27 март 2020

Как не можах да стигна до Туркменистан и Узбекистан...🌍🌍✈️✈️


Причината е ясна...
Купихме билетите в началото на януари, нетърпеливи за пътешествието в Централна Азия, споделено със скъпи приятели. И след това събитията се случиха главоломно и твърде драматично за света и всички нас. В началото тихичко се промъкваше новата дума, а после силно се изкрещя  - коронавирус!!
И още в края на януари диктатора и президент на Туркменистан със сложното име Гурбангули Бердимухамедов, практически затвори държавата по сухопътни граници. А самолета ни, който днес  трябваше да кацне  в столицата Ашхабад,  бе променен още през февруари, с кацане на 700 км далеч през пустинята,  в град Туркменабад, където е  карантинният им лагер. Та там 2 дни трябвало да ни изследват и ако сме добре да ни пуснат към столицата, с превоз какъвто си намерим...Напълно неприемливо за нас, разбира се, като се има предвид че чуждата преса писа, че в този град беше вече забранено дори на котки и кучета да се движат по улиците, за да не разнасят зараза.  Но, на 2 март диктаторът със сложно име, забрани съвсем влизането в страната на всякакви чужди граждани, независимо дали са на служебно или лично пътуване, тоест практически спря издаването на и без това трудните за получаване визи. И така, днес трябваше, ама няма да кацнем в Туркменистан... 😂. Оттам пък бяхме спретнали наситена богата програма по пътя на коприната - 
градът, цял изграден от бял мрамор Ашхабад,  
узбекските перли Бухара и Самарканд,
газовия кратер Дарваза, наречен "Вратата към ада", 
каньона Yangykala. 
Много исках да посетя  място, като Туркменистан -  без Макдоналдс и Кока кола, със заглушени ФБ, инстаграм и всякакви социални мрежи, без телевизия на живо. Там всички новини се излъчват след цензура и дни след събитието, а главно действащо лице в предаванията е президента Бердимухамедов - той пее и цитира  собствените си книги, спортува, язди емблематичните туркменски коне, шофира офроуд в пустинята, той Е....!  
Но пък в сегашната пандемия Туркменистан се оказа и една от десетината страни в света без  коронавирус! 
Само да уточня, че Turkish Airlines ни върнаха до стотинка прекалено скъпите билети, за разлика от други авиокомпании, които чувам че си правят оглушки.
Та, ей таквиз красоти /на горния колаж със снимки от нета/ няма да видим през следващите десетина дни....и ще си седим кротко в пълна карантина!
Но, сигурна съм.... когато целият този кошмар отмине, ще се радваме  чистосърдечно на всяка глътка живот! И когато отново можем да пътуваме безпроблемно, ще гледаме света с благодарни и още по-широко  отворени очи ! ♥️🌍♥️🌍♥️
А днес просто трябва да си останем в къщи!
За да бъдем здрави!!! 😘😘😘





21 януари 2020

УВАЦ, Марта и аз...без да се броят лешоядите.




Преди години си загубих акъла по един бонбонен пейзаж от ЧИНКУЕ ТЕРРЕ. Но лани, напролет, случайно появила се инстаграмска снимка този път погуби и разцентрова не една, а цели две руси луди глАви. Серпентина от меандри, грандиозна гледка и то не някъде през девет села в десето, ами ей тука, при комшиите сърби. И така се зарибихме с Марта/мойта дружка по лудории/ по тоз пейзаж, че имидиатли впрегнахме воловете....





И в една априлска утрин, едва деня ококорил очи, ние вече бяхме натоварили добитъка и поели по второстепенните пътища на република Србска. Колкото по-второстепенни и незначителни бяха пътищата, толкова по-впечатляващ и значителен ставаше боклукът отстрани на шосето, но пък нямаше джан джун кола. Селцата през които минавахме , напомняха на ранния соц, а в магазините се редуваха /точно в този ред/ хляб, пеньоари, тоалетна хартия и китайски джапанки, чийто аромат на ерзац стока ни връхлиташе още от улицата. Най-готиното от всичко беше тоталната липса на кафе еспресо, и недоумението на всички че изобщо дръзваме да питаме за еспресо, като те пият само турско кафе.  Разгеле, по следобедна доба, в центъра на град Нови пазар успяхме да хапнем сносно и да пийнем по едно живително кайве.






Последната спирка от т. нар. цивилизация беше градчето Сйеница, откъдето закупихме една торба плескаваци и чевапи /малки сръбски кебапчета/ и запрашихме по черните пътища към каньон Увац. На мръкване стигнахме нашия акомодейшън, който представляваше малка, самотна къщурка с три соби, WiFi и люлка отпред, може и две липи да е имало, но не се бяха разлистили....Тя бе кацнала на баира in the middel of nowhere и само някъде в далечината се чуваше жалното мучене на крава.





