03 май 2017

БАШ АДВЕНЧЪР С КАМИЛИ В ПУСТИНЯТА САХАРА


50 НЮАНСА МАРОКО, част 5 







Искам този рошав жълт спомен да си го консервирам в буркан....
като туршия! 
За зимата.....
Да наредя ред хора, камили и облаци,
ред въздух, напоен с аромат на дъжд,
ред шумолящи от капките зелени оазиси, 
ред сгушени в палатка свечеряване и зазоряване, 
ред разрошени пясъчни въздишки, 
ред от разчепканата самота на камиларя,
ред от цветните сънища на заспалата пустиня,
ред пищен аромат на мента, разцъфващ в палатката,
ред виолетово звездно небе......
и да ги полея с изумителната раздробена тишина на Сахара. 
Да ги подправя с разстланите пясъчни дюни,  
като шафранови  цветове.
Да си скътам  буркана на топло, до сърцето ми.
И никоя  "зима"  вече няма да е студена, 
защото аз ще си имам моите жарки спомени......














Пътуваме към пустинята...Денят вече беше придобил невероятни облик и звучене,едновременно пълноценно и парливо/прочетете - ТУК/. Пътят се вие живописно край десетки километри рошав зелен оазис от палми с натежали от сладост огромни гроздове  фурми. Тук-там се прокрадват в зеленото малки селца-махали с червеникаво- кирпичени къщички и стърчащи в небето джамии. 



И изведнъж заваля дъжд, проливен, неочакван, изненадващ дъжд....  Капките дъжд размиват гледката през мокрите прозорци на буса и правят от нея изумителна природна импресионистична картина.... 
фойерверки от тиха радост изригват в главата ми. 
И в този момент, зад хаоса от облаци, се появи огромна цветна дъга, обгръщаща в прегръдка ширналата се пред нас пустиня. И за финал на това палаво намигване на природата, някъде в далечината се образува малко пясъчно торнадо....От ляво през прозореца се "разлива" импресионистичен пейзаж, от дясно се стеле шарената пътечка на дъгата, а отпред едва забележимото вече торнадо.....
Убедена съм, че всичко това нарушава поне 2 физични закона, но не се сещам точно  кои....
Убедена съм също, че трябва да благодаря на съдбата, преди вселената да забележи колко съм щастлива и да вземе мерки да ме шамароса и отрезви.
....просълзих се от кеф, ей хора, 
това беше нещо като грамадански емоционален  катарзис,  
нещо като грамаданска кулминация на това пътуване....
нещо като нищо друго на света....





Пристигаме в Мерзуга - градчето, което е вратата към пустинята Сахара.
Хотелът – уникални сгради в кирпичени краски, с ярко констрастиращи сини врати и прозорци.  Коридорите на хотела  са под открито небе, опасани с градини с палми, пъстри цветя, причудливи дървета, дори и дърво раждащо черен пипер. Басейн с градина.А стаите –  с изящни, премерени  детайли и препратки към мароканския интериор, бяха толкова уютни, необичайни за европейското око, но някак те обгръщаха в топла и гостоприемна прегръдка, а  леглата, като че ли издълбани в кирпича,  те залюлявяхя омайно за сладка дрямка.
Вечерята, разбира се, беше кулинарно пиршество за очите и небцето – свежи и топли салати, маслини мариновани в благоухания, тажинът с пилешко беше просто дар от боговете,  а накрая неизменната купа с плодове, натежали от сладост и аромат, и  чай с пищна китка мента.









Туарегите, собственици на хотела и наши домакини  – ах, тези красиви мъже, истинска наслада за окото. Наричат ги „сините мъже на пустинята“, заради сините им джелабии и мистериозно увитите им лица с хиджаб. Интересно е, че в тяхното племе жените не си крият лицата и могат преди да се задомят да имат безброй сексуални партньори, без това да накърни репутацията им. Те  запазват, завидни дори и за европейките, права по време на  брака и след развод, изградили са някакъв туарегски матриархат и яко са укротили  мъжагите-красавци . Туарегите всъщност са едно от многото берберски номадски  племена, които населяват  главно пустинята със своите камилски кервани. Не случайно за гвардейци изибирали много момчета от туарегите – снажни, високи, красиви исполини. И като вървят с една горда осанка и походка, и след тях като плащ се ветреят джелабиите им....
Абе  11 бг-жени изплакнахме очи, пооблизахме се и преглътнахме......
и заспахме в блажен сън!







