12 ноември 2019

Югозападно крайбрежие на Турция - Анталия, Памуккале, Фетие, Каш, Демре







Изумрудено море, 
поразителни природни феномени и 
архитектурно наследство, 
многолика и пъстра история,
респектиращо вкусна храна,
 съчетала средиземноморска изтънченост, 
анадолска пикантност и 
ориенталска пищност -
това е югозападното турско крайбрежие, 
наследник на древното царство Ликия... 









АНТАЛИЯ
От целокупния български народ, сал аз май не бях ходила в Анталия. Та ето и градът през моя обектив....











Вратата на Адриан - построена в чест на посещението в града на римския император Адриан през 130 г. пр.н.е. 




Най-най-вкусните калмари на грил ever -  абсолютен панаир за душата, небцето и очите! Изядох 2 порции, толковая бяха забележителни....
В Iskele restaurant на самото пристанище.
Скоро ще напиша и рецепта....



Уникални решения на градското пространство, и веднага ми изплуват недомислиците по Графа.... 



От всички факти най-много ни впечатли твърдението на нашият гид, че през 1960 г. АНТАЛИЯ е наброявала около 40хил.жители, а днес надминават милион. И всичко това заради жестокия бум на туризма в района. То това стана видно още от огромното летище с огромен калабълък и от хора, и от аероплани...


Водопада Дюден - на около десетина км от Анталия. И с уж естествена и постоянна дъга срещу него, което нещо ме съмнява дали не е шмекерия, като капан за туристи. Ама може и да е истинска....



В самия център на града е този котешки луксозен квартал... Абе котка да си в Анталия! 




Тук за сефте опитах този плод - малтийска слива или японска мушмула. Много вкусни, сладки и сочни плодове, които много ми допаднаха.






ПАМУККАЛЕ
Всъщност тръгнахме на това пътуване точно заради Памуккале и не останах разочарована - забавлявах се като дете на лунапарк, а и снимки, пози, джумбиши, кеф голям....
Та, заради тектонични движения в падината на река Мендерес и поредицата земетресения, са се образували множество минерални извори, известни на света като Памуккале, или още " замък от памук" . Отдалече прилича на замръзнал водопад. Водата е с температура 37°C, и излиза, клокочейки изпод земята, и в изумителни каскади се спуска надолу по поредица от около сто тераси. Водните потоци са издълбали терасите и във вдлъбнатините са се образували топли водни басейни. 













Японките се бяха побъркали да си правят фотосесии.... То и аз де! 











Хиераполис
Над Памуккале се намира  античния град Хиераполис (в превод - Свещен град), основан през 190 г. пр.н.е. от династията на Аталидите - владетелите на Пергамон. Едно от интересните съоръжения в Хиераполис е театъра. Побира 10 000 зрители и е втория по големина след този в Ефес в Мала Азия. 










Фетие
Фетие (Fethiye) е морски курорт в Турция, разположен на западния бряг на залива Фетие на брега на Средиземно море. Една от историческите особености в града, е че тук са живели най-известните гадатели, имащи огромно въздействие за хода на историята. През 1957 г. вследствие на разрушително земетресение, руините на древния град са разрушени. След земетресението Фетие се преражда в нов пристанищен град с население от 32 хил.души. Със живописни улички и заведения, магазинчета за сувенири и много приятна атмосфера....



Тук обядвахме изкусителни агнешки котлети и телешки шиш, които бяха толкова вкусни и така се топяха в устата, че още ги споменаваме носталгично с мъжа ми....






 Във Фетие са намира и най-значителния монумент запазен от древния ликийски град Термесос, това е скалният некропол с гробници, изсечени в канарата, датиращи от VI – IV век пр.н.е. 








Залива Йолюдениз - Ölüdeniz
се намира на 15 км. от Фетие. Това е истински рай с богата растителност и мек бял пясък, по естествен начин защитен от откритото море. През май, при почти 30 градуса, не било още сезон и беше празно....А юли и август, когато сигурно слънцето спряло, сърдито ще пече, но всички ще са тук на ваканция,  подозирам че пясъка ще е скрит от цветните хавлии и загорелите тела на туристите.







Кармиласос
Средновековното гръцко градче Кармиласос /Karmilassos/, близо до Фетие, датира от 3000 година преди Христа. Най- мъртвото и огромно селище, което съм виждала.... До 1922 година в това градче е имало близо 25 000 жители. И до наши дни все още са запазени останките на 4 000 къщи, библиотека, няколко малки църкви, ателиета, болници и аптеки, които са доказателство, че е процъфтявал висок социален и културен живот.  













Във Фетие беше станал някакъв гаф с хотела, та за извинение и компенсация ни курдисаха в грамадански младоженчески апартамент с убийствен изглед към залива. Та 2 дни го раздавахме на меден месец, хаха....





