Четирима авантюристи в Бялата пустиня на Египет, ескортирани от трима египтяни и безброй звезди

Донт форгет, дис ис бляк дезърт, енд дис ис уайт дезърт, донт форгет - уайт енд бляк дезърт. Енджой, енджой, енджой!

Този рефрен припяваше нашият гид Ахмед, който назнайваше май няколко изречения на английски, но ги повтаряше безспир и с нестихващ ентусиазъм. И ние, кво друго ни остава, освен да енджойваме неспирно!

Туй се случва в White Desert /Бялата пустиня/ в Западен Египет. Организирали сме си двудневно приключение с нощувка в камп в пустинята - аз и благоверния, и още едно бг семейство наши скъпи приятели, при които всъщност сме на гости в Кайро. Вземат ни с бус рано сабале от Кайро, шофьор и гидът- клоун Ахмед. Пътуваме около 5 часа през пустинята по мазен, ама изключително мазен асфалт - нещо като магистрала с 3-4 ленти в посока, буквално в нищото. Пътят е абсолютно образцов и също толкова абсолютно празен.

Втори ден на Рамадан е и често спираме, двамата ни египтяни хващат по едно чердже и удрят глава на него в молитва. Няма лошо…

Пристигаме в оазис Бахариа, настаняват ни в едва пъстра шатра, домакините ни сервират обяд, чай, кафе. А те милите нито ядат, нито пият, нито онова третото… щото нали е Рамадан. Преди залез имат сохур, закусват калорично и после ядат и пият чак на ифтар около 18 ч след като свърши молитвата. Та хапнахме, и двама по двама ни натовариха в офроуд джипове. Значи пътуваме ние 4мата, гидът и 2ма шофьори с 2 офроуд джипа. И се отпочва епично приключение! Шофьорите ни, бедуини, карат боси!!, облечени с джелабия /оная дълга до земята рокля/, дето им се мята и тя из краката и не знам как уцелват педалите. Първо излизаме от оазиса, който е с впечатляващи насаждения от финикови палми. Що ми трябваше да попитам наш Ахмед дали това им е поминъка в оазиса, и кат се почна - Донт форгет, еджипшън пийпъл гроу палм трийс оф дейтс, донт форгет! И зърнем ли палми, дори самотна палма да стърчи в пустинята, той пак започва - Мария, донт форгет, палм трийс оф дейтс, донт форгет! Ма как шъ забравя, бе олум, и в Бг сега щом зърна фурма и в главата ми кънти тоз рефрен!

Та като подкараха бясно през тая пустиня тия момчета, без път и посока, явно пустинята им нашепва посоката, пустинни чада са те, знаят си мурафетите…И газ до дупка и Аллах карим!

Безбрежен, драматичен, тебеширен, шеметно красив и нереален пейзаж. Гидът пак се провиква - Донт форгет, дис ис уайт дезърт, донт форгет! Абе чоджум, кажи ни що аджеба е тъй бяла тая пустиня, кажи ни поради що е тая белота…Ни вопъл, ни стон, само донт форгет. Добре че аз никога не разчитам напълно на гидове, и предварително съм изчела где що има по темата. Та значи, тази баш пустиня се е образувала от останките на микроскопични морски създания, които са живяли в съществуващия тук океан преди около 60 милиона години. След като океанът се е отдръпнал, се разкрива варовикова повърхност, а по-късните ерозионни процеси оформят съвременния релеф. Видът и структурата му е на нещо като тебешир. В зависимост от състава или твърдостта на скалите и тяхната последователност от слоеве, с течение на времето са се образували странни структурни форми. Много от тях наподобяват гъби. С малко въображение разпознахме птици, кучета, зайци, камили, кули, минарета, фунии за сладолед и всякакви други изображения.

Тези варовикови абстрактни форми привидно променят цвета си в зависимост от времето на деня, преминавайки от блестящо бяло към кремаво, след което на мръкване достигат златисто кафяво. Те стърчат тук и в разрез с всички закони на физиката – изглежда, че ще се срутят всяка минута, но по някаква мистериозна причина това не се случва и едва ли ще се случи някога.