Новият ден се протегна зад хаоса от облаци и сънливо се надигна от креватите.....
Най-напред имахме оф-роуд обиколка из близката част на пустинята с джипове. 





Първо отидохме насред пустинята в малка мина със сергии на разни бижута и камъчета от находките.



И тук отново започна да вали здраво...И в този момент една от мацките  извади от чантата си чадър, разтвори го насред жълтите пясъци, вятъра го обърна и го понесе нагоре и тя почти като Мери Попинз замалко да полети над пясъчните дюни...абе страхотни  мигове!




А нашият туарег ни направи снимки и насред пустинята извади телефона си, и насред пустинята имаше 3G, и насред пустинята имидиатли отвори ФБ и ни добави като приятели.....
Лелеее, дъжд, студ, интернет, страхотен хотел и готини мъже - всички представи за пустинята Сахара ми се преобърнаха с главата надолу....Размазващо!



Бяхме отново на чай , но този път не при бедуини, а при номади – тоест камиларите на пустинята. Посрещнаха ни с ментов чай и паничка много вкусни фъстъци. Ама то как да им ядеш фъстъците, като им виждаш дереджето....жал ми стана да ги подяждам. И тук жените имат малки станове, на които тъчат своите шарени приказки.












След това навестихме едно селце Khamlia  с около 150 жители от типичното за пустинята   черно племе, известно със своята музика  gnawa. Музиката е ритуална, като спиричуъл, а  основният ритъм идва от нещо като испански кастанети, но по-големи и от метал, наречени krakeb. Танцът, съпровождащ тази музика е повлиян от суфисткото дервишко въртене в транс.  Музикалният стил  гнауа  е обект на голям интерес, а  всяка година има фестивал на тази музика в градчето Есауира, в което ние тепърва ще ходим следващите дни. Много световни музиканти гостуват на тези фестивали и са взаимствали ритми от гнауа. А ние бяхме в пулсиращото автентично сърце на тази музика......Паметно!






Та нашите мили домакини ни направиха цял концерт с песни и танци с ритуално въртене , но и ние се включихме, разбира се. Въртяхме се в техния ритъм, въртяхме се, пък после някак отвътре ни заиграха крачетата на бг ръченица, та ударихме по една пета по нашенски,  потропахме яко и в захлас, беше чудна танцувална психо-смехо- терапия насред пустинята Сахара. Абе накрая наистина се получи нещо като магичен транс.....Безценно!


Прибрахме се в хотела, където нашите красавци отново ни бяха спретнали невероятно вкусен обяд.    Жени там така и не се видяха, само мъжете работеха и се справяха перфектно.





Дойде време да стягаме дисагите и да поемаме с камилите към палатковия лагер навътре, навътре в същинската пясъчна пустиня - в морето от пясъчни дюни, наречено ERG CHEBBI, където на места дюните достигат 150 м височина. Ерг Чеби се простира на цели 50 км от север на юг до Алжирската граница.
И изведнъж другите 10 съпътешественички дадоха отбой – ама как в дъжда, ама как връз камилата в дъжда, ама как наквасени ще спим на палатка, бла-бла глезотии.....Абе аз съм била път чак до тук, че няма да се метна на камилата и да ида да спя на палатка ли, сакън бре?  Поогледах се с умоляващ поглед, отникъде подкрепа - ами ще ходя сама, ще си имам персонален камилар, а на палатките ще има и други хора....малко ми стана терсене, все пак аз съм тръгнала с определена нагласа и това беше едно от 3те най-примамливи  изживявания  в  програмата ни. Ама туй си е баш адвенчър, бре! Че кога друг път ще дойда пак    или сега или никога! Ще вървя сама и туй то.....!! По едно време две женички кандисаха/ Елка и Краси, благодаря ви от сърце, че първи ме подкрепихте в тоз камилски трип/, после и двете сестрички се навиха, после и на още двенки им увряха главите... та, разгеле, се събрахме внушителна Великолепна Седморка..... ако бях останала сама нямаше да е същото изживяване, несподелено....Метнахме по една раничка на гръб и айде при камилите. Те строени, натъкмени, сладурчета....Камиларите - с техните сини джелабии на фона на жълтия пясък бяха  очарователна гледка. Много беше лесно качването връз камилата и нейното изправяне, екстра....!




