ПАТАГОНИЯ ли? Че има ли наистина такова място....

Стигнах до град Ушуая, на края на света.
Стигнах до фара на края на света.
Стигнах и до пощенската станция на края на света, 

където ми сложиха куп печати в паспорта - доказателство, че ми е стъпил крака на Fin Del Mundo.

Стигнах и до мечтаният ледник Перито Морено, 

който ми открадна сърцето и го слагам в класацията на персоналните ми

 Топ 5 природни чудеса на света.
Измих си ръцете в Тихия и Атлантическия океан, почти едновременно, 

защото в канала Бийгъл те правят любов.
Видях огромни  колонии морски обитатели и розово фламинго.

Поглезих любопитното си небце с божествените кралски раци от канала Бийгъл, и с греховно вкусното агнешко асадо и телешки стек. 

Бракосъчетани с разкошно вино Малбек.
Патагония ми е в сърцето завинаги!

Не трябва непременно да си луд,

за да се домъкнеш

на края на света в Ушуая,

но...все пак помага!

Има места по света, чиито имена предизвикват у нас някаква фантазия, бягство, лудост... И Патагония, разбира се, е едно от тях. Като дете, колчем направех някоя пакост, мама все ме гълчеше - " Абе аз на патагонски ли ти говоря, бе момиченце?" И в моята детска глава това патагонците, това патагонския им език, изобщо всичко патагонско си беше една химера, нещо странно и далечно, дори не знаех дали аджеба ги има тия патагонци. Интересно ми стана, че преди да тръгна на път, доста хора ме питаха - Ама Патагония не е ли само нарицателно? Съществува ли наистина такова място? Съществува, да, съществува такова място! И е величествена, прелестна, непокътната пустош. Има гигантска територия - 1,043,076 km2 , колкото 10 Българии. Митична земя на края на света във формата на фуния, споделяна от Аржентина и Чили. Дели се 80%  в Аржентина и 20%  в Чили. В провинцията Санта Круз, където бях, населението е 1.1 човек на кв. км. Да, Патагония е много слабо населена, но за сметка на това аржентинските гаучоси отглеждат близо 14милиона овце, като повечето са в Патагония. Аржентинската Патагония, която аз видях,  е девствена и дива - определението за мечтата на всеки пътешественик. Патагония е запазено природно светилище, последно убежище за много животински видове.Това е нещо като Райската градина на нашата планета - с едни от най- поразителните красоти. Непокътнат рай - зашеметяващи върхове в покрити с ледници планини, гранитни кули, равните пампаси, изумрудени езера, иглолистни гори, уникална дива природа с невероятна флора и фауна и необятни пейзажи. А назъбената брегова линия е съставена от множество впечатляващи фиорди, заливи и проливи, край които звучно диша океана.

Патагония е и екологично най-чистият регион на планетата. Почти всичко изобилства. Тук се намират едни от най-големите в света запаси от прясна вода, петролни полета и големи запаси от газ. В Аржентина има над 20 национални парка и повечето са в Патагония. Най- високата точка е планината Фиц Рой /3375м/.

Патагония е открита през 1519 г. от Магелан. Легендата разказва, че Магелан и екипажът му видели племе от гиганти с големи крака. Те нарекли това племе „патагоните“ или „големите крака“. Патагония означава „Земята на големите крака“. После се оказало, че местните племена са си с нормални размери, но вече им било дадено името....

В огромния си мащаб Патагония предлага изобилие от потенциални преживявания и пейзажи. За жалост, за да опознаеш и се насладиш на тази необятна девствена природа, трябва да останеш там доста време и да се скиташ по многобройните маршрути, изобщо да бъдеш пътешественик, а не турист като нас. Защото малката ми дъщеря беше наскоро на трекинг в чилийска Патагония и знам за какво иде реч. Но, берекет версим, видях емблемите на Патагония и останах шеметно впечатлена.

