ПРАЗНИЧНО РОЛЕ ОТ ЯРЕШКО МЕСО СЪС ЗЕЛЕН ФАСУЛ

Страхотно роле се получи - 

със сочно и ароматно ярешко месо, 

което буквално се топи на небцето....,

и  със завитата гарнитура от зеленчуци вътре. 

Полято с божествено сосче от печенето, 

което просто те предизвиква да оближеш паницата.....

А и изглежда доста празнично,

 така че може да овкуси и украси всяка трапеза 
на празник и  делник....

 РОЛЕ ОТ ЯРЕШКО МЕСО СЪС ЗЕЛЕН ФАСУЛ

Необходими продукти за 2 порции:

за ролето

една предна ярешка плешка

 / от много малко и крехко яре - моята беше около 2 кг/

200 гр. зелен фасул

3-4 моркова

1 връзка пресен лук

2-3 скилидки чесън

сол

черен пипер

2 каф.чаши качествено бяло вино

пресен джоджен

пресен магданоз

1 плик за печене

за гарнитурата

2 големи картофа

2 глави чесън

сол

за соса

сосът от печенето

1 суп.л. царевично нишесте за сгъстяване/ при необходимост/

Най-сложно и трудоемко е отделянето на чистото месо от кокала на плешката, но така че да се запази цяло парче месо, подходящо за навиване на роле. Костта от плешката и дребните парченца месо са чудесна основа за една супа.
Разбира се, това роле  може да се приготви  с агнешко, или с каквото друго месо предпочитате.
Разстилам парчето месо на една голяма дъска за рязане / то е долу-горе с тези размери/ и го поръсвам със сол и черен пипер, намазвам го със счуканите скилидки чесън. По средата слагам по цялата дължина морков, стръкове пресен лук, зелен фасул, листенца джоджен и магданоз....и завивам ролето, като го завързвам на няколко места с кухненски конци. Поставям го в плик за готвене, поставям около него останалите зеленчуци и подправки, и чашката вино. Затварям плика и го поставям в иенска тенджерка да се пече - колкото по-дълто и бавно, по-добре...но ролето отвън трябва да стане златисто. По желание накрая може да го извадите от плика и да го оставите само, без сос, да се позачерви още малко.

През това време сосът от печенето, заедно със сварените зеленчуци / те са няколко парченца/, пасирам на гъст сос. Ако ви се стори много рядък, може да го сгъстите с лъжица нишесте. При мен се получи екстра, като консистенция, а и като количество - колкото да се полеят парчетата роле...

Щом извадя ролето от фурната, на негово място пъхам тавичка, в която върху кухненска хартия съм наредила нарязаните на шайби картофи и скилидки чесън, леко поръсени със сол. Запичам ги до златисто, но чесъна ще се изпече по-бързо и се изважда, а картофките искат малко повече време. Стават хрупкави и много вкусни, но без никаква мазнина.

Сервирам в порция по няколко парчета от ролето, заливам го с малко горещ сос, и гарнирам с печените картофи и чесън. Чаша бяло вино е просто задължителна! И красиво аранжираната маса също.....Да ви е сладко и красиво на душата!

ПЕЧЕНО ЯРЕШКО БУТЧЕ СЪС СОС АВГОЛЕМОНО

С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА СВЕТЛИ ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ!

И ВКУСНИ ТРАПЕЗИ......

Тези дни, предвеликденско, по всички кулинарни блогове са бухнали едни козунацииииии.....! Имаше време, когато и аз се бях ентусиазирала, но не си струва да отделя цял ден за направата на нещо, което хем не ми е чак толкова вкусно, хем ми се лепи на задника безмилостно....По едно време малката ми щерка и тя се хвърли в джаза, и няколко години поред правеше огромни количества козунаци по различни рецепти от различни блогове, после не хапваше почти нищо от тях и познайте кой трябваше да се справи с  нелеката задача по опустошаването им. Но,  както и да я мъчим  козуначената тема, не можахме до достигнем оня вкус и аромат на козунаците на моята свекърва. А свекър ми пък,   беше автоматизирал процеса, като към бормашината беше пригодил нещо като бъркалка, та бъркаше на бързи обороти, докато на тестото свят му се завие и молеше да бъде хвърлено във фурната на спокойствие. Те двамата, /мир на праха им!/, като правеха козунаци и козуначени рула, цялата махала ухаеше неустоимо,  а и бяха опасно вкусни, и с хиляди конци, на които се деляха.......Та, все оня вкус ми се ще да постигнем, хем си имаме и рецептата, нооо - не става, явно има си майсторлък и тарикатлък  някакъв, който ни убягва........!

