Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 4, Музей на открито-Гьореме

Наближават най-светлите християнски празници!
Затова е много подходящо да ви разходя в едно хранилище на ранното християнство.


Това е
МУЗЕЯ НА ОТКРИТО В ГЬОРЕМЕ -
най-посещаваното място в
Кападокия  /всички пътеписи - ТУК./ .

До него може да се отиде пеш от центъра на селото Гьореме за 20-тина минути покрай ей тия камили....

Музеят на открито е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство през 1984 година.

Споменах вече, че  причудливите скали са се оформяли милиони години под влиянието на ерозията и атмосферните условия. Хората обаче са довършили останалото...... И ако ландшафта в областта е наистина уникален, то още по-уникално е да видиш цели селища, къщи, манастири, църкви, прокопани и изградени от човешка ръка в меките скали.

Тези варовикови скали са били убежища на първите християни по тия земи. В тях  е  топло през зимата, а хладно през лятото, т.е.   е  изгодно и икономично  за живот. Затова в  скалните  жилища в селата наоколо, хората са живели до 50-те години на миналия век. Е, сега пък туристите се кефим да обитаваме бившите хорски къщи, превърнати в атрактивни хотели....

Всъщност срещат се тук-там все още обитавани от хората скалички - с различни предназначения. Някои са складове за картофи, все по-рядко са скални домове, други - скални вилички край малкото лозе, но най-вече в много от скалите се отглеждат гълъби. Питате защо ли? Гълъбите се отглеждат, заради техния птичи тор, с който наторяват иначе каменистата и неплодородна почва. В платото се отглеждат лозя, от които се прави прочутото Кападокийско вино- сещате се, че най-качественното е в  лимитирани   количества. Е, това, което аз опитах - не беше нищо особено.....

Отглеждат се също и кайсии - тук си купих истински изсушени кайсии, не онези жълтите химически подобия, които се продават в нашите магазини.

Отглеждат се също и много тикви, но странното е, че от тях се обира само семето.

А издълбаните   тикви,  на цели купища, оставят  по обработваемите площи - отново за наторяване след разпад. Представяте ли си с какъв къртовски труд и усилия хората произвеждат от таз почти пустинна почва   дребнички добиви на грозде и кайсии, картофи....посевите им са посадени на някакви си миниатюрни квадратчета, но на  всяко подходящо местенце е  боцнато дръвченце или лозичка. А при нас разкошни ниви, ширнали се докъдето ти стигне погледа, стоят пустеещи и необработвани.


Екскурзовода  ни разказа, че жените в Анадола много работели, а мъжете по цял ден люпели тиквени семки, а вечер правели деца....не съм баш с такива впечатления от турските мъже, в частта за люпенето на семки, де!,  но... щом той казва - значи е така! Ей го нА, един турски мъж, как си суши семчици....

Със сигурност обаче в Турция работят "яваш-яваш", не си дават много зор - и без това бързата работа е срам за майстора.....И с усмивка на уста, дори когато са впрегнати здраво  в хомота на живота  - този сладур съм снимала в Истанбул:

Между другото, не случихме на  екскурзовод и нашия хич не струваше - явно и на него  му е кеф само да люпи семки и просто го мързеше да се движи и говори. Все гледаше да поседне, ту имал фобия от високото, ту от дълбокото, ту му млякото горещо, ту пък друго нещо....а за преходи в долините - забрави, добре, че нещичко си  организирахме сами.

Аз ви показах малко от нашия хотел, общо взето скромен...но има хотели в Гьореме, пак в скалите, които са супер скъпи и супер барнати. Все повече Кападокия се превръща в туристическия рай на Турция. И има защо.....

А знаете, че комшиите, става ли въпрос за туризъм - с памук ти вадят душата. По принцип, имам впечатления от многото градове, които съм посещавала из цяла Турция, че са една невероятно учтива и усмихната нация. Навсякъде те посрещат с Буйрум комшу, буйрум...тамам,тамам.... Едно нещо ме ядоса само. Преди години навсякъде ме посрещаха с Чок гюзел /çok güzel /, ама сега, пустото му  ЕГН си казва думата.....е, някой майтапчия пак може да ми подхвърли че съм гюзел, ама не толкоз чок...Ама то до скоро, като влезех при доктор с навехнат крак, ме събличаха  дибидюс  гола, за  да ме прослушат, а сега отсичат още от вратата - а-а-а, от възрастта е....

Айде-е-е, отплеснах се...малко лирично отклонение, но продължаваме с разходката в Музея........
Трудно е да установиш къде  архитект е природата и къде човека в този накъдрен пейзаж....

 Много цивилизации са били по тези места – хети, фригийци, перси, римляни, византийци, селджукски турци, отомани. Но за мен беше особено впечатляващо да видя  прокопаните в скалите църкви и манастири в зората на християнството. Цяла Кападокия е осеяна с манастири и църкви от 4 до 11 век и с право се счита за люлката на ранното християнство.

