25 март 2022

ЩАСТЛИВОСТ с ......КОСТУРИЦА








Черна гора. Живописното градче Перест на Которския заливКъщите са подредени амфитеатрално на 3 до 4 реда. Наредили са се, като достолепни и нагиздени хористи, които изпълняват своя спектакъл пред невероятна публика - красивия которски залив и 2те островчета, кацнали в него. И дирижирани умело от доминиращата църква "Свети Никола". 
С Марта, мойта дружка по травъл лудории, сме се курдисали в една чудна къща, кацнала високо в небето над залива. Та значи, освен че се къпехме в лукс в нашта къщурка, притежавахме и приватна огромна мебелирана тераса на покрива с най-врло лепия видиковац/viewpoint/ към целият залив. Първата вечер, пристигаме с Марта каталясали, тръшкаме се на шезлонгите на roof top и край, няма мърдане...  Разтворихме си умората и емоцията в една бутилка вино и напълно се разглобихме от кеф! Нещо като балканска нирвана! ГолЕм кеф! Под нас заспиващите къщи, целият залив трепти в злато, блещукащите фенери на камбанарията, лунна пътека в залива, подскачат малки светлинки, като зайчета във водата... А един огромен круизен кораб ни напомня, че не сме ние само щастливците тъдява. И в този момент се отпочва страховито красива заря над залива, ама все едно е само за нас, а ние й се любуваме, възседнали покрива на света......Току пред очите ни - празник, патаклама, светлини, цветове, фигури, пукотевица, грамаданска емоция!  Ей хора, това май си приличаше на щастие!?  
Рано сабале се  отправяме към хотела, собственост също на нашата хазяйка Милица, за закуска. И ох, закуска, ох кеф! ..... Тя се случва в ресторант, цамбурнал върху един понтон във водата. Ама как обичам да съм потопена във водата, ама какви вкусни неща имаше за закуска, абе щастие ви казвам, щастие си беше отвсякъде.... 
Аз обаче съм лакома за още вода и вода, мила моя майнольо! И решавам веднага да хуквам за едно от островчетата в залива с лодка. Марта обаче не кандисва - лодката била стара пробита гемия, не й се гледал тоз остров..... То до островчето и с плуване се стига, ама тя като каза йок.... ще ме чака в къщата. Разгеле, кандардисах  аз лодкаря на двойна тарифа да ме вози сама, разгледах екзалтирано и се прибирам обратно, и  300 стъпала нагоре към къщата, ама не ходя по тях, ами просто прелитам, толкова ми е гот! 
И току пред нашта къща ме пресреща един чаровен мъж с развълнувана, рошава глава и гълчи отдалече - "Вий у коя куча жИвите? Я лупам, лупам на све кучи. Некой е спрел с ауто пред моя куча и  не могу долази....и што да радим - лупам, лупам све кучи. А, овде е вашта, и тамо съм лупал...." Абе кукоря се ази, ама кукоря се хасъл кат цапардосана с мокър парцал. Уж съм корназ по рождение и по природа, а взех  че хептем онемях, ни вопъл, ни стон мога отроня - све съм заборавила. Кукоря се ази и не вярвам на очите си, очите си мале зелените, зелените мале изцъклените.... Абе туй гачели е самият Емир Костурица? Моят любимец Емир Костурица.... Баш ми е драго и те волим врло!!!!  Гледам към нашта тераса - Марта дека си, ма олум? Ела да видиш с кой си хортувам на черногорския сокак, мъри!.....Ама колко бе готин тоя Костурица, да му се не види и пусти мой късмет дано, дет хептем забрайх как да сглобявам думи. Той продължи да лупа по све кучи, ама така  деликатно, плахо някак....Обаче  дойде и негов колоритен авер за подкрепление, дружно да си лупат по къщЯта.  Ееее, той какви псувни ръсеше и къдреше, така както само сърбите умеят. Ругатни с чутовна емоция, с колоритност и суета в изказа, и с внушителен драматизъм в жанра - започна се с разчепкване на всички черногорци, после майките и сестрите им, котките и кокошките, све у кучата ниедна, десет метра около нея, че и девет метра под нея.....Миролюбив балкански виртуоз!
Егати, пак свръхдоза щастие, цял ден ходя кат надрусана бре.....Разказвам на Марта въодушевено - вЕлика среща, ма олум! Разказвам и на хазяйката, която живее в съседство - да, той бил, ми той Емир имал тука две кучи, купил ги след войната, около 1996г тук всичко се продавало на безценица. Едната е точно зад нашта къща. Демек си имаме комшулук с Костурица.....
По икендия, с неприкрита грамаданска гордост и ентусиазъм, провеждам с мъжът ми следния чат:
Аз - Леле, днес се запознах с Костурица,.... и блаблабла детайли.
Мъжът - Добре, дай снимка де. 
Аз - Е, нямам, ква снимка, аз бях кат гръмната.... 
Мъжът - Е, тогава, аз днес се запознах с Анджелина Джоли...... 
ЩАСТЛИВОСТ ви казвам, бе... .... 



4 коментара:

  1. Омайница Пепеляшка!
    Чудесен разказ - изказ, хумор, диалект изкусно използван, всичко!

    ОтговорИзтриване
  2. Кръстина Дюлгерова25 март 2022 г., 14:25 ч.

    Уаууууу, браво!
    Баба ми използваше това " ма олум" и ми стана много мило на душата.
    Кръстина Дюлгерова

    ОтговорИзтриване
  3. Голям писач си, евала!

    ОтговорИзтриване