Има нещо магично в този остров. Начинът, по който планините се катурват в Атлантика, мащабът на скалите, мистичните лаврови гори, постоянно променящата се светлина, суровата енергия на всичко това.
Мадейра – остров, буквално "изплют" в средата на Атлантическия океан от масивна вулканична дейност. Извайван в продължение на хиляди години от топли океански течения. С климат, който отказва да следва европейските сезони. Докато зимата боядисва по-голямата част от Европа в сиво, Мадейра остава жива и зелена. Цветята не чакат пролетта тук – природата работи целогодишно.
Мадейра е от онези места, от които ти се завива свят. По най-добрия възможен начин. Защото Мадейра има всичко. Назъбени планини, омекотени от буйно зелено, мъгляви магични лаврови гори, прекрасни водопади отстъпват място на красиви плажове с черен пясък и луди крайбрежни скали. Живописни рибарски селца и приказни морски курорти. Този контраст е това, което определя Мадейра. Въздухът е мек, земята е плодородна. С уникална и вкусна храна, тропически плодове, както и грозде за легендарното вино. И всичките цветя на света са сбрани тук.
Автономна област на Португалия, разположена край източното крайбрежие на Африка, остров Мадейра е един от най-красивите и уникални острови в Европа. Истински рай и мечтана дестинация за любителите на природата, гастрономията, фотографията и търсачите на приключения.
Мадейра в цифри:
Дължина: Около 57–58 км (от изток на запад).
Ширина: Максимална ширина от около 22–23 км.
Общата дължина на брега е приблизително 150 км.
Населението е малко над 250хил. души, като 200хил от тях живеят в столицата Фуншал.
Площ 801 кв км
И както допълни съпругът ми, има 180 тунела за цели 120км,построени за 11/!!!/години. Те съставят впечатляващата пътна мрежа на острова. и благодарение на тях планинският терен е преодолян, а пътуването е бързо и безопасно. Абе, прекрасни пътища с алфалт, който все едно никога не е използван. И до най- труднодостъпните места, до всяка къщурка нейде из планината. На изтормозеният бг гражданин това прави силно впечатление.
Ponta de São Lourenço, златен, брулен от вятъра полуостров, където Мадейра разкрива своето диво, почти лунно лице.А пейзажът се простира в остри, огнени скали, сухи и земни, издълбани от векове ветрове и безмилостния Атлантик. Рядка растителност упорито се е вкопчила в скалистите склонове, подчертавайки резкия контраст между наситеночервените скали и безкрайното синьо на океана.Чувствам се, като да съм на ръба на света, където скалите, океанът и небето се сливат в симфония от неопитомена безкрайна красота.
Casas Típicas de Santana са истински "времеви капсули", които показват находчивостта на хората от Мадейра. В сутрешната светлина ярките им фасади блестят на фона на наситенозелените хълмове, сякаш внимателно поставени за контраст. Място, където Мадейра пази душата си и показва селското си сърце, устойчиво, красиво и дълбоко свързано със земята.
Те датират от ранните дни на заселването на Мадейра (около XVI век) и са били дом на местните фермери. Поради бедността на населението, те са строени от леснодостъпни материали – дърво и слама. Имат А-образна форма със стръмен сламен покрив, който почти докосва земята. Тази форма е проектирана така, за да отвежда лесно дъждовната вода, предпазвайки къщата от влага, а сламата осигурява приятна температура – прохлада през лятото и топлина през зимата. Традиционните къщи обикновено имат бяла фасада, червена врата и сини рамки на прозорците. Вътрешността е малка, често разделена на две части (жилищна зона и таванско помещение за съхранение на селскостопанска продукция).
Тези триъгълни, цветни къщички са един от най-емблематичните символи на остров Мадейра.
Суров атлантически въздух, диви скали, инверсии на препускаща пелена от облаци, драматичен амфитеатър от вулканични върхове и хребети, чуруликащи чинки, прелитащи наоколо . Miradouro dos Balcões е една от най-емблематичните гледни точки на Мадейра, разположена в Рибейро Фриу. Тя предлага панорамна гледка „като балкон“ към долината Рибейра да Метаде, като най-високите върхове на острова / Пико до Арийро, Пико дас Торес и Пико Руиво / служат като драматичен фон.
