10 януари 2024

La dolce FIT vita...в Доломитите!!











С мистични езера, драматични планини, преходи за всяко ниво на умения и гледки, които изглеждат като картини, Доломитите са рай за активния пътешественик! Ослепителният контраст между скалисти бледи планини с върхове, които разрязват небето и копринени зелени ливади, прави  ландшафта на Доломитите тъй драматичен и  фотогеничен. Тези светло оцветени доломитови скали са съставени от минерала калциев магнезиев карбонат, както и истински варовик. Затова ги наричали Бледите планини. Калциево-магнезиевият карбонат е идентифициран за първи път от френския минеролог Деодат де Доломио през 18 век. В негова чест минералът и скалата са преименувани на Доломит. А планината наричат Доломити. Така Бледите планини сега се наричат ​​главно Доломити. През 2009 г. Доломитите са включени в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство .
На площ от 15 942 кв км. в Доломитите има 120 лифта, 
1200 пешеходни и велосипедни маршрута, 
18 върха над 3000м, 
10 национални парка, 
20 живописни прохода с адреналински серпентини, 
41 ледника, 
над 30 ски зони, 
над 1000 планински хижи с невероятно вкусна храна. 
120 лифта и всички до един работеха в дъжд и мъгла, докато ние в Бг се вайкаме да не спрем аджеба пътя на някоя мечка, ако построим читав лифт...


Тук планинските върхове разрязват небето и светят в огнени нюанси на пурпурно и виолетово. Под извисяващите се върхове едър рогат добитък пасе на вълнообразни алпийски пасища, осеяни с хижи. Веригата включва много зашеметяващи върхове, 18 от които се издигат над 3000 метра. Най-високият връх от тях е Мармолада - 3342 метра.





DOBBIACO

Добиако /DOBBIACO, на италиански и TOBLACH, на немски/ беше първото селище, в което отседнахме. Нощувките в хотела ни, Hotel Rosengarten, бяха коледен подарък от малката ни дъщеря. Наистина беше направила чудесен избор. Перфектна локация до някои от емблемите на Доломитите. Невероятен изглед от стаята и терасата. Типичен тиролски дизайн и атмосфера в хотела. Всички служители бяха в тиролски носии по цял ден, ненатрапчиво любезни и усмихнати. Превъзходна храна. Имахме пребогата закуска и вечеря. Вечерята започваше с невероятен салатен бар и антипасти от всякакви зеленчуци, риби и морски дарове, сирена и меса. Следва супа, после примо от някаква паста, секондо с месо и накрая долче. Най- екзотичните неща, които опитахме бяха студено руло от октопод и гулаш от бизон. Когато си тръгвахме бяхме много изненадани, че ни връщат пари - защото не сме искали чистене през деня, това се води грийн дей/ не се изразходват препарати, не се чисти и не се пере/ и за всеки такъв ден връщат по 5 евро. Без да предполагаме, хем опазихме маааалко планетата, хем бяхме и на далавера.






От Добиако посетихме Тре чиме и езерото Брейзе. Имахме в графика още езера - Добиако, Мизурина, както и върховете Чинкуе Тори. Но времето беше много неустойчиво с леки превалявания, та останаха за следващия път.



TRE CIME DI LAVAREDO 

Това са върховете, които направиха италианските Доломити известни - три диво красиви, перфектни като пощенска картичка, назъбени монолита, достигащи височина от 2999 метра. Те са толкова емблематични за района, колкото Айфеловата кула е за Париж. И  са мечта за всеки планинар.










До хижа Auronzo се стига по частен път и се плаща 30 евро, като е включен и паркинг. Е, паркинг, ако има място. Без да е висок сезон, и в делничен ден, ние чакахме 1час и 30 минути да ни пуснат на бариерата срещу 30 евро и да спрем на паркинга до хижата. От там преходите  са леки и много приятни, с шеметни пейзажи. Маршрута ни беше хижа Auronzo - хижа Lavaredo - гледката Forcella di Lavaredo, откъдето панорамата е блян за всеки планинар. Оттам пътя води до хижа Lokatelli и пещерите над нея. Наблизо е впечатляващата гледка с върховете Cadini di Misurina , които зърнахме отдалече, защото не ни стигна времето.




