Наскоро гостувахме за един уикенд на наши приятели, които имат къща в село Бохова, намиращо се буквално до самия граничен пункт при Стразимировци.
И пусто не ни даваше мира факта, че само след няколко минути с кола можем да хапваме вкусна скара в сръбско...и хайде по конете! Границата се минава за 5 минути, максимум. И още с преминаването й пътят се променя- мазен асфалт с всички възможни маркировки- стига, бе, и тук ли? Не съм минавала границата при Румъния, но иначе навсякъде по другите ни съседки картинката е доста по-добра от нашата....Направи ми впечатление, че по пътя до границата вървяха много нашенци пеша, носеха си по една пазарска торбичка и отвътре се подаваха хляб, лимонада, мляко, бира....поразпитах, оказа се, че за нашите сънародници в околните села, най-близкият магазин в Българско е ча-а-ак в Трън, което си е 15-тина км. И затова пък братята сърби открили хранителен магазин до самият граничен пункт и си събират грешните левчета на българите, които вървят пеш по няколко км всеки ден през границата, за да си купят насъщния - много интересна държавица сме!Скъп спомен за моята първа чужбина
Неволно си спомних първият път, когато бях в Сърбия...всъщност това беше за мен и първата лелеяна чужбина....
Далечната 1990 година, току-що е дошла демокрацията, или така поне си мислехме. А в едно с демокрацията се роди и проплака нашата по-голяма дъщеря. Месеци на кърмене, безсънни нощи, купони за мляко, на една опашка почти се сбихме с Пламена Гетова за кило кремвирши, нямаше стоки, но имахме парички.....и големи грижи с "на мама момата". И като стана почти на годинка, благоверният сОпруг реши да ме "пусне" в малка еднодневна извънградска отпуска, защото бях слушкала много и най-вече си бях изяждала всичко..... С една дружка /точно тази, с която отново минаваме границата и същата, дето ми "оперира" контузеното пръстче...!/ решихме да превърнем отпуската от извънградска в иностранная....Че аз от малка все за скитания и пътувания си мечтаех....речено-сторено. Щастливи от усмивката на съдбата, се записваме за екскурзия до Ниш за един ден. Тръгваме рано сабале, ние сме с по една дамска чанта, а всички други пасажери - с едни огро-о-омни дисаги...странно, си рекохме. Наближаваме Ниш, ние зяпаме през прозореца, жадни за нови преживявания и емоции....и изведнъж автобуса спира в един гингирлик и шофьора казва, че ще ни чака пак на същото място в следобедна доба.... Слизаме и с изумление разбираме, че нашата екскурзийка всъщност била до битака на Ниш, затова и хората с такива дисаги са тръгнали - на търговийка, разбираш ли.......бре, втасахме я! Ама ние сме тръгнали на туризъм.....че кой ви пречи, рече шофьора, хващайте пътя и отивайте на туризъм. Взехме едно такси, поразгледахме града, хапнахме и побързахме да се връщаме на битака - неспокойно и несигурно ни беше някак......Е, тук още търговията е в разгара си и изобщо никой не е готов за прибиране. Дремем като кибици ние на тоя битак, а около мен се подреди опашка - продавам ли си якето /барнала съм се с готино кожено яке, да не се изложа пред чужденците, разбираш ли..корекомска мацка!/, чантата, дънките, всичкото...отказвах, отказвах, па накрая пуста циганска душа в мен проговори и му отпуснах края и го ударих и аз на алъш-вериш......, за тия пари все пак у нас 2 якета щях да си купя, пък и това хич не си го харесвах. И чантата си продадох - кожена, готина, а докато си прибирих паричките в портфейла, и него го спазарихме..та се прибрах по дънки и ризка у дома /а можеше и тях да изтъргаша и да се прибера по парфюм само, дет се вика...хи-хи!/, но пък с една пачка грешни доларЕ в джеба...Та оттогава, като чуя Сърбия и Ниш, все тоз битак ми е в главата. Казват, че Ниш бил красив град, може, ама аз не ща и да го чуя дори....играла съм в този българо-сръбски филм!