Все не набирах кураж да тръгна на това отдавна бленувано пътуване. Защото нека съм честна, емоциите от едно такова далечно и дълго пътешествие, са си бурни и не само положителни. Защото огромното ми, много дълбоко и неизлечимо любопитство към света, се омешва с тих ужас от непознатото, и се пръква едно голямо, рошаво шубе! Като се добави и страхът от дългите полети, шубето набъбва направо във великанско! Сигурно е нормално, не знам. И сигурно е част от общото - трепета преди, еуфорията по време на, и осъзнаването след това. И накрая - споделянето, за да преживея видяното отново и отново. И за да консервирам спомена...Защото паметта има гадното свойство да се разпилява. А спомените да се правят на разсеяни.

Затова съм безкрайно благодарна на моята братовчедка Бинка, която ми даде начален тласък с един ваучър-подарък за това пътуване, и оттам насетне нямаше мърдане и стегнах куфарите.

Първи вътрешен полет Буенос Айрес - Ушуая. Който едва не изпуснах и беше голям екшън, ама за това разказвам накрая...Та, както полетът е вътрешен,  така беше цели 4 часа, голяма страна е тая Аржентина.  И знаменателно кацане в Ушуая при грамадански вятър и на писта, която свършва навътре в океана. Самолета подскача и се тресе от прочутия бесен патагонски вятър, вече се снижаваме доста, но самолета се носи с шеметна скорост към океана...ама на мен след 14часовия полет Франкфурт - Буенос Айрес, изобщо, ама изобщо не ми пука. И успях дори да се насладя на макс на това адреналинско кацане. Отгоре гледките са впечатляващи, всички пасажери пляскат благодарствено на екипажа/при този полет си струва!/. И...добре дошли в Патагония! Добре дошли в Ушуая! Добре дошли на края на света!

Между другото имаше десетина снажни момчета в самолета, исполиноподобни някакви, с огромни чанти за ски. Питахме ги, оказа се че наистина са ски, специални ски, и отиват да ги карат на Антарктида. На следващия ден от Ушуая заминавал круизен туристически кораб за ледения континент. Егати щастливците!

Ушуая е най-южния град на планетата, най-близо разположен до Антарктида, и главен град на остров Огнена земя. Демек си е наистина на края на света. А остров Огнена земя/ Тиера дел Фуего/ е митично, далечно и необятно място. Той е най-големият остров от архипелага Огнена земя с площ от 47 992 km² и включващ над 40 хил острова в Аржентина и Чили.Тук денят продължаваше 16 часа, а всичко наоколо сияеше в наситени, пролетни цветове. Това се случи през ноември'2022 година, така че там беше краят на пролетта и началото на лятото. Макар че съм с дебела шапка, която купих от Исландия и е от 2 слоя вълна от техните овце, уцелихме солидарно с мераците ни време.  Обличах се на принципа на зелката, с много катове, та да има мегдан да свалям и обличам, колчем се наложи. Не ми се мисли какво ли е през зимата тъдява....от май до октомври имало 70см сняг в по-голямата част на Патагония. Местните казват, че понякога вятъра е като гилотина, така ти "отнася" главата. 

Следва круиз с катамаран по канала Бийгъл.

Каналът Бийгъл е пролив в архипелага Огнена земя/ Тиера дел Фуего/ в най-южния край на Южна Америка между Чили и Аржентина. В него правят любов два океана - Атлантическия и Тихия. Аз си измих ръцете и в двата едновременно:

Каналът е дълъг 240 km и е около 5 km широк в най-тесния си участък. Кръстен е на британския кораб „Бийгъл” /а корабът е кръстен на кученцето Бийгъл на капитана/, плавал в тези води през 20-те години на XIX век, като част от екипажа му е бил самият Чарлз Дарвин. Тук се намира и последния фар на края на земята Eclaireurs, един от символите на Ушуая.

От тук до Антарктида, през протока Дрейк, са малко над 1000 км.