  
Lago di Braies (Pragser Wildsee)

В сърцето на долината Braies се намира най-красивото алпийско езеро в Доломитите, Lago di Braies (Pragser Wildsee на немски). Изумрудени, чак нереално оцветени води, вездесъща къщичка с пристан за лодки, дървени лодки строени в живописна редица, извисяващи се варовикови върхове, смърчови гори - картинката е наистина впечатляваща! Всъщност вместо  Lago di Braies, езерото спокойно може да се нарече Lago di Instagram....










Дойдохме доста рано, малко след 8ч, когато все още нямаше туристическа навалица, тоест успяхме да си намерим място на най- близкия до езерото паркинг. А и най- вече лодките бяха курдисани в стройна редичка, чакайки любопитни фотоапарати.
Обиколихме цялото езеро за малко повече от час, любувахме се на пищната природна картина от различни гледни точки, пихме кафе...И тамън решихме и ние да се впуснем в романтика и да си наемем лодка връз 50 евро за час,  заваля дъжд и ни развали романтиката...мокри до кости излязохме от приказката и се върнахме в реалния живот. 










Тръгвайки от Добиако за следващото ни настаняване в Ортизей, решихме да минем по дългия, но супер адреналински  път, пресичайки няколко живописни прохода и предугаждайки, че ще бъде грамаданска красота! Всъщност пресякохме планината от изток на запад през Passo Pordoi, Passo Sella, Passo Val Gardena.
 







Алпийска, дивна красота беше, догде погледа стига... ...решихме да спрем в Corvara в Alta Badia, да поразгледаме. То пък се оказа, че има лифт, който спира в подножието на връх Piz Boe. Качихме се, но върха беше обвит в мъгла и не само че не го щурмувахме, ами дори не го зърнахме, но пък се разходихме наоколо. И обратно в колата...










Kanazei
Пътьом, криволичейки по безобразно красивите проходи, решихме да се отбием от пътя малко встрани, и да посетим  Kanazei с главна цел заслужен обяд и отмора. Но около 15ч нямаше нито един отворен ресторант в центъра. Изнервени и гладни, в едно магазинче за вино и деликатеси, попитахме къде можем да хапнем нещо. Момчето любезно ни отговори - Никъде, вие сте в Италия! Хаха, мислех, че само в южната част ги имат тези мурафети с обедните почивки...Та помолих това момче да ни нареже по малко шпек и разни локални сирена, и с малко от техните сушени хлебчета, похапнахме и отложихме гладната смърт.






И пак продължаваме по нереално живописно красивите проходи, с още по- нереално много завои. Стотици км завой до завоя, мила моя майнольо, завой до завоя!





И стигаме нашата цел - Ortisei.

Ортизей е градчето, в което ще останем следващите дни. И в което бях наела супер готин апартамент. Освен че беше неочаквано огромен и комфортен, а и с убийствено красива гледка към селото и околните планини. Не ми се тръгваше оттам, така го заобичах това местенце, и леглото ми с най- най-вълшебната пухена завивка, която ме прегръщаше като в облак. Фирмата я проучих, южнотиролска фирма за пухени завивки   Daunenstep , но съжалявам, че не потърсих магазин, от който да си купя такава.  Ползвахме спа- центъра на хотела,  с инфинити басейн и разни други глезотии, под чийто управление са апартаментите в отделна къща зад самия хотел. Цената на апартамента беше доста по- евтина от тази на стая в хотела и недоумявам защо хората изобщо избират хотел. 












Гледката от апартамента ни, как да й се наситиш...?



Rifugio Delle Odle /Geisler Alm/

Наричат това място Киното на Доломитите! Лежиш си на дървен шезлонг и наблюдаваш грандиозен природен спектакъл. В който главни герои са върховете от групата Одле, чийто копия безмилостно пронизват небето...като на кино!









Хижата и пространството около нея са едно истинско бижу. Стопанисва се от семейство с 4 дъщери, и всички, во главе със зетьовете във фамилията шетаха, сервираха, готвеха, правеха това място уютно като дом. 









Наоколо бе заделено грамадно пространство за детска площадка, и тя в стила на хижата, в дърво, без пластмаса. Всъщност на почти всички хижи, които посетихме, беше помислено за децата. На някои имаше и животинки около люлките, козички, лами, мармоти, та да се радват децата. А на една хижа пързалката се спускаше от обора на козичките, които любопитно надничаха и бяха голяма атракция. А около хижите, гордо и спокойно се разхождат крави с огромни чанове, които огласяха всичко наоколо. Тишината на планината, разкъсвана единствено от песента на чановете...жив живот, идиличен до сълзи!










