Тръгваме от "мократа" Флоренция към Кианти. И още с потеглянето ни, времето спря да се чумери ....чудесно!
Пътуваме към една винарна с хотелска част, каквато имат повечето от замъците и винарните в Тоскана, и където са следващите ни нощувки. Отклонихме се от магистралата и като отпочнаха едни завои в едни гори Телилейски, замая ми се главата чак...волана свършва, завоя - не, дет се вика...! И мъжа ми роптае, къде в тоя гингирлик ще спим бе жена...то и аз се притесних....е, разгеле, по едно време се откриха хълмовете на красивата Тоскана, грешка няма - тя оная неговата "умна" машинария, наречена GPS пак ни е прекарала по най-забутания и забравен от всички път!
Е, а като слязохме от колата в "нашата" винарна VILLA BUONASERA - и като се разнесе един свеж въздух, един аромат на билки...И като видяхме и "нашия" апартамент колко е разкошен и една бутилка Chianti Classico как ни намига гостоприемно на масата за уелкъм дринк, ама казвам ви, направо душата ми запя италиански канцонети от кеф ......!
Ние сме в Кианти - самото сърце на Тоскана!
Известният по цял свят лозаро-винарски регион Кианти е в центъра на област Тоскана и се простира между Флоренция и Сиена. Из цялата област са полегнали заоблени нежни хълмове с лозови или маслинови насаждения, като на върха на хълма се извисява къща, вила, замък....обичайно от камък.
Много красив и вдъхновяващ пейзаж.....макар че природата не се беше събудила още и не беше в пълната си прелест. Което идва да рече, че ще трябва пак да се дотътрим тъдява в друг сезон......например за есенния фестивал на виното!
Регион Кианти е известен освен със своето прекрасно вино, също и с маслиновите си насаждения и добивания от тях висококачествен зехтин, с виното от стафиди Vinsanto, с производство на типични за района колбаси и сиренаq а из горите има трюфели - бели и черни, и много дивеч.
Най-масовото вино е Chianti Classico. За да се запази името Chianti , виното трябва да е произведено с поне 80% грозде Sangiovese. Класификацията на виното в Кианти е една огромна наука - различават се по вкус, по флорален аромат, по послевкус на небцето, по престой в барелите, но всички те имат уникални характеристики и ние се постарахме да опитаме различни видове. Classico е по-младо вино. Ако е повече отлежало е вече Chianti Rizerva.
Производството на Кианти класико се осъществява под надзора на Consorzio del Vino Chianti Classico , обединение на произодителите на Кианти класико, чийто култов печат е с черен петел.
Затова и препратки към петела има навсякъде :
Градчето е на 15-20 минути от нашата винарна с кола по шосе, криволичещо живописно покрай лозови и маслинови масиви и каменни къщи.. Много китно и подредено градче, с около 14 хил. жители. В Италия съм забелязала, че където и да попаднеш, дори в най-забравеното от бога и забутано село, пак цари съвършен унисон с природата и традициите, пак властва красота и чистота, пак се извисява величествено малка макар църквичка, пак дърветата и цветята са в разкошна подредба, пак всичко е така дизайнерски барнато във всеки детайл - ще речеш, че са знаели че пристигам и са се постарали точно за мен.....това винаги ме е изумявало! Та и това градче - китно и спокойно, приканващо те....затова и спирахме тук около 3-4 пъти, минавайки покрай него на път за Сиена и Сан Джеминяно или просто за кратка разходка......
И тук - типичен италиански тертип, голяма пиаца /демек площад/, с триъгълна форма и няколко средновековни сгради, и нео-ренесансова църква Santa Croce :
Има музей на виното с дегустации на вина, но за жалост ние не успяхме да го посетим...... но пък откъм дегустации се постарахме....Извън града има средновековен замък - Montefioralle .
Тук открихме и най-невероятния магазин за месо и колбаси Antica macelleria Falorni, истински разкош - после се оказа, че този магазин е един от най-старите и най-известни в цялата страна.
Ей, направо си поостанах поне час вътре, нали съм едно любопитно магаре - да видя всичко, да си купя и опитам от /почти-за жалост/ всичко....
Тези географски ширини са известни с производството на колбаси от диви прасета /cinghiale/ - прошуто, салами, наденички, сопрасата, филета ...от диво прасе.
Сопрасата /soprassata/ - това е нещо подобно на нашата пача, подобно защото в сопрасатата няма нокти и копита, както е в нашата пача. .....тук я приготвят и от питомно, и от диво прасе.
И любимата ми Финокиона /Finocchiona/ - това е колбас със семена на финокио /резене/, което му дава страхотен анасонов аромат /снимката е от сайта на магазина/:
Следващата Тосканска кулинарна разкошотия е Porchetta - това е обезкостено печено малко прасенце, във форма на руло и пълнено с билки и чесън, просто вълшебно....
И емблематичния Флорентински стек:
И обичайното за Тоскана сирене от овче мляко Marzolino, събрат на Пекорино-то.
Имахме много комичен случай! Прибираме се от Сан Джеминяно надвечер, уморени сме, минавайки през Греве ин Кианти, си купуваме забележителна колекция от различни видове колбаси от всякакви прасета - диви, питомни, каквито дал господ....И само чакаме да се дотътрим в нашето апартаментче и да му седнем на чудна дегустацийка на тез колбаси и вино от нашата винарна....нали спим при винопроизводители, вино бол...
Обаче пристигаме на нашия баир, в целия имот няма никой, рецепцията заключена, няма ги наште хора, т. е. вино - йок...а сме наредили една софра с мезета, дето ще е грехота да ги преглътнем без капка вино, направо ще изхабим готиния мезелък....А нашия апартамент е точно зад винарската изба, където има магазинче и салон за дегустация...и там вратата отворена, виното си седи курдисано по рафотове и кашони. А ние си нямаме една бутилчица дори....Мъжа ми вика, давай ще палим колата и ще отидем до съседния баир и ще си купим от тях вино - то нали тук е баир до баира, винарна до винарна....Ей го на, комшийския баир:
Абе мислихме, чудихме се - как да ходим да дирим дивото, като до нас има стотици литри вино...обикаляме кат котараци около магазинчето, и накрая взехме следното решение - вземаме си една бутилка и оставяме бележка - сори, ама много сори, но бла-бла-бла...аман-заман, ще си платим виното томороу морнинг! Влизам аз, вземам бутилката, абе да ви кажа не смея да изляза с нея - абе както и да го погледнеш си е нещо като кражба, ама с бележка....излизах, влизах, ама пък от друга страна що са го оставили отключено туй свещено място....накрая поех дълбоко въздух, в мен надделя чревоугодника... и оставих бележката, грабнах бутилката и дим да ме няма....Ей, най-вкусното вино в живота ми!.....
Първото цъфнало дръвче, което видях беше в двора на нашето винено шато. Завързах си мартеничките, и като че ли оставих и малко парченце от сърцето си на това място......сред лозовите масиви и хълмове на Кианти.
