21 януари 2020

УВАЦ, Марта и аз...без да се броят лешоядите.




Преди години си загубих акъла по един бонбонен пейзаж от ЧИНКУЕ ТЕРРЕ. Но лани, напролет, случайно появила се инстаграмска снимка този път погуби и разцентрова не една, а цели две руси луди глАви. Серпентина от меандри, грандиозна гледка и то не някъде през девет села в десето, ами ей тука, при комшиите сърби. И така се зарибихме с Марта/мойта дружка по лудории/ по тоз пейзаж, че имидиатли впрегнахме воловете....





И в една априлска утрин, едва деня ококорил очи, ние вече бяхме натоварили добитъка и поели по второстепенните пътища на република Србска. Колкото по-второстепенни и незначителни бяха пътищата, толкова по-впечатляващ и значителен ставаше боклукът отстрани на шосето, но пък нямаше джан джун кола. Селцата през които минавахме , напомняха на ранния соц, а в магазините се редуваха /точно в този ред/ хляб, пеньоари, тоалетна хартия и китайски джапанки, чийто аромат на ерзац стока ни връхлиташе още от улицата. Най-готиното от всичко беше тоталната липса на кафе еспресо, и недоумението на всички че изобщо дръзваме да питаме за еспресо, като те пият само турско кафе.  Разгеле, по следобедна доба, в центъра на град Нови пазар успяхме да хапнем сносно и да пийнем по едно живително кайве.






Последната спирка от т. нар. цивилизация беше градчето Сйеница, откъдето закупихме една торба плескаваци и чевапи /малки сръбски кебапчета/ и запрашихме по черните пътища към каньон Увац. На мръкване стигнахме нашия акомодейшън, който представляваше малка, самотна къщурка с три соби, WiFi и люлка отпред, може и две липи да е имало, но не се бяха разлистили....Тя бе кацнала на баира in the middel of nowhere и само някъде в далечината се чуваше жалното мучене на крава.





Единодушно заключихме, че никой от нашите нормални приятели не би се кукнал връз тоз гингирлик, та макар и с врло лепа гледка тъдява. Хапнахме по една плескавица, придружена с по чаша винце - ово е стАндарт! Направо идеал стандарт....! После обменихме мисли за следващия ден.  Хвърлихме по едно око към непрогледната тъма навън и решихме че няма да ни хваща шубето и шъ съ прайм на мъже, на мъже мале куражлии, куражлии мале, ербаплии.... . Ама здраво се оключихме за всеки случай!
Рано сабале, още първи петли не бяха пропели /щото нямаше такива/, нарамихме раниците с малко плескавици и вода и атакувахме нашата цел - видиковац Молитва. За непросветените по сръбски, това значи вю пойнт. Да не се изгубим в превода, дет се вика.......
Че се сещам веднага за мой любим, култов виц:
Отива нашенец на гости на сърбин, яли, пили, пяли, плакАли, и в края на вечерта сърбина казал на нашето момче:
- Ова вечер може да спаваш со беба!
Нашенеца отказал, как ще спи с бебе, да му циври цяла нощ...
На сутринта, както си закусват, влиза една мадама, ама краката й стигат нейде до сливиците, а балконааа, ах балкона....Тя подала ръка на нашенеца и рекла:
- Я се зовем Беба!
А нашия човек опулил очи и отговорил:
- А я се зовем бУдала!



Вървим си ние славно към видиковаца, ескортирани единствено от ято белоглави лешояди, но те все пак бяха защитен вид от закона, докато ние с Марта - съвсем не. Впрочем, за два дни по тез чукари, не срещнахме жив човек. Сал купчините кравешки лайна из гюрлюците, потвърждаваха наличие на живот. 
Да вметна, че от всички сърби, с които се запознахме през следващите дни, нито един не беше стъпвал по тез земи, а това комай е най-красивият пейзаж в цяла Сърбия. Гледката отгоре си струваше и пътя, и страха, и сухоежбината, и излоченото вино, и всяка капка изстрадана  пот от прехода.