А храната, ах храната...абсолютен шедьовър! Феноменални талиатели с рагу от елен. Величествено вкусен телешки стек от кравите, дето пасат наоколо, с много богата и интересна гарнитура от различни локални топли предястия -  стек, сос и пюре, хармония от сочно, хрупкаво, свежо, сладко, солено, цветно, вкусно... абе, пир! Южнотиролски равиоли, пълнени със смес от магии. И най-най - вкусният кайзершмарн, който съм опитвала. Казваха ми, че в Южен Тирол е най- вкусния такъв десерт, но докато не опитах, не вярвах. Сочен, ароматен, топи се в устата, като нежно кадифе. И с тези няколко топинга...съвършенство във всяка хапка!





Пътя на връщане  минава през селото Санта Мадалена, което също е туристическа спирка. Но ние вече толкова бяхме препълнени и преливащи от красота, че нямахме място за повече.


Но какво всъщност е Rifugio? 

Rifugio  на италиански /Аlm на немски, Alpine Hut на английски/ е италианска планинска хижа на висока надморска височина, разположена директно по протежение на туристическа пътека. В момента има над 1000 рифугио, които съставляват системата от хижи в Доломитите . Rifugios обикновено са отворени от  края на юни до края на септември. Те са фамилна собственост, и малки и големи се трудят неуморно в тях. Те  са чудесно място за среща с тиролската култура, която съществува и се съхранява в региона. В повечето от тези планински хижи храната е убийствено вкусна, приготвена от техни продукти и сервирана, като в мишленски ресторант. Има дори рифугио със звезда Мишлен за храна. Като знам каква храна ядохме в рифугио без ни една звезда, не ми побира главата каква ли ще е храната пък ако има такава...Около всички хижи пасат свободно различни животни - лами, бизони, крави, кози, коне. А в края на есента добитъка, украсен и нагизден, празнично се прибира от високите пасища в долината, но за това по-надолу разказвам. 









Seceda

Драматичният назъбен връх Сечеда (2518 метра) е едно от задължителните места за посещение в Доломитите, заради вълнуващата гледка към върховете Odle/Geisler. От тази гледна точка върховете на Одле изглеждат като набор от ножове, разрязващи небето. Най-лесният и бърз начин да се стигне до Seceda е с въжена линия от Ortisei. А на върха има различни пешеходни пътеки с фамозни ракурси към зелените хълмове и зашеметяващото планинско лице на Seceda.

А когато нашата Еличка чурулика до нас, удоволствието е пълно. Всъщност тя е главния "виновник" да дойдем и открием това приказно място в Италия.












Хапнахме в хижа Sofie отново греховно вкусна храна, която поглъщахме с локално вино, любувайки се на драматичната гледка. Божествен сочен телешки стек, 3 вида вкусни кнедли - с цвекло, сирене и спанак, талиатели с еленско рагу, ябълков щрудел с ванилов сос.










Alpe di Siusi (Seiser Alm на немски, Mont Sëuc на ладински)
 
Seiser Alm - тук природата и цивилизацията се допълват перфектно, създавайки визуален дует между опитомен пасторален чар и необуздана красота. Alpe di Siusi (Seiser Alm на немски, Mont Sëuc на ладински) в Доломити, Италия, е най-голямото алпийско високопланинско пасище в Европа с площ 57кв.км. и с надм.височина над 2000м. Цялото пасище е осеяно с алпийски хижи (Alm/Malga/Schwaige). Доста пообиколихме, но времето беше променливо и влажно, така че похода плавно премина  в кулинарно пиршество.









 Contrin Alm - отново  забележително вкусна храна! Невероятно вкусен гулаш с телешко от собствената им ферма с чудни кнедли с шпек, плато с шпек /сушено месо/ от тяхната ферма,  и за десерт кайзершмарн. Купихме си и завидно количество шпек за София. И излочихме доста от пивкото вино, пак собствено производство и доста се опиянихме. Беше ни последен ден, тъгувахме че си тръгваме...и давехме тъгата във вино.