Бялата пустиня е защитен Национален парк от 2002 год. Простира се на площ от 3010 km2. Намира се на 570 км югозападно от Кайро, между оазисите Бахария и Фарафра, на около 30 километра от депресията el-Farāfra, почти до границата с Либия.  Затова е и трудно достъпна и с ограничен достъп. Често военните я затварят напълно по някаква си тяхна причина. А ширещата се от другата страна на пътя Бяла планина, която наистина наподобява бели планински масиви  е със зрелищен ландшафт, който зърнахме само отдалече. Защото тя пък е непрекъснато затворена от военните. Правителството явно не желае да инвестира в изграждане на изключително скъпоструваща инфраструктура насред пустинята, както и на хотели и тълпи туристи, които да унищожат уникалността на пейзажа. А и си имат достатъчно калабалък на древните египетски чудеса. Така че ние си бяхме направо едни контрабанда туристи. Но, според мен, тази пустиня е топ зашеметяващата скрита красота на Египет. Извънземен пейзаж, извън утъпканите пътеки на фараони и пирамиди… 

Наште момчета пак са дали газ до дупка. Адреналин на макс! Катерим се по скали, дюни, току спрем курдисани връз някоя  дюна.  Ей сега най - сетне нагледно осъзнах израза Спрял си като арабин в пустиня! Слизаме от колите, с риск ураганния  вятър да ни отвее, във въздуха се вихри гигантска пясъчна пушилка, но ландшафта е изумителен! Напълно съм зашеметена! И очарована! И екзалтирана! И се чувствам като галеница на съдбата направо! Аллах карим!

Аз си мислех, че тая белота ще да е една огромна поляна, с нахвърляни по нея тебеширено бели чудати скали, а то безкрайно море от пясък и белота, мила моя майно льо, безкрайно бяло море! А белият варовик очарователно контрастира с жълтия пустинен пясък. Няма друго такова място на света! Гигантска красота! 

Спираме непрекъснато,  да я погълнем изцяло тая хубост пустинна ненагледна! Да й се нарадваме!  И се отпочват и фото паузи - пози, стойки, чалъми, кеф на макс! Ахмед е отговорник за саундтрака - Уайт дезърт, донт форгет!

Уши, нос, очи, коса, всичко е посипано в ситен пясък. И в устата си хрупам песъчинки. И не щеш ли, изведнъж телефона ми взе да снима, като импресионист водни лилии, абе размазва я тая пустиня анджък като импресионистична картина. Въй, въй, както би възкликнал всеки средностатистически бургазлия, въйййй, грамадански издън - да се домъкна аз на майната си, в средата на нищото в пустинята, и да спре да ми бачка скъпия иначе телефон. Той е уж водоустойчив и снимаше безотказно под  водопадите Игуасу, а и под тези в Исландия, но явно не е прахоустойчив и ситния пясък му скапа камерата.  Голям резил, мила моя майно льо, резил до резила! Ама нямам време  да се кахъря от толкоз магия наоколо…Абе аз  съм в рая, бе хора! Какво тук значи някакъв си телефон!

Добре че сговорната ни четворна дружина разполага с още 3  читави /все още!/ телефони.

И пак газ до дупка! Велико скитане из тая необятна прелест.  Гледам, че наближава 18ч, идва време за ифтар и явно скоро ще стигнем до кампа. По едно време джиповете спряха насред пустинята до една шатра и момчетата викат - Стигнахме! Ние с мъжа ми неудържимо скачаме от джипа в еуфория. Обаче наште приятели не слизат от джипа, и гледат хасъл кат гръмнати… чак тогаз и ние стоплихме, че тоз тъй наречен камп се състои от една едничка шатра и няма ток, вода, тоалетна. И в тая шатра ли ще се натръшкаме четиримата, барабар с египтяните… ? Ето какъв бил тоз голям товар, прашолясал връз джиповете - то туй били наште палатки, спални чували и прочие…Ще спим по двама в 2 хималайки, а таз голяма шатра е нашият хол. И в нея ще спят египтяните. Айде, скъпа ми дружке, слизай ма олум! Слизай и енджой, енджой, енджой…! И да ни харесва, и да не ни харесва, туй е положението, нищо не можем да променим, затова по- добре да го погледнем от комичната му страна и да му се порадваме. Сами сме направили избора си, никой зорлем не ни е домъкнал! Слязоха, изумени от ситуацията, но нали са устойчиви по характер, бързо се окопитиха. Къде ще се дянат, ние сме на гингирлика у гингирлика, дет се вика! Аз съм била в камп в Сахара в Мароко, ама си беше направо балкантурист положението - кревати в палатки за четирима, бели чаршафи, тоалетни в палатки, с вода и ток. Лукс! И си мислех, че и тук ще е нещо такова. Но хич биля не ми пука, а и толкоз съм въодушевена, че нищо не може да помрачи моята дива радост! 

