10 март 2021

Мария и Марта с автомобил из Западни Балкани .... ЧЕРНА ГОРА - каньон Тара с моста Джурджевич , Которски залив, Пераст, Котор, Будва, Которска серпентина и малко от Сърбия



Оти одиш как /х/амо'о семи, ма олум?" - така в моя роден край казват на хората, дето съде скитане им е в главата. Че и ние така с мойта дружка по лудории Марта - много обичаме да одим кат /х/амо'и семета..... И ей така, като на шега, един наш чат неочаквано се превърна в план за пътешествие из Западни Балкани. 
Ама пък какво невероятно пътуване беше това - една еманация на свободата, волното щуране из чаровните балкански друми, безгрижие и вятър в косите. И все не събирах подходящите красиви думи, с които да ви го разкажа, но знаете че спомените имат гадното свойство да се разсейват, затова криво - ляво ще се опитам да пресъздам нашто епично пътешествие.... Беше края на октомври 2019 година. Няколко месеца преди последвалите събития, когато света се затвори, обездвижи, заболедува и настана една непредвидима пандемия. Така че вкусът от това щуро преживяване остана за дълго.... 












Та значи направихме си ний план какво, къде и как искаме да видим, изчислихме че ще пропътуваме над 3000 км, но не направихме никакви предварителни резервации за нощувки - ще действаме пътьом, в зависимост къде ще замръкнем. Пълна свободия! Тръгваме през Сърбия, спираме на нашето любимо място Увац и Златибор, продължаваме към Черна гора - каньон Тара, Пераст, Которски залив, Будва, Которската серпентина, после акостираме в Хърватска - Дубровник, Сплит, Трогир, Шибеник и крайна спирка Плитвички езера. И обратно към България.... Речено-сторено.


В една октомврийска утрин, призори още, потегляме...... две руси лепотици едва отворили сал по едно око, щото другото още спинка. Пътят през Сърбия ни е познат, носим си обаче храна и кафе за през деня, че да не губим време. Навигацията ни е чрез 
android auto, с офлайн свален маршрут от google maps. Безупречна работа беше! Дори някъде из Черна гора в един момент се озовахме до водата неразбиращи къде ни води, ноооо  "каката" ни рече, че сега трябва да се качим на ферибот, качихме се! Такава съвършенна работа е това! Без никаква грешка и лутане прекосихме хиляди километри.
 Преспахме току до сръбско-черногорската граница и на другия ден, рано сабале навлизаме в Черна гора. Адски ме изкефи  всичко в Черна гора още с първите впечатления. Всъщност бях напълно неподготвена, викам си - част от соц Югославия, кво толкова..... Бях изненадана, направо изумена и пленена, от това което видях. 
Черна гора е уникална държава, екологичен резерват. С площ едва около 13хил.кв.км тя има високи планини с десетки върхове над 1700м височина, напръскана е с 40 езера, множество невероятни каньони, проломи, реки и почти 300 км изумително красива морска ивица на Адриатика. 




С нетърпеливо вълнение продължаваме към каньона на река Тара и  Джурджевич мост над него. Преминаваме през овалните масиви на планините Тара и Дурмитор - есента е нарисувала божествени цветни картини в злато. Непрекъснато спирахме, за да се полюбуваме на изящната природна  палитра. Напълни ми се душата от толкова красота..... Аз на път съм като хипнотизирана и надрусана по принцип, ама и като ми хареса нещо и направо екзалтирам..... 

 


А каньонът на река Тара в Черна гора  е вторият най-дълбок каньон в света след Гранд каньон в Америка. Дълъг е  78 км с обща дължина на реката 144км. Имаше zipline над каньона, но Марта не ми уйдиса на акъла, пък аз сама не се престраших да се пусна. Сега съжалявам....


Мостът  Джурджевич на Тара е бетонен арков мост над река Тара в северна Черна гора. Намира се на кръстовището между Мойковац, Жабляк и Плевля. Мостът  е построен между 1937 и 1940 г. в тогавашното Кралство Югославия. Той се извисява на 172 метра над река Тара. Към момента на завършването му той е бил най-големият моторен бетонен мостов арков мост в ЕвропаМостът е с дължина 365 метра и включва виадукт от 4  арки, като най-голямата арка е 136 метра.Именно тази арка е взривена през 1942 год.  от югославските партизани, за да спрат инвазията на италианската армия през единственото възможно пресичане на каньона Тара.Мостът е възстановен през 1946 г. 