Да ви разкажа и за  "нашето" селище. Ortisei е много красиво градче с 4637 жители в Южен Тирол, Северна Италия. Разположен е във Вал Гардена в рамките на Доломитите, на надморска височина 1230 м. И както всичко в Южен Тирол, и Ортизей е вълнуваща цветна феерия. В Южен Тирол /Алто Адидже/ езикът на мнозинството е немски - 62% от населението. Навсякъде в Южен Тирол/Алто Адидже на италиански/ има две имена - на немски и италиански.  Всеки град, езеро, планина, табела, храна, етикет на нещо си, абе всичко си има две имена - немско име и италианско име. Тези имена обикновено са напълно различни едно от друго! Което е доста объркващо понякога. Първото селище, в което бяхме отседнали беше Dobbiaco на италиански и Toblach на немски. Но в Ортизей, цялата Вал Гардена и Бадия, тези имена стават вече 3 - немско, италианско и ладинско. Бях силно изненадана, че в Ортизей, както в целия район на Вал Гардена и Бадия, преобладаващото население е ладини, които говорят ладински език от групата на рето- романските езици - 84,19% от населението говори ладински , 9,30% немски и 6,51% италиански като първи език. Всъщност, докато крачехме из Доломитите почти не чухме италианска реч.  Ето нагледно:

Ortisei  на италиански, St. Ulrich на немски, Urtijëi  на ладински.

Alpe di Siusi на италиански, Seiser Alm на немски, Mont Sëuc на ладински.

„Може да не помните името, но със сигурност ще запомните преживяването.“ - така е казал Karl Meir, и случая с Доломитите е точно накъв.

















Храната

Доломитите се считат за един от най-привлекателните планински пейзажи в света. Бях чувала, че и храната в област Алто Адидже/Южен Тирол/ и в Доломитите е също магнит за гурмани. Че тук има 19 ресторанта с 21 звезди Мишлен, повече от всяка друга италианска област. Само в нашето село Ортисей, с 4000 жители, имаше 2 ресторанта Мишлен. Но...докато не видях и опитах, не вярвах. Ние се хранехме главно в планински хижи, някои от тях на близо 3000 м.надм.в. Шеметно вкусна и вълнуваща храна! В хижи!  Размазващо красиво поднесени чинии с такова пиршество от локални продукти, с  експлозия от аромати и вкусове! Това е храна за душата! В кухнята по разкошен начин са вплетени елегантноста на италианската кухня с питателната австрийска кухня. Телешкото е винаги от собствените крави, дето пасат край хижата. Изобилие от различна паста. А талиателите /никога спагети!/ доста често са приготвени с рагу от елен. Кнедли, knödel, но обогатени с шпек, сирене, цвекло или спанак. Сладки кнедли с плод в средата, поляти с карамелено - канелен сос. Равиоли, пълнени с различни планински гъби, месо, зелении. Полента с елда. Гулаша може да е с телешко, еленско, и дори опитахме с бизон, всички превъзходни. Знаех, че тук е автентичния и най- вкусен кайзершмарн, но не очаквах такова блаженство. И още едно австрийско влияние - ябълков щрудел с ванилов сос. 

Да не забравя и за вкусния шпек - сушено месо с леко опушен аромат, и за десетките видове тиролски сирена с уникален вкус. От животни, свободно пасящи по ливадите на Доломитите. Каква е разликата между шпек и прошуто? И шпека, и прошутото са солено изсушени свински продукти, традиционно произхождащи от Северна Италия — шпекът от Алто Адидже, а прошутото от Парма и Сан Даниеле. Но за разлика от прошутото, шпекът се опушва много деликатно, след като е изсушено месото със сол.  Прошутото не се обезкостява преди сушене, а шпекът е без кост.

И всичко това, полято с пивко вино от Южен Тирол. И разни други увеселителни напитки...

Хлябът Schüttelbrot

Това е супер твърд и хрупкав, плосък ръжен хляб с кимион. Това, което прави този хляб толкова хрупкав, е неговата обработка, което е видно още от името му. Тестото за хляб, което е комбинация от ръжено и пшенично брашно, е много течно, изсипва се в съд за печене и по време на готвене се разклаща ("schütteln" означава разклащане).Тази тънка питка се оказва идеалната за сушене и се запазва дълго време, което е необходимо за планинските, сурови условия на живот. Лесното съхранение, дългият срок на годност и разбира се, естествените му съставки, правят Schüttelbrot нещо много специално. Първият път, като го опитахме, ни се стори много странен хляб, адски твърд, и първата ни мисъл беше, че сигурно в Южен Тирол има доста работа за стоматолозите. Но после свикнахме и много ни се услади, та си купихме и за София. Идеален е, бракосъчетан с резени шпек и сирена от Южен Тирол, и чаша вино.