Но днешната история е друга....днес сами решаваме къде и кога да спрем и сме се отправили към Власинското езеро. То е създадено в периода от 1947 - 1951 год. на мястото на Власинското блато.
Езерото е с площ 16 квадратни км и се намира сред девствена, екологично чиста природа. Разположено е на 1211 м. надморска височина, което го прави най-високото и най-голямото изкуствено езеро в Сърбия.
Местността е известна в Сърбия със своя здравословен микроклимат, подходящ за страдащи от астма и възпаления на горните дихателни пътища. В района на Власинското езеро се наблюдават редки видове птици, патици, корморани и др. и се срещат растения, които виреят единствено в изключително екологично чиста среда.
Купихме си различни екологично чисти сладка - от горски малини, ягоди, боровинки, а също и сиропи от тези плодове. И сироп от коприва - още не съм го отворила, за да ви кажа като какъв му е вкуса. Но като се знам какво добро прасе съм, сигурно ще ми хареса....В езерото има два постоянни и няколко "плаващи" острова, от които най-известният е Моби-дик. "Плаващите" острови плават, само когато водните нива се увеличават. През по-голямата част от времето са "закотвени" близо до бреговете. Има много водни колелета и лодки за разходка, и ние се повозихме, ама не на такова красиво колело...
Още на митницата попитахме сръбският митничар къде е най-добрата скара в района и той категорично отсече - кръчма Нарцис. Открихме я и се курдисахме на една маса към езерото. Поръчахме си разни салати и скари, аз бързах да поръчам каймак, че много обичам. Беше страхотен, с тази топла и невероятна питка.. не ти трябва друго, толкова е вкусно!
Дали по всички ресторанти в Сърбия е така, не знам, но тук табиета беше такъв - каквото и колкото да си поръчаш, сервитьора го носи в едно огромно общо плато и сервира на всеки точно това, което си е поръчал. Дори на съседната маса, на сам клиент сервираха пак по този начин - от плато. Сръбската скара си е вкусно нещо, нищо ново под слънцето...
Ущипци, като нашите кюфтета, но без форма- щипеш от каймата и мяташ на скарата, от там и името им...
Плетеници, вешалици, гурмански плескавици - всичко беше много вкусно!
Обаче порциите са огромни - не можахме да излапаме дори половината и си взехме за в къщи една торба месища. Накрая искаме да платим, 7 души се пръснахме от Едене и биропиЕне - сметка 100 лева в наша валута - почти без пари...... А иначе келнера каза, че можем " да плАтимо со лева, со евро, со динаре , со ....као сакаме ...." готино!
Сетих се един виц за "изгубените в превода" между 2-та близки езика:Един нашенец отишъл на гости на свой авер-сърбин. Хапнали, пийнали и дошло време за лягане. Сърбина казал " Друже, ти ще спаваш с Беба". Нашенецът си помислил, абе що ще правя с това ревливо бебе в една стая..и отказал категорично. На сутринта, на закуска, в кухнята влиза едно убийствено маце с бедра до сливиците и се запознава с нашенеца :
- Я се зовем БЕба.
- А я се зовем БУдала ! - откровено си "признал" нашият човек....
Минаваме пак много бързо, и много успешно границата....у дома - необработени земи, немаркирани пътища...Пак ме налазват спомени...миналата есен минавам по нощите границата на Капитан Андреево.Тръгнали сме от Одрин, където целият център свети в разноцветни топки- красота, и фонтаните се плискат, обляни в светлини, и джамията грее цялата..... Пътя - и той осветен отвсякъде.... Митницата - и тя.....Минаваме в Българско и настъпва пълна тъмница - на пункта, по пътя...а, ето едни неонови надписи в селото, на които пише какво ...
