Показват се публикациите с етикет напитки. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет напитки. Показване на всички публикации

02 август 2013

ВИШНОВКА - еликсир за душата




През последните  години се превърнах в един едър производител на този алкохолно-вишнев еликсир! В началото правех по малко, но и на домашните любимци, а и на моите гости така им се услаждаше, че започнах да правя сериозни количества. След обилна вечеря със семейството или с приятели, този диджестив е един вишнев завършек на вечерта. Веднага се сещам един виц:
Срещат се двама приятели и си говорят за нещата от живота:
- Ей, да ти се оплача, друже, рано сабале като стана още и пийвам едно малко уиски - много помага за сърцето, шъ знайш! По-късно пийвам едно малко узо, казвам ти, като балсам е за стомаха! Към 11 пийвам една биричка, че страшно прочиства бъбреците, от опит ти го казвам! И едва удържам да стане обяд и викам на жената - "Айде жено, бързо слагай масата, давай ракийката и салатката, че от сабале съм на лекарства!"

Та, в продължение на вица...ние  със съпруга ми, често сръбваме по едно "напръстниче"  вишновка вечер - така за разкош на душата.....
В годините съм си и събрала цяла колекция от миниатюрни чашки за целта. А и открих за себе си най-добрите пропорции за продуктите.....А, и едно уточнение - аз винаги правя вишновката с качествена водка, защото във водката, която няма аромат, може по-добре да се разтвори и разцъфне уханието и вкуса на вишната.


Аз правя две дози - едната е от вишни с костилки, а другата е без костилки. Битува мнение, че престоя на костилките в спирта и захарта не е много предпочитан, щото се отделяли отровни вещества едва ли не....отровни, отровни, колко отровни вещества ще се отделят за един месец?! Пък и не е лошо да имам с какво да плаша мъжа ми, като не слуша и не си изяжда всичко......


И така, необходими са ви:
-1 л водка Финландия или друга от добро качество.
- 1.2 кг вишни без костилка, или същото с костилка
- 500-600 гр захар  - 
 може и повече захар, ако обичате по-сладко, но аз за себе си съм установила, че това е моето количество захар. Със захарта може да се лавира, сложете толкова, пък ако ви се стори че не е по ваш вкус - добавете.....На мен не ми харесва да стане гъсто от сладост.


Още едно много важно уточнение - вишните, които използвам са претеглени след като е махната костилката. Значи, 1,2 кг вишни с вече извадена костилка.А може и с вишни , които с костилката са си 1.2 кг. Разликата е съществена в количествата, но интересното е, че вкусът на двете вишновки е също доста различен...все още не мога да преценя коя ми харесва повече, май и двете си имат своите предимства.....та затова си ги произвеждам и двете.


Поставям вишните / с костилка или без/ в 3 л буркан. Пускам и няколко, които са с най-перфектна визия, със стъблата и някое листенце останало - те също дават аромат...Добавям захарта и изливам водката. Поставям в мазето - на хладно и тъмно, от време на време може да се поразклатят, докато се разтвори захарта...и ги забравям.....След месец, прецеждам вишновката от вишни с костилки, и я изсипвам в бутилки.Излиза около 2 л вишновка.
С артисалите и опиянените до неузнаваемост вишни, приготвям домашен шоколад по този начин:
Шоколад с пияни вишни

а също и този :
Много лесен плодов сладкиш


Другата вишновка обаче, дето е с вишни без костилки, може да поседи и повече от месец. Изсипвам я в подходящи бутилки, като във всяка бутилка поставям и от вишните - страшно е готино, когато към всяка чашка вишнев еликсир има и изненада от няколко вишни, напълно пияни и божествени.Само дето за снимките забравих да топна по някоя вишна в чашките, ама то се заплеснах  да дегустирам и........ай наздравичко да ни е!


18 юни 2012

ШПРИЦ / Spritz/ коктейл, гондоли и ВЕНЕЦИЯ



ШПРИЦ /Spritz/ -
коктейл пенлив, бъбрив, искрящ и газиран,
като палавият живот във Венеция...... .
Защото този коктейл е "роден" във Венеция, във времето когато тя е била част от Австрийската империя. Легендата разказва, че на австрийските войници им идвало малко нанагорно да сърбат бяло вино по цял ден, като италианците, и затова започнали да го разреждат с газирана вода. После се стигнало до прибавянето  и на портокалов ликьор за вкус, и така се родил емблематичния за Северна Италия коктейл.

Макар че има различни разновидности, най-популярен си остава шприцът на основата на портокалов ликьор Аперол, пенливо сухо вино Просеко /или шампанско/ и газирана вода. Виждала съм, че на някои места го правят с нормално бяло вино, само да е сухо. Aperol е италиански аперитив, произвеждан  от дружеството Barbieri от  1919 г. насам, със седалище в Падуа. Съставките му са  горчив портокал, тинтява, ревен, и хинин.  Шприц се прави и с   Campari bitter,  Cynar, Martini или Select. Но...класиката си е с Аперол.