Момчетата вече започнаха да нареждат софрата в шатрата. По традиция ифтар започва с фурми - за голяма доза енергия. А те бяха пресни и истинска наслада, от техните палми...щото нали еджипшън пийпъл гроу палм трийс оф дейтс, донт форгет! Много видове плодове, много вкусна диня, убийствено смути от гуава, и чай каркаде. После момчетата отпочнаха истинското кулинарстване. Единия започна да приготвя нещо със зеленчуци, вторият да пали огън за месо на барбекю в пясъка, А нашият човек, гидът, само подскача връз пясъка и приглася - Енджой, енджой! Ар ю хепи, Мария? Енджой!

Ма хепи сме отвсякъде, бре олум! Само дето чаят иска да излиза…Наоколо е пълно с бели скалички, като гъбки строени, та ще си нарочим някоя гъбка за нужник, хепи сме отвсякъде, не се кахъри, бе олум. Тундра большая, както се казваше в един виц. 

Голям майтап падаше, голям смях, голям джумбиш! 

Изумителен ландшафт, романтичен залез, "звезди обсипят свода небесен", лагерен огън споделен с приятели, какво повече му трябва на човек? А, да, по някоя глътка уиски…добре че сме помислили за това. Сядаме край лагерния огън, разливаме по чашите и живота е чудо! Енджой до дупка! Предлагаме на момчетата уиски, не употребяват! Малко по- късно обаче употребиха хашиш! Разни хора, разни идеали! На скарата цвърчат месцата! Уискито се разлива в гърлото като блажен еликсир! Ненатрапчива арабска музичка. И краката ми сами затропаха в пясъка край огъня някакви нашенски стъпки в  ⅞ такт! Да го изтанцуваме тоя живот, драги приятели, и без туй е дълъг колкото една песен! А луна и звезди се разхождат бавно и грациозно по небето. Абсолютна пясъчна нирвана! Със сигурност така изглежда щастието!

А докато чакаме кацането на Луната да стане възможно, Националният парк White Desert може да е най-добрата сцена на фантазии за лунен къмпинг. Казват, че от Бялата пустиня, поради непрогледната тъмнина през нощта, могат най-перфектно да се наблюдават звездите, Млечният път, а също и звездопад.

Вечерята е готова. Бедуините бяха дали живот и вкус на инак простички продукти - ароматна картофена яхнийка и изкусително сочно печено  пиле на жив огън. 

Единственото животно, което живее тук, е малката пустинна лисица фенек. Те обикновено идвали близо до лагера късно през нощта, за да се нахранят с остатъците от туристическата вечеря, които момчетата усърдно събраха специално за лисичетата.

Дойде времето за дрямка в бая тесните хималайки…Хотел с милиони звезди ...само ние, спалните чували, звездите и звукът на тишината. Поезия!

Вятърът, който на залез утихна, отново се разбушува. А  с него и студ настъпва на талази. Аз си облякох всички налични дрешки едно връз друго, стайлингът ми е уникален. И си лягам в спалния чувал с кофража, както казва мъжът ми. Но преди това си омотах един шал кат чумберче на главата, после  лента за глава, а накрая турих и качулката на якето. Да не ми се проветрява мозъка, че бездруго не остана много …Напъхах си и тапи в ушите, за всеки случай. И съм заспала блажено на мига. И изведнъж в дълбокия си сън се стряскам неистово - нещо/ някой ме опипва по гърба, който е залепен за палатката че е теснотия! Настръхвам в ужас! И пак усещам опипване. И пак, и пак. Вече съм спряла да дишам. Сърцето ми хлопа в гърлото! Ауу, сега опипването стигна до главата ми. Мъжът ми спинка сладко до мен, явно него не го опипват. И по някаква непонятна причина не го будя за помощ. Сигурно от страх  съм забравила да сглобявам думи…Огромни лапи  сякаш в прегръдка докосват гърба ми, главата ми. Хорър картинки нахлуват широкоекранно и долби стерео в изветрялата ми напълно кратуна. Кандисвам на всичко, мисля си, само да не ми резнат гръцмуля. Айде пак се почва, тежки огромни лапи ме притискат в гигантска прегръдка…божкееее, ще се мре! Сърчицето ми, мила моя майно льо, сърчицето ми НЕюнашкото, ще изскочи всеки момент и ще хукне да броди из пустинята, пустинята, мила моя майно льо, пустинята бялата. И размишлявам със спящия си мозък, как никой не знае къде сме,  никой не знае, че сме в тоя пустинен гингирлик, в компанията на трима египтяни и безброй звезди. Ще се мре, това е! Но мисълта, че ще умра в тая шеметна красота се прокрадва като ласкаво успокоение! Усетих се, че не съм съвсем будна и се опитах бързо да се разсъня, набрах кураж и се надигнах колкото позволява палатката, махнах тапите от ушите и грабнах от раницата телефона си. Пускам го да свети и правя оглед - мъжът ми хърка като разярена пантера до мен, вятъра обаче му прави подобаваща конкуренция и бучи и вие в оглушителна дандания. И при всеки порив на вятъра, поради теснотията, палатката се докосва в гърба ми, в главата ми, и наподобява адска великанска прегръдка. Уф, да му се не види... това ли било? Уж съм корназ жена, бива ли кат тъпо говедо, да си изгубя разсъдъка и да се отдам в просъница на панически страх от допира на вятъра?! Че и с тапи в ушите, които заглушават истинската свирепа гюрултия и сила на вятъра. Все още потрепервам от филма на ужасите, в който сама се напъхах. Но...Ще се живее! Аллах карим!