И потегля нашият керван......наоколо се е ширнала жълта безкрайна, безбрежна шир, лек дъждец пръска от страховито свъсилото се небе над нас.. ...само ние, камилите, камиларя и фантастичната тишита, която изпълва  въздуха. Земя, освободена от грижи и потънала в безвремие....Изумителната тишина на пустинята.....  - да я надиплиш, като огърлица, и да си я закичиш на гърдите, за да не ти прозира сърцето в  живия живот. Няма  листо да зашумоли, писклива  птичка да изписука, пчела да зажужи, дори капките на дъжда попиват безромонно нейде в златото на дюната. Остават само стъпки в пясъка.... тихи стъпки в пясъка....ТИШИНАААААА! Величествено...!!









Отвреме на време само камиларя подвиква на камилите – Агар, Агар!!, когато трябва да се спуснем от някоя по-висока дюна, явно за да са по-бавни и внимателни...та той им викаше Агар, Агар...и те наистина намаляха темпото. Абе камилата е странно животно, като се спуска например от стръмното и си заподвива краката отгоре над копитата, сгъва ги на две направо и в началото се шашках – викам си айде, тая камила си строши краката, а на нея пред мен е братовчедка ми ....бая изтръпвах докато разбера ситуацията. Туй човек, ако така му застане глезена, натрошил го е на сто парченца, ама камилата има някакви супер огъващи се и гъвкави стави, кат ластици направо и  така грацилно се подвива на 4 в краката и като става и сяда, интересно животно. Е, подрусва малко връз камилата, особено като е почти 3 часа път - абе баш адвенчър отвсякъде , ви казвам. Изпитание....!



Имаше един немец в другия керван, още на половината на пътя слезе и вървеше с камиларя пред камилите, не издържа човочеца. Ние може да сме кифли под прикритието на старателно увитите хиджаби, но сме бг мадами все пак - свикнали сме на сървайвър отвсякъде и всекидневно, така че....след 3 часа стигнахме геройски в палатковия лагер.









Лагерът....
Ама то рай, райски оазис навъъъътре , далеееече в пустинята.
На входа – арка от палмови листа. И едни меки килими, на няколко ката постлани, и ние очаровани, стъпваме напето и с апломб, все едно сме  на оскарския червен килим. Посрещат ни две момчета – единият е домакинът на лагера, а другият си го знаем- туарег от хотела, дошъл е с джип  с храната. Целите палатки накичени с разни шарени орнаменти, платове с пайети, вътре пак черги, лампи с осветление!, легла с бели чаршафи!, завивки с бели чаршафи!....абе балкантурист ряпа да яде. Двайсетина палатки.... Всяка палатка е за 4 души. Зяпнахме от почуда и възхита, около половин час подскачахме наоколо като деца, попаднали в декорите на филм за Индиана Джоунс. Седем кокошки кудкудякат еуфорично и подскачат наоколо кат омагьосани.....
Голяма изненада и радост!!














Поканиха ни на вечеря – ех, как бяха сервирали тия момчета, супата харира в дървена копанка и с дървена лъжица. После тажин с пилешко и зеленчуци в метален съд за тажин и с толкова невероятен вкус, с такъв аромат, с такъв кеф и апетит си го хапнахме, една от най-вкусните вечери в Мароко беше туй  пустинно-палатково угощение. 





След вечеря трябваше да има лагерен огън, но поради лоши метереологични условия  ни се провали начинанието. Ние се натръшкахме по килимите връз едни огромни възглавници в частта, явяваща се нещо като хол-гостна, извадихме си шишенцата с уиски дето си ги носим още от летището в Париж и се почерпихме с първата капачка. Поканихме и момчетата, и те се натръшкаха около нас – интернешънъл  идилия....! Поканихме ги и на по капачка, но те – йок, не употребяват и не са употребявали никога алкохол. Айдее, изложихме се пред чужденците – 7 бг женоря лочат капачка след капачка с уиски и наоколо вони на бъчва и спирт! Сладка комична ситуация!....Немците вече отдавна нанкаха....Имаше и едни японки, те изпяха някаква песен, явно за лека нощ, и  захъркаха. Ама ние да не сме дошли тук да спим.....я да му ударим по още една капачка и да ни е на-здраве! Разговорихме се с мароканците – разказаха ни за камилите, за живота в пустинята, за дъжда – такъв силен не е валял от 5 години/ машала, аферим, ашколсун бе, да дойдем чак от България да ви донесем живителен дъжд!/, как след силен дъжд понякога  пустинята цъфти и е прелестна гледка, показаха ни снимки на цъфналата пустиня, разказаха ни за живота си......Домакинът на лагера ни сподели, че вече 10 години е тук сам и посреща гости от цял свят. Покрай тях е научил английски. Но му е самотно, усилено си дири булка. Иначе е номад, семейството му живеело в палатки из пустинята. Една от нас попита не му ли е мъчно за семейството, пък после се усетихме че това е неразбираем за него въпрос – та той е номад, той е чергар, ако си е при семейството сигурно ще живее в мизерия, а тук е супер, среща всеки ден различни хора, опознава света чрез тях, има удобства....ударил е джакпота отвсякъде, дет се вика. Сутринта видях, че камиларя и домакинът, и двамата нали са си номади, спяха  направо на земята върху килимите в едно кюше при наличието на 20тина палатки, те явно не се чувстват комфорно да спят на легло с пружина и дюшек.




