16 май 2024

СИЦИЛИЯ - барок, паста, риба, вино, шоколад и слънце за ценители



Февруари е перфектно време за  приключение в Сицилия - пейзажът не е изпепелен от лятна жега, няма ги тълпите любопитни туристи, цените за настаняване са с голяма отстъпка, а самолетните билети са на цената на една италианска пица. Така че, benvenuti in Sicilia!
За около час и половина кацаме на летището в Катания, а след още час вече пътуваме с наетата кола към набелязания от мен ресторант за обяд, който ни е по пътя за Рагуза. И който беше изключително добро попадение. Massimiliano Romano Chef- Sicilia Nostra Ristorante - има обедни дегустационни менюта, с главен герой риба. Най- напред ни сервираха огромно плато с антипасти с тартар от тон, няколко вида риби, сардини и скариди, капоната, аранчини, изобщо Сицилия в чиния. Следва примо - пакери с лобстер, много вкусна паста. Идва ред на секондо - няколко вида риби на грил и чиния свежа салата. И за финал долче - лимоново сорбе. Беше абсолютен кулинарен празник и перфектно начало на това пътуване.





Югоизточна Сицилия с красивите си градове от късния барок. Вече съществуващи през Средновековието, те са възстановени след катастрофално земетресение от 1693 г. в преобладаващия по това време късен бароков стил на архитектура и изкуство. Тези изваяни отново след земетресението сгради с елегантна архитектура, величави църкви, украсени с древни произведения на изкуството и перфектно инкрустирани фасади са наистина доказателство за човешкия гений и устрем по онова време. 
8 барокови градчета са групирани във Вал ди Ното. Ние разгледахме 4 от тях - Рагуза, Модика, Ното, Марземеме. А в Калтаджироне сме били при предишното обстойно изследване на Сицилия. 
Осем бижута, огрявани всеки ден от сицилианско слънце. И ухаещи на паста, риба и шоколад. Градове в късен бароков стил, ценно съкровище на югоизточната страна на острова и обекти на ЮНЕСКО за световно наследство от 2002 г.






РАГУЗА
Все едно бяхме телепортирани в барокови времена. Няколко дни спим в апартамент в стар дворец с фрески от 18 век по стените и таваните, който е архитектурно наследство под егидата на Юнеско. Какво да кажа... завладяващо и изключително впечатляващо. Перфектна хармония между оригинални барокови орнаменти и мебели, и модерен висококачествен комфорт. Аз знаех какво съм наела, но то надмина многократно моите очаквания.

Рагуза е разделена на две части: Рагуза Супериоре, новата част, и Рагуза Ибла, старият град, където сицилианският бароков стил е навсякъде. Кацнал на върха на малък хълм, заобиколен от буйни хълмове, Ragusa Ibla е изискан и елегантен, а тесните му калдъръмени улички се извиват към върха.

Древният исторически център на град Рагуза, наречен Рагуза Ибла е известен със своите повече от 50 барокови църкви, включително пищния Дуомо Сан Джорджо. Кацнал на хълм, той доминира над долината. Намира се на ръба на наклонената пиаца и е типичен пример за късна барокова архитектура. Най-отличителната му черта е купола, който е висок над 40 метра и се поддържа от 16 колони.





Красивата и спокойна Giardino Ibleo, в английски и италиански стил, и чаровна дори през февруари. От градините се открива панорамна гледка към живописния пейзаж наоколо.



















В този град много се грижат за екологията. Направи ми силно впечатление организацията за разделно събиране на боклука. И в квартирата ни, и навън, абсолютно навсякъде имаше перфектни разделни кошчета за боклук.



Величествената църква Santa Maria dell'Itria е сгушена между тесни улички. Рицарите на Малта я основават през 17-ти век, а камбанарията датира от този период. Куполът е покрит с керамика от Калтаджироне . Неговият интензивен син цвят го прави открояващ се на фона на по-меките нюанси на околните покриви и сгради.










МОДИКА
Писателят и поетът Лионело Фиуми от Верона описва Модика през 60-те години във вестник със следните думи: „Модика е неочаквана красота… Създава странен, уникален ефект, сякаш е сън, огромна и въображаема сграда -приказка, направена сякаш от фея, от различни къщи вместо от различни етажи. Над тези сгради, които стоят една върху друга, се стрелкат камбанарии върху камбанарии."
Модика е и рай за ценителите на шоколада, но за това в края на разказа ми.












В Модика имахме вълнуващ час за разходка в частния  Palazzo Castro-Polara Grimaldi, който  е разположен  на върха на града и в подножието на катедралата Свети Георги. И тази локация му осигурява невероятна гледка към катедралата, а и към целият град от високо. Дворецът датира от 17век, но по- късно собствениците Франческо Кастро и Дона Грациета Грималди решават да променят значително вилата, като я разширяват и декорират в стил либерти, който е запазен и до днес. Реставрацията и модерният декор са завършени през 1903 г. Тъй като те нямат деца, вилата се наследява от племенника на Дона Грималди.
Вилата все още е собственост на неговите преки потомци, които пазят паметта и стила на семейството живи. Тя е очарователна с подовите си настилки, с рисуваните тавани, с ценни картини и порцелан.


















