Не мога да му се наситя на този град...на този шарен, ароматен, шумен, прекрасен и луд, луд калабалък....На този вълнуващ спектакъл на бързи обороти! На този изумителен калейдоскоп от шеметни пейзажи!Merhaba Istanbul....отново!
Направо съм си една ИстанБУЛКА...
И то горда ИстанБулка, защото успях да шофирам в този огромен мегаполис. Да ви кажа, че има някакви нови правила от май 2023година, според които, който е собственик на колата влязла в Турция, той, и само той трябва да шофира в страната, а глобата ако те спрат и проверят е супер солена, може да стигне до 1500 евро. И понеже бяхме с моята кола с още една приятелка, която е много печен шофьор, но спазвайки правилата аз си карах в Турция и Истанбул, а тя в България. Ама с гугъл мапс е много лесно всичко, а и трафикът в Истанбул не е по-сериозен от този в Сф, имат си хората страхотни булеварди, магистрали, огромни детелини, май у нас е най-големият сървайвър на пътя....И понеже ходя почти всяка година в Истанбул от десетки години насам, тоест имам наблюдения, виждам как нещата с трафика, пътищата, градския транспорт, инфраструктурата, абе всичкото върви все към по-добро и по-добро, а тук е обратното. Е, само дето доста се ислямизираха в годините, но това е една друга тема....
И една случка, която показва с какви бързи и яростни темпове се движат технологиите, и как неусетно превзеха живота ни...Унесена в изкушенията на Истанбул, паркирам колата на хотелския паркинг и забравям да я заключа. Крачим си ние бодро с мойта дружка по истанбулските сокаци и Бииип, съобщение. Съпругът ми, от София, ми пише, че колата ми е отключена. И аз, и той, имаме приложение MyToyota за моята кола в телефоните си. И туй приложение му рекло, че ми е отключена колата. Пиша му аз - Ние сме далече от хотела, нямам нет да я заключа, така че ще си е отключена. И на шега добавям - ако можеш да я заключиш ти колата, пък аз ще те черпя една баклава, от твойте любими. И какво беше изумлението ни, когато следващото съобщение гласеше - Готово, заключих колата, чакам си баклавата. Та аз може и да нямах интернет, обаче колата имала вграден сателитен такъв и така К чак от София успя да ми заключи колата в центъра на Истанбул. Брей, чудно нещо са това технологиите, чудно нещо!
Истанбул от Босфора - гледката е вълнуваща накъдето и да погледнеш.
Моста Галата...
Забележителна част от тукашния пейзаж - драматичното сливане на Босфора и Златния рог,
водата, която плавно лъкатуши,
накацалите в нея фериботи и танкери с цветни контейнери,
рибарите, които кибичат на моста,
доминиращите в пейзажа джамии с минарета порещи небето,
забързаната шарена навалица зяпачи,
очарователната и модерна снага на новия Галатапорт,
шеметно красивите дантелените фасади на Долмабахче,
прелитащите и крякащи ята гларуси наоколо,
гордо стърчащите небостъргачи,
луксозните хотели със своите фамозни парадни фасади към водата. Ами много е хубаво....
А циганската ми душа се връзва перфектно с колорита на Истанбул....
Изключително съм впечатлена, запленена и изумена от новата придобивка на Истанбул - Galataport. Това е мащабен проект за градско преустройство с инвестиция от 1,7 милиарда долара и е пристанищен комплекс, който се изгражда върху площ от 400 000 квадратни метра, еквивалентна на около 53 футболни игрища. Бях тръгнала за кой ли път в Истанбул баш заради него и бях букнала хотел точно до него, на ден по няколко пъти крачехме по бреговата линия, която е била недостъпна за обществеността от 200 години насам, а сега е уникална пешеходна, крайбрежна алея от 1.2 км с ненадмината панорамна гледка към историческия силует на града. Тук има над 250 магазина и заведения, офиси, скъпарският хотел Peninsula, два важни музея - Истанбулският музей на модерното изкуство и Университетският музей на живописта и скулптурата Мимар Синан, реновираният площад Tophane с часовниковата кула Tophane. Обаче уникалната характеристика на Galataport е неговият подземен круизен терминал/единствен в света!!!/ с площ от 29 000 квадратни метра под земята, който има капацитет да обслужва 15 000 пътници и 3 кораба на ден. Той е проектиран от базираната в Истанбул архитектурна фирма Autoban. И използва уникална и иновативна система за люкове, която създава временна зона за сигурност и митническа зона, когато няма кораб в пристанището. И незабавно се превръща във временна митническа зона, когато кораб навлезе в крайбрежието му. Зоните за регистрация, митниците, чакалните за пътници, услугите за багаж и паспортен контрол също се намират под земята. Както и подземен паркинг за 2400 превозни средства, така че пътният достъп с микробуси, таксита и туристически автобуси е също под земята. След като пътниците слязат, временните сепаратори автоматично се маскират под земята, за да превърнат отново цялата брегова ивица в оживена алея за градските жители и туристите като мен. Уникална, иновативна, космическа работа е това, ви казвам!! Аз, с моя средностатистически мозък, не мога да го осмисля. И вече си ашладисах нова мечта - следващия път да отида в този космополитен град не с кола, шофирайки зад волана, а да акостирам на брега на Босфора с круизен кораб! И белким разбера аджеба как става тая магия...
 |
| Галатапорт от терасата на нашият хотел |
 |
| терминала под земята |
Отново неуспешен опит да "изям" рибите на Истанбул...