Та, козунаците не са ми силата, но виж  мръвката около празника ми е стихията! От няколко години открих невероятния вкус на ярешкото месо - то не мирише силно, като агнешкото,  високо хранително е, но ниско калорично, с по-малко вредни мазнини. Не знам защо у нас не е на особена почит.....Но у дома - е! Повече за ярешкото месо, прочетете - ТУК

ПЕЧЕНО ЯРЕШКО БУТЧЕ СЪС СОС АВГОЛЕМОНО

1 ярешко бутче - понеже говоря за съвсем малко животно,
то бутчето е за максимум двамина души.

прясно смлени морска сол и черен пипер

сладък червен пипер

1 каф.ч. зехтин

1 голяма глава лук, ситно нарязан

2 даф. листа

4-5 стръка прясна мащерка

за сос авголемоно:

1 голямо яйце

сок от половин лимон

за гарнитура:

2 картофа

2 моркова

1 гл.лук

пресен копър за поръсване

китка левурда

Втривам много добре сместа от сол, черен и червен пипер в месото от всички страни. Сварявам го в тенджера под налягане, заедно със зехтина, подправките, нарязания лук и около 1 чаена чаша вода . Варя в зависимост от ЕГН - то на добичето, моето беше съвсем малко яре / 6 кг цялото, закупено от симбиотична ферма Ливади/, така че половин час му беше достатъчен. Изваждам бутчето и  го запичам за 10 минути в силно нагорещена фурна - да получи отгоре изкусително хрупкава коричка. А бульона прецеждам и ползвам за сос авголемоно. Разбивам си яйцето с лимоновия сок и бавно ги прибавям към бульона при непрекъснато и енергично бъркане на съвсем слаб котлон, докато соса се сгъсти.
Отделно си приготвям на пара  картофи, моркови и лук.Сервирам ги поръсени с пресен копър.
Всичко поливам с апетитния сос авголемоно, а китката левурда допълва вкусната палитра от аромати. Е, и треперещото от студ бяло вино е   задължително, разбира се! Да ви е сладко!

ПЕЧЕНО АГНЕШКО БУТЧЕ с МЕНТОВО ПЕСТО и гарнитура от ЛАПАД И ЛЕВУРДА

Тази рецепта се получи, като лека компилацийка между българската и италианската кухня.Последната присъства в обилното използване на мента и в маринатата, и в отделно Ментово песто. Побългарих я обаче, с добавянето на любимите ми зелении към месцето. И така....

ПЕЧЕНО АГНЕШКО БУТЧЕ с МЕНТОВО ПЕСТО и 

ГАРНИТУРА ОТ ЛАПАД И ЛЕВУРДА

Необходими са ви:

1 агнешко бутче

За маринатата за месото:

половин лимон

1 в.чаша бяло вино

1 с.л лук на прах

1 с.л. чесън на прах

пресен джоджен

прясна мента

зехтин

За гарнитурата от зелении:

2 връзки лапад

1 връзка левурда /по това време използвам замразена/

1 връзка пресен лук

 пресен джоджен

сол

зехтин

черен пипер

червен пипер

За ментовото песто:

4-5 скилидки чесън

1 връзка прясна  мента

зехтин

ядки  -кедрови или орехови

сол

Всички продукти за маринатата разбърквам в купичка. С получената кашичка намазвам агнешкото бутче, като не оставям нито сантиметър ненамазан. Оставям да престои в хладилник- поне 2 часа, но най-добре цяла нощ.

Внимателно намазаното и вече ароматизирано и опиянено от билките и виното бутче, поставям в съд за печене. Слагам във фурната и пека около 2 часа, в зависимост от възрастовите показатели на животинчето. Препоръчително е да е от младо агънце, то месото си личи - няма мазнини, и самото бутче е с перфектни манекенски размери.

Докато бутчето кротко се пече и цялата  къща ухае умопомрачително, аз запрятам ръкави за другите две добавки. Всички зелении задушавам за около 15 минути в зехтинчето, като накрая прибавям и подправките.. И ги сипвам около месцето, някъде във времето, когато е започнало да розовее и ще му трябват десетина минутки още, за да получи златист загар. Зелениите могат да се приготвят и отделно, но така приемат от уханията на месото.