Вино

Вино от Алто Адидже / Sud Tirol/ - ако можете да бутилирате съвършенството или една малка земя показва своето величие...Поглезено от средиземноморското слънце, оформено от алпийския пейзаж, приготвено от опитни лозари и ценено от ценителите на виното по целия свят. Алпийско вино със средиземноморски чар!


В Алто Адидже всяко местенце, дори да е с размерите на носна кърпичка, е засадено с ябълки или грозде, двете основни култури там. Китна градина! Отрупаните с плод ябълкови градини и лозарски масиви, бяха като характеристика на тази септемврийска ваканция. Дори в населените места, между къщите, има малки овощни градини или лозя. 



Абсолютен кулинарен оргазъм!

Но най-най-вълшебното ни кулинарно приключение беше в една семейно рустикално бижу на един хълм с ябълкови градини край град Мерано -  Gasthof Jaeger. Създаден още в далечната 1939 година, вече 3 поколения пазят и развиват семейния бизнес и тиролските традиции. В стилно декорираният в тиролски стил ресторант, храната беше иновативна и апетитна смесица от локални ястия с местни продукти. Там природата даваше тон дори в чиниите. Еленско филе, баничка с манатарки, три вида цвекло и зеленчуци, всичко поръсено с трюфел. Телешки тартар, поднесен върху  брускети и допълнен с разни фантазии, неописуемо вкусен. Нещо като равиоли, но с картофи в тестото, пълнени с гъби пачи крак. Бавно готвено телешко. Това беше безобразно вкусна храна, с много и различни компоненти от локални продукти, подредени в чинията като произведение на висшето кулинарно изкуство. Най-вкусната храна, която съм хапвала, бродейки по света! Феноменално гурме за всички сетива! В хижа! 













Merano, Meran на немски

Малкият италиански град Мерано в Доломитите е популярен целогодишен спа курорт, заради мекия си микроклимат. Удивително е да видиш палми, лимони и портокали, заобиколени от планини! А между къщите ябълкови градини! Сгради в стил Ар Нуво и средновековни аркади, параклиси и малки църкви, площади и фонтани, много цветя, живописно виеща се река Пасарио през самия град. Неговите престижни термални бани, посещавани от много звезди и топ спортисти, го превръщат в уелнес столица на Южен Тирол.









Тръгваме си, за жалост. И пак безумно красиви пейзажи, серпентини, живописни проходи, гостоприемни хижи, много цветя, много красота...Прекосихме планината през Passo Zoldo, Passo Stualanza, жестоки серпентини и адреналин на макс, и то стотици км! Обядвахме в хижа Stualanza паста с еленско рагу, която ми стана много любима, и телешки стек.
















Пътищата

Пътувахме с кола. Изминахме общо 3300 км, като преминахме през 5 държави - Сърбия, Хърватска, Словения, Австрия, Италия. На отиване спряхме за еднодневна почивка на езерото Блед, Словения. На връщане през мост от континента отидохме на остров Крк в Хърватска за няколко дни. Навсякъде чудни магистрали, тунели, виадукти, мостове,  мечта за изтормозеният бг шофьор. Разрешената скорост е 120 или макс 130км. Всички карат спокойно и без напрежение по пътя. Мисля че беше в Хърватска, виждам зад мен някаква кола, бърза и яростна, присветва ми да се махам от лявото платно, което там по принцип не се случва. Отстъпих платното, и познайте -  бяха 2 поршета с български номера, бързаха за някъде с нашенския манталитет на пътя.. 

В Доломитите, където карахме през повечето време, пътищата са на висока надморска височина, но са гладки като намазано масълце на филийка. Обаче завой след завоя, мила моя майнольо. Преминахме през няколко,  колкото трудни, толкова и фамозно красиви прохода - Passo Pordoi, Passo Sella, Passo Val Gardena, Passo Zoldo, Passo Stualanza, жестоки серпентини и адреналин на макс, и то стотици км! И понеже наоколо са очарователни пейзажи, шофьорът е малко прецакан, щото не може и не бива да се заплесва. Но пък има много чести отбивки, за да спреш и се насладиш. Но няма нервност, излишни емоции, никой не натиска яростно клаксон, не присветва, не бибитка. Освен това има много, ама много велосипедисти навсякъде по шосетата, въпреки че имат специално направени перфектни вело алеи. Точно преди емблематичните Tre cime, на близо 3000м надм.в.  падна един велосипедист. Там всичко е скали и зъбери, но след няма и 10 мин пристигна хеликоптер и дори в камъняка намери полянка, колкото носна кърпичка, кацна и прибра момчето. На мен ми се изправи косата от ужас, щото и нашта Еличка с нейното момче, са от тези луди глави с велосипеди дето вършеят по планината. То ако бях се родила в друго време и на друго място, и аз щях да съм яхнала колело...И с раница на рамо на стоп света щях да съм обиколила....ама, пуста младост, мамо!