"---торант"...аха, било е някога ресторант, но сега е вече само торант, криза е все пак, трябва да се пести.....нъл тъй!Затова НА-здраве да ни е ....!
Просто си една Бг Шехерезада!
ОтговорИзтриванеМария, много съм фен на комшиите :) ние честичко отскачаме до Ниш, Пирот, а лятото и на Власинското езеро :) че и в Велград на ул. Скадарска поне веднъж в годината се разписваме :)
ОтговорИзтриванеМного вкусно, а и сърбите са такива душевадци :)
Много се смях:) Обикновено с твоите постове искрено се забавлявам! А от тази скара просто ми потече де що имах слюнка и въобще езикът ми още се влачи нейде под лаптопа:)Направо ти завидях:)
ОтговорИзтриванеА аз съм фен на блога ти и на историите, снимките и настроенията, с които ни срещаш - става ми хубаво на душата, като чета за селцата, манджичките и планините.
ОтговорИзтриванеАко си направиш фирма за туризъм, аз ще съм първият ти клиент.
Не се шегувам, пиши ми на kanela2011 at abv.bg, когато това се случи :-)
Мария, винаги ме кефиш :)
ОтговорИзтриванеА ние наистина сме най-загубената държава в района!
И битака им бил хубав :)))))
Сърдечни поздрави!
Дани
Отдавна не бях намирала време да те прочета и разгледам:))), а знаеш - стар фен съм ти:)) И ми припомни как преди години, като се прибраме в България от Италия през Гърция с фериботче, и се загубихме?!?! Тръгнахме към Велинград през Разлог, ама табели йок. Та този "торант" е бил много....
ОтговорИзтриванеМагьосница-сладкодумница си ти, Пепеляшка!
ОтговорИзтриванеВсеки път оцветяваш сивото ми ежедневие и ме усмихваш!
Вяра
Марийче,толкова увлекателно разказваш,че всеки път със захлас те чета.Имаме вила в Трън и наистина хората си пазаруват така.До Ниш не сме стигали,но с това разказче ме заинтригува.
ОтговорИзтриванеПоздрави!
Много обичам твоите разкази, винаги са гарнирани с щедра доза с хумор.Чудна разходка!
ОтговорИзтриванеПепеляшка, харесва ми не само изказа и чувството ти за хумор, но и позитивизма, който блика от всеки твой пост. писна ми медии и блогове да ме заливат с помия, злободневни грозни теми и вулгарни думи. Тук наистина е цветно и уютно!Мерси!
ОтговорИзтриванеСтефана Тошева
Марийче, поста ти отново ми напълни душата. Обичам стила ти, толкова увлекателно разказваш, че човек чете и не иска да свършва написаното. Снимките ти са великолепни. А хуморът ти е ненадминат!
ОтговорИзтриванеБлагодаря за поредната доза удоволствие!
Сърдечни поздрави и пожелания за прекрасен уикенд!
Мария,вчера като обхождах на бързи подскоци блоговете влязох в твоя и вееднага си дадох сметка,че тук набързо няма да мога да сколасам и си те оставих за десерт,кога ми се отвори повечко време,т.е. днес.
ОтговорИзтриванеТо снимки,то зеленина,то багри-толкова успокояващо ми дестват подобни картини и пейзажи.
А как разказваш самоооо-царица си!Нали знаеш вече как те чета-подпряна на лакет главата,устата-зяпнала,очите-ококорени.
Историята с Ниш много ме изкефи:)))!
И начина на плащане у сръбско :).
Мене ми не трЕбе Алеко Константинов,имам си Пепеляшка :)).
Чакам следващия разказ,поздрави!
Роси
Великолепен и увлекателен разказ!
ОтговорИзтриванеСтрахотна си, Мария,
ОтговорИзтриванеЧудесна разходка -
много сладкодумно, увлекателно и интересно.
