Лани, през април,
с мойта дружка по лудории Марта се реехме,
кат волни птички из Сърбия....
А сега светът се обърна с главата надолу!
Но пък си имаме щури, цветни спомени.....
Мечавник или Дървеният град на Емир Костурица - изпипан във всеки детайл, омагьосващ и приказен, защото " Животът е чудо" , като неговият едноименен филм. Дървеният град всъщност възниква като идея в главата на Костурица точно по времето на снимките на филма "Животът е чудо", през 2003 година. Докато са снимали филма около живописните хълмове на национален парк Мокра гора, режисьорът се размечтава да построи едно приказно градче от дърво на слънчевия Мечавник. За талантливия Костурица няма невъзможни неща - той винаги вдъхва живот на своите щури фантазии…. "Загубих града си (Сараево – бел. ред.) по време на войната. Затова реших да изградя мое собствено село. Носи германско име – Кюстендорф (град край река – бел. ред.). Ще организирам семинари там за хора, които искат да научат как се прави кино, концерти, ателиета за изработване на керамика, за рисуване. Там ще живея и от време на време ще могат да отсядат и други хора… Мечтая за отворено място за различни културни събития срещу глобализацията“, казва Кустурица в интервю. Тук, в края на януари, ежегодно се провежда и кинофестивалът Кюстендорф , който събира световноизвестни звезди от цял свят.
Миниатюрната и очарователна църква "Св. Сава" е една от първите постройки. Тя е сътворена от ръчно изработени дървени талпи с много интересен дървен покрив на 4 нива, изографисана е с икони и доминира на централния площад. Площадът и уличките в този причудлив град са настлани с парчета от стари траверси от легендарната теснолинейка Шарганската осмица/за нея по-надолу/. Изобщо останах изумена от детайлите, помислени и барнати перфектно - от черешките по парапета на стълбите и по капаците на къщите, до уличната настилка и кофите за боклук.
Централният площад на селото се казва Никола Тесла и около него са ситуирани главните сгради.Там е и къщата, където живее Костурица и семейството му. В самата къща има частен басейн, спа център, там е още кино „Стенли Кубрик“, а в задния двор има и площадка за хеликоптери. На отсрещния край на площада е ресторантът с национална сръбска кухня, църквата, сладкарницата. А всички улички, тръгващи от площада, са кръстени на идоли на Костурица от света на изкуството, спорта, политиката, културата, науката - там четем имената на Федерико Фелини, Че Гевара, Бранислав Нушич, Новак Джокович, Иво Андрич, Тарковски, Марадона, Бергман…. В този невероятен приказен свят има още кафе, театър, 2 ресторанта, галерия, фризьорски салон, библиотека, детска градина, магазинчета за сувенири, дори и градски затвор. По уличките са накацали стари коли, все едно току-що изскочили от реквизитите на някой ретро-филм.
А времето тук е почти спряло и се протяга мързеливо, като лениво коте на слънце.... …всичко се случва бавно и спокойно, и това е съществен детайл от очарованието на Дървения град. Но, на това фантастично място има и много придобивки на модерния свят - хотел с всички удобства, интернет, спа център, тенис корт. И пълно сливане с красивата природа наоколо. Едно толкова миниатюрно кътче с двайсетина причудливи къщурки, уж еднакво дървени, като стил, а всяка има свой собствен чар, свой цветен акцент, свой собствен приказен живот. Толкова миниатюрно кътче, а в него има сбрано толкова много - култура, изкуство, традиции, история…. Невероятно!
В двата ресторанта продуктите са от местните фермери, а рецептите от бабиния тефтер. За вечеря пихме по една ароматна ракийка от дуня/дюля/, аз хапнах прясно зеле с пушено месо, много вкусно. Закуската ни е на една чаровна тераска с фантастична панорама и разбира се, с типичната за района komplet lepinja - това си е една питка, запечена с яйце, сирене и каймак, само дето преди това питката е потопена в сос от печенето на свинско или агнешко месо, което дава аромат и вкус, ама става и бая холестеролна бомба. Ама щом Нейно величество Лепинята е кулинарната звезда на Златибор и Ужице, излапахме завидни количества по разни кръчми и кафани.
Хотелски комплекс в селището Мокра гора -
в унисон с етноселището на Костурица и местните строителни традиции.
Дървения град се намира на 200 км от Белград, на малко над 500 км от София и е близо до границата с Босна и Херцеговина. Разположен е в покрайнините на селището Мокра гора, което всъщност процъфтява след изграждането на етно селището и реставрацията на железницата. Изобщо, с право хората от района могат да канонизират Костурица за светец - толкова много е направил за благоденствието, развитието и добруването на района на Мокра гора.
Ние с Марта го посетихме след адреналинското ни приключение на Увац:
Ние с Марта го посетихме след адреналинското ни приключение на Увац:
Ако сте гледали филма на Костурица "Животът е чудо", знаете че действието се развива на един перон и върху едни влакови релси. Е, това е точно мястото на неработещата тогава Шарганска железница. И точно покрай снимките на този филм, Костурица не само построява своя Дървен град, но и дава нов живот на Шарганската осмица и влакчето "Носталгия", които се вписват перфектно в цялостния замисъл на Емир Костурица за района.. Днес, Шарганската осмица е музейно- атракционна теснолинейка, чието трасе се вие като осмица и преминава 15 км през 22 тунела, 10 моста, хребетите на 3 планини и 3 реки, и свързва Мокра гора и Шарган Ватаси. Трасето е открито 1925 г., и възстановено като атракция 2003г. с ретро влака Носталгия.
И понеже доста почакахме, докато потеглим с железницата, та с Марта го ударихме на фотосесия по релсите:
Следващото ни невероятно приключение с Марта се случи през октомври, когато обиколихме Западните Балкани, но...за това -
очаквайте скоро!