Беше си нещо като ден за ANIMAL PLANET... Колонии от корморани, морски лъвове/ушати тюлени/, и разни местни птици на остров Лос Лобос. Бях запленена и очарована от това гъмжило от морски обитатели. И в главата ми изведнъж изригна великата Earth Song на Майкъл Джексън :

Тук тюлените са мнозинство. Кафеникави и мучащи, и мърдащи купчини. Живи купчини от лъскави и мустакати тюлени. Натъркаляни и накачулени един връз друг, един до друг, кой както свари. И мучаха много особено. И понамирисваха. Но бяха изящни плувци, макар и доста тромави на сушата.

ANIMAL PLANET в цялата си прелест!

Национален парк Огнена Земя е най-южната защитена територия на континента, разположена само на 11 км от Ушуая, близо до границата с Чили. Оттук се разкриват невероятни панорамни гледки към Магелановия проток, заобиколен от красиви планини и гори, удивителна природа с множество езера, реки, лагуни, животински свят.

И незабравимото усещане да се возиш на Влака до Края на Света...

Град Ушуая, до края на миналия век е бил перфектната каторга - и да избягаш, няма как да се спасиш от свирепите климатични условия, а и къде ли да се денеш в безкрайната шир... Днес затвора е музейна атракция, а затворническата тематика е навсякъде. Затова на гарата ни посрещат затворници...

И пощата на края на света

От тук можеш да изпратиш картички и се получават, наистина... А в паспорта ми сложиха куп печати. Все пак малцина стигат до края на света....

Земята отсреща е Чили, на една океанска вълна разстояние:

Тук ни разказаха за няколкото племена коренно население - Яманас и Теуелче. На снимката - жени от племето Яманас, които обитавали тези земи до скоро. Последната пълнокръвна жена Яманас все още живеела /всъщност не съм сигурна дали е още жива, защото е на преклонна възраст/ на територията на Чили. Племето живеело главно на своите канута във водата и през цялото време били без дрехи, като мажели голите си тела с тюленова мас, за да се предпазят от жестокия студ и вятър. И така, голи голенички в мразовитата Патагония са уцелявали. Идват белите хора, дават им да облекат дрехи, които обаче са непрекъснато влажни и развъждат вируси. И това постепенно ги погубва.

Абсолютен кулинарен оргазъм с божествените кралски раци на Ушуая

Те живеят единствено в канала Бийгъл. В Ушуая кулинарната атракция са ресторантите, които предлагат тези раци и отпред имат огромни аквариуми, пълни с гадинките - нали се готвят още живи. Казват, че страстни гурмани от цял свят идват чак тук, за да хапнат от патагонските раци. Супата с тях също беше вълнуващо вкусна.

Ел Калафате

Летим отново в самата Патагония, от Ушуая до Ел Калафате. И кацаме точно за мача Аржентина - Мексико на Световното 22г

Тук разбрах смисъла на фразата - Страстта на един народ! Аржентинеца можел да смени колата, жената, дори по няколко пъти, но никога своя любим отбор! За тях футболът, Марадона и Меси, папата, а също и телешкия стек, са "свещен храм за поклонение" и национална гордост и забавление.

Нашият гид ни каза, че в деня преди мача с Мексико, аржентинците са пращали безброй меме-та "Диего, моля те, помогни ни!" И той им помогна, а малкото градче Ел Калафате в Патагония ликува цяла нощ! И аз се докоснах до гигантския празник, макар че не съм футболен фен, но това беше знаменателно преживяване. ..Затова и на финала, вече в Бг, виках и се радвах за Аржентина. Vamos, vamos Argentina! А получих и видео от празника в дома на нашата патагонска екскурзоводка, върл футболен фен.

Покрай футболната еуфория, не успях да си напазарувам кожени аксесоари от животинката, най-голям гризач в света - КАПИБАРА. Тя живее само по тези земи и кожените изделия от нея са меки като коприна, с много високо качество и цена. И, разбира се, само тук могат да се купят...Ноо, потопих се във футболната страст и пропуснах алъшвериша! Е, поне успях да отида на езерото, населявано от безчет фламинго.

И идва ред за моята голяма мечта....