Не е снимано с дрон, разбира се....от 172м височина от моста на река Тара:






Решихме да се отбием за малко и до черногорския планински курорт Жабляк. Типичната архитектура с дървени къщи, убийствено стърчащи върхове наоколо, спретнато и чисто. Žabljak/Жабляк/ е градът с най-голямата надморска височина на Балканите (1456m). Намира се в самия център на огромната планина Дурмитор.



Пътьом спряхме и на страхотна панорамна гледка към  Niksic i Slano jezero /солено езеро/







КОТОРСКИ ЗАЛИВ
Още отдалеч ни заплени прелестната гледка към Которския залив, на сръбски - Бока Которска. Това е залив на Адриатическо море, наподобяващ фиорд. Площта му е 616 km2Заливът Бока Которска е съставен от няколко просторни заливчета съединени помежду си от тесни канали и образуващи един от най-прекрасните морски заливи в Европа. Наоколо са накацали очарователни средновековни градчета - Котор, Пераст, Херцег Нови. Целият залив Бока е бил мишена на набези от Византия, Венеция, Австро-Унгария и Франция, които са  оставили своя отпечатък в архитектурата и културата. А храната е вкусна симбиоза между дивия аромат на печени меса от сръбската кухня, и елегантните ястия на средиземноморието. Изкусителен карашик от плескавици, ущипци, пасти фрути ди маре, риби и морски дарове, стек от риба тон, прошуто, сушени меса, ....... истински кулинарен панаир за небцето и всички сетива.





ПЕРАСТ
Кво да ви кажа за Пераст? Прелестно и вълнуващо миниатюрно старинно градче, сал около 300 жители има и се простира на дължина 1км по крайбрежието на залива. Къщите са подредени амфитеатрално на 3 до 4 реда. Наредили са се, като нагиздени хористи, които изпълняват своя спектакъл пред невероятна публика - красивия которски залив и 2те островчета, кацнали в него. И дирижирани умело от доминиращата църква "Свети Никола". Макар и малък, Пераст има 16 църкви и запазен венециански архитектурен облик. Има две улици за коли - крайбрежната, и тази над къщите, която е отсечка от междуградското шосе. Има някакви малки калдъръмени сокаци, които стигат до къщЯта, но предвижването с кола там е цяло приключение и е май възможно само за местните. Ако си отседнал на 1я ред, в ложата дет се вика, супер. Ако си на по- горните редове, катериш по едни стари, каменни и живописни стълби. 




ЩАСТИЕ..... 
Ние решихме да си поглезим душичките и пътьом, докато  пием следобедно кафе на Тара, си наехме една сладурска, спретната къщурка с много екстри и отстояща на 300 стъпала нагоре от главната крайбрежна улица, на която беше целият обществен живот - кръчми страхотни, хотелчета китни, църкви, кокетни дюкянчета, демек нещо като стъргало за туристите.... Та значи, освен че се къпехме в лукс в нашта къщурка, притежавахме и приватна огромна мебелирана тераса на покрива с най-врло лепия видиковац/viewpoint/ към целият залив. Първата вечер, пристигаме с Марта каталясали, тръшкаме се на шезлонгите на roof top и край, няма мърдане...  Разтворихме си умората и емоцията в една бутилка вино и напълно се разглобихме от кеф! Нещо като балканска нирвана! ГолЕм кеф! Под нас заспиващите къщи, целият залив трепти в злато, блещукащите фенери на камбанарията,  лунна пътека в залива, подскачат малки светлинки, като зайчета във водата, един огромен круизен кораб ни напомня, че не сме ние само щастливците тъдява. И в този момент се отпочва страховито красива заря над залива, ама все едно е само за нас, а ние й се любуваме, възседнали покрива на света......Току пред очите ни - празник, патаклама, светлини, цветове, фигури, пукотевица, грамаданска емоция!  Ей хора, това май си приличаше на щастие!? 