Християни са живяли по тези места чак до 1923 г., когато се изселват в Гърция.

Су­хи­ят кли­мат, труд­но­дос­тъп­ни­те пе­ще­ри и пос­то­ян­на­та тем­пе­ра­ту­ра в тях са съх­ра­ни­ли без­б­рой   хра­мо­ве с уникални стенописи, ко­и­то прев­ръ­щат Ка­па­до­кия в ед­но от най-го­ле­ми­те хра­ни­ли­ща на сред­но­ве­ков­но­то пра­вос­лав­но из­кус­т­во.  Някои твърдят, че християните са си вкопали тук 365 църкви, по една за всеки ден от годината. Най-много от тези църкви има запазени  в района на Гьореме - около 30.

Музея на открито в Гьореме представлява един огромен манастирски комплекс. Някои от църквите са примитивно изрисувани, други са просто шедьоври на иконописа.
Но нека се докоснем до това впечатляващо богатство.......

Yilanli Kilise или Змийската църква – с фрески от 11 век.

Срещу входа е изобразен Христос

Св. Георги и Св. Теодор  в битка  със змея, от там и името на църквата :

И чудесна фреска  на Константин Велики и неговата майка Елена :

Elmali Kilise или Ябълковата църква:

Красива църква от Иконокласическия византийски период – повечето са от този период :

Възстановяването на църквата е завършено през 1991 г.

Името идва  от фреската с  Архангел Гавраил, който в едната си ръка вероятно е държал ябълка:

Barbara Kilise или Църквата на Св.Варвара :

Тази църква е изографисана с примитивни рисунки, много наподобяващи детски, като е рисувано направо върху скалата.

И за десерт оставих двете най-красиви църкви, в които просто останах със зяпнала уста от възхита....

Karanlik Kilise  или Тъмната църква -
тя е на 2 етажа, кръстокуполна, с фрески от 11 век.

 Наречена е така, заради единстенното прозорче в предверието и оскъдната светлина, която влиза вътре – именно това е причината за чудесното запазване на фреските .След турското нашествие, тя е била използвана за отглеждане на гълъби до 1950 година.

 Заради скъпата реставрация - цели 12 години от италиански реставратори, тази църква се посещава с отделен билет за вход - но си струва всеки цент. Усещането е изумително и трудно описуемо.....!

Тук има изящни шедьоври на християнската иконопис  с невероятно живи и до днес цветове - фреските изобразяват почти всички религиозни сцени от Новия завет, между които Христос Пантократор, Предателството на Юда, Тайната вечеря, Рождеството и Разпятието на Христос, Дева Мария с младенеца  и още много други.:

 Tokali Kilise или Църквата с катарамата,
намираща се 100 метра извън входа на Open area Museum – тази църква е  най-впечатляващата, наравно с Тъмната църква.

Тя е  и най-голяма  в Гьореме и датира от 9-10 век. Има изящни фрески в основната галерия и в двата малки параклиса. Реставрацията на църквата е завършена през 1980 година.

В преддверието с форма на бъчва има красиви стенописи, с хронологични сцени от живота  на Христос. Това е по-старата част на църквата.

Лесно е да се открият разликите в рисуването в двете части на църквата, защото ги делят цели 100 години. 

Вътрешната част на църквата е по-новата  и има красиво издялани колонади. Но ....  незабравимото тук  е най-невероятното-тюркоазено-лазурно синьо, като фон на всички стенописи. Възхитително и запомнящо !

Ами това е за музея...удивително място! Малко като ирония на съдбата е, че това християнско кътче се намира в мюсюлманска държава, но се уверих, че там то е пазено, закриляно, ценено....повече, отколкото, ако беше например у нас. Защото тук дълго време щеше да се водят дебати аджеба на коя институция е, кой ще даде парите, от къде ще ги вземе...и накрая някой мастит бандюга, можеше да си  приватизира всички скалички, като лична колекция.....Така че, берекет-версим..,  както се казва!

А сега, обратно покрай камилите....

се прибираме в нашето скално хотелче.

Но...нали знаете, все още

следват  много продължения.......

----------------------------------------------------------------------------------------------------

Прочетете още :
ЛОКУМЕНАТА УСМИВКА на ОРИЕНТА

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КОНИЯ, градът на ТАНЦУВАШИТЕ ДЕРВИШИ

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - град ЕСКИШЕХИР

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 1

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 2, село Гьореме

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 3, Подземният град ДЕРИНКУЮ

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 5 , РОЗОВАТА ДОЛИНА

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 6, Долината на фалосите...и други подобни истории.....

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 7 , ДОЛИНАТА ЗЕЛВЕ

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 8, ПОЛЕТ С БАЛОН над Чавушин

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър - КАПАДОКИЯ 9, ДОЛИНАТА СОАНЛЪ + финално клипче