Наскоро гостувахме за един уикенд на наши приятели, които имат къща в село Бохова, намиращо се буквално до самия граничен пункт при Стразимировци.
И пусто не ни даваше мира факта, че само след няколко минути с кола можем да хапваме вкусна скара в сръбско...и хайде по конете! Границата се минава за 5 минути, максимум. И още с преминаването й пътят се променя- мазен асфалт с всички възможни маркировки- стига, бе, и тук ли? Не съм минавала границата при Румъния, но иначе навсякъде по другите ни съседки картинката е доста по-добра от нашата....Направи ми впечатление, че по пътя до границата вървяха много нашенци пеша, носеха си по една пазарска торбичка и отвътре се подаваха хляб, лимонада, мляко, бира....поразпитах, оказа се, че за нашите сънародници в околните села, най-близкият магазин в Българско е ча-а-ак в Трън, което си е 15-тина км. И затова пък братята сърби открили хранителен магазин до самият граничен пункт и си събират грешните левчета на българите, които вървят пеш по няколко км всеки ден през границата, за да си купят насъщния - много интересна държавица сме!Скъп спомен за моята първа чужбина
Неволно си спомних първият път, когато бях в Сърбия...всъщност това беше за мен и първата лелеяна чужбина....
Далечната 1990 година, току-що е дошла демокрацията, или така поне си мислехме. А в едно с демокрацията се роди и проплака нашата по-голяма дъщеря. Месеци на кърмене, безсънни нощи, купони за мляко, на една опашка почти се сбихме с Пламена Гетова за кило кремвирши, нямаше стоки, но имахме парички.....и големи грижи с "на мама момата". И като стана почти на годинка, благоверният сОпруг реши да ме "пусне" в малка еднодневна извънградска отпуска, защото бях слушкала много и най-вече си бях изяждала всичко..... С една дружка /точно тази, с която отново минаваме границата и същата, дето ми "оперира" контузеното пръстче...!/ решихме да превърнем отпуската от извънградска в иностранная....Че аз от малка все за скитания и пътувания си мечтаех....речено-сторено. Щастливи от усмивката на съдбата, се записваме за екскурзия до Ниш за един ден. Тръгваме рано сабале, ние сме с по една дамска чанта, а всички други пасажери - с едни огро-о-омни дисаги...странно, си рекохме. Наближаваме Ниш, ние зяпаме през прозореца, жадни за нови преживявания и емоции....и изведнъж автобуса спира в един гингирлик и шофьора казва, че ще ни чака пак на същото място в следобедна доба.... Слизаме и с изумление разбираме, че нашата екскурзийка всъщност била до битака на Ниш, затова и хората с такива дисаги са тръгнали - на търговийка, разбираш ли.......бре, втасахме я! Ама ние сме тръгнали на туризъм.....че кой ви пречи, рече шофьора, хващайте пътя и отивайте на туризъм. Взехме едно такси, поразгледахме града, хапнахме и побързахме да се връщаме на битака - неспокойно и несигурно ни беше някак......Е, тук още търговията е в разгара си и изобщо никой не е готов за прибиране. Дремем като кибици ние на тоя битак, а около мен се подреди опашка - продавам ли си якето /барнала съм се с готино кожено яке, да не се изложа пред чужденците, разбираш ли..корекомска мацка!/, чантата, дънките, всичкото...отказвах, отказвах, па накрая пуста циганска душа в мен проговори и му отпуснах края и го ударих и аз на алъш-вериш......, за тия пари все пак у нас 2 якета щях да си купя, пък и това хич не си го харесвах. И чантата си продадох - кожена, готина, а докато си прибирих паричките в портфейла, и него го спазарихме..та се прибрах по дънки и ризка у дома /а можеше и тях да изтъргаша и да се прибера по парфюм само, дет се вика...хи-хи!/, но пък с една пачка грешни доларЕ в джеба...Та оттогава, като чуя Сърбия и Ниш, все тоз битак ми е в главата. Казват, че Ниш бил красив град, може, ама аз не ща и да го чуя дори....играла съм в този българо-сръбски филм!