.jpg)
Mercado dos Lavradores
Ако Мадейра имаше пулс, вероятно щеше да е този пазар сутрин. Оживен местен пазар, пълен с цвят, аромат и звуци. Това не е просто пазар, а пълноценно сензорно приключение. Тук не просто виждате плодовете, а вкусвате остров Мадейра. Ярки сергии с плодове, подредени като ядливи дъги, продавачи, пременени в островни носии, и сладкият тропически аромат на маракуя, манго и свежи цветя във въздуха. Маракуя с вкусове, за които дори не сте подозирали, че съществуват - на банан, домат, лимон! Малки сладки банани, които се топят в устата ви. Кремообразна черимоя, с вкус на ябълка. Папая, по-мека от масло. Драконов плод с поразителните си цветове. Ананас, по-сладък от мед. И най-голямата изненада, плодът на любимият ми филадендрон, за чието съществуване не подозирах - нещо като бананоананас, отвън формата е на зелен банан, а отвътре с вкус на ананас и тропическа магия.
Този пазар е и дом на известната черна риба на Мадейра, за която също ще разкажа по-надолу в поста.
Porto Da Cruz - очарователно крайбрежно селце с впечатляващи вулканични пейзажи.
Точно в сърцето на Стария град се намира една от най-известните и оживени улици във Фуншал - Руа де Санта Мария. Всяка врата по улицата е ръчно изрисувана от различен местен художник – някои абстрактни, други закачливи или сюрреалистични, всички изключително креативни и пълни с живот. И всяка уникална, всяка разказваща своя собствена история. Проектът "ArT of opEn doors" , стартирал през 2010 г., наистина е преобразил тази някога изоставена улица в един от най-живописните "живи музеи" в света. Този проект вдъхва нов живот на старата част на града (Zona Velha). Освен с изкуството, улицата е известна и с уютните ресторанти и барове. Истински символ на артистичния дух и вечния чар на Мадейра, Руа де Санта Мария е повече от улично изкуство. Всеки път, когато вървя по тази улица, забелязвам нещо ново... скрит детайл по дръжките, изблик на цвят, който не съм виждала преди. Руа де Санта Мария е перфектна смесица от изкуство, култура, ежедневие, от история, креативност и оживения дух на местния живот.
Пико до Ариейро, една от най-високите точки на острова, извисяваща се на 1818 метра над морското равнище. Тук се озоваваме над облаците преди седмица. Въздухът е кристален, с аромат на билки. А хоризонтът безкраен....А в един от дните заваля сняг, какъвто не е валял от 4 години. Затвориха планинските пътища, защото никой няма зимни гуми. Затвориха и летището. Екшън.....!
Ей с тая гора, която ми беше мечта се провалих. С триста зора организирахме как да я посетим, ноооо...не ни било писано. Баш в денятХ заваля сняг и аз едва не се разциврих, като малко дете, на което са взели любимата играчка. Но, нямаше никакъв начин да се доберем до гората. Както писах вече, затвориха всички пътища, които са в планината и които водят до тази гора. Шофьорът на оф-роуд джипа ме съжали, разказа ми много, показа ми и снимки. Изпрати ми и няколко снимки, които не блестят с качество, но пък крещят - Марийке. НИдей рИва, ма олум....туй е причина пак да се домъкнеш на острова!
Та значи, Фанал е част от гората Лаурисилва на Мадейра, включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО – рядък остатък от древните лаврови гори, които са покривали голяма част от Южна Европа преди милиони години. Днес Лаурисилва покрива около 20% от острова, а Фанал е една от най-емблематичните и фотогенични гори. Някои от дърветата тук са на над 500 години, а масивните им стволове стоят като мълчаливи свидетели на вековни бури, идващи от Атлантика. Тъй като гората се намира на около 1100 метра над морското равнище, тя създава свой собствен микроклимат. Влагата от океана се задържа тук, образувайки известната ниско висяща мъгла, която прави Фанал да изглежда сюрреалистично. И мечта на всеки фотограф!