Пищен каръшик на пазара в азиатския квартал Кадъкьой...
Закуска по турски - къпана баница и млечна баклава в любимата ми баклаваджийница. И понеже беше съвсем наблизо до хотела, колчем минем покрай нея - сутрин, обед и чааак на вечерта, се подслаждахме с баклави. Та после цял ден ходехме с мойта дружка със широки, захарни усмивки. Понеже съм от години фен на това място, бях много приятно изненадана, че е в ново, красиво пространство , пак в Каракьой, зад Галатапорт. Само уточнявам, че цената на баклавите там е доста висока спрямо цената на други места, но качеството и вкуса са забележителни и си струват всяка лира. Безобразно вкусно!
Разкошни винтидж заведения в уличките зад Галатапорт, където ни беше и хотела Port Bosphorus. С невероятна локация, обслужване и комфортни стаи. И с частен паркинг, което на това топ оф дъ топ място е направо скъпоценна находка. В моята стая хладилника не изстудяваше добре, не че ми трябваше, ама набутах вътре кило-две маслини. И към 22ч вечерта в петък се жалвам на рецепциониста, като си мислех на следващия ден да реагират. Но не - след 5 минути се чука на стаята ми, отварям - двама младежи, единият ми обясни - Ние идваме за ремонта на хладилника. Това е техника, който не знае английски и аз съм с него да му превеждам. Имате ли нещо против да погледне хладилника?....Как ще имам против, бе джанъм, заповядайте! - ококорих се аз. И след няма и минута хладилника е готов, леко се беше поразместил само. Абе това турците с памук вадят душата на Негово Величество Туриста! Ашколсун, аферим, машшаллах!
Истанбул, този необятен мегаполис отдавна е и кулинарното сърце на Европа. Но освен хилядите изискани ресторанти, тук и уличната храна е със забележителен вкус. Най-големият ми фаворит от уличната храна тук е Кокореч, който обаче не е за чревоугодници със слаби сърца! Това са агнешки чревца, преплетени, набодени и изпечени на шиш и с див аромат на препечено месо. Ако хапвате кокореч на точните места, рядко ще срещнете равнодушно приготвена храна. Няколко шайби кокореч те изстрелват в рая!
Другите ми фаворити са Балък екмек и Midye Dolma. Сандвича с филе скумрия на скара, или Балък екмек, е емблема за района на моста Галата и Каракьой. На някои места опашката се извиваше по живописните улички, така и не разбрахме поради що...
Мидите долма, пълнени миди с ориз, стафиди и канела, може да видите по всички улици на града, а и като мезе в много ресторанти. Има и един скандално популярен ресторант за такива миди Midyeci Ahmet, чийто собственик Ахмет години наред е бил уличен тъговец на миди долма, а после отваря ресторант за тях и му дава своето име. Днес вече има верига ресторанти из цяла Турция. А и до самия мост Галата, за мое щастие. Всъщност тук освен миди, има и кокореч, който е най-вкусния от всички опитани из Истанбул в годините.
И колоритния еврейски винтидж квартал Балат. Там по традиция закусвам във ФорноБалат пиде с пастърма, суджук и пейнир. Десерта е греховно вкусно кайсиево суфле. А кафе с кардамон, мастиха и канела пия в Нафталин. Тази година обаче бях в събота, и имаше много навалица, за разлика от предишни години, когато бодро крачехме сами по писаните сокаци и в делник, и в празник. И май усетили келепира от туристите, местните масово са вапцали къщЯта си в пъстри краски, а преди имаше няколко такива и бяха истинска атракция.
Güle güle Истанбул! До скоро...
Прочете още от моите десетки пътеписи за Турция и Истанбул:
Локумената усмивка на Ориента
А ето и моите рецепти, с които ще докарате вкусните турски гозби на вашата трапеза:
Хашлама
Благодаря ви, че стигнахте до тук!
Прочетох всичко на един дъх и като ,че ли не ми стига искам още и още да разказваш.Ти си уникален разказвач продължавам с най- голямо удоволствие да следвам всяка твоя стъпка
ОтговорИзтриванеИзключително удоволствие са твоите пътеписи, цветни и забавни, като снимките. Първият ми път в Истанбул, фирмата ни заведе в историческия център, чаршиите, и дотам. И останах много разочарована, видях само мизерия и ужасна тарпана от хора, е, и забележителности. После го заобичах и аз, като започнах да ходя с точните фирми и хора. Необятна красота е!
ОтговорИзтриванеМария, пренесе ме директно на Галатапорт! И аз бях изумена от това ново място в любимия Истанбул, имах късмета да го посетя миналата година в сезона на лалетата. Влюбена съм в този невероятно колоритен, красив и луд град. Толкова изкушаващи гледки ни представяш, даде ми тема за размисъл за следващо пътешествие, тешеккюрлер :-) Поздрави, Елена
ОтговорИзтриванеСъздава усещане за автентичния Истанбул.
ОтговорИзтриванеПожелавам следващото публикувано преживяване в този уникален град да бъде от голямата, модерна азиатска част, може да е и от двете страни на Босфора.
I appreciate the time you take to interact with your audience.
ОтговорИзтриване