Ето и нещо, като рецепта:
3 части Просеко
2 части Аперол
1 част газирана вода или на вкус
лед
резен портокал
В чаша, която може да бъде водна или винена, се слагат 2-3 бучки лед. После се изсипва в този ред ликьора, пенливото вино и накрая газираната вода. Сервира се с резенче портокал. Обичайно, тъй като е аперитив, който да ни настрои за предстоящото хапване,  се поднася и с леки закуски- брускети, хапки или най-често чипс. У дома  -  гризини с прошуто ди Парма:

В Северна Италия се сервира навсякъде и се пие повсеместно. Понякога си мисля, че за италианците е нещо като заместител на вода..наблюдавала съм ги на много места, как пътьом минават и изпиват по едно бързо на крак.Така ли било, викам си аз, и като едно велико пианде отпочнах и аз едно велико наливане със Шприц, по италиански тертип...колчем  съм на техните географски ширини. Така ни допада, че си го правим  вече и у дома, и си го ло-о-о-очим  тези дни в жегите.... направо си е култова напитка за горещините /е, не че не го сърбаме и по пистите зимата, де!/ !

И понеже стана въпрос за Венеция, я да пусна и малко снимчици с невероятните сгради по Гранд канале, та може някои от вас с по-развинтено въображение, направо да се почувства на Италианска земя..или по-скоро по Италианска вода, на кой както му харесва!


Пък и отдавна ви бях обещала тази разходка, затова курдисвайте се в гондолите........





Особено място е Венеция -
с тази вода, която непрекъснато променя цвета си и проблясва
в синьо и сиво-черно,
в резедаво и мораво,
и която като че ли нашепва истории....
Нарекох в предишната си публикация
но тя е и град на изпепеляващи любови и еднодневни връзки,
град на греха и порока, град на илюзии, блянове и демони,
град на грандиозно величие и падение,
град на отражения и огледала,
град на маски и химери,
град на камбани, площади и гълъби!
Град, който трудно може да се разкаже и който всеки трябва да почувства по своему!
Град, в който всеки трябва да открие сам своята Венеция!



Да се изгубим  в крехките лабиринти от канали и мостчета на Венеция -
за нас със съпруга ми, това бе най-очарователното преживяване....
Случваше ни се често и всеки път, лутайки се,
откривахме някоя невероятна Венецианска потайност....
 този "надменен" град показва само своята прелест за туристите!
И затова зарязахме картите и просто се отдадохме на случайността.....
в копнеж към неизвестното!






Може би една от най-интересните публични сгради за мен беше Дворецът на дожите - ето го отвън:







и вътре:




 Площад Сан Марко с базиликата Св.Марко, едно  истинско бижу.....
"Нереална, фантастична, тържествена, напълно невероятна" -Чарлс Дикенс





Тези невероятни сгради по Гранд канале, са си нещо като парад на Италианската архитектура в разнообразните й стилове - византийски, ренесансов, барок, готика, ар-нуво. Често сградите биват шикозна смесица от стилове, но във Венецианската лагуна всичко е позволено.....  













Ей в това заведение точно срещу моста Риалто, на самия канал, изпихме с благоверния  първия си Шприц от голямото Венецианско наливане с този коктейл:


Музеят Гугенхайм - освен изкуство, тук има и ма-а-алко зеленинка, иначе рядко явление ....


Срещат се и доста чудатости, всъщност самата Венеция за мен си е една ненадмината  чудатост....:


Изгубвайки се за пореден път, попаднахме на площад с величествена сграда и решихме, че трябва да влезем и в нея-оказа се обаче, че това е огромната градска  болница...Поредната странност  - болните ги карат тук с линейка-гондола, ето като тази:



Тук хората живеели до дълбоки старини, но все пак...срещу болницата се намира островът Сен Мишел, който пък е Венецианското гробище. Минахме покрай него с корабче, има си специални траурни гондоли и път, по който минават процесиите, и статуи на светци още във водата пред входа за острова....Абе, да ви кажа - за човек, като мен, сраснал се със  сушата, всичко това  беше невероятно странно и интересно, и необичайно.... Оказа се, че имат и остров-кучешки приют! / бате Бойко да се замисли сериозно  дали да не сложи още една отрязана лента в колекцията си, ама пусто не ни се намират хартисали островчета.../. А тук си имат  и цял остров-психиатрична клиника...Имат си остров, на който се отглеждат най-вкусните плодове и зеленчуци..Остров със старчески дом.....сигурно хич няма да е лошо! И по-големите и известните :
*остров Мурано- на стъклото:

*остров Бурано - на дантелата,
*остров Лидо - на плажовете и филмовите звезди...
Дал бог 120 острови, да се чудят как да ги употребяват по предназначение.......
Този пък е островът Сан Джорджо Маджоре, който се намира точно срещу площада Сан Марко. Тук царствено се извисява църквата Св.Георги Големи  - един от най-великите  шедьоври на емблематичния архитект Андреа Паладио:





Сигурно баялдисахте от толкова много разходка, затова бегом в кухнята да си приготвите едно коктейлче и да ви е на-здраве!