18 май 2022

Антология на миражите - 4та книга с мое участие





Какъв грамадански кеф, дами и господа!

От корицата на тази книга се хили "моят любим камилар"! Да, защото корицата е украсена с моя авторска снимка от колоритното Мароко. Държа  в ръце 4-та книга с пътеписи на АБУЖЕТ с моето скромно съавторство. Търсете, купете, прочетете, подарете си това вълнуващо околосветско пътешествие!!!

"Колумб е имал шанса да открие нови земи, а на най-храбрите от нас им е писано не само да ги обиколят, ами и да предават репортажи оттам. Приключенията променят съдбите ни. Неслучайно над три дузини от най-пламтящите пера, обходили целия глобус, се съгласиха да опишат най-прочутите забележителности и чудеса на света. Така се роди тази книга – като сън, като мираж от местата, където винаги сте искали да бъдете. Пътешествия – черно на бяло, но с цветни снимки."

Аплодисменти за Милена Димитрова  за страхотната идея, подбор и реализация на тази книга, здраво се потруди! И за всички съавтори, с които ще  съпреживеете това приключение.....
„Тази цветна книга ще проветри мислите ви. В нея бушува вода и духат различни ветрове – нежен бриз от южните морета, с пясък от пустинята, леко драскащ очите, и шамански пушек от Далечния изток..."  – Милена Димитрова, съставител
Аз ще ви разходя в пустинята Сахара и синьото вълшебство Шефшауен в Мароко.











„АНТОЛОГИЯ НА МИРАЖИТЕ. 50 чудеса на света и прочути забележителности, описани от български журналисти пътешественици“ .

Прочути водопади, храмове, кули, крепости, круизи, великолепия на изкуството, пирамиди, паметници, фиорди, коралови рифове, стародавни легенди от вечните градове, тюркоазени брегове, плажове и миражи, случили се наяве, се въртят като виенско колело пред погледа на читателя.

Доверете се на журналистите, които познавате от екрана, радиото, печата, уебсайтовете, да ви поведат в четирите посоки на света. Ето вашите гидове: Антоанета Титянова, Бойка Асиова, Бойка Велинова, Ваня Василева, Веселина Филипова, Георги Милков, Даниела Денева-Казанджиева, Евгения Атанасова-Тенева, Елица Лукова, Иван Кръстев, Исак Гозес, Искра Койнова, Камелия Илиева, Карина Бялкова, Кристиан Минчев, Лилия Попова, Лора Лукова, Людмила Марталер Славова, Магдалена Гигова, Мария Мира Христова, Мария Пепелджийска, Мира Баджева, Мира Добрева, Милена Димитрова, Милена Хлебарова, Наталия Бояджиева, Неделя Щонова, Нейка Кръстева, Оля ал Ахмед, Павлина Михайлова, Пламен Старев, Петра Талева, Симана Марковска, Симеон Гаспаров, Симеон Идакиев, Славяна Манолова, Соня Алексиева и Юлия Вълкова.

Вече е в книжарниците ......

Не пропускайте!

И приятно пътешествие с нас!

25 март 2022

ЩАСТЛИВОСТ с ......КОСТУРИЦА








Черна гора. Живописното градче Перест на Которския заливКъщите са подредени амфитеатрално на 3 до 4 реда. Наредили са се, като достолепни и нагиздени хористи, които изпълняват своя спектакъл пред невероятна публика - красивия которски залив и 2те островчета, кацнали в него. И дирижирани умело от доминиращата църква "Свети Никола". 
С Марта, мойта дружка по травъл лудории, сме се курдисали в една чудна къща, кацнала високо в небето над залива. Та значи, освен че се къпехме в лукс в нашта къщурка, притежавахме и приватна огромна мебелирана тераса на покрива с най-врло лепия видиковац/viewpoint/ към целият залив. Първата вечер, пристигаме с Марта каталясали, тръшкаме се на шезлонгите на roof top и край, няма мърдане...  Разтворихме си умората и емоцията в една бутилка вино и напълно се разглобихме от кеф! Нещо като балканска нирвана! ГолЕм кеф! Под нас заспиващите къщи, целият залив трепти в злато, блещукащите фенери на камбанарията, лунна пътека в залива, подскачат малки светлинки, като зайчета във водата... А един огромен круизен кораб ни напомня, че не сме ние само щастливците тъдява. И в този момент се отпочва страховито красива заря над залива, ама все едно е само за нас, а ние й се любуваме, възседнали покрива на света......Току пред очите ни - празник, патаклама, светлини, цветове, фигури, пукотевица, грамаданска емоция!  Ей хора, това май си приличаше на щастие!?  
Рано сабале се  отправяме към хотела, собственост също на нашата хазяйка Милица, за закуска. И ох, закуска, ох кеф! ..... Тя се случва в ресторант, цамбурнал върху един понтон във водата. Ама как обичам да съм потопена във водата, ама какви вкусни неща имаше за закуска, абе щастие ви казвам, щастие си беше отвсякъде.... 
Аз обаче съм лакома за още вода и вода, мила моя майнольо! И решавам веднага да хуквам за едно от островчетата в залива с лодка. Марта обаче не кандисва - лодката била стара пробита гемия, не й се гледал тоз остров..... То до островчето и с плуване се стига, ама тя като каза йок.... ще ме чака в къщата. Разгеле, кандардисах  аз лодкаря на двойна тарифа да ме вози сама, разгледах екзалтирано и се прибирам обратно, и  300 стъпала нагоре към къщата, ама не ходя по тях, ами просто прелитам, толкова ми е гот! 
И току пред нашта къща ме пресреща един чаровен мъж с развълнувана, рошава глава и гълчи отдалече - "Вий у коя куча жИвите? Я лупам, лупам на све кучи. Некой е спрел с ауто пред моя куча и  не могу долази....и што да радим - лупам, лупам све кучи. А, овде е вашта, и тамо съм лупал...." Абе кукоря се ази, ама кукоря се хасъл кат цапардосана с мокър парцал. Уж съм корназ по рождение и по природа, а взех  че хептем онемях, ни вопъл, ни стон мога отроня - све съм заборавила. Кукоря се ази и не вярвам на очите си, очите си мале зелените, зелените мале изцъклените.... Абе туй гачели е самият Емир Костурица? Моят любимец Емир Костурица.... Баш ми е драго и те волим врло!!!!  Гледам към нашта тераса - Марта дека си, ма олум? Ела да видиш с кой си хортувам на черногорския сокак, мъри!.....Ама колко бе готин тоя Костурица, да му се не види и пусти мой късмет дано, дет хептем забрайх как да сглобявам думи. Той продължи да лупа по све кучи, ама така  деликатно, плахо някак....Обаче  дойде и негов колоритен авер за подкрепление, дружно да си лупат по къщЯта.  Ееее, той какви псувни ръсеше и къдреше, така както само сърбите умеят. Ругатни с чутовна емоция, с колоритност и суета в изказа, и с внушителен драматизъм в жанра - започна се с разчепкване на всички черногорци, после майките и сестрите им, котките и кокошките, све у кучата ниедна, десет метра около нея, че и девет метра под нея.....Миролюбив балкански виртуоз!
Егати, пак свръхдоза щастие, цял ден ходя кат надрусана бре.....Разказвам на Марта въодушевено - вЕлика среща, ма олум! Разказвам и на хазяйката, която живее в съседство - да, той бил, ми той Емир имал тука две кучи, купил ги след войната, около 1996г тук всичко се продавало на безценица. Едната е точно зад нашта къща. Демек си имаме комшулук с Костурица.....
По икендия, с неприкрита грамаданска гордост и ентусиазъм, провеждам с мъжът ми следния чат:
Аз - Леле, днес се запознах с Костурица,.... и блаблабла детайли.
Мъжът - Добре, дай снимка де. 
Аз - Е, нямам, ква снимка, аз бях кат гръмната.... 
Мъжът - Е, тогава, аз днес се запознах с Анджелина Джоли...... 
ЩАСТЛИВОСТ ви казвам, бе... .... 



12 март 2022

Родопска бяла приказка.....ПАМПОРОВО




Родопите винаги ми изглеждат и звучат като стон на каба гайда. 
А природата сякаш е загърнала планината в родопските си халища.....Грамаданска  красота! 
Въпреки живота, всичко е любов и красота.
Въпреки обърканото време на пандемия и война, в което живеем.




Почти 40 години карам ски. Но на такъв снежен разкош в планината не бях попадала. Всеки ден пухкав  пресен сняг. Здрав студ щипе бузките и затова пистите са чудни през целия ден. Няма размекване и киша никъде по пистите. Никакъв ветрец, който да събори снега, натрупан по клоните на необятните иглолистни гори. Грамаданска красота ви казвам! Шеметна красота, която нито може да се опише, нито да се пресъздаде в кадър. Само гледаш захласнат и попиваш тази снежна феерия, докато заситиш всички сетива!
















Освен всичката красота наоколо, от голямо значение за нас е и вкусната родопска храна. Храним се сутрин и обед в Бохеми, на самата писта. А като приключим с карането на ски, вземаме си пак оттам храна за вечеря в кутии. Всичко е много вкусно - домашна баница, бухти, супи, салати, меса разни и разнообразни, родопски сармички и качамак, овче мляко с боровинки, рачел.  





А това са кадри от невероятния 3ти март по пистите на Пампорово.



Но всяка снежна приказка, за жалост, има своя край.......



Случаен кадър на дефилето на река Чая и част от Бачковския манастир. Сниман от колата, в движение. И май се получи като картина.....




02 март 2022

Заек, пълнен с жито


 

Необходими продукти:

1 заек с вътрешности

200 гр обезкостени свински гърди

1 чаена чаша грухана пшеница

2 гл.лук

2 суп.л. сушени зеленчуци

червен пипер, черен пипер, сол

3-4 картофа

сух джоджен

малко кубче масло

2 ч. ч вода

Вътрешностите - черен и бял дроб, бъбреци и сърце, измивам и нарязвам на парченца. Гърдите също режа на парченца. В загрято олио слагам гърдите, разбърквам за около 2 мин и добавям ситно нарязания лук и вътрешностите. Прибавям микс от сушени зеленчуци. Задушавам за около 7 мин като бъркайки добавям сол, пипера и джоджена. Добавям първата чаша вода и слагам житото. Оставям да къкри на изключен котлон. Заека посолявам от всички страни. И го пълня с житния пълнеж и "зашивам" с няколко клечки за зъби. Остатъка от житото разпределям около заека в тавата. Подреждам и картофите, отрязани наполовина, ако са големи. Отгоре намазвам заека с червен пипер и джоджен, и  малкото кубче масло. Пека във фурната за около 2 часа на 200 гр с горен и долен реотан, като през 1я час тавата е завита с фолио. После махам фолиото и пека до готовност. Заека не трябва да се препича прекалено, като пиле например, защото ще стане много сух. 

А какво обича заека? Зеле и моркови.... Затова сервирам порция заек с жито и богата салата от зеле и моркови. 

Да ви е сладко и се наслаждавайте на всяка хапка...живот!