ЛЕЩЕН за мен е глътка свежест, глътка българщина,
глътка красота, глътка магия....
глътка красота, глътка магия....
Омайна природа,
кристален въздух, ухаещ на билки ,
кристален въздух, ухаещ на билки ,
неподправено гостоприемство и чиста храна,
накацали по стръмните склонове фотогенични къщички,
типичният за района архитектурен стил с покриви от цепен камък.......
това е Лещен.
И тишинаааааа -
само сладкопойна птичка току ще изчурулика няколко ноти,
някъде в далечината ще се чуе звън на чанове,
и отново настава тишинааааа - завладяваща, опияняваща.........
това е Лещен.
И тишинаааааа -
само сладкопойна птичка току ще изчурулика няколко ноти,
някъде в далечината ще се чуе звън на чанове,
и отново настава тишинааааа - завладяваща, опияняваща.........
Сред архитектурните паметници се открояват църквата „Св. Параскева” от 1836 г. и килийното училище, част от което преди години изгоря.
При последното ни пътуване тук, избрахме романтиката на глинената къщурка - начесах си крастата да нощувам уж в къща от слама и глина, но, едновременно и не лишена от удобствата на модерния свят, много деликатно и ненатрапчиво намерили място в нея. Всички кабели, дори отоплението е вградено много идейно под гленените миндери в къщата. Друг е въпроса, че с толкова много автентична красота наоколо, тази къщичка малко стои като чужда, но приветствам идеята на собственика на еко-селището за това оригинално хрумване. Още повече, че по подобие на глинената къщичка, той после създаде и комплекс "Омая". Всичко беше прекрасно, само дето в тази къщичка си малко като в Биг брадър - непрекъснато някой наднича през ефирната ограда, а излезем ли на сладката веранда, веднага стройни редици от туристи-зяпачи започват да питат "Може ли да влезем? Ама защо не може? Ама ние сме от другия край на България чак, нека влезем?...." И добре че бяхме предупредени от управителя да заключим портата с катинар, иначе направо и без питане щяха да ни "превземат" романтиката.....
Изгледа от "нашата веранда":
Лещен е и перфектното място, за да се пообиколи наоколо -
минералните басейни на Огняново,
приказката от дърво и камък, наречена Ковачевица
/ разгледайте тук - ФОТО-ИМПРЕСИЯ от КОВАЧЕВИЦА/,
пъстрият гоблен Рибново
/прочетете тук - РИБНОВО - СЕЛО ЖИВО, ПЪСТРО И УСМИХНАТО ...... /
че дори и да хапнете октопод на Бяло море.......
И няма как да не напиша и две думи за Кръчмата, която си е неразривна част от еко-къщурките и ми е много любима от години. Менюто е простичко, но продуктите са съвсем пресни, зеленчуците набрани от близки градини..... Хрупкави пържени тиквички, домашно кьополу и лютеница, апетитни кюфтета и наденички от кълцано месо, изкусителни ребърца, домашно кисело мляко с цяла шепа боровинково сладко отгоре, домашно точена юфка, страхотни палачинки, и най-убийствено хрупкавия и сочен рачел, който някога съм хапвала. И такова пивко наливно вино......А когато ти донесат всичко това топло, в кошница, направо на верандата на къщата, ей тогава вече се предаваш напълно в прегръдката на магическата Родопа планина....!
Бяхме тук в единствените големи жеги това лято.Останах много учудена, че в тези къщи аз, дето все мърморя, че ми е топло, спах завита с родопско одеяло, хладинка си беше....Нашите прадеди са знаели как се строят къщи, лятото да е прохладно, зимата да е топличко...
Ако имате нужда да погъделичкате българското си его,
ако имате нужда от свеж заряд за утрешния ден,
ако имате нужда просто да избягате някъде,
ако имате нужда от романтика......
Лещен е вашето място!