Приготвям си и Ментовото песто, като всички продукти за него смилам в блендер.

Сервирам в голяма чиния месото и зелениите. Аз добавих и печен млечен чесън

 / как се пече чесънчето  - прочетете  ТУК  /,

 зелена салатка и прясна левурда - за всеки вкус и предпочитание....

Пестото сервирах в отделна купичка, 

възхитително се съчетават ароматите на агнешкото и мента!
А най-готиното беше, че това агнешко бутче си беше моя персонална порцийка, хи-хи, не че ме е гепил кулинарен егоизъм, ами просто моите домашни любимци агнешко не ядат! Така им се пада.....

А на вас да ви е сладко!

Уникалният ГЕРГЬОВДЕН в село ПАТАЛЕНИЦА със средновековната църква "Св.Димитър"

Всяка година по това време,   китното Родопско селце Паталеница   заживява  с учестен сърдечен ритъм.... Заради уникалният Гергьовден, който се празнува тук, със стотици чевермета, въртящи се по  улиците на селото.... и заради пристигащите от близо и далеч много, много гости.

Всичко започва преди десетки години и местните жители с гордост пазят и разказват своите спомени за тази традиция....Сигурна съм, че ще я опазят още дълги години!

Агнетата задължително се опяват в селската църква още предишния ден.. Изкопават се и  траповете. Рано-рано, на изгрев слънце траповете се натрупват с купища лозови и плодови клонки, събирани от резитбите. Палят се огньове, а когато изгорят съчките, в траповете се е насъбрала  ароматна жарава. На нея, дълго и търпеливо се въртят чеверметата....А тази снимка с огъня не е моя:

 Над трапа  се подреждат агнетата на колове.Те са само посолени - всичко друго ще свърши жаравата.....Има трапове за няколко десетки агнета.

Чеверметата се поставят към 8 часа сутринта и се въртят бавно над жаравата около 6-8 часа, в зависимост от кг на животното. През това време се вихри всенародна веселба....Именяците черпят с ракийка и салатка. Из цялото село звучат   народни песни, ручат гайди и пищят кларинети.... .

А около нашият трап и   озвучаването е уникално, извиваше се  и кръшно хорце:

 
Най-възрастният ни участник в празника, 86-годишният старец пази спомени от десетки такива Гергьовденски чевермета:

 
И най-малкият, сладката Ивайла :

 
Като започнат да се позапичат агнетата, е нужно да се напръскват от време на време с водичка от  менче със  зелени  клонки:

По-нетърпеливите може и да поопитат :

 

В ранният следобед агнетата са готови и отпочва истинският гуляй....

 Ние всяка година нападаме агнето, както е цяло и обелваме цялата хрупкава кожичка....вкуса е неописуем! Не съм яла по-вкусно агне! Нападаме като лешояди - доста странна гледка сме.....ама в това е най-големият чар!

 И малко от селцето, което много ми допада, защото хем има автентични и порутени стари къщи, хем пък кипи живот....

В Паталеница има и още уникални неща  - това е  църквата "Свети Димитър", построена в края на 11 век.

Преди турското нашествие по тези земи, църквата е затрупана с пръст и така, като една могила е запазена...Та чак до края на 18 век, когато случайно е открита отново и цели 23 години са били нужни на търпеливите и трудолюбиви  Паталенчани за нейното разравяне. В нея все още текат реставраторски работи - трудно е, заради липсата на пари!

И малко от стенописите на църквата :

 Разказвах ви за изумителните    скални църкви в Кападокия

...там, макар и в мюсюлманска държава, се намират пари за запазване на християнските ценности, тук - няма пари! А после - защо сме нямали национално достойнство и самосъзнание......

Вече доста години се събираме в Паталеница на  вилата  на наши приятели, които си имат "виновник" за този празник   -

Жораки, да си ни жив и здрав!

И да не слиза усмивката от лицето ти!

----------------------------------------------------------------------------------------------------

Знаете, че уважавам и обичам да пиша за Българските кулинарни традиции,

така че прочетете още :

ЗА БАХУРА - С ЛЮБОВ !
КИСЕЛО ЗЕЛЕ НА ВРЪШНИК
КАТМИте на обичайните заподозрени мои баби....

------------------------------------------------------------------------------------------------------------