Преминахме и по околовръстните шосета на 3 столици - Белград, Загреб, Любляна. Перфектни пътни артерии, няма адски трафик. Влизаме в Сф и още на Калотина кал и мръсотия до шия. Курдисваме се после на околовръстното на София и настава гигантски ад - задръстване жестоко, дупка до дупка, друса и дрънчи всичко, осветление на пътя йок...Аз съм патриот, обичам си Родината, много....но това е грамаданска мизерия, направо ми се дорева от обида, унижение, срам! А тези балкански държави дори война преживяха преди 30 години и пак си стъпиха на краката. Защо другите могат, а ние все на едно място бъхтаме, бе хора?




Цветята

На мен ми се напълни душата и сетивата от китки и колорит. На практика навсякъде е девствено красиво, поддържано с дъга от цветя, падащи каскадно от прозорците и около вратите. Целите Доломити, както и цялата италианска област Алто- Адидже/Южен Тирол/  беше една феерия, избухнала в цвят и аромат. Пътища, къщи, хотели, мостове, бензиностанции, планински хижи, дори оборите на кравите и козите, детските площадки, пейките, уличните лампи, абе всичкото... е украсено с невероятни цветя, в композиции, и така лумнали в цвят и аромат, че свят ти се завива от красота. Пресичаш мост над криволичеща рекичка, достатъчно красиво и живописно е, но не - целият парапет на моста е доукрасен с шеметни цветни композиции, и така всеки мост, във всяко селце. Пресичаш моста и те зашеметява уханието на петунии...Пищно и цветно място е това!








Almabtrieb 

Така се нарича алпийското преселване на добитъка. Всяка година, през септември и октомври, хиляди животни останали на високите пасища за лятото, се връщат обратно в долината с традиционна украса, музика и танци. Almabtrieb е признат от ЮНЕСКО за универсално нематериално наследство през 2019 г. После всяка ферма дава угощение със своите есенни продукти - месо, мляко и сирена, ябълки, вино, кестени... Всеки е добре дошъл срещу символично заплащане. Така се пазят традиции от векове, така се създава национално достойнство и принадлежност! А докато пиша това, наша фермерка от Криводол се жалва по телевизията, че кравите й не могат да пресекат шосето, шофьорите беснеели и често имало жертви от кравите. А в Доломитите кравичките се разхождат като кралици....Загадка ли е това? Там милеят за родното, за традициите. В хижите фамилии от 4 възрастови поколения се трудят. Внуците учат по света, но лятото работят в хижата и не се срамуват да се грижат за крави и кози. Момичетата сервират убийствено вкусна храна, гордо докарани в тиролските си носии. Първо имат огромно национално достойнство и принадлежност, после сигурно идва стремежа да дадеш и надградиш...Но съм очарована от всичкото им!





Едва се бях върнала, и вече ашладисах нови мераци - скоро да отида отново в това райско кътче, целунато от Бога и дарено с толкова красота, мили хора и прекрасна атмосфера!



5 коментара:

  1. И на мен ми става гадно и обидно. И аз като Вас смятам, че някъде бъркаме. Защо не можем да се измъкнем. Виждам доста красиви места в БГ, но като гледам вашите кадри, ние сме още май в началото. Тези наши красиви места са достатъчно малко, в сравнение с мизерията. Трябва борба и повече хора като Вас, които да се борят с несъвършентвата ни и да дръпваме напред!

    ОтговорИзтриване
  2. Завладяващо четиво с още по- завладяващо красиви снимки! Аплодисменти!

    ОтговорИзтриване
  3. Ей, твоите снимки и думи са невероятно вдъхновение и преживяване!

    ОтговорИзтриване
  4. Вяра Найденова6 февруари 2024 г. в 15:19

    Е, и аз като теб - ашладисах си мечта за Доломитите! И как няма, така увлекателно ни изкушаваш...

    ОтговорИзтриване
  5. Боже, каква красота!

    ОтговорИзтриване