сетенил идва от латински „септем нихил“ и означава – „седем пъти не”. То се отнася за седемте опита на католиците да си върнат града от маврите – арабските завоеватели, които владеели голяма част от Испания през Средновековието. Другата част на името „бодегас“ идва от испански и означава „винарни”. Името e дошло от големите масиви с грозде, които били насадени тук през XV век. За съжаление заради болест по лозята днес в Сетенил де лас Бодегас няма и следа от лозови масиви. "/от нета/
Уникална и неповторима си остава обаче архитектурата!










MALAGA
В далечната 1057 година се поставят основите на отбранителната крепост Алкасаба. И именно тогава се поставя началото на онова, което днес всички наричат Малага (Málaga). Тя е била под властта на маврите до средата на петнайсети век, като след това се е превърнала в един от най-главните занаятчийски и търговски центрове в целия Иберийски полуостров. Ние започнахме обиколката в града от хълма Хибралфаро с изумителна гледка към града. После продължихме със стария град, алеите около пристанището, изгубихме се чаровно из живописни улички и площади. Дискретно кацнал в центъра на крайбрежието Коста де Сол, градът е истинско произведение на изкуството с разкошните си плажове, архитектурни и исторически шедьоври, богата история и културен живот, гарнирани умело с автентичната атмосфера на безчет заведения с вкусна храна за всеки вкус.
Тук през 1881 г. е проплакал и великият Пабло Пикасо, а днес къщата му музей е една от главните културни атракции на града.
Друга забележителност на града е Арената, построена през 1874 г.,използвана и днес за борби с бикове и за концерти.










Ренесансовата сграда с барокова фасада на величествената катедрала, съчетава архитектурни стилове от XVI до XVIII век. Катедралата е строена върху джамия около 200 години, но по решението на епископа строежът е преустановен и парите са използвани за подпомагане на Американската война за независимост. В резултат южната й кула остава незавършена/на 2та снимка/, откъде идва и името й Едноръка.





Храна
Всичко, което опитахме из цяла Андалусия - закуски, брънч, риби, морски дарове, тапас, хамон, сирена, маслини, испанска кървавица morcilla, разни колбаси, тортили,  десерти.... Всичко беше изключително вкусно! И на супер прилични и достъпни цени! Всъщност морската храна е по-евтина, отколкото в Сф. И това с тапасите много ми допада - опитваш по малко от много храни, точно като за моята сладокусна природа, дето иска да хапне от всичко, ама няма 7 стомаха, като Алф. А чаша андалузко пивко вино мълниеносно  създава безприкословна радост от живота! 
Е, на паеля не улучихме, но може би защото я поръчахме в заведение от типа "капан за туриста" точно пред Алхамбра. 






















Специално искам да ви препоръчам Taverna de Lucia в Естепона. Хапнахме там 2 пъти - риба меч на грил, филе от риба тон на грил, калмар на скара, калкан на грил, салати свежи и прекрасни, десерти изкусително опасни....... 
Изобщо, 
Андалусия е едно приказно красиво, 
много усмихнато и 
вкусно пространство! 











За финал, малко полезно инфо. 
До Малага летяхме с Уиз, там рентвахме кола. 
Навсякъде в градовете, в които отсядахме, бях наела апартаменти в центъра от Airbnb с паркинг - много  по изгодни от хотел, но абсолютни дизайнерски бижута. Особено в Севиля апартамента беше хем уютен, хем адски комфортен, хем смарт и високотехнологичен, абе да ти се иска не 2, а 20 нощи да спинкаш там. 
Пътищата са чудесни, макар че на места пресичахме планини по разни модерни съоръжения. Няма особени задръствания никъде. Но понякога км лъжат, защото пътя е планински, с много завои и отнема доста време.

И малко инфо за пътя, който минахме  в приблизителни цифри:
Malaga - Nerja   70км,  около  50мин 
Nerja - Granada 100км, 1, 20 мин 
Granada - Seville 250км,  2.40мин 
Seville -  Heres  1.10мин 
Heres - Bahia de Casares   1.30мин, някъде по средата на пътя за няколко часа отбихме без особено забавяне и до Кадис 
Bahia de Casares- Gibraltar 50км, 1ч 
Bahia de Casares- Ronda  80км,  1.30м 
Ronda - Setenil   17км, 30м 
Setenil - Bahia de Casares  75км, 1.30м 
Bahia de Casares - Malaga, Mirador de gibralfaro    103км, 1.30м