ЛЕДНИКЪТ ПЕРИТО МОРЕНО - трудно е да опиша райското чувство, когато зървам този леден гигант, който се спуска като грамадански бял език от Андите. Няма съмнение – за мен това определено е едно от природните чудеса на света. Стоях с часове, съзерцавайки и обикаляйки около ледника цял ден, а не можех да откъсна поглед и да си тръгна. Обръщах се пак, и пак, за да запечатам тази емоция, този божествен пейзаж. Както каза един от моите спътници Иво - Направо си бяхме на гости на Господ!

Аржентина има свой природен паметник, този на леда. Километри лед, които просто си кибичат тук от векове. Но този ледник е и уникален, защото е един от малкото в света, който действително нараства.

Леденият гигант Перито Морено се намира в националния парк Лос Гласиарес в аржентинска Патагония, в провинция Санта Круз. Само на кратко разстояние с кола от град Ел Калафате. Ледникът Перито Морено е най-известният ледник от 48-те, които са част от Леденото поле в Патагония.

Да дойдете в тази част на света и да не видите Перито Морено, би било като да посетите Париж и да прескочите Айфеловата кула. 

Ледниците са големи масиви от компресиран лед, които се образуват в продължение на хиляди години. Глобалното затопляне причинява драстично топене на почти всеки друг ледник. Не и на Перито Морено...леденият гигант е изключителен, защото постоянно нараства с 2 метра на ден. Това означава, че когато ледникът расте по размер, в края му се появяват пукнатини, в резултат на което парчета лед, по-скоро айсберги с размери на многоетажна сграда, се отчупват и се разбиват с грохот в леденото поле долу и бавно се гмуркат в ледените, млечни води на огромното езеро Аржентино. Отчупващите се ледени блокове причиняват „цунами“, докато падат в езерото Аржентино, разигравайки едно от най-големите зрелища на природата. Саундтрак от бавно скърцане от пукнатините на леда, експлозивните бумтения, предхождат едно от най-великите шоута на природата. И те побиват тръпки, и всички наоколо пищят в екстаз! Чудо, гигантско чудо на природата е това! Всичко е толкова впечатляващо -  драматичните 70метрови високи стени на ледника, които са като картина - разкъсани, където ледът се е срутил. А когато слънцето случайно ги огрее,  ледът блести в наситено арктическо синьо. Пищен природен спектакъл!

Напразно се кахърих как аджеба ще успея да видя тоз феномен, ако има калабалък...Обаче хората са го измислили и затова туризмът им стремглаво препуска нагоре. По цялото огромно пространство са разпръснати алеи и платформи за наблюдение по периметъра на ледника. С цветни маркировки за различни маршрути. С указателни табели, за да не пропуснете нещо. И да се приближите достатъчно близо до лицето на ледника, за да чуете грохота на леда, който мърда и се намества, или пък се срутва във водата. Имаше дори туристи в инвалидни колички, които безпроблемно се разхождаха и любуваха на ледения гигант.

Това ледено поле е третият по големина запас от прясна вода в света. И е вписан в ЮНЕСКО преди повече от 40 години.

Глетчерът Перито Морено е кръстен на изследователя Франсиско Морено , който изучава региона през 19 век и играе важна роля в защитата на територията на Аржентина в конфликта около международен граничен спор с Чили.

Ширината на челото на ледника е 5 км, общата дължина над 30 км, а площта – цели 250 км2.

Статистическите данни казват, че той се издига на 80-90 м над нивото на езерото Аржентино (Lago Argentino, най-голямото по площ в страната), а в дълбочина достига 170 м под повърхността на водата, т.е. общата „височина” на леда е към 250 метра...

Разходихме се и с корабче по езерото Аржентино, и видяхме ледника отблизо и в друг ракурс. Ама то откъдето и да го погледнеш, все е величава гледка!

Освен разходка с корабче покрай ледника, има опция и за разходка по самия ледник със специална екипировка и водач. За жалост нямаше опция за летене над ледника, все пак Андите са това наоколо, не е шега работа...

Докато в Ушуая кулинарният герой беше кралският рак от канала Бийгъл, то в цяла Патагония кулинарна емблема е агнешкото.В тази необятна и дива пустош, колкото 10 Българии, се отглеждат около 14 милиона овце. И месото им е невероятно вкусно...поставям го първенец в класацията ми, заедно с агнешкото в Исландия.

Cordero patagónico al asador

Това е 2ят традиционен стил/първият е парила за телешки стекове и парчета месо/ на аржентинско барбекю - асадо, което е стил на готвене на цяло животно, най- често агне, разтворено като пеперуда, набодено на шиш или кръст над открит  огън с дърва.

Смес от вода, сол, чесън и ароматни билки и подправки се използва за намазване на месото, докато се пече. След няколко часа готвене месото излиза от шиша с хубава, хрупкава коричка и сочна, крехка вътрешност. Парчетата печено агнешко обикновено се придружават от печени зеленчуци, печени колбаси, картофи, пресни салати и сосове. И обикновено се преглъщат с чаша превъзходно плътно вино Малбек.

След забележителното хрупкаво и сочно агнешко се глезим с десерт от плодчето El Calafate Berry, произхождащо от Южна Патагония. Самото плодче носи името  на град Ел Калафате, а не обратното. То е вкусно и визуално прилича на боровинка. В Патагония  El Calafate се използва за направата на огромна гама от продукти, включително бира, вино, сладолед, сироп и конфитюр. Да вмъкна само, че сладоледите тук, в тая мразовита дивотия, са също много вкусни. А в Ушуая пък пих чаша горещ шоколад, за който още си спомням с наслада, макар да не обичам шоколад.

Както навсякъде по тия земи, всички сърбат по цял ден чай Мате/Yerba Mate/, който тук е ритуал, религия направо...Пият мате непрекъснато. По 24 часа на ден. Навсякъде. Аржентинците си вършат работата, но често в едната ръка държат специална чаша за мате, наречена калабаса, в която традицията изисква да се пие чаят мате. Има огромно разнообразие от калабаси - от кокос, дърво, кожа, метал...Носят си и термос с гореща вода, за да си допълват чашата с мате вътре. Чаят се пие със специална сламка бомбийа/bombilla/. Тя е нещо като сламка с филтър в долния край, за да пиете, без да напълните устата си с малките листенца на чая. Казах ви, цяла религия е това...И не се предлага в заведенията, поради табиета за приготвяне.

А тук сме при гаучосите във ферма за овце. Освен че ни направиха фолклорна програма с техни песни и танци, ни нагостиха и с агнешко, разбира се. Много ми допадна, че във всяка порция слагат по късче от различни части на агнето - ребро, врат, плешка, бут. И към всичкото това месо, което хем е много, хем е и с феноменален вкус, и никак не ти дава сърце да не си го изядеш до последната костичка, почти навсякъде в порцията ти слагат и сочна печена кървавица морчила. И тя със запомнящ се вкус. Изобщо, аржентинската кухня предлага пищно угощение за месоядните. За телешкия стек ще разкажа в друг пост...

Никъде в Аржентина не ядох равнодушно приготвена храна - вкусовете бяха наистина вълнуващи и ми оставиха траен гурмански спомен!

За щастие, обикновено най-дългите пътувания, ни водят до нещата, които най-много си струват да бъдат видени. Това пътуване бе точно едно от тях.

Беше си едно авио-геройство моето латино пътешествие. С 4 международни полета, от които 14 часов полет Франкфурт- Буенос Айрес и 11 часов Рио де Жанейро - Мюнхен. И 6 вътрешни полета плюс едно аварийно кацане заради болен пасажер в самолета.  И  знаменателно кацане в Ушуая при грамадански вятър и на писта, която свършва в океана. Не ми стигаше това, ами литнах и с хеликоптер над водопадите Игуасу. В Рио обаче имаше мъгла и лек дъждец, та не можах да литна с хеликоптер над този изумителен град, още ме е яд! Изобщо навъртях много летателни км ...но важното е, че броят на излитанията бе равен на броят на кацанията! Впечатлена съм от реда на летищата в Аржентина и Бразилия. Няма хаос, няма опашки и блъсканици. Нямахме изубен багаж, закъснял полет, гигантски турболенции, перфектни кацания по учебник.