Левади
Почти всички дъждовни води на Мадейра падат на северния бряг на острова. За да улеснят земеделието на юг, ранните заселници създали серия от изкуствени акведукти, известни като левади – около 804 км от тях са инженерно постижение, признато от ЮНЕСКО . Тоест левадите са вековни напоителни канали, издълбани в планините, за да доставят вода от далечни извори до фермите на острова. Днес левадите на острова, служат и като туристически маршрути, които често пресичат зрелищни пейзажи. Простирайки се на стотици километри, те се вият през буйни гори, по скали и през долини, образувайки една от най-уникалните и магически мрежи от пътеки на острова.
Кабо Жирао
Представете си зашеметяваща височина от 580м над морското равнище - само вие, скалите и Атлантическият океан, бушуващ някъде далеч долу. Хоризонтът стопява небето в океана, оформяйки безгранично пространство, което приканва към безкрайни мечтания. Това е Кабо Жирао. И окачени между небето и морето, се чувствате невероятно малки и невероятно живи. Вятърът ви удря в лицето - див, солен. Усещате вкуса на океана във въздуха. Чувате как вълните се разбиват в скалите много преди да ги видите.
Наблюдателната площадка Кабо Жирао е емблематична площадка със стъклен под, предлагаща една от най-спиращите дъха гледки в Европа. Открита през 2012 г., тя позволява на посетителите безопасно да прекрачат ръба на скалата и да погледнат право надолу към океана далеч долу. Платформата се простира на 6 метра отвъд ръба на скалата, предоставяйки истинско преживяване „над празнотата“. Скалата е висока около 580 метра, издигаща се почти вертикално от Атлантическия океан. Което я прави една от най-високите морски скали в Европа.
Е, не успях да се возя и на тобоган, поради дъжда, който се изсипваше, точно в деня, предвиден за това, а в в следващите. Тобоган е плетена кошница, водена от 2 опитни Carreiros dо Monte, спускаща се като шейна 2км по асфалта. Затова при мокър асфалт, не работят...Язък, само на таквоз транспортно средство не се бях возила....
От Стария град, боядисани врати ви водят към крайбрежната алея, където круизни кораби почиват до малки рибарски лодки и всичко се движи в свой собствен тих ритъм. Докато се издигате над покривите, градините се отварят и Атлантическият океан се усеща безкраен. Фуншал е контраст. Вулканични скали и излъскани улици, див океан и елегантни хотели, но преди всичко се усеща слънчев. Нежен. Жив. Името му идва от funcho, португалска дума за копър, който е растял диво тук, когато градът е бил заселен за първи път през 15-ти век. Фуншал бързо се превръща в ключово пристанище в Ерата на Великите открития, посрещайки изследователи и търговци от цял свят, и тази смесица от история и космополитен дух все още се усеща навсякъде.
И всички, ама всички тротоари и пешеходни улици са изумително красиви картини от камъчета. И няма никъде хвърлени хартии, кучешко ако или преливащи кофи с боклук. Чисто, чисто...
Португалия е най-големият производител на корк в света, като осигурява над 50% от глобалното производство и притежава около една трета от общата площ на корковите гори на планетата. Коркът се счита за национално богатство и е ключов отрасъл за икономиката на страната. Макар традиционно материалът да се свързва с корковите тапи, днес коркът има невероятна иновативна употреба. Като се започне от чанти, колани, облекло, дизайнерски мебели, изолации в строителството, та чак до компоненти в космическата индустрия.
Porto Moniz -
място, където Атлантическият океан среща тъмни вулканични скали, създавайки естествени басейни с тюркоазена вода, които блестят на слънце. Течащата тук лава е образувала множество резервоари с различни размери, които след малки корекции, въведени от хората, служат като плувни басейни, пълни с океанска вода. Ние не можахме да се изкъпем, защото океанът беше побеснял. А когато океанът реши да покаже силата си, лавовите басейни се превръщат в сцена за чиста атлантическа драма. Вълните се разбиват в черните вулканични скали, експлодират в бели пръски и се разливат в естествените басейни, сякаш самият остров диша. Не просто го гледаш, а го усещаш. Вятърът, солта, звукът на вода, удряща се в камък.сякаш влизате в жива картина.Порто Мониш се усеща живо, драматично и магично място, което съчетава суровата сила на океана с безметежната красота на уникалните пейзажи на Мадейра. Контрастът между черните базалтови скали и блестящите сини басейни е поразителен, почти сюрреалистичен, сякаш природата го е нарисувала на ръка.