Marzamemi 
Главният площад на града е с усещане за празничност и хедонизъм. Морското селище е пълно с цветове, сладки малки ресторантчета и гледки към морето. Тук е и най- големият улов на риба тон. Да не отварям дума за тяхната ботарга/цената й е космическа/ и за пастата със сос от риба тон и шамфъстък.... 













НОТО
След опустошителното земетресение този град е възстановен на изцяло ново място, на две нива с ансамбъл от барокови сгради и улици. Той е домакин на много съкровища, но най-известните са кметството Палацо Дучецио и катедралата Ното Сан Николо със своето грандиозно стълбище.






СИРАКУЗА
Ortigia е малък остров, който е историческият център на град Сиракуза. Островът, известен още като Città Vecchia, съдържа много исторически забележителности. 
Пиацо дел Дуомо е централната точка на града и тук е катедралата на Сиракуза (дуомо), най-важният паметник в Ортиджа. Катедралата е построена през 7 век върху останките на гръцки дорийски храм от 5 век, Храмът на Атина. Колони от оригиналния храм все още могат да се видят както вътре в катедралата, така и отвън.





Интересен е музеят на Леонардо да Винчи и Архимед. Той "разказва" за живота и делата на двамата мъже. А тъй като Архимед е живял и умрял в Сиракуза, интересно е да научите повече за неговите изобретения, докато сте тук.


На острова има забележителна крайбрежна алея с достолепни сгради, красиви дървета за сянка, заведения, велоалеи. Абсолютен разкош!




















Тук отново бях уцелила мястото за настаняване - отново апартаменти в стара барокова сграда/ то други няма/, но супер модерно реновирана и беше наистина бижу с морски изглед. В сградата имаше 3 апартамента, и такива парадни стълбища и вестибюли, като в дворец, разкош! И всеки път си мислех как братя Диневи в Бг от тези пищни общи помещения биха направили поне още 5 апартамента. Но хората там си имат други правила и други ценности. И това много ме впечатлява и харесва.










Това ни е изгледа от спалнята:



А това са трапезарията и спалнята:




 Жестоката легенда за сицилианските вази Testa di Moro и съблазнителят мавър, който губи главата си. Историята се случва около 1100 г., по време на господството на маврите в Сицилия. Един ден, млад мавър минал покрай къщата на рядко красиво момиче и я зърнал на балкона. Влюбил се в нея на мига и решил, че ще я има на всяка цена. Без да се колебае, нахлул в дома ѝ и заявил чувствата си. Поразена от смелостта и огнената страст в погледа на мавъра, сицилианката отвърнала на любовта му. Скоро след това научила, че мавърът трябва да я напусне и да се върне на Изток, където го чакат жена и две деца. С разбито сърце, сицилианката изчакала падането на нощта и щом любимият ѝ заспал, го убила и отрязала главата му. Направила от нея ваза и засадила вътре босилек. Смятала, че мъжът ще остане завинаги с нея, давайки живот на растението. Босилекът растял и избуявал, което предизвикало завистта на съседите. Един от тях бил грънчар и изработил „саксия“ с форма на мъжка глава – досущ като тази от балкона на момичето. Така се родила историята за тези красиви произведения на изкуството. След един от сезоните на "Белият лотос", който се случваше в Сицилия, има голям интерес и възвръщане на италианският максимализъм в интериора. И бум в продажбите на вазите Testa di Moro и сицилианската керамика.


Моята мечта - да пазарувам на воля на такъв пазар, като този в Ортиджа....И почти всички плодове и зеленчуци са на цена под 1евро. 















  Храната
 От всички морски храни, които хапвахме в Сицилия, абсолютен шампион е Tonno Al Pistacchio - тънко парче риба тон, оваляно в шамфъстък, съвсем леко запечатано на тиган, така че вътре рибата е червена и полусурова още. Топи се в устата, сочно, ароматно, уханно, вълнуващо във всяка хапка! Полято с вино Nero D'Avolo. Перфектна и типичната за района е Pasta con le sarde, също мой фаворит - завладяващо ястие със сардини, див копър, стафиди и кедрови ядки, предлагащо перфектна комбинация от сладко и пикантно. Няколко пъти се връщахме в А Putia за това върховно кулинарно преживяване Тия хора там, освен че умеят да готвят, сами си декорират и винтидж семейното ресторантче. 