ЩАСТЛИВОСТ с ......КОСТУРИЦА
Сабале се  отправяме към хотела, собственост също на нашата хазяйка Милица, за закуска. И ох, закуска, ох кеф! ..... Тя се случва в ресторант, цамбурнал върху един понтон във водата. Ама как обичам да съм потопена във водата, ама какви вкусни неща имаше за закуска, абе щастие ви казвам, щастие си беше отвсякъде.... 
Аз обаче съм лакома за още вода и вода, мила моя майнольо! И решавам веднага да хуквам за едно от островчетата с лодка. Марта обаче не кандисва - лодката била стара пробита гемия, не й се гледал тоз остров, сещате се, ту му млякото горещо, ту пък друго нещо.... То до островчето и с плуване се стига, ама тя като каза йок.... ще ме чака в къщата. Разгеле, кандардисах  аз лодкаря на двойна тарифа да ме вози сама, разгледах /после ще ви разкажа подробно/.... и се прибирам обратно, и пак  300 стъпала нагоре, ама не ходя по тях, ами просто прелитам, толкова ми е гот! 
И току пред нашта къща ме пресреща един чаровен мъж с развълнувана, рошава глава и гълчи отдалече - "Вий у коя куча жИвите? Я лупам, лупам на све кучи. Некой е спрел с ауто пред моя куча и  не могу долази....и што да радим - лупам, лупам све кучи. А, овде е вашта, и тамо съм лупал...." Абе кукоря се ази, ама кукоря се хасъл кат цапардосана с мокър парцал. Уж съм корназ по рождение и по природа, а взех  че хептем онемях, ни вопъл, ни стон мога отроня - све съм заборавила. Кукоря се ази и не вярвам на очите си, очите си мале зелените, зелените мале изцъклените.... Абе туй гачели е самият Емир Костурица? Моят любимец Емир Костурица.... Баш ми е драго и те волим врло!!!!  Гледам към нашта тераса - Марта дека си, ма олум? Ела да видиш с кой си хортувам на черногорския сокак, мъри!.....Ама колко бе готин тоя Костурица, да му се не види и пусти мой късмет дано, дет хептем забрайх как да сглобявам думи. Той продължи да лупа по све кучи, ама така  деликатно, плахо някак....Обаче  дойде и негов колоритен авер за подкрепление, дружно да си лупат по къщЯта.  Ееее, той какви псувни ръсеше и къдреше, така както само сърбите умеят. Ругатни с чутовна емоция, с колоритност и суета в изказа, и с внушителен драматизъм в жанра - започна се с разчепкване на всички черногорци, после майките и сестрите им, котките и кокошките, све у кучата ниедна, десет метра около нея, че и девет метра под нея.....Миролюбив балкански виртуоз!
Егати, пак свръхдоза щастие, цял ден ходя кат надрусана бре.....Разказвам на Марта въодушевено - вЕлика среща, ма олум! Разказвам и на хазяйката, която живее в съседство - да, той бил, ми той Емир имал тука две кучи, купил ги след войната, около 1996г тук всичко се продавало на безценица. Едната е точно зад нашта къща. Демек си имаме комшулук с Костурица.....
По икендия, с неприкрита грамаданска гордост и ентусиазъм, провеждам с мъжът ми следния чат:
Аз - Леле, днес се запознах с Костурица,.... и блаблабла детайли.
Мъжът - Добре, дай снимка де. 
Аз - Е, нямам, ква снимка, аз бях кат гръмната.... 
Мъжът - Е, тогава, аз днес се запознах с Анджелина Джоли...... 
ЩАСТЛИВОСТ ви казвам, бе... .... 









Та значи, за островите - във водата пред самото градче Пераст са се накиснали два мини острова - Дева Мария на скалите и Св. Георги. 
Our Lady of the Rocks / Дева Мария на скалите/, е островът който прави това място още по-колоритно и чаровно. Легендата разказва, че през 1452 год. двама братя рибари, връщайки се от риболов, видели светлина на малка скала в морето. Когато се приближили, видели икона на Божията майка и я занесли в църквата. Иконата изчезнала още същата нощ, а на следващия ден тя била намерена отново, невредима, на скалата, откъдето е взета. Тогава хората от Пераст решават да построят църква там. Когато кораб отплавал от Пераст, всеки моряк  хвърлял камък на скалата, за да помоли за безопасно пътуване. Същото правели и при завръщането си, за благодарност. Ето така, в продължение на стотици години,  се е появил островът, на който после е изградена църква.
Всеки 22 юли Пераст чества деня на св. Мария Магдалина и началото на изграждането на църквата. Този ден жителите на Пераст и от близките селища обикалят с лодки и корабчета острова и хвърлят камъни около него за безопасността на острова и църквата, съхранявайки го за бъдещите поколения.
Тази църква пази друга реликва, необичайният гоблен, направен от съпругата на моряк. Историите казват, че тя го е изработвала в продължение на 25 години, докато е чакала любимия човек да се върне от плаване. Използвала е цветни перли и собствената си коса. Когато започнала първите си плетки, косата й била тъмна, после изсветляла, а накрая станала сребриста. 25 години по-късно. Тя ушила гоблена в тези разцветки на своята коса  с игла, под лупа.
Вторият е остров Свети Георги, в който се е помещавал манастир от XII век. Той е заобиколен от каменни стени и скрит от високи кипариси, които запазват спокойствието и уединението му. Днес той е частен и до него няма достъп.
 