Единодушно заключихме, че никой от нашите нормални приятели не би се кукнал връз тоз гингирлик, та макар и с врло лепа гледка тъдява. Хапнахме по една плескавица, придружена с по чаша винце - ово е стАндарт! Направо идеал стандарт....! После обменихме мисли за следващия ден.  Хвърлихме по едно око към непрогледната тъма навън и решихме че няма да ни хваща шубето и шъ съ прайм на мъже, на мъже мале куражлии, куражлии мале, ербаплии.... . Ама здраво се оключихме за всеки случай!
Рано сабале, още първи петли не бяха пропели /щото нямаше такива/, нарамихме раниците с малко плескавици и вода и атакувахме нашата цел - видиковац Молитва. За непросветените по сръбски, това значи вю пойнт. Да не се изгубим в превода, дет се вика.......
Че се сещам веднага за мой любим, култов виц:
Отива нашенец на гости на сърбин, яли, пили, пяли, плакАли, и в края на вечерта сърбина казал на нашето момче:
- Ова вечер може да спаваш со беба!
Нашенеца отказал, как ще спи с бебе, да му циври цяла нощ...
На сутринта, както си закусват, влиза една мадама, ама краката й стигат нейде до сливиците, а балконааа, ах балкона....Тя подала ръка на нашенеца и рекла:
- Я се зовем Беба!
А нашия човек опулил очи и отговорил:
- А я се зовем бУдала!



Вървим си ние славно към видиковаца, ескортирани единствено от ято белоглави лешояди, но те все пак бяха защитен вид от закона, докато ние с Марта - съвсем не. Впрочем, за два дни по тез чукари, не срещнахме жив човек. Сал купчините кравешки лайна из гюрлюците, потвърждаваха наличие на живот. 
Да вметна, че от всички сърби, с които се запознахме през следващите дни, нито един не беше стъпвал по тез земи, а това комай е най-красивият пейзаж в цяла Сърбия. Гледката отгоре си струваше и пътя, и страха, и сухоежбината, и излоченото вино, и всяка капка изстрадана  пот от прехода.



Драматичен и безкраен пейзаж от непокътната природа.
Река, която артистично лъкатуши и се промъква живописно в нереални меандри.
Изумруденозелена вода, рамкирана от бял варовик.
Две луди жени за връзване и десетки пикиращи лешояди.
Марта и Мария, курдисани в тази дива щастливост.
Пристрастяваща фотосесия.
Една мечта по-малко. 
Това е каньон УВАЦ в Сърбия! 






Природният резерват Увац заема площ от 7543 дка. Най-ниската му точка е на 760, а най-високата – на 1322 метра надморска височина. Освен реката и нейните меандри, резерватът е изграден и от трите изкуствени езера: Езерото Увац, езерото Златар и езерото Радоиня.Тези езера са се образували в резултат на изграждането на язовири, необходими за експлоатацията на водноелектрически централи, които са довели до потъването на долината Увац и появата на тези езера. Територията около река Увац получава статут на „Уникален природен резерват“, благодарение на уникалните растителни и животински видове, които могат да се срещнат. Белоглавият лешояд се е превърнал в символ на Увац. Река Увац е основен приток на река Лим и извира на югоизток от планината Ядовник. В края си река Увац е естествена граница между Сърбия и Босна и Херцеговина. Меандрите на река Увац са естествени извивки, които са се оформили в продължение на много години, като водата се е просмуквала през варовиковите скали. Меандрите на река Увац приличат на лабиринт, а на някои места правят ъгъл от 270 градуса. 
След като се подмине Сйеница се пътува през неасфалтиран път, който е в  лошо състояние. Най-подходящ вариант е с офроуд автомобил. Просто следвайте знаците „Vidikovac“, колкото и нарядко да се срещат и ще достигнете до платформата за наблюдение Молитва на меандрите на Увац, коята се намира на 10 километра от малкото градче Сйеница.


Завесата пред фантастичната сцена на Увац се затваря.
Не сме и предполагали, че животът случайно ще ни запокити пак двечките на другия край на каньона само няколко месеца по-късно.
Антракт!
Очаквайте второ действие.......... 



14 януари 2020

ЛЕФКАДА - проблясъци в абсурдно изумрудено синьо


Море, мека есенна сладост, окъпани в светлина острови, 
прозрачно було от ситен дъждец, 
което покриваше безсмъртната голота на Гърция.
-Какво чудо е онова, началство, а, онова синьото, дето мърда там? Как го казват - море ли? Море ли? Ами това, дето си е препасало зелената престилка с цветята? Земя ли? Кой мераклия ги е направил? На, кълна ти се началство, за пръв път виждам света!
Н.Казандзикис - "Зорба гъркът"








"Имаш четка, имаш цветове –
нарисувай си рай.”
Никос Казандзакис






Със ZORBA THE GREEK приготвяме обяд.....😀 


Това се случва на круизен кораб, на който цял ден пътувахме из Йонийските острови - Кефалония, Итака, частните острови на Онасис, синята пещера.....Круизният кораб тръгва от градчето Нигири, билетчето е само 25 евро за цял ден пътешествие с включен обяд.



"Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето...и един танц!"
Никос Казандзикис



И храната на острова, разбира се....убийствено вкусни шишчета от риба тон, кукуреци, риба меч на скара, октоподи, калмари, пълнен патладжан, мусака, и любимата ми салата рока с печено сирене манури. Всичко, което опитахме беше много вкусно. 
рецепта за салатата :







Препоръчвам с две ръце само тези таверни, защото на другите места не помня имената:
EYTYXIA, taverna
Σταμπόγλη 3, Lefkada

La Vinaria / Λα Βιναρια/
Lefkada Municipality 311 00

Monato
Kathisma Beach, Lefkada 311 00

На остров Кефалония цялото пристанище е обсипано със страхотни заведения и там също хапнахме фантастична морска храна, десерти.




Пътят с кола до Лефкада е около 8 часа, без да се ползват фериботи. А и пътя е много хубав, с европари направен. Това прави остров Лефкада леснодостъпна  и много желана дестинация. Аз бях в края на септември и беше екстра - слънце, малко туристически калабълък, спокойни пътища и цени, като за финал на сезона.