 Главен герой на кулинарната сцена в тази част на Сицилия е ШАМФЪСТЪКА. Той е навсякъде - и в солено, и в сладко. Пицата е щедро поръсена с шамфъстък. Пастата е с богат сос от шамфъстък, а пастата със скариди и сос от шамфъстък е вълнуващо ястие. И рибата е оваляна в смлени ядки. Аранчините, властелинът на уличната храна, са оризови топки във форма на портокал, откъдето е и името им. Те са с пълнеж в средата, който е с рагу, грах, спанак,а често е и с шамфъстък. Пестото тук е от шамфъстък и е със запомнящ се вкус. Канолите, пържените хрупкави фунийки с пълнеж от рикота, припознавани от някои като фалически символ, са щедро оваляни в шамфъстък. Има колбаси с цели ядки вътре. И много сирена с ядки също. Впечатляващо бе, че на пазара на остров Оrtigia в Сиракуза, кило суров и обелен шамфъстък беше по-евтин от този на пазарите в Истанбул.
Granita con brioche е основната сицилианска закуска. Меки и леки бриоши, гарнирани с топки сладолед поръсени с шамфъстък, и придружени от гранита. Да, те закусват сандвич със сладолед - институция в Сицилия! 
Главният герой шамфъстъка прави вкусовете на Сицилия наистина завладяващи. А поддържаща, но също много емблематична роля имат портокалите, лимоните и морската храна. Фрешът от червен портокал на закуска бе доза свежест. Пътувахме десетки км край портокалови и лимонови плантации, тъкмо узрели. И все се кахърях кой аджеба ще обере толкоз плод от ширналите се грамадни градини... 
Ах, а рибите и морските дарове...На предишното ни пътуване в Сицилия фаворит ми бе рибата меч на скара. При това второ пътуване в Сицилия, от всички морски храни обаче абсолютен шампион беше Печена риба тон, оваляна в шамфъстък, гигантска вкусотия! А иначе опитахме какви ли не морски обитатели, някои сурови, други сготвени... В Сицилия удивително богатата реколта от патладжани се използва в няколко типични сицилиански ястия: Pasta alla Norma - това е перфектната комбинация от добър, добре подправен доматен сос, пържен патладжан и настъргана рикота, всичко това излято върху паста с няколко листа босилек. Melanzane alla parmigiana - шайби патладжан пържен в зехтин, се редуват с босилек домати и моцарела до съвършенство. Капоната - патладжани, каперси, маслини, лук и целина са главните съставки, а с добавка на кедрови ядки, стафиди, бадеми и чушки, цветната капоната лесно се превръща в прекрасно въплъщение на истинската кулинарна същност на Сицилия. И всичко това, бракосъчетано с разкошни сицилиански вина от сорта Nero d'avolo
















 От какаовите зърна до шоколадовия блок... 
Бароковото градче Модика е рай за шокохолици, въпреки че има своите впечатляващи архитектурни шедьоври. Тук има десетки малки работилници, в които все още използват древната техника на ацтеките в Мексико, за обработка на какаото без фаза на индустриалното конширане - какаовата маса се обработва при 40° с добавяне на захар, която не може да се стопи поради ниската температура. И това придава на шоколада Modica неговата уникална груба, зърнеста, пясъчна и хрупкава текстура с особен аромат и леки горчиви нотни. Когато се яде, шоколадът се топи в устата, но все още хрупкат захарните кристали, което е голям кеф. Горчивата какаова паста се обработва със захар винаги в съотношение най- малко 70% какао и 30% захар. Тоест шоколадът от Модика е винаги черен и винаги има 2 продукта - какао и захар. Към шоколада могат да се добавят и допълнителни екстри - кристали сол, сушени плодове, шамфъстък, бадеми и лешници, подправки като канела, ванилия, лют червен пипер или индийско орехче, и естествени аромати като цитрусови плодове, див копър, жасмин или джинджифил. Забранено е добавянето на мляко, ванилин, емулгатори, растителни мазнини, консерванти и оцветители. 
Antica Dolceria Bonajuto 
Място, където видяхме как се развива процесът на производство на шоколад " от какаовите зърна до блокчето шоколад", и дегустирахме резултата. Това е най-старата шоколадова работилница в Модика и вече 6 поколения произвеждат ръчно шоколад. Внасят какаови плодове от Венецуела. Произвеждат и различни десерти, на базата на марципан. И бисквити Mpanatigghi с пълнеж от телешка кайма и шоколад. Имат и работилница за каноли, които бяха фантастично вкусни. Изобщо...симфония от деликатни и изненадващи вкусове, хармония от свежи аромати! Аз не обичам шоколад, но този от Модика не може да остави никой смъртен безразличен.










Мpanatigghi на Bonajuto - сладки местни бисквити, пълни с шоколад, подправки… и телешка кайма. Mpanatigghi са бисквитите на Modica, произведени по древна рецепта, която съчетава шоколад и телешко филе. Още в древни времена какаото и захарта са били използвани като естествени консерванти за запазване на месото за дълго време. Много интересен вкус - има само лек аромат на телешко месо, което се е предало на силните вкусове и ухания на шоколада. 




Амииии, ашладисах си нови мераци...Дали ще ме допуснат в Сицилия и трети път? 


Вижте и другите ми пътеписи за Сицилия:







Няма коментари:

Публикуване на коментар