Оказа се, че всичките ресторанти в Пераст си имат тераси-понтони в морето, та много готино си вечеряхме, цамбурнали във водата. С вкусни морски дарове, задължително украсени с  кана много прилично бяло вино. Стекът от риба тон из цялото адриатическо крайбрежие беше като кулинарна емблема на района. Много им е вкусна  всичката морска храна - вода много, риба много, вкусно много.... И навсякъде - и в Черна гора, и в  Хърватска, и в Босна, гарнитурата е задушен манголд, често смесен с варени картофи, много ми допадна. Върви перфектно и със скара, и с риба и морски дарове. 










КОТОРСКА СЕРПЕНТИНА
Которският път - серпентина  между Котор и старата столица Цепине е един от най-предизвикателните пътища в света. Затова си го бяхме запланували още от София, като задължителен. Хитроумно преценихме да го атакуваме много рано, за да няма  още коли за разминаване. Аз съм пътувала, по скоро съм се возила, по подобни адреналински пътища в Мароко, в Норвегия и Амалфийското крайбрежие в Италия. Ноооо, друго е  като караш.... Нагоре карах аз и си беше жестока емоция. А надолу Марта, и за нея беше още по-страшничко, щото отсреща пъплеха един след друг автобуси с туристи и на завоите си беше аха, аха, да изпаднем от пътя. А и пред нас някакъв шофьор, който явно голЕмо шубе го тормозеше, щото хем лазеше кат охлюв, хем пред всеки завой спираше да набира кураж и да си плюе в пазвата сигурно.....ама Марта е много печена. Най - големият адреналин е отсечката от 8,3 км с 16 главоломни завъртания, като денивелацията е от 458м до 881м над морското равнище. Гледките към которския залив са грандиозни отгоре. Абе тази серпентина си беше едно  неописуемо преживяване.







Двойка бая възрастни французи бяха долазили до горе чак с велосипеди, ашколсун! 




КОТОР
Пленителното градче е акостирало между изумрудено синьо море и зелени планински масиви, оградено срещу вражески набези от високи крепостни стени. Старата част на Котор е  увъртяна като ориенталски кадаиф - живописни улички, средновековни църкви и катедрали, венециански дворци, барокови кули, чаровни заведения, калдъръмени площади, дантелени балкони. Проплаква музика на живо, греят петунии от парапетите от ковано желязо. Прането гордо се развява от всички възможни и невъзможни места, и е повече дори от прането на италианците. Много живо и много цветно. Щедро изобилие от паметници на архитектура и изкуство, защитени от ЮНЕСКО. И навсякъде мъркат котки. А от витрините надничат пак котки, ама  като разнообразни сувенири. Абе страхотно място е Котор...... 























БУДВА
Дали защото очите ми преливаха от красотата и очарованието на Пераст и Котор, но някак Будва не успя да ме впечатли. И мащабите са по-големи и не така вълнуващи, и навалицата е по-голяма... Абе, туристическа конфекция отвсякъде. Там се намира и остров Свети Стефан - фотомодел и запазена марка на черногорския туризъмТой е укрепен риболовен град на малък остров, свързан с континенталната част чрез тесен проход, опиращ се на розови камъчета на брега. Островът е днес луксозен петзвезден хотел. Да, островът наистина е вълнуваща гледка, и то от високо. Иначе е недостъпен за негости на хотела, и по тази причина непривлекателен за мен. Барем да бяхме пийнали по нещо развеселително с Марта там, ей така, докато сме потопили кръшни глезени във водата.... ама, не ни се получи и значи, не е нашто място, толкоз. 















И накрая няколко думи за часовете, които прекарахме в Сърбия на път за черногорските красоти. 
Още в ранният следобед на 1я ден  бяхме в Златибор на един пазар за
автентични вълнени плетива и вкусотии,който си ни е любим от преди.
Купих си аз плетени дрешки, сушени меса разни и разнообразни.Дрехите тук са от чиста вълна, плетени на ръка и са като извезани картини. 
Малка спирка на живописното езеро Златар и село Кокин брод. Спахме  в градчето Нови Варош в планината Златибор, което е малко и скучно, затова решихме на мръкване да се разходим до Увац - април бяхме на каньона, а сега ще идем до язовира, откъдето почва всичко. Вечерта похапнахме много вкусно и напоително в близката кръчма, където имаше само мъже играещи табла. Мъже, мъже, мъже..... и ние с Марта! 










Следва продължение - 
 нашето епично пътешествие из Хърватска......