А оригиналната сръбска скара е просто вкусна:)
Благодаря, поздрави и хубава неделя, Диана
:))))))))))))))) прекрасно! наусмивчи ме и настроение ми инжектира в този мрачен понеделник
ОтговорИзтриванепък снимките - ох покапах се просто
и стъклата със сладката и ракиената бутилка тъй пременени
ай наздраве да е!
Тъкмо стана сиво и хоп - пак си тук! Благодаря ти! Цвети
ОтговорИзтриванеСнимките на манджите причиняват сериозно слюноотделяне. Изглежда, че страхотно сте си прекарали!
ОтговорИзтриванеНямаш равна, така се посмях от сърце! А вляза ли тук, няма излизане, толкова е забавно!Мерси и за рецептите, и за увлекателните истории!
ОтговорИзтриванеМилена
Благодаря за споделения разказ.Много увлекателен и с приятно чувство за хумор. Много ме интересува тази дестинация и с приятели сме решили да отидем. Живеем близо до Трън. Ще пътуваме с коли и мен интересува дали ви се е налагало да вадите зелени карти за колите за да прекосите границата?Изисквали ли са ви го на границата?
ОтговорИзтриванеБлагодаря предварително.
Единственното нещо, което ни провериха много внимателно, беше зелената карта. Така че, без такава не може.
ИзтриванеАко решите-приятна разходка!
Мария
Браво,Мария!Възхитена съм!Утре ще посетя Власинското езеро,макар ,че след твойте "сладки приказки" все едно вече съм била там! Цвети Лозанова
ОтговорИзтриванеЧудесен разказ, много свеж и оригинален! И ние миналата година направихме една разходка до Власинксото езеро и много ни хареса. Малка поправка обаче - пътят е доста хубав от Трън до Стрезимировци, наскоро е подновен, и не прави чак такъв контраст, а когато пътувахме миналата година имаше поля със сланчоглед и други култури. Дори това беше един от коментарите ни, че този традиционно беден и неплодороден край като че ли лека-полека се съживява. А мога да направя срванение, тъй като сме от Трънския край по произход, макар и живеещи вече второ поколение в големия град, но посещаваме нашите места поне веднъж годишно...
ОтговорИзтриванеРадвам се да прочета, че се усеща промяна и развитие по тези места.Аз тук стъпвах за пръв път,но някак разликата от двете страни на границата много ме впечатли.Колко му е да направиме пак една разходчица.....
ИзтриванеАз пък не намерих разлика от двете страни на границата - малки бедни селца , но пък природата е хубава. Благодаря на Мария за историята на Власинското езеро. Очакванията ми бяха за по-оживено място.Очарова ме природата , тишината , спокойствието и чистия въздух.
ОтговорИзтриваневесел разказ...
ОтговорИзтриванеима и промяна - не проверяват вече за зелена карта.
в "нарцис" имаше деца - 2-3 клас - удивително спокойно стояха и сичакаха водачите (никакво бутане, дърпане, крещене...)
сега вече е малко по-скъпо - около 20 лв на човек, но си заслужава разходката...:)
Удоволствието беше мое!!! Благодаря ти за всичко споделено с невероятен хумор и снимки!!!!И пак да пишеш!!1 Жива и здрава да си:)))
ОтговорИзтриванеСпирам да взимам книги от библиотека та!!!! Просто чета Цветно...... с Пепеляшка и готвя разбира се !!! Весело и цветно!!!!!����������
ОтговорИзтриванетрахотен пост, поздравления! Впечатлен съм и приятно изненадан от този сайт. УСпех в развитието му!
ОтговорИзтриванеPCTVNET
Къде се намира Власинското езеро?
ОтговорИзтриванеBedenBogat.com
Като влезете в Сърбия на КПП Стразимировци, та малко след това по пътя в дясно се вижда вече езерото.
Изтриване