Плаж Dalyan и едноименната река 
Плаж Dalyan –  дълъг и тесен подводен бряг, който образува естествена преграда между делтата с прясната вода на река Далян и Средиземно море. Това е една от основните територии за отглеждане на големите морски костенурки CarettaCaretta, пoради което се нарича “Плажа на костенурките”. До плажа се достига с малки лодки от Фетие. 




Kaunos
Над отвесните скали на реката Dalyan, са се запазили фасадите на ликийски гробници Kaunos, изрязани в скалите около 400 г. пр.н.е. Устието на реката е точно на раздела между Средиземно и Егейско море.Беше страхотно удоволствие да обядваме на реката, точно срещу гробниците в далечината....




По реката имаше и някакви кални бани и народа се беше увъргалял като малачета в калта....




И ликийски гробници Kaunos, изрязани в скалите около 400 г. пр.н.е.





Каш 
Каш е прекрасно рибарско селище, живописно полегнало между зелени хълмове и безкрайното синьо на морето. С автентични спретнати  къщи, традиционни турски кафенета, спокойни и чисти плажове, исторически забележителности, малки старинни улички с десетки магазинчета, пълни с всевъзможни сувенири и бижута, повечето от които ръчно изработени. С чудесни ресторанти и витаещ във въздуха хедонистичен дух. Много популярно място е и за гмуркане. 












Чаровната гледка от тераската ни в хотела в Каш и закуска край морето:




От Каш си направихме много романтична  еднодневна разходка до малкият гръцки остров Кастелоризо. За него тук:
Остров Кастелоризо /Καστελλόριζο/, Гърция - очарователно пиршество за сетивата


Кекова
Кекова е красив малък остров (едва 4,5 km²) в района на Анталия. Днес островът е необитаем, но е готов да покаже красивите си форми пред всеки любопитен. Тук, на северния бряг на острова, някога е бил разположен древният град Аполония. Но, поради силно сеизмичният характер на района и честите земетресения тук, градът се свлича под морското равнище. Днес Аполония може да се види на дъното сред бистрите сини води. 




Kale, Denizli, Turkey - по пътя към Кекова










Демре
Град Демре е родно място на св. Николай Чудотворец, епископ на античната Мира през IV в. сл.Хр. Погребан бил в църквата в Демре, посветена на паметта му.  Гробът на Св. Николай бил отворен от италиански богомолци, които буквално откраднали мощите на светеца и сега са в Бари, Италия. Църквата е била и остава популярен поклоннически център, дори и след пренасянето на мощите на Св. Николай в град Бари в Италия. 
Заради Божествения дух, това място е регистрирано като археологически обект от първостепенна важност през 1982 г. и е част от Световното културно наследство.  










One tomato, two tomatoes, 
three tomatoes, four.
Five tomatoes, six tomatoes,
Seven tomatoes, more!
More, more, more, more........
Мислех си, че един ден ще напиша я ода за домата, я някоя скулптурна композиция ще заформя... Ноооо, нейсе, турците ме изпреварили. Макар че, моята ода щеше да е възхвала на вкусния розов домат, расъл в слънчева българска градина. А този турски паметник на домата е възхвала на мултимилионния доматен бизнес, от който се раждат в парници  ужасни на вкус домати, като пластмаса, и които са толкова гумени, че може да дриблираш с тях като топка. Та значи в парниците през септември залагат израелски семена и берат 26 реколти напълно безвкусни домати до края на юни. Тези домати се изнасят главно в Русия, но за жалост и у нас, и се продават в хипермаркетите в Бг. Аз, разбира се, като върл фен на домата, никога не ги купувам....на пазара Красно село /моята голяма любов/, все още има феноменално вкусни розови домати, слава на Всевишния!
Та в района на Анталия има селища на самия морски бряг, които обаче не строят хотели и не желаят да посрещат туристи, защото бизнесът с гумените домати е много, много по-доходоносен. Прелитайки със самолет над Анталия, гледката на ширналите се безкрайни бели оранжерии върху хиляди дка площ, е наистина впечатляваща....
И макар да съм пристрастена към домата, когато съм в Турция си имам друг любим зеленчук за салата - тученица, паса го направо като бозайник, изпуснат на ливада....




И за финал, според мен Турция ВИНАГИ е чудесен избор за ваканция -  пренаситена с история и архитектурни забележителности, дивна природа, безкрайни плажове, адвенчър забавления, изключителна кухня...а и турците вадят с памук душата на Негово Величество Туриста! 
 Ето още мои пътеписи за Турция:

ИСТАНБУЛСКИ SEYRи през пролетта....

ИСТАНБУЛ - ориенталска фотоимпресия за 4 жени и автомобил, без да се броят минаретата...

Локумената усмивка на Ориента или моите скромни впечатления от турската кухня

Имамбаялдъ по време на преврат

КОНИЯ - градът на танцуващите дервиши

Град ЕСКИШЕХИР

И точно 9 пътеписа за приказната КАПАДОКИЯ, но давам линк само за 1я от тях, а от него линк към другите:

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 1