30 август 2019

ГЕНУА И ЛИГУРИЯ - СИН ХОРИЗОНТ СРЕД ПАСТЕЛИТЕ, С ПРИВКУС НА ПЕСТО И ФОКАЧА



















ГЕНУА
ГЕНУА е синият хоризонт сред пастелите, целунати от соления дъх на морето. 
Генуа е  ренесанс сред алеите, където хора и повяхнало с времето  благородство вървят ръка за ръка .... 
Генуа  е разходка в Boccadasse и по  Porto Antico, рибарски мрежи, кораби - пристигащи и заминаващи....
Генуа е гордо развяващо се пране.... 
Генуа е ухание на песто,  фокача, фарината и паста trofie.....
Генуа е хартиени пликчета с пържена риба  и мазни, лъскави пръсти.... 
Генуа е усмихната и учтива в този ядосан, надут свят.. 





Генуа не е от бленуваните италиански туристически дестинации. Позагубила е блясъка си, макар че е била могъща град-държава в миналото. Нашата по-малка дъщеря, която учи медицина в Мюнхен, беше на стаж в кардиологията на Генуа и ние не пропуснахме възможността да си направим малка семейна ваканцийка за 4мата.... Все по-рядко вече успяваме да пътуваме 4мата заедно, за жалост.
Еличка беше посрещната още на летището от двамина ментори италианци, също студенти медицина. И първите дни беше едно безкрайно опознаване на лигурийското крайбрежие, на храната и виното. И чак след като вече бе захласната от местните красоти, опитала най-вкусната фокача, най-генуазкото песто, запозната с кулинарните им традиции, и опиянена от вкусове, море и вино... е, чак тогаз бе "достойна" за да  я откарат на стажа в инвазивната кардиология. Там гастрономическия купон продължи - почти всяка сутрин професора носел топли, топли, различни на вкус фокачи от най-страхотната пекарна в града и започвало една дегустация с отзиви, коментари, възхвали..... Разбира се, понаучи как се слага байпас и пейсмейкър, но мисля че може по-скоро да разказва с часове за фокачи и песто. Ей на такъв стаж в Германия ще я строяват и юркат до побъркване, пък това да се заговори за храна в инвазивната кардиология сигурно ще да е свещенодействие за немеца.... Ей затова ги обичам италианците, защото умеят да се радват на живота във всичките му превъплъщения, защото умеят дори ежедневието да превръщат в изкуство..... И макар че говорят за фокачи, докато  поставят байпас, здравеопазването им е на водещо място в Европа, значи едното не пречи на другото..... 


ПЕСТО ДЖЕНОВЕЗЕ
А първият "урок" от менторите на Еличка е бил на тема Защо пестото в Генуа е най-доброто на света, плюс тънкости при приготвяне, тънкости при купуване, тънкости при ядене.... 
Всички знаем, че Генуа и област Лигурия са родното място на песто Дженовезе. Тук босилека  ухае както никъде другаде по света, казват местните. Но много бързо повяхва.... Затова са търсели начин да съхранят аромата и свежестта му за студените месеци. В оригинала се ползват само локални продукти - босилек, кедрови ядки, зехтин, чесън, счукани в мраморно хаванче с дървено чукало. В оригинала не се слага пармезан, а специално твърдо овче сирене от близкия остров Сардиния - пекорино сардо. Логично в онези времена сирената в Лигурия да се доставят не от разположената след непроходими планини Парма, а единствено от намиращият се точно отсреща дружески остров Сардиния. В оригинала доминантния продукт са кедровите ядки, не босилека. И наистина пестото им е с уникален и запомнящ се вкус, много плътен, кедровите ядки са оставени на парченца и много симпатично хрупат. Абе наистина няма и грам прилика с онова песто в буркан по магазините, макар и от италиански производители. В Генуа признават освен домашно приготвеното, единствено и само пестото на братята от генуазкото предградие  Пра - pesto Di Pra. То се продава навсякъде по магазините и е наистина божествено.
 На изпроводяк Еличка получи един голям буркан истинско домашно песто, разбира се, какво друго! 
ФОКАЧА
Нейно Величество ФОКАЧАТА - другата кулинарна емблема на Генуа и Лигурия.Област Лигурия е драматична ландшафтна комбинация от планина и море. С обща площ 5500 кв.км, тя притежава 350 км морски бряг. Тоест Лигурия е ивица планински бряг с неплодородна почва, която обаче е оазис на така наречените биопродукти. Всяко късче земя, та дори то да е с размерите на носна кърпичка /както е в Чинкуе Терре/ се използва за отглеждане на уникално грозде, билки, зеленчуци.Но нито едно късче от тази лигурийска земя не е подходяща за отглеждане на пшеница. Едно време , колкото и парадоксално да звучи, брашното е струвало по-скъпо от зехтина. А завръщайки се на сушата рибарите не са можели да гледат вече морска храна и са бленували за дъхаво и прясно изпечено тесто. Затова моряшките булки замесвали тесто, изпичали го и отивали с питката да посрещнат съпрузите си на пристанището. А най-простичката версия на това печиво е плоската лигурийска питчица фокача /focaccia ligure/. Понякога върху нея се поръсва лук, сирене, често - маслини, но винаги основен компонент е висококачественият местен зехтин. В онези времена той е капел на воля  направо от бъчвите на пристанището, защото е бил основната превозна стока. Тук никой не жалел зехтина, а брашното пестели - изпичали тънки питчици, плоскокори, с малки дупчици, които да могат да поемат зехтина, с който щедро ги поливали. А 3-ят задължителен компонент във фокачата са големите солни кристалчета по нейната повърхност. И ето  - малко брашънце, много зехтин и кристалчета сол, това е тя - емблематичната ФОКАЧА.
Тук хората са просто пристрастени към тези уханни питчици. Дъвчат ги неуморно през целия ден. Днес те могат да бъдат както от пшенично, така и от нахутено /фаринати/, бобено, грахово, кестеново брашно. Изобщо - парад на вкусните питки!