А една пътека от килими през пясъка води до една палатка- тоалетна, с две отделни тоалетни с тоалетни чинии, с казанче за водата, а по средата чешма с вода за миене и огледало в марокански стил с цветни стъкълца. Лукс....!




На зазоряване посрещнахме изгрева, покатерени на най-най-високата близка дюна. Залез нямаше, заради облаците, и изгрева не беше баш както трябва, но на кой му пука – ние сме в пустинята Сахара, яхнали внушителна  златна дюна и първите слънчеви лъчи ни  погалиха и усмихнато ни поздравиха – 
Ехооо, Добро утро, живот!





Очертаваше се обаче слънчев ден, което  значеше, че трябва да се увием яко в шаловете- хиджаб, по много пинизчийски начин, на който навсякъде ни учеха, иначе ще се разтопим като шоколадови бомбони. Домакинът-сладур сам се зае да ни направи майсторски  хиджаби, иначе никакво тръгване рече.
Няма да уточнявам закуската – малките берберски катмички  багхира отново ни чакаха на масата, сладко от портокали, маслини, фреш и кафе, всичко сервирано и нагласено, не можеш позна че сме на палатка и то в Сахара.......
абе хората с памук ни извадиха душичките!







И айде обратно ...
Жълта, жълта  еднаквост! 
А как знаят накъде да водят кервана тия камилари не ми стана ясно, като всичко е еднакво  и няма ни ориентир, нито път и пътека...ама нали си им е родно, знаят си те езика на пустинята, нашепва им тя посоката.... След  дъжда, в окъпаната  пустиня, въздуха  е толкова свеж – все едно изобщо не е използван....
И долетяха едни невероятни ята от ярко сини птички, ама сини птички като пролетни теменужки. И като летят цяло ято покрай нас, и като се извиват  живописно над златния прашец пустинен, ама безмълвно, тихичко, да не  събудят пустинята, да не нарушат упойващата тишина – Прелестно! 
Но не съм ги снимала – как да уловиш и сложиш тази магическа красота в рамка?! 
А когато слънцето се показа победоносно пред облаците, по пясъка, като на жълт екран се заразхождаха игриво  нашите сенки – ту гротескни, ту огромни, ту миниатюрни....крачат до нас като на филмова лента.....Забележително!








 И отново към 3 часа почти път обратно до хотела...И понеже вече съм натежала от преживелици, от емоции, от впечатления, направо съм си едно кълбо от спомени...и ми се ..стори това връщане бая голямо уморение. 
Ама сладко уморение де....!
Хриси, благодаря ти, че ми даде и няколко от твоите прекрасни снимки!



 И пак в хотела, бърз душ, и се мятаме в буса, за да продължим към следващото ни предизвикателство. Но преди това трябваше да изджапаме с буса през прелялата река, каква река – рекичка, гьол направо, ама те направили едно малко мостче отгоре и то такъв дъжд не е имало от 5 години  и айде, пътя залят. След 1-часово чудене, шофьорът ни, явно много отговорен, реши да рискува и да кара през водата...преминахме без проблем с яко потопен бус под вода. Ама атракция голяма, цялото близко село се беше стекло да гледа сеир и да се плъцика във водата.



Е, нямаше начин - пийнахме и камилско мляко, чудесен вкус, с нищо не го различих от другите пресни млека.



Минавайки през всички селца наоколо ми направи впечатление, че жените са облечени в много празнични бели дрехи, попитах нашият гид и той ни обясни, че за тях днес е празник, те са пременени празнично, защото е валял дъжд, има вода, а водата е живот, водата е радост....Значи с белите си дрехи  днес те празнуват живота! Изумително..... !