Преди години, Любен Дилов-син, чието остроумие и ерудирано чувство за хумор много харесвам, беше казал, че
"...и да се гордееш, и да не се гордееш, че си българин - все си оставаш българин. Така че, по-добре се гордей! "
Та, пътуването ни до Копривщица, беше едно от тези състояния на духа, в които наистина се гордеех, че съм българка. Защото имам и такива моменти..... прибирам се от подредената пуста чужбина, слизам от самолета на летището, посрещат ме гордо развети разноцветни найлонови торбички, накацали по крайпътните дървета и крещящи за нашата размазана и мизерна действителност, после пътувам до къщи, подскачайки от дупка на дупка..... и тогава хич, ама хич не искам да повярвам, че това е моята родна кочинка.........
Но, ....Копривщица наистина ме очарова и затрогна! Голям резил, че на тия години стъпвам за пръв път там, но по-добре късно ....отколкото да си остана невежа за тази сгушена между баирите Българщина!....
Всичко тук е пропито с много история, абе направо попадаш в учебник по Родинознание и Родолюбие .......а и тук са родени наистина цяла плеяда от известни българи. Но аз просто ще ви покажа това, което видя моя обектив.....
Музей Лютова къща
Тук са изложени и образци от тукашни занаяти - нетъканите вълнени килими плъсти и дантелите - кенета
-забележете годината на производство на тази постелка....
Къща - музей Тодор Каблешков
Къща - музей Димчо Дебелянов
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещасни
...................
Музей Ослекова къща
Къща - музей Любен и Петко Каравелови
Малката ми дъщеря силно се впечатли от този надпис и оттогава непрестанно повтаря, че ще стане " човек с мощен интелект и колосални познания".....няма лошо, нека има такива ценности, дай боже!
Къща - музей Георги Бенковски
Православен храм Успение на Света Богородица
моста Първа пушка
Невероятно удоволствие беше за мен, просто да се лутам по калдъръмените улички и да надничам през дуварите.....
Шарено, писано, като бабините черги.....
В музеите срещнахме французи, които задълбочено и с видим интерес изучаваха всички обяснителни надписи. Оказа се, че градчето е попаднало в най-популярния туристически френски сайт и се посещава от доста франсета - браво на тях!
Не останахме удовлетворени единствено откъм кръчми...дали защото в тези дни имаше 2 сватби с чуждестранни младоженци и бяха заели готините заведения, или просто сме си малко капризни и разглезени от разни други закътани местенца, дето в кръчмите ни вадят чревоугодническите душички с памучец....? Но факт е, че в неделя рано сабахлем към 9-10 часа, не успяхме да намерим къде по едно кайве да изсърбаме......
Посетихме Копривщица в дни, когато навсякъде "слънцето спряло, сърдито пече"-ше и имаше нови температурни рекорди из страната, но тук беше невероятна прохлада през целия ден. И макар, че надм.височина е само 1030 м , това е едно от местата /другото за което знам е Говедарци /, за което казват, че ако се отдадеш на здрав запой и се понаквасиш сериозно, можеш и да пропуснеш жаркото лято.....щото то си е има-няма по 3 дни. Може би затова, тук цъфтяха във всеки двор прелестни цветя, необезпокоявани от прегарящи слънчеви лъчи.
А наоколо ....зелено, зелено и някак спокойно....
И като почнах с Любен Дилов-син, и да завърша с продължението на неговата мисъл :
"И да се радваш и да не се радваш на живота,
много вероятно е да няма втори такъв.
Така че, по-добре се радвай!"
Затова, подарете на душата си това пътуване в миналото......и се порадвайте на живота,
независимо дали в момента той е с цветни или с черно-бели краски !
Все пак понякога ние сами тъчем и вапцваме багрите на своя живот......