Ден за оф-роуд по труднодостъпни пътеки.
Мадейра беше едно изненадващо живописно тропическо бягство! Изкъпах си душата с цвят и зеленина! А градините в столицата Фуншал са шеметно красиви - буйна растителност, езера, фонтани, птици, арт инсталации, разцъфнали орхидеи на фона на каменни огради, цвят до цвят, пъстър екзотичен свят. С една дума - Рай!
А градините Монте палас са просто вълшебство. Жалко, че валеше и насладата не беше пълна.
Добре, нека поговорим за понша, защото никое пътуване до Мадейра не е пълноценно без понша. Защото Мадейра не прави обикновени напитки. Прави понша. Прясно смесено, точно пред вас - бял ром от захарна тръстика, истински изцеден плод, мед или меласа от захарна тръстика, и онази драматична дървена мекселота, която бърка сериозно. Поншата е родена в Камара де Лобос, създадена от рибари, които очевидно са знаели какво правят.
Първата глътка? Свежа, цитрусова, безобидна... Втората? Вкусна и недостатъчна.. Третата? Тогава Мадейра започва да флиртува с вас...
Има класическата версия с лимон, а също с маракуя, портокал, манго, лайм... и изведнъж ги сравнявате, сякаш е сериозно културно изследване. И някак си, една чаша се превръща в история, която определено ще запомните... дори ако части от вечерта се размият леко. А последната понша за изпроводяк е на летището, разбира се.
Мадейра в чиния
Ешпада (Черна риба афандър)
Тази дълбоководна риба може да не печели конкурси за красота, но е една от кулинарните звезди на Мадейра. Известна като ешпада, тя е деликатна, крехка и обикновено се сервира по островния начин, съчетана със сладък пържен банан и сос от маракуя. Изненадващата смесица от вкусове всъщност е перфектна - деликатно финно филе от риба, балансирано от плодовата сладост и плътност на банана и киселата нотка на маракуята. Задължително ястие, с което местните се гордеят, а ние никога няма да забравим. Всяка хапка е вълнуващ кулинарен празник!
Тази комбинация определено е кулинарният символ на Мадейра!
Макар черният афандър (Aphanopus carbo) да изглежда плашещо с огромните си очи и остри зъби, месото му е изключително бяло и крехко. Лови се само наоколо, и само през нощта на огромна дълбочина (от 800 до 1800 метра), което я прави рядък деликатес в световен мащаб.
Кухнята на Мадейра е изцяло за истинския вкус. Риба директно от Атлантическия океан, приготвена на скара, докато краищата станат леко хрупкави, а вътрешността остане крехка и сочна. Телешки шишчета, приготвени на открит огън, опушени и с богат вкус. Топъл хляб, попиващ разтопено чесново масло. Сладки и невероятни тропически плодове, които освежават и радват. Истинска меласа от захарна тръстика, която озарява солена хапка и я прави незабравима. Няма нужда от тежки сосове или сложни техники. Съставките говорят сами за себе си.
Ето това са най-традиционните за острова храни:
Еспетада - Тези крехки и сочни шишчета се приготвят от големи парчета говеждо месо, мариновани с чесън, сол и дафинови листа, нанизани на лаврови клонки и изпечени на открит огън. Наслада във всяка хапка!
Боло де како - плосък хляб, приготвен от брашно и сладки картофи. Обикновено се сервира щедро намазан с чесново масло или се яде като сандвич с октопод или еспетада. Сандвича се нарича Прего Боло до Како и е много вкусен.
И разбира се, много бакаляро и октоподи, сготвени възхитително.
Милхо Фрито - златисто пържени кубчета царевично брашно, хрупкави отвън, меки отвътре и изненадващо вкусни.
Боло де Мел да Мадейра - традиционна торта с мед и меласа от захарна тръстика, с топли подправки -канела, карамфил. Плътна, ароматна, дълбоко успокояваща.
