19 февруари 2021

Малка среднощна ода за.... БАХУРА

 


Като замирише на зима, и ме наляга тежка носталгия ...Тежка носталгия по паница с бахур и тръшнато на двора на дядо разчленено и опърлено прасе.
Вегетарианците да спрат да четат сега!
А другите сигурно се досещате.....
Случва се колене на прасе. Ухилените и ведри физиономии на мойта рОда, издънки на Долапчиевия и Попдженковия джинс .... 
Мъже в гумени ботуши. 
Жени, препасли пъстри престилки. Суетят се наоколо. 
Колоритна палитра човешки съдби. 
Скромна, но с мерак подредена къща. 
Препечен хляб на жарава. 
Кана с руйно вино алжирка танцува от ръка на ръка. 
Див аромат на изпечено до писък  месо. 
Изпотени чаши с дъхава ракия. 
Селска туршия с вкус на слънчева градина. 
Бахур,  парчета като пендари. 
Изкусително посолена кожичка.  
Тава пълна с хрупкава осмянка и кисело зеле. 
Тенджера с червена манджа с черен дроб и сушени сини сливи.  
Следващ цветен, широкоекранен кадър, почти като от филм на Емир Костурица.....
Навън е мръкнало. 
Каната е развенчана. 
Вуйчо  жадно лочи виното вече направо от бакъра. 
Разкопчал е ризата. Бузите му светят кат месечини. 
И отнякъде проплаква гайда. 
Песен. Ритъм. Тъпан. 
Вино , вместо кръв. В очите пожар бушува. 
Длан във длан. 
Наследство. Хоро. Чудо. 
Всички сърца туптят в едно......
И докато се усетим навън пак е завалял сняг. 
Светът е спрял на пауза. 
И сезона. 
И  мирише на кисело зеле. 
И на пърлена кожичка. 
И на жив живот. 
Банален до сълзи...


PS
1.Дегустирала съм домашен бахур в почти всички краища на милата ни татковина. Е, няма никъде такава вкусотия като бахура от нашият регион. Месо, карантия, ориз, праз и подправки кърваво бракосъчетани в убийствено вкусна симбиоза. Грамадански панаир за душата и всички сетива.
 
2. Картината в началото на поста:
Златю Бояджиев. Клане на прасе (Семеен автопортрет), 1962 год, 
масл. бои., платно, 196 х 140 см. 
Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“, Пловдив

30.01.2021 г.

Мария Пепелджийска




24 коментара:

  1. Недялка Колева19 февруари 2021 г., 12:53 ч.

    Колко описателно, цветно, образно, ароматно и живо си го написала. Усетих всеки мирис, жест, суетнята, ритуалността, туптенето на сърцето на голямото семейство и рода, мъжката и женската посветеност.... Върна ме в детството, Мария, в онзи изгубен топъл, истински свят, който вече го няма. И ти благодаря за това. <3

    ОтговорИзтриване
  2. Николай Борисов19 февруари 2021 г., 12:55 ч.

    �� Е такова сладко описание на регионален деликатес не съм чел до този момент..........

    ОтговорИзтриване
  3. Пенка Карагьозова20 февруари 2021 г., 10:30 ч.

    И аз бях там Миме, даже усетих вкуса на кожичка и бахур!

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря Ви,че ни върнахте в това мило време в родния ни град Елхово. Със свидни спомени за тия вкусотии около Коледа,този вкус ,тази традиция е незаменима за мен.Изчетох всички коментари и толкова мило,свидно и неповторимо се почувствах в тази дискусия от мои съграждани. Бъдете живи и здрави. Тези спомени ни крепят .

    ОтговорИзтриване
  5. Прекрасно .
    Всичко това е точно така и при моето семейство беше същото ,дойдеше ли времето да се коли прасето във нас беше празник а за бахура наистина никъде няма такъв .

    ОтговорИзтриване
  6. Мария Карастоянова20 февруари 2021 г., 10:37 ч.

    Браво! Чудесно сте описала Елховска Кол'да! Чак ми замириса!!! ❤️

    ОтговорИзтриване
  7. Хубави и приятни спомени,Мария!Умееш толкова пъстро да разказваш!С удоволствие чета всичко написано от теб!Винаги си добре дошла,дома ми винаги е отворен за теб! Ще се опитаме да направим нещо по въпроса,както му е реда!��

    ОтговорИзтриване
  8. Невероятно точна! До най- малки подробности! Благодаря ви за предизвиканите топли спомени, сега вече миражи от миналото! Бъдете здрава!

    ОтговорИзтриване
  9. Спомени от детството ми, всичко това много ми липсва!