Драматичен и безкраен пейзаж от непокътната природа.
Река, която артистично лъкатуши и се промъква живописно в нереални меандри.
Изумруденозелена вода, рамкирана от бял варовик.
Две луди жени за връзване и десетки пикиращи лешояди.
Марта и Мария, курдисани в тази дива щастливост.
Пристрастяваща фотосесия.
Една мечта по-малко. 
Това е каньон УВАЦ в Сърбия! 






Природният резерват Увац заема площ от 7543 дка. Най-ниската му точка е на 760, а най-високата – на 1322 метра надморска височина. Освен реката и нейните меандри, резерватът е изграден и от трите изкуствени езера: Езерото Увац, езерото Златар и езерото Радоиня.Тези езера са се образували в резултат на изграждането на язовири, необходими за експлоатацията на водноелектрически централи, които са довели до потъването на долината Увац и появата на тези езера. Територията около река Увац получава статут на „Уникален природен резерват“, благодарение на уникалните растителни и животински видове, които могат да се срещнат. Белоглавият лешояд се е превърнал в символ на Увац. Река Увац е основен приток на река Лим и извира на югоизток от планината Ядовник. В края си река Увац е естествена граница между Сърбия и Босна и Херцеговина. Меандрите на река Увац са естествени извивки, които са се оформили в продължение на много години, като водата се е просмуквала през варовиковите скали. Меандрите на река Увац приличат на лабиринт, а на някои места правят ъгъл от 270 градуса. 
След като се подмине Сйеница се пътува през неасфалтиран път, който е в  лошо състояние. Най-подходящ вариант е с офроуд автомобил. Просто следвайте знаците „Vidikovac“, колкото и нарядко да се срещат и ще достигнете до платформата за наблюдение Молитва на меандрите на Увац, коята се намира на 10 километра от малкото градче Сйеница.


Завесата пред фантастичната сцена на Увац се затваря.
Не сме и предполагали, че животът случайно ще ни запокити пак двечките на другия край на каньона само няколко месеца по-късно.
Антракт!
Очаквайте второ действие.......... 



14 януари 2020

ЛЕФКАДА - проблясъци в абсурдно изумрудено синьо


Море, мека есенна сладост, окъпани в светлина острови, 
прозрачно було от ситен дъждец, 
което покриваше безсмъртната голота на Гърция.
-Какво чудо е онова, началство, а, онова синьото, дето мърда там? Как го казват - море ли? Море ли? Ами това, дето си е препасало зелената престилка с цветята? Земя ли? Кой мераклия ги е направил? На, кълна ти се началство, за пръв път виждам света!
Н.Казандзикис - "Зорба гъркът"








"Имаш четка, имаш цветове –
нарисувай си рай.”
Никос Казандзакис






Със ZORBA THE GREEK приготвяме обяд.....😀 


Това се случва на круизен кораб, на който цял ден пътувахме из Йонийските острови - Кефалония, Итака, частните острови на Онасис, синята пещера.....Круизният кораб тръгва от градчето Нигири, билетчето е само 25 евро за цял ден пътешествие с включен обяд.



"Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето...и един танц!"
Никос Казандзикис



И храната на острова, разбира се....убийствено вкусни шишчета от риба тон, кукуреци, риба меч на скара, октоподи, калмари, пълнен патладжан, мусака, и любимата ми салата рока с печено сирене манури. Всичко, което опитахме беше много вкусно. 
рецепта за салатата :







Препоръчвам с две ръце само тези таверни, защото на другите места не помня имената:
EYTYXIA, taverna
Σταμπόγλη 3, Lefkada

La Vinaria / Λα Βιναρια/
Lefkada Municipality 311 00

Monato
Kathisma Beach, Lefkada 311 00

На остров Кефалония цялото пристанище е обсипано със страхотни заведения и там също хапнахме фантастична морска храна, десерти.




Пътят с кола до Лефкада е около 8 часа, без да се ползват фериботи. А и пътя е много хубав, с европари направен. Това прави остров Лефкада леснодостъпна  и много желана дестинация. Аз бях в края на септември и беше екстра - слънце, малко туристически калабълък, спокойни пътища и цени, като за финал на сезона.