Пъстра есен се стича по планинската пътека!
Дъх на бор и ромон на река.
Лек полъх разрошва листата в есенен танц.
Една птичка ръси вълшебни ноти, които кацат по душата.
Слънцето е като топка злато.
Абсолютен планински катарзис.
С мъжа ми крачим по шумата от паднали листа към Алекови водопади. Така да ни отива есента...
Пред нас вървят две семейства с деца. Най-малкото, около 4-годишно, изостава от групата. И изведнъж майката се обръща към детето - "Хайде, по-бързо. Че ако изоставаш, ще те вземат ей тези баба и дядо зад нас!"
Егати, усмивката ми замръзна връз едно върбово клонче....
Ама кво ми роши косата тоя глупав вятър?!
И кво се е разкрещяла тая пуста птица?!
И слънцето така жестоко ми ослепява очите!
Изобщо, скапан есенен ден...!
октомври 2022
Романтично заглавие, красиви снимки и природа. Просто хората с децата не са били романтици. А напоследък ми прави впечатление, колко груби сме станали като общество. Трябва да се променят нещата, но сегашните млади родители се държат грубо с децата си и те стават грубияни после. Есента е красива винаги, когато двама души са свързани с прекрасни отношения.
ОтговорИзтриванеБлагодаря ви за милия коментар! И да, някак постепенно се превръщаме все повече в некултурни, груби, неусмихнати...жалко за идните поколения! А какви джентълмени бяха бащите ни, какви дами с перли бяха майките ни, къде се изгуби всичката класа в човеците?
ИзтриванеОх имам спомени от преди повече от 10 години току що пенсионер зад океана . Реших да остана 2 месеца в София и да си създам малко уют . Отивам в един мебелен магазин в квартала, купувам си три масички.
ОтговорИзтриванеИ магазинера казва на един от помощниците. “Отиди да закараш на тая баба масичките.” Нещо ме преряза никой
до тоя момент не ме беше наричал баба освен внучетата ми. Тук толкова години работех с клиенти никой не ме е наричал баба. Забелязвам и друго наричат и млади жени лелки . Обидно е. А още по обидно е да заплашваш детето като че ли си някакво чудовище. Много е груб българският език или по скоро как хората го използват.
Много хубаво сте разкали вашата случка, благодаря ви! Езика ни е хубав, богат, изразителен, младите хора не могат да го използват в цялата му прелест. А отделно, станаха хората некултурни и груби. Аз преди време се дразнех понякога на лицемерието в западното общество, залепената сякаш усмивка..но сега май предпочитам такива хора, пред вечно намръщените песимисти. Както се казва, ние сме един малък, но много прост народ, за жалост!
ОтговорИзтриване