И заспах пак, но не толкоз блажено, щото преживяното още ме стискаше за гърлото. И точно за изгрева се разбудих, като по команда! Едното ми око още дреме, ама другото любопитно и лакомо се е ококорило и дири гледки в сумрака! Скачам, будя и мъжа ми. Слънцето се протяга шармантно яваш-яваш от небесното си ложе и денят започва с грамаданска красота! И студ…И пак саундтрака е на гида Ахмед, разбира се - Мария, гуд морнинг,  ар ю хепи? Енджой, енджой, енджой….

Попикахме се от смях като разказвам на моите хора за среднощният ми екшън. И има да ме бъзикат що са години пред нас…нека, пада ми се! 

Закусваме богато и пребогато! Яхваме джиповете и пак газ до дупка. Имаме да обиколим и други природни феномени тъдява.

Кристалната планина. Гидът пак подвиква в захлас, че трябва да сме хепи, но пак не ни разказва нищо. Вадя записките.

Кристалната планина е хребет, разположен в Бялата пустиня,  между оазиса Бахария и оазиса Фарафра. Има данни, че районът се е образувал, когато голям метеорит е ударил Земята и е причинил много високи температури, които са разтопили скалите в парчета ценен кристал.

Шедьовър от хиляди скъпоценни и цветни бижута насред пустинята.

Следва Черната пустиня, която е най- близо до оазиса Бахария. Километри се движим  с джиповете покрай черни възвишения, малки и големи. Причината да се нарича Черна пустиня са точно нейните базалтови планини и плата, покрити с черен прах. Този уникален пейзаж  се е образувал от  останките от вулканични изригвания, изплювани и ерозирали в продължение на милиони години.

Популярна атракция в района е и изкачването на върха на Черната планина или  т.нар. английска планина, наречена така заради руините на британски пост от Първата световна война, който увенчава най-високия й връх. Достигането до върха предлага невероятна 360-градусова гледка към целия район, оазиса и палмовите горички.

И отново хапваме в шарената шатра в оазис Бахария:

Спираме и на един от няколкото извора, и на едно солено езеро. Макар да е пустиня, тази част на света не е съвсем суха. В националния парк Бялата пустиня има няколко  важни извора, около които са разположени 5 оазиса - Харга, Дахла, Фарафра, Бахария и Сива. Донт форгет, припява Ахмед.

Благодарение на тези извори в оазисите има  растителност от палми, тамарикс и акация. Донт форгет, палм трийс оф дейтс, донт форгет! И енджой, енджой, енджой...

ПОСЛЕПИС

През 2022г стъпих на Северноамериканския и Евразийския континент едновременно на разлома Силфра в Исландия. Празнувах юбилей на романтичният италиански остров Прочида. Пак лани стъпих и на края на Земята, и си измих ръцете в канала Бийгъл на остров Огнена земя, Патагония, там където Атлантическият и Тихият океан правят любов. Разчувствах се от дълго мечтаният ледник Перито Морено в Патагония, който ме остави безмълвна. Плавах с гумена лодка под, и летях с хеликоптер над водопадите Игуасу в Бразилия. Все вълнуващи пътешествия...

Но, казвам ви, това бе най-щурата ми и величава травъл авантюра, и то с елементи на сървайвър.

Според мен пътуването е идеалното хапче. Не лекува от живота, но помага да му се насладиш на макс. А когато е и споделено с приятели, става разкош! 

Затова, огромно благодаря! на нашите приятели Елена и Пламен! За топлото посрещане, гостоприемството, ежесекундното обгрижване и угаждане. За вълшебното плаване на круиз по великия Нил. За преживяното в автентичното нубийско село в Асуан. За това че се любувах на залеза над Кайро от дървена ветроходна лодка фелука по Нил. За това че ми уйдисаха на акъла да спим в Бялата пустиня. За това, че ни показаха другото, красивото лице на Кайро и Египет. На тази древна люлка на цивилизацията....