    ОтговорИзтриване
  10. Браво! Не мога да си представя, че може по-хубаво и подробно да бъде описана суетнята около това толкова важно събитие��.
    А вашият баща, др. Митев, ми беше любим учител. Бяхме много добре подготвени по математика и си спомням, че един асистент в ТУ ми каза "Много ми е приятно, че от едно малко градче има толкова добре подковани по математика". Дължах го на баща ви! Светла му памет!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Mariqna Gamova , олееее, толкова ми е драго да прочета всичко това за баща ми, благодаря ви от цялото си сърце! Очите ми са мокри, преливат от емоция и щастие.....😍😍😍😍

      Изтриване
  11. Николай Вълканов20 февруари 2021 г., 11:05 ч.

    Има защо да не си изтраяла и си го постнала, драга Мария.
    Прекрасни, емоционално и с много поетични описания, спомени, които без груб натурализъм пресъздават нашенската "Кол'да" или "Свинска сватба".
    Мили спомени, но най-мил за мен си остава момента, в който трябваше да се разбере, кой от многото дечурлига щеше да се престраши и да спечели "гайдата".
    Така наричаха пикочния мехур на прасето, който се надуваше като балон и висеше цяла зима закачен някъде, докато през пролетта , вече съсухрен и прогнил се хвърляше за храна на кокошките.
    За да получиш заветния "приз" трябваше да превъзмопгнеш вътрешната погнуса, да добиеш кураж и да целунеш вече опърленото и ощавено с надупчени консервни кутии и остри касапски ножове свинско дупе и то точно на мястото от където после се пълнеше така добре описания бахур.
    Свинското дупе или по точно неговото анално отверстие беше проверка за хашлашка смелост и целогодишна гордост.
    Аз винаги побеждавах, защото без свян целувах свинското дупе и гордо получавах гайдичката.
    Само аз си знаех колко воля и упоритост ми костваше преодоляването на бошуващите в мен противоречиви чувства, но келешлъка надделяваше.
    Може би това кали волята ми, помогна ми после в живота.
    Помня думите на дядо си Никола, който ме насърчаваше с думите: "Ади олум, бръшко целувай гъза на свинята, че един ден баща ти кат си доде, да е горд с тебе!Аз ще запазя сичките ти "гайдички" да му ги покажа."
    По това време татко беше въдворен с 12 годишна присъде в концлагера "Белене" на остров "Персин", като "николапетковист" и "враг на натода".
    Е, за жалост не доживя този ден, дядо ми Никола, Бог да го прости!
    Когато пораснах, тръгнах по пътя си и през целия ми съзнателен живот, който премина през много живожарици от различно естество, та до ден днешен, никога не съм превил гръб да цункам нечий човешки задник.
    Сигирно целунатите от мен като дете гъзове на закланите коледни прасета са ми дошли артък, били като обеца на уШото и да разбера, че това е само детска залъгалка и други са нещата, които те превръщат в истински мъж и най-вече в истински Човек.
    Извинявай. отплеснах се в друга лирика и се връщам на съществения въпрос, а той е, че идваше ред добре измитото дебело черво да се подпъхне в свинското дупе и всички накълцани подправки, месища и нужни дреболии, и главно кървавицата да се омесят в отворения свински търбух.
    Майстора на бахура започваше с големия си пръст/палеца да тъпче сместа в червото, друг помагаше напълненото черво да се вие като карабаланка/дебела издължена риба/змиорка в тавата и тогава идваше ред на варенето.
    Майсторълка беше, да не се пукне червото и въпреки това, всичко да бъде сварено до определена степен, ни да дръзне на сурово, ни да е преварено и вкашнато.Затуй от време на време майстора го дупчеше с кука за плетене или друг вид шиш.
    Мария, спирам да пиша, за да не отнемам красотата на високо художествено предадения и описан от теб мил, нашенски адет.
    Жива и здрава бъди, Мария!
    Благодаря за удоволствието, с което ме дари и зареди деня ми с радостни мисли, като ме пренесе в детството.
    "Ний инджанци сме дивна, силна мощ!"

    ОтговорИзтриване
  12. Галя Долапчиева20 февруари 2021 г., 19:52 ч.