Но днешната история е друга....днес сами решаваме къде и кога да спрем и сме се отправили към Власинското езеро. То е създадено в периода от 1947 - 1951 год. на мястото на Власинското блато.
Езерото е с площ 16 квадратни км и се намира сред девствена, екологично чиста природа. Разположено е на 1211 м. надморска височина, което го прави най-високото и най-голямото изкуствено езеро в Сърбия.
Местността е известна в Сърбия със своя здравословен микроклимат, подходящ за страдащи от астма и възпаления на горните дихателни пътища. В района на Власинското езеро се наблюдават редки видове птици, патици, корморани и др. и се срещат растения, които виреят единствено в изключително екологично чиста среда.
Купихме си различни екологично чисти сладка - от горски малини, ягоди, боровинки, а също и сиропи от тези плодове. И сироп от коприва - още не съм го отворила, за да ви кажа като какъв му е вкуса. Но като се знам какво добро прасе съм, сигурно ще ми хареса....В езерото има два постоянни и няколко "плаващи" острова, от които най-известният е Моби-дик. "Плаващите" острови плават, само когато водните нива се увеличават. През по-голямата част от времето са "закотвени" близо до бреговете. Има много водни колелета и лодки за разходка, и ние се повозихме, ама не на такова красиво колело...
Още на митницата попитахме сръбският митничар къде е най-добрата скара в района и той категорично отсече - кръчма Нарцис. Открихме я и се курдисахме на една маса към езерото. Поръчахме си разни салати и скари, аз бързах да поръчам каймак, че много обичам. Беше страхотен, с тази топла и невероятна питка.. не ти трябва друго, толкова е вкусно!
Дали по всички ресторанти в Сърбия е така, не знам, но тук табиета беше такъв - каквото и колкото да си поръчаш, сервитьора го носи в едно огромно общо плато и сервира на всеки точно това, което си е поръчал. Дори на съседната маса, на сам клиент сервираха пак по този начин - от плато. Сръбската скара си е вкусно нещо, нищо ново под слънцето...
Ущипци, като нашите кюфтета, но без форма- щипеш от каймата и мяташ на скарата, от там и името им...
Плетеници, вешалици, гурмански плескавици - всичко беше много вкусно!
Обаче порциите са огромни - не можахме да излапаме дори половината и си взехме за в къщи една торба месища. Накрая искаме да платим, 7 души се пръснахме от Едене и биропиЕне - сметка 100 лева в наша валута - почти без пари...... А иначе келнера каза, че можем " да плАтимо со лева, со евро, со динаре , со ....као сакаме ...." готино!
Сетих се един виц за "изгубените в превода" между 2-та близки езика:Един нашенец отишъл на гости на свой авер-сърбин. Хапнали, пийнали и дошло време за лягане. Сърбина казал " Друже, ти ще спаваш с Беба". Нашенецът си помислил, абе що ще правя с това ревливо бебе в една стая..и отказал категорично. На сутринта, на закуска, в кухнята влиза едно убийствено маце с бедра до сливиците и се запознава с нашенеца :
- Я се зовем БЕба.
- А я се зовем БУдала ! - откровено си "признал" нашият човек....
Минаваме пак много бързо, и много успешно границата....у дома - необработени земи, немаркирани пътища...Пак ме налазват спомени...миналата есен минавам по нощите границата на Капитан Андреево.Тръгнали сме от Одрин, където целият център свети в разноцветни топки- красота, и фонтаните се плискат, обляни в светлини, и джамията грее цялата..... Пътя - и той осветен отвсякъде.... Митницата - и тя.....Минаваме в Българско и настъпва пълна тъмница - на пункта, по пътя...а, ето едни неонови надписи в селото, на които пише какво ...
"---торант"...аха, било е някога ресторант, но сега е вече само торант, криза е все пак, трябва да се пести.....нъл тъй!Затова НА-здраве да ни е ....!