Сигурна съм, че във всяко българско семейство има уникална и автентична рецепта за сарми с кисело зеле....Е, тези сарми, които задължително приготвям и за Бъдни вечер, са една традиция у дома, запазена вече няколко поколения. Рецептата им е от рода на мъжа ми, привнесена от Асеновградската му баба, която с твърда ръка и чепат характер ги "узаконява" в старата Софийска фамилия на съпруга си. Когато нейният единствен син се жени, баба Василка продължава борбата и със снахата, с която са живеели заедно във фамилната ни къща в Лозенец. Съпруга ми, с усмивка разказва как винаги, когато майка му е слагала сготвени от нея сарми на масата, баба му влизала с войнствена стъпка, избутвала чинията със сармите на снахата и изтипосвала на трапезата пред него чиния с нейните сарми с намека, че единствения й внук, демек "Уелският принц" на фамилията, няма да яде някакви огромни, рошави и грозни сарми, а тези нейните - мънички, вкусни и изящни.....така във времето, ще не ще, свекърва ми се научила и тя да свива от малките
Станимашки сармички.
Когато се омъжих, опитах тези постни сармички за сефте на първата ни обща фамилна Бъдни вечер, и привличането беше взаимно, влюбих се от първата хапка, дет се вика.......Добре че много обичам да папкам и питая бурна любов към хубавата храна, та много бързо усвоих и аз тази рецепта....Иначе, ако трябваше свекърва ми, която беше прекрасен и мил човек, да води война с мен на тема големина и качество на сармите, аз щях да съм спечелила отвсякъде, защото по рождение и по природа нямам нито благ, нито отстъпчив характер.........Та така, по свое желание правя постните сарми по този начин....вече над 20 години. Но...за зелевите сарми със свинско месо аз надделях - моите са фаворит, и то всепризнат....
От семейството на мъжа ми, което с ненатрапчиво постоянство спазваше всички религиозни празници и стари български обичаи, съм усвоила още много традиции. И до днес мъжа ми слага огромен пън в камината, наречен Бъдник, който да гори цялата вечер, та така да има светлина и топлина в дома ни през цялата година.. После дружно окадяваме цялата къща с тамян, за здраве, берекет и прогонване на всички зли сили. Сядаме на трапезата винаги с пълни портфейли, та така да са пълни през цялата година. След това домакинята, тоест моя милост, прочита молитвата Отче наш, а мъжа ми разчупва питката с късмети, като парче от нея има за всеки от нас, но и за къщата, и за Богородица, която както повелява поверието може да намине и похапне на софрата ни...затова и трапезата се оставя цяла нощ неприбрана / за радост на домакинята, тоест пак на моя милост.../. А те, гозбите, знаете, че трябва да са нечетен брой. У дома освен гореспоменатите сарми и постна питка с късмети, задължително има пълнени сухи чушки с боб, туршия, счукан чесън с орехи, ошаф, тиквеник, плодове....и греяна блага ракия.
Дъщерите ми много тачат този празник..... Ех, пуста кръвчица - те обожават и постните сарми на Асеновградската си прабаба Василка ! Дано запазят традициите и един ден и те ги сервират на своите трапези, където и по света да ги отвее вятъра.
Та ето как правя моите
ЗЕЛЕВИ САРМИ С ОРИЗ, ПРАЗ И ОРЕХИ
Необходими продукти за около 40-50 сармички:
1 ч.ч. ориз
тънки и мекички листа кисело зеле
2 цели стръка праз
1 ч.ч орехи натрошени на парченца
1 суп.л. риган сушен
1 каф.ч. олио
червен пипер
черен пипер
лют пипер /по желание/
3 ч.ч. течност, зелев сок или гореща вода
Приготвянето на листата за увиване на сармите е доста пипкава работа. Режа си само долната, по-мекичка част от всяко листо. Оформям си нещо като квадрати от тях. Доста зеле се похабява, но останалото може да се използва за вкусна манджичка - я с месце, я с бобче.....
В тенджера изсипвам олиото и задушавам ситно нарязания праз. Прибавям и ориза, предварително измит. Слагам една чаша течност
.
/ Пиша течност, защото аз процедирам така - ако е слабо кисело зелето ми, слагам зелев сок. Ако е много кисело, слагам вода. А понякога се налага да смеся сок и вода, според случая. Важното е да сложите 3 чаши течност. Една чаша в ориза, другите две чаши в тенджерата със сармите./
Разбърквам ориза и добавям червен пипер, малко лют пипер/ако обичате/, черен пипер, риган. И накрая - орехите. Махам от огъня, като набъбне ориза и попие течността, като в никакъв случай ориза не трябва да е напълно сварен - то при 1 чаша течност, няма как..... И с по една кафена лъжичка от оризовата смес се навиват сармите - като пликче, стегнати и малки, с големина като орехи. Ей, какво нещо е настроението на човека....като съм спокойна, "бяла и добра", мога да свивам сармичките и редя в тенджерата, като мъниста, изящни ....Ако съм яхнала метлата, и не ми се удава да опустоша страстите си със завиване на сарми, та тогава те може да са по-големи, неугледни и непокорни и ....пак вкусни. Е, познайте в какво настроение съм била, докато съм правила тези от снимките.....
Нареждам сармите в тенджера и заливам с останалите 2 чаши течност. Притискам ги отгоре с една чиния и оставям да се варят на тих огън около 30 минути - зависи как обичате зелето, да е леко хрупкаво или преварено. Ако остане някаква течност, можете да си направите леко сосче, като го сгъстите и подправите с още пипер и риган. Обичайно, ориза си попива цялата течност.
Ами това е.....
ПОЖЕЛАВАМ ВИ ВКУСНИ ПРАЗНИЧНИ ТРАПЕЗИ!
ПОЧИТАЙТЕ БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИИ !
И СЕ ОБИЧАЙТЕ!
Знаете, че обичам и пиша за българските традиции и обичаи,
искам да ги опазим живи....:
