Болоня е кулинарна прегръдка с цвят на зрял домат, където студентският дух танцува по площадите, а времето се измерва с резени мортадела, чинии с паста и чаша пенливо ламбруско в ръка.
Ако трябва да я опиша с няколко живописни щриха, тя е
Учената, Червената, Дебелата - La Dotta, La Rossa, La Grassa и тя носи тези три титли като пищна кралска корона, поизцапана с малко сос Болонезе.
La Rossa /Червената/ - Градът е истински визуален празник в теракотени нюанси. Тук покривите, фасадите и душите на хората са боядисани в топлите цветове на залязващото слънце – от огнено оранжево до дълбоко, кадифено бордо.
La Grassa /Дебелата/, и тя се гордее с този прякор. Защото Болоня е кулинарното сърце на Италия. Тук храната не е просто необходимост, тя е религия.
La Dotta /Учената/ - защото тук се намира най-старият университет в Европа, където студентите от векове спорят за философия, а днес просто изпълват площадите с младежка глъч, седнали директно върху стъпалата на вековните базилики.
Скритото прозорче в Болоня (известно като Finestrella di Via Piella) е най-големият архитектурен фокус в града. То е забавно точно защото изглежда като напълно абсурдна и сбъркана шега от миналото. Представете си следната сцена: вървите си по типична, суха, гореща градска улица, заобиколени от тухли и аркади. Изведнъж пред вас в една най-обикновена оранжева стена се появява малко дървено капаче. Отваряте го… и БУМ! Настъпва пълен пространствен абсурд. Пред очите ви се разкрива таен воден канал, който тече директно между сградите. Сякаш някой е изрязал парче от Венеция с ножица и го е лепнал тайно в средата на Болоня, докато никой не гледа. Това прозорче е като портал към друго измерение. Водата се заиграва между основите на старите къщи, чиито цветни фасади се отразяват в нея. Прането на някоя италианска синьора виси на въже точно над водата, а от прозорците наоколо ухае на сос болонезе.
Историческата мистерия: Къде изчезна водата? През Средновековието Болоня е била нещо като „сухопътна Венеция“ – градът е бил пресечен от десетки километри изкуствени водни канали. Те са се използвали за задвижване на мелници, за текстилната индустрия и за транспорт на стоки. Обаче през 19-ти и 20-ти век, когато градът започва да се модернизира, италианците решават, че каналите им пречат. Вместо да ги почистват, те просто правят най-мързеливото нещо - покриват ги с бетон и асфалт и застрояват къщи отгоре им. Така каналите остават да текат тайно под краката на нищо неподозиращите туристи.
Улица Via Piella е едно от малкото места, където каналът е оставен открит в задните дворове на къщите, а това прозорче е начин да надникнете в този „подземен воден свят“.
Истинският архитектурен гений на Болоня обаче се крие в нейните аркади (portici). Тези безкрайни покрити коридори, простиращи се на десетки километри, са най-добрият приятел на туриста. Те са градският чадър срещу дъжда, балдахинът срещу парещото слънце и перфектният подиум за безцелно зяпане на минувачите. Километричните портици (аркади) са като средновековен тунел на времето, които наистина силно ни впечатлиха. Под тези сводове въздухът ухае на прясно изпечено кафе, на стар паркет от книжарниците и на зряло сирене Пармиджано, което ви примамва от всяко закътано магазинче.
През Средновековието, с разрастването на Болонския университет (най-стария в Европа), градът изпитва остра липса на жилищно пространство за хилядите прииждащи студенти. Местните жители започват незаконно да разширяват горните етажи на къщите си напред към улицата. За да не се срутят тези "изнесени" стаи, те биват подпирани с дървени греди (колони), което създава първите портици.
Вместо да събори тези незаконни постройки, през 1288 г. Градският съвет на Болоня прави нещо гениално - решава да ги легализира и регулира с умен компромис.
Задължително строителство. Всички нови сгради стават длъжни да изграждат портик.
Обществено ползване. Пространството под аркадите остава публична собственост за свободно преминаване на граждани, занаятчии и търговци, докато пространството над тях е частна собственост.
Строги размери. Портиците трябвало да бъдат достатъчно високи и широки (поне 2.66 метра), за да може под тях свободно да премине конник.
Всъщност в Болоня има 62 километра покрити аркади, които са в списъка на ЮНЕСКО. А само в центъра на Болоня те са близо 40 километра.
Тук се простира и най-дългият портик в света, Портико ди Сан Лука - почти 4 км с 666 арки и 489 стъпала. Той се вие змиевидно през историческия център, после през тучна зеленина, та чак до светилището на Мадона ди Сан Лука.
Екстремна разходка в жегата, но си заслушаваше всяка капка пот...
Болоня е и Чаровно наклонена.
В центъра на това червено море от сгради се издигат двете кули – la Torre degli Asinelli e la Torre Garisenda.
Те са наклонени толкова драматично, че изглеждат като двама приятели, които си шепнат вековни тайни, но са прекалили с местното вино Ламбруско, и се подпират един на друг, опитвайки се да не паднат.
Квартал Quadrilatero (Квадрилатеро) е туптящото, вечно гладно сърце на Болоня.
Това не е просто пазар, това е шумен, весел и леко хаотичен театър на сетивата под открито небе, където храната говори. Улиците са толкова тесни, че ако разперите ръце, можете едновременно да докоснете планина от ръчно правени тортелини отляво и каскада от прошуто отдясно.