Сещам се веднага за един виц :

Уникално нещо е гражданската авиация...Закусваш в Сф, обядваш в Лондон, вечеряш в Ню Йорк...А багажа ти е в Буенос Айрес.....

PS. За малко да сътворя грамадански издън...

Ще пътуваме за края на света Ушуая от красивият Буенос Айрес, където се връщаме отново след  това. Та затова и оставяме част от багажа си в хотела. Подреждаме се на опашката за чекиране, и о ужас!, погълната от емоцията, аз съм си забравила международния паспорт в куфара, който ще ме чака в хотела на връщане в Буенос Айрес. Скрит в куфара, а не в дамската чанта... така ни инструктираха, щото било опасно тъдява. Аржентинската ни екскурзоводка изпада в тиха истерия. На българската поне не й личеше паниката. Аз държа уж здраво всичките си страхове на каишка, засега! Аржентинката грабна телефона, щяла да звъни в агенцията, да ни пратят транспорт, блабла...викам й, бошлаф тая работа, нямаме време, да хващаме двечките първото такси, грабвам паспорта от куфара и се връщаме.  Това беше моето супер хладнокръвно решение, което ми спаси Патагонията. Мятаме се в едно такси, казва тя на шофьора да кара по най-прекия път, бързо и яростно, че да не литне аероплана без мен. А аз си хортувам на ум - Дишай уджай!... Дишай уджай!... Оооомммм... всичко ще е наред! Очите на аржентинката вече са леко влажни, всеки момент ще се разплаче и цялата се тресе, .... еее, Дишай, ма олум! Пък аз ги мислех за корав народ! Аржентинката, след няколко изречения с шофьора се обръща към мен с широко отворени, мокри очи и почти крещи  разтреперана, а гласът  й дращи зверски по тавана на таксито - Ама ще струва еди-колко си песо, ама аз имам ли кеш толкова пари, и това го повтори поне 10 пъти. И така нажежи пространството, че напрежението в таксито вече можеше да се реже с мачете на огромни, тлъсти стекове.  Казвам й, имам кеш бе, споко. И мислено благодарих на мъжа ми, който винаги настоява да имам доста пари кеш, като скитосвам по света, че не винаги се плаща с карта. Стигаме в хотела, таксито остана да ни чака отвън, как успях за секунди да отворя куфара с паролата, как грабнах паспорта и пак го затворих вече без парола, и как се метнах пак на таксито, хептем ми се губят кадрите. Помня, че докато отварях куфара ръцете ми трепереха и трудно сглобявах думи и мисли... Е, за сефте заключвам куфар, така ни наплашиха, че трябвало по тия ширини да сме заключени отвсякъде. И то пък гиди пусти късмет, гиди, да го отключвам под такъв стрес...Пътуваме към летището с бясна скорост, дано успеем. Аз уж съм корназ, ама взе и на мен да ми хлопа сърчицето, още малко и ще ми се къмбукне в пазвата. И ще хукне да броди само към Ушуая, на света на края...Аржентинката продължава да се кахъри нещо за моите кеш пари -   нИдей рИва!, ма олум! Извадих си всичките песо, които бяха доста повече от сметката за шофьора и й ги дадох, да е спокойна и да плаща колкото иска, само да не изпуснем аероплана. Нямаше как да й разкажа, че евреите имат следната сентенция - Ако един проблем може да се реши с пари, то той не е проблем, а разход. Следим часовника, всеки момент ще затворят гейта, Оооммммм... А  шофьора, щом разбра че ще има келепир, препускаше по най-преките пътища. Слава Богу, това е летището за вътрешни полети, което не е отдалечено от центъра, като международното, и пристигаме навреме.  То пък се оказа  че полета  има 30 минутно закъснение/ единственото при 11 полета/. Ами ето на, Господ отново е българин! Та така започна все пак моето мечтано, патагонско величаво приключение, с лек фалстарт...

P.S.S. Скоро ще напиша впечатленията си от Буенос Айрес, водопадите Игуасу и Рио де Жанейро.