Пастейш де ната - малки, сладки тарталети с мека яйчна сърцевина и нежна златиста коричка. Перфектни с кафе. И голям враг на тънката талия, щото са неустоими. Както се вижда на 2та снимка, кафе с тарталетка струва 1.80евро. Специално тази снимка е от кафене на самия главен площад, срещу църквата Се. Не знам, и не мога дори да предположа каква е цената на кафето в центъра на София. А съм изпила разни кафета по света на емблематични места, някои дори по 10евра, ама за 0.80цента не бях пила. А тарталетите ги вадят топли.
Имат си и увеселителни напитки:
Едноименното десертно вино Мадейра - експозия от карамелени вкусове и аромати. Днес виното се стабилизира с твърд алкохол, Има сухо и сладко вино. Подсилените вина отлежават най-малко 3 до.....безкрай години. Бутилката се държи винаги права, за да не разяде киселинноста корковата тапа. Сервира се винаги леко охладено - около 7 градуса.
В момента островът е единственото място в Европа, което произвежда земеделски ром, дестилиран от сок от захарна тръстика, а не от захар или меласа. С бял ром се приготвя магията понша, разбира се - мед, лимон, бял ром в чаша. Сладко и безобидно... една глътка и изведнъж усещате, че не ви се тръгва от тази приказна островна атмосфера.
И меласа от захарна тръстика, с която се приготвят разни вкусотии и напитки. Божествена е капната върху прясносолно сирене.
Летището и Роналдо
Дори самото кацане на Летище Кристиано Роналдо е приключение, заради уникалната му конструкция над океана. Самото летище е част от магията. Пистата му е построена частично над Атлантическия океан, ето защо пристигането в Мадейра се усеща различно. Не просто кацате тук, а се потапяте в характера на острова от първата секунда. Летището е в топ 10 на най-опасните летища в света. Първо, поради впечатляващата си конструкция, която е смел инженерен подвиг, който някога е изглеждал невъзможен. Първоначалната писта е била дълга само 1600 м, но е удължена до 2781 м след фатална самолетна катастрофа през 1977 г. (164 души загиват, когато Boeing 727 пада от края на пистата на плажа отдолу). Удължението на пистата се поддържа от 180 колони (частично над океана), които трябва да издържат на сериозно ударно натоварване по време на кацане. И второ, летището е опасно и поради силните ветрове, високите планини от едната страна и океана от другата. Пилотите трябва да преминат допълнително обучение, за да кацнат на летището. В дните преди нашият полет летището беше затворено, заради силни ветрове, което се случвало много често. Видяхме как самолет кръжа около 20 пъти над него, и се върна, казаха - обратно в Лондон. А защо е кръстено на жив футболист, това е загадка? Но аз никак, ама никак не разбирам от футбол...и това са си лично мои разсъждения. Всъщност Роналдо е издигнат в култ на родният си остров, и това ми се стори доста прекалено. На най-най - фантастично красивото място във Фуншал, той има розов хотел на брега, музей и статуя отпред. Да си призная, мястото е толкова красиво, че точно там не в баровския му хотел KR7, а в картонена кутия бих спала. Всички на острова говорят за предстоящата му сватба през юни, където всички островитяни и гости са поканени на площада пред църквата Se. За официалната част щяло да има около 200-300 гости, но и за всички кибици се очаква малка почерпка. Всички се възхищават, че дава месечна издръжка на майка си от 1 милион евро. Браво! И че й е купил апартамент за милиони в най-баровската сграда във Фуншал. Браво! Муха го ухапала...А мен ме изуми факта, че преди години Роналдо е купил терен на най-красивия плаж на острова, и вече цяла петилетка не му дават разрешително за строеж на хотел. А у нас Сульо и Пульо взема за всичко разрешително, стига да знае на кой колко да даде рушвет. Значи те са си кръстили летището Кристиано Роналдо, но не му дават тапия за строеж, изумително. А казват, че в Португалия имало голяма корупция...."кво да кажем ние с гайдите"!
Desertas islands - пусти, ненаселни острови, част от архипелага Мадейра.
Мадейра не искам да е "Сбогом". Искам да е "До коро!"