    Здравей Мария, братовчед ти прочете одата и настоя той да сподели спомени с теб. Прилагам ти ги без изменения. Браво Мирке,
    Нямаш представа каква буря от чувства , емоции и спомени предизвика у мен с тая „ода за бахура“ . Днес цял ден съм като в някакъв транс – в главата ми нахлуват спомени – едни , после други , после трети и пак и пак… Така си го описала ,че събитията от ония години направо оживяха пред мен. Браво, наистина имаш талант на разказвач.
    Описаните събития са от преди трийсетина години , когато организатор на тези събития беше вече вуйчо ти / тоест баща ми/. Не знам ти дали си спомняш, но аз пазя едни много мили спомени от по- раншни времена. Някъде 1964- 65 год. когато дядо ни Димитър заряза овцете, които традиционно отглеждаше до тогава и премина на прасета. Тогава той постави традицията на ежегодните празненства за Коледа.
    Тогава още прасетата не се пърлеха с газови горелки на леса , /както е на снимката , която си ми пратила/, а в дупка в земята със запалена ръжанца /вид слама/. Кожата се остъргваше с мотика и се ядеше полусурова, полуостъргана от четината. Ама си беше една вкусна , вкууусна…. И бахура се правеше при по- строги правила.Всичко по направата му се извършваше вътре в прасето и изискваше много прецизни умения, които се наследяваха от баща на син. Нещо като потомствени хирурзи. А да отделиш червата от трупа на прасето преди да си напълнил бахура за дядо ми и баща ми беше направо всетотатство. Дълго време се борих да получа тази чест и аз да правя бахура и като я получих разбрах, че до известна степен съм се прецакал Час – час и половина се изприщваш над прасето, докато другите колачи разцъкват изпотената кана около теб, замезват със сочни мезета и от време на време ръсят „умни“ съвети за какво трябва да внимаваш докато работиш. Но честа си е чест! Ял съм бахур на хиляди места. Вкусен като нашия никъде не съм срещал.
    Но най- интересното за нас децата беше състезанието за гайдата на прасето /ако е мъжко разбира се/.Целта беше пръв да се качиш на опърленото прасе и да му целунеш дупето. За награда получаваш гайдата /пикочния мехур/. След като го получех, обикновено баба го изсушаваше и надуваше и си имах топка за игра за цяла година . Е сега има много шарени гумени и всякакви други топки за игра и интереса няма как да бъде същия. .
    В написаното от теб усещам и известна доза носталгия по ония времена . Искам да ти кажа , че няма страшно- традициите не са забравени. Само се промени мястото им на провеждате, на стотина километра по на изток. Освен това всички такъми са в изправност: ножове, закрутки , ботуши , пърлачки , стъргачки, тави , казани и т.н. Рецептите за бахур и колденски / коледни/ манджи са запазени и макар и да не отглеждаме вече прасета , от време на време провеждаме опреснителни занятия по въпроса. Така че, ако решиш отново да изживееш ония времена, пали колата, товари „издънките“ и ей къде е Атия. Само „свирни“ и организацията е от мен.
    Поздрави на цялото семейство от нашето семейство! Дай боже всички да сме живи и здрави и скоро да реализираме едно такова мероприятия.
    Братовчед ти – Димитър Долапчиев
    Изпращам ти и две снимки :
    Едната е от 14 февруари тази година, както може би подсказва лозовия венец на главата ми. Сутринта зарязах лозите в двора, полях раните с вино и седнах на масата. За жалост сам – пустата му пандемия. И ако някой ти казва , че алжирката е изчезнала не му вярвай ! Това червеното в каната е точно алжирка – самоток / затова цвета му е толкова светъл / и все още се намира в лимитирани серии.

    ОтговорИзтриване
  13. Много благодаря за точният разказ за бахура и сбирането на рода !Все още тази традиция продължава в много домове...

    ОтговорИзтриване
  14. Така беше! БЕШЕ.......

    ОтговорИзтриване
  15. Росица Дженкова21 февруари 2021 г., 14:54 ч.

    Миме така си беше..във всяка къща имаше прасенца...Коледа във всеки дом ,бахур ,печени ушички и мезе ,ах вкуснооо��

    ОтговорИзтриване
  16. Мария Янакиева21 февруари 2021 г., 14:55 ч.

    Спомен ,който ще пазя в сърцето си до края на дните си!!!

    ОтговорИзтриване
  17. Валя Христвоваб21 февруари 2021 г., 14:56 ч.

    Е, наистина Елховският бахур е незаменим... Благодаря, че ме принесе в детството.

    ОтговорИзтриване
  18. Наистина, и аз не съм вкусвала по-добър от нашенския бахур. А и начина на приготвяне също е уникален за нашия край.

    ОтговорИзтриване
  19. Е, голям майстор на разказа сте, браво!

    ОтговорИзтриване
  20. Отлично четиво, адмирации!

    ОтговорИзтриване
  21. Браво, Мария, моите поздравления! Страхотен материал, личи си, че доста си се потрудила в подготовката. Научих много нови неща и факти, и... да живее елховският бахур, феноменален е!!!

    ОтговорИзтриване
  22. Честно да си кажа, без да се превземам, но бахур не обичам, т.е.не съм опитвала, но и не ми се иска, не ми звучи добре, не е мойто. Не обичам и да присъствам на тези сбирки, около клането на прасе, не не съм вегетарианка, напротив, ама не искам да знам, че месото е било живо, правя се, че е просто нещо за готване:)) Но, друго исках за пореден път да напиша - невероятен разказвач си, и така прекрасно владееш езика ни, възхищавам ти се, както и за откровеността, има една чистота, с която описваш и спиделяш всичко, не се страхуваш да показваш и своята Принцеса, и своята Пепеляшка:) Прегръдка!

    ОтговорИзтриване