Продавачите в Квадрилатеро не просто продават храна – те я рецитират като поезия.
Те ще ви отрежат парче прошуто с такова нежно движение на ножа, сякаш свирят на цигулка Страдивариус, и ще ви го подадат с поглед, който казва: „Това ще промени живота ти, синьора“.
Да се разхождаш тук в обедните часове е истинско изпитание за волята. Сетивата ви са подложени на брутална, но сладка обсада.
Носът ви се лута между тежкия, замайващ аромат на трюфели, пикантната нотка на отлежало пекорино и сладкия, месен мирис на прясно изпечена фокача.
Очите ви се замайват от витрини, в които тортелините са подредени толкова прецизно, сякаш са скъпоценни камъни в бижутерия на Cartier.
Краката ви постоянно се оплитат в малките дървени масички, изнесени директно на калдъръма, където хората седят рамо до рамо, пият хладно вино Pignoletto и се смеят силно, докато сосът от пастата капе по брадичките им.
Имената на улиците звучат като меню от исторически ресторант: Via Drapperie (улицата на сукната), Via Pescherie Vecchie (улицата на старата риба), Via Caprarie (улицата на козарите). Някога тук са работили средновековните гилдии, а днес техните наследници продават кулинарно вълшебство с артистичен финес
Ако Квадрилатеро беше картина, тя щеше да е нарисувана от ренесансов майстор, който е бил леко пиян и много влюбен в живота.
Болоня в собствен сос.....болонезе.
Болоня е град, който не бърза да ви впечатли със студена, монументална помпозност. Болоня ви прегръща с червената топлина на тухлите си и ви засища с най-добрата храна на Италия. Болоня налага да се наслаждавате на живота „piano, piano“ (полека, полека) с джелато в едната ръка и чаша пенливо вино Ламбруско в другата. Тук никой не брои калориите, те просто се разтварят в кулинарен екстаз. И Болоня, и Модена/за Модена в следващ пост/ са места, които трябва да се изживеят с всички сетива – от шума на вилиците, навиващи спагети, до рева на италианските мотори и тишината на хладните катедрали. Болоня и Модена не се посещават, те се изяждат, изпиват, обхождат се пеша и се заключват в сърцето!
Болоня има три задължителни храни: Tagliatelle al Ragù - истинското Болонезе, което никога не се сервира със спагети, никога! Уникалното рагу се приготвя от няколко вида месо, като вкусът на месото е водещ, а не на доматите. В процеса на варене на месото на тих огън, около 2-4 ч се прибавя малко мляко, вино и доматено пюре. Прави се и с прясно смляна смес кайма, но аз в цяла Италия съм опитвала само от месо. Рагуто е институция в Болоня - сервира се с паста, в лазаня или дори просто се попива соса с хубава филия хляб. Всяко болонезеско семейство има своя собствена рецепта. Може би всяко италианско семейство....Защото моят италиански зет, без да е болонезец, също приготвя рагу от телешко или еленско в огромна тенджера и после замразява, така си има готов сос за спешни случаи.
.jpg)
Lasagna Verde - зелена лазаня със спанак и сос рагу. Ядохме и много паста, с авторски почерк, но всички със забележителен вкус.
С цялото си чревоугодническо сърце препоръчвам пастата в https://www.sfogliarina.it/ -авторски прочит, невероятен вкус и презентация. Връщахме се няколко пъти за да ядем тези тортели,най-вкусното нещо от това пътуване:
Апартамента ни беше в старинна сграда, точно над Mortadella Lab. Това е уникален гастрономически проект и концептуален ресторант, изцяло посветен на кулинарната гордост на Болоня -мортаделата. Разположен в сърцето на Болоня, това заведение е един вид „вкусова лаборатория“, където се изследва традиционната мортадела и се сервират сандвичи в най-неочакваните и изискани вариации, и всички много вкусни.
И разбира се, в родината на пармиджано, мортадела и прошуто, те са задължителни навсякъде и се сервират обичайно с малки питчици, наречени Тигеле, които се пекат в специален съд. Те лесно се разтварят и се пълнят със сирене и колбаси, и за компания задължителната чаша Ламбруско.
Та като казах Ламбруско.... Това беше липсващото парче от нашата семейна италианска винена мозайка!
Ламбруско (Lambrusco) е абсолютният бунтар на италианското винопроизводство и е запазената марка на Емилия-Романя. Ламбруско е червено, леко пенливо вино (frizzante), което се сервира силно изстудено. Да, точно така – червено вино, което се пие студено! За много хора извън Емилия-Романя това звучи като кулинарно богохулство, но в Модена и Болоня то е религия. Сервира се на температура около 10–12 градуса (като бяло вино). Това го прави перфектния спасителен пояс в адската лятна жега – хладно, свежо, с нисък алкохолен процент (около 11%) и много плодов аромат на къпини, вишни и теменужки. Мехурчетата буквално „измиват“ и неутрализират мазнината от небцето ви след всяка хапка прошуто, мортадела и пармиджано, подготвяйки ви за следващата. То е перфектният кулинарен балансьор. Забележете и цената на бутилка сухо вино Ламбруско в магазина - 4.97, а в таверните струваше около 15евро. Нищожна цена за тази пенлива прелест!
В Болоня отпразнувахме и годишнина от нашата сватба:
