На Странджа баир гората - БЕГЛИКТАШ и МАСЛЕН НОС

Едно парченце от Рая.....

Все още девствена природа, шепот на вълни, лазурно синьо море, мидени плажове, мистерии и легенди, недокосната красота.... 

Има такова място, и то в България! 

И се казва Маслен нос  или Зейтинбурун! 

За да стигнем по най-чаровния начин до Маслен нос обаче, минаваме първо през тракийското светилище Бегликташ, или Българският Стоунхендж. Достижимо е с кола до Приморско, после през Перла и се спира на паркинг на Бегликташ. Отстои на около 5 км от Приморско. 

Бегликташ е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища на територията на България. 

"Каменният комплекс е едно от големите открития на тракийската история в този край на България, което открехва вратата към древен култ към Богинята Майка и Бога Слънце, почитани от древните. Проучванията на мегалитния ансамбъл започват сравнително скоро - едва след 2003 г., когато Бегликташ е открит за науката. Изследователите установяват, че той пресъздава култа на човека към природата, който ни препраща далеч назад - към бронзовата епоха, около 13 век преди Христа. Скалното светилище се свързва още с култа към плодородието и е посветен на свещения брак между Богинята Майка и Бога Слънце.   Центърът на скалното светилище Бегликташ представлява голяма скална тераса, върху която в кръг с диаметър 56 м са разположени по-малки и по-големи овални камъни - част от ритуалния ансамбъл.   Интересна легенда се разказва за композицията от изправени каменни блокове, които образуват тясна цепнатина от десетина метра. Казват, че който мине през тази цепнатина, ще усети богатото енергийно влияние на светилището, ще се освободи от негативните натрупвания на всекидневието и ще се пречисти. Според друга история преминаването през цепнатината носело опрощение на греховете. Т.е., след опрощението можеш да трупаш грехове на нова сметка...14 са проучените и обозначени отделни места от светилището. Лесно могат да бъдат разпознати брачното ложе, жертвеникът, тронът, свещената площадка с пентаграми и фалически символи, менхирът със стъпката на Бога Слънце, вдлъбнатините по голямата скала, които са отражение на съзвездието Плеяди.    /от Тук/

Аз получих индулгенция, мога да отпочна с греховете отново.....

От двете страни на тракийското светилище Бегликташ, в началото и в края му, има пътеки през гората с червена и синя маркировка, които водят до морето, до Маслен нос и фиордите. 

Пътеката, която е вдясно тръгва от поляната при тракийското светилище Бегликташ. Нейната дължина е 2,4 км и по нея се преодолява денивелация от 140 метра. Става дори за начинаещи туристи. А нейното начало е белязано с табела „По следите на римляните“. Вие се през широколистна гора, по сенчица и е много приятна разходка, около час. 
Зейтинбурун, по-известен като Маслен нос се намира в южната част на полуостров Буруна, който е разположен между залива Стомопло и устието на една от най-красивите ни реки – Ропотамо. Заливът на име Света Параскева разделя Буруна на две части и края на южната му част завършва с Маслен нос. Върху огромните скали изваяни от реката, е възникнал древния град Ранули. На устието на реката личат останките на римски град. На самия край на носа все още стоят зидовете на крепоста Тера, охранявала този бряг. През XIII-XIV век на носа е разположено пристанището Сива.
 Пътеката излиза на импозантните фиорди на Маслен нос с прелестна панорама, откриваща се към съседните заливи и носове – нос Бегликташ, нос Коракя, нос Света Параскева и едноименния залив, както и заливите Заира, Флуру и Жак Фресине.

Пътеката продължава пак надясно, обикаля военно поделение, което е разположено на същинският нос. Минава се покрай мини параклисче Св. Никола и се слиза на малък, миден снежнобял плаж и  очарователно кръчмЕ, в което с плексигласова преграда масите са разделени, съобразно епидимиологичните препоръки за дистанция.

И направо на пясъка, под сенчестия чардак на кръчмата, заобиколени от водолази и рибари, поръчваме силно изпотена наливна бира и най-вкусно приготвения скорпид наоколо и...... живота е направо чудесен. Тук рибата е уловената за деня, затова е хем прясна, хем и много вкусно приготвена. Има и казан с вряща рибена чорба. После повтаряме и с бирата, и със скорпида - неустоими са!

Голяма част от Маслен нос е включена в едноименната защитена територия от категорията "природна забележителност". А защо е маслен? Легенди разказват как някога край величествените скали край него са се разбивали гемиите, превозващи зехтин, та разлятата мазнина хубаво омазала околността. Нарекли го Маслен нос. Турците му викали Зейтинбурун. Останките на френския товарен кораб „Жак Фресине“, потънал тук през 1929 г., и до днес може да се видят на дъното на морето. Затова и тук е пълно с водолази, казват че е най-доброто място за гмуркане по южното черноморие. Току срещу мидения плаж, на 12м дълбочина има и 2 мотора, потопени през войната. 

Както знаете