ПАСТА TROFFIE AL PESTO
Другата локална, емблематична за Лигурия храна - пастата трофи с песто. Трофи са усукан вид паста, в която оптимално попива сосът от песто.Обичайно тази паста се сервира само със сос песто и мноооого пармиджано. Има и друг вид, пак със същото име, но с прибавени към пестото сварени зелен фасул и картофи. И двата вида паста са ми любими, а мъжът ми ги ядеше на всяко ядене, той е напълно запленен и пристрастен към тази паста. Често правя и у дома.


Другата много вкусна локална паста  е
Ravioli  in salsa di noci - равиолите се сервират със сос от орехи, с много плътен и деликатен вкус. Много лесно и бързо за приготвяне, но супер вкусно.



 Frito Misto
А лигурийският "фаст фуд" са пържените в кипящ зехтин, направо пред клиента и избрани от него скариди, дребни рибки, октоподи, калмари. Това си е направо елитно ястие и начин да си доставиш гастрономическа радост в забързаното ежедневие, направо на улицата, в малката будчица за т.нар. Frito Misto в хартиена сладурска фунийка. Разбира се, фрито мисто предлага и всеки ресторант в областта, вече на друга цена. 



Един от многото палацио в града, напомнящи за величавото минало...... 



Сърцето на града - Пиаца де Ферари с прословутия си фонтан, който не уцелихме да работи в целият си блясък.



Генуа е много интересен вертикален град, накацал е на огромни хълмове. Старият град и центъра с пристанището са, разбира се, в ниското. Местните се предвижват нагоре по внушителен брой стъпала или с асансьори на места. Ей тук е разковничето сигурно - хапваш на воля фокачи и паста, но докато се изкачиш по баира до дома си, всичките калории са изгорени и отново си гладен.....
Спианата Кастелето, така се казва един от асансьорите, който ще ви отведе горе  на хълма с най-добрата гледка към града отвисоко...



Пристанището Porto Antico е очарователно място. Тук е и Аквариума, 2-ят по големина в Европа. 





Готическата катедрала Сан Лоренцо - изящна във всеки детайл, с впечатляваща раирана фасада и красив розетен прозорец. Строена с бял и черен мрамор около 12 век.








Главните булеварди с величествените сгради с богати фасади от 16-18 век.







А това е чаровният квартал Boccadasse - тук времето е спряло и се протяга лениво като котетата наоколо. Цветни усмихнати къщички, потайни улички и лабиринти, прането на италианците, което гордо се развява от прозорците/то се вее из целият град, разбира се, както е и в цяла Италия/. И кръчми с чудно вкусна, простичка храна - паста фрути ди маре, паста с песто, салата с октопод, емблематичните фрито мисто..... И за финал - джелато.  Помолете сервитьора да ви препоръча местни вина според ястията и непременно, с десерта, пийнете Sciaccetra - местното сладко вино, което се прави от специален сорт грозде за стафиди, с кехлибарен цвят и аромат на акация.









Макар че бяхме там в края на март, температурата беше близо 30 градуса и целият град май се бе натръшкал по плажовете на града. 


А това е нашият апартамент под наем - във високотехнологично построен блок на принципа на наколно жилище потопен във водата на пристанището, но си имахме дори и подземен паркинг, нищо че си пиехме кафето буквално във водата. А от всички прозорци се виждаше само вода и лодки, та имахме усещането че живеем на кораб. Адски ме изкефи....








Генуа е столицата на област Лигурия. А ето и другите лигурийски селища, които посетихме.
CAMOGLI
Това градче беше първата ни спирка след Генуа. За първи път чувах името му, но ме очарова на минутата. Солен аромат на море, пленително пристанище с цветни къщи наоколо, живописни калдъръмени улички, китни заведения на всяка крачка и невероятно вкусна храна, май най-добрата за цялото ни пътуване. Прясна риба и морски дарове, паста с песто, непретенциозна и ужасно вкусна храна... Гарнирана с чаша лигурийско вино, което напълно те разтапя от кеф! 





















PORTOFINO

Толкова суперлативи бях прочела за този най - posh курорт, че направо си останах разочарована. Според мен далеч не може да се равнява с пленителните курорти по Амалфийското крайбрежие - Позитано, Амалфи, Атрани, Равело.



















Santa Margherita Ligure
Това градче ни хареса всъщност дори повече от прехваленият Портофино - привлекателна крайбрежна алея и меандри от средновековни улички с интересна архитектура, но без тълпите туристи и баснословните цени. Пристанището опасва целият бряг, а нагоре по хълма пълзят пастелни къщи и сгради. И всичко това, прегърнато от тучна зеленина. От тук тръгват корабчетата за Портофино, а имат и общ парк, през който има чудесна панорамна пътека/около 5-6 км/ между двете селища, за тези които, като нас, обичат ходенето пеш.















CHINQUE TERRE
За петте села, накацали по крайбрежните хълмове съм писала подробно ТУК:
Чинкуе Терре - красивият цветен гоблен на Лигурия

С него участвам в сборника с пътеписи на членове на АБУЖЕТ:
Така че ще добавя още малко снимки от това наистина супер фотогенично кътче на Италия.
Прелестната Вернаца, - пулсиращото сърце на петте села, където бяхме отседнали.

















Рио Маджоре -  шарените къщи, накацали по хълма, са като детско лего и много омагьосващи.




















Манарола - на мръкване, когато всяка секунда цветовете в кадъра се променят супер фотогенично....влюбена съм в това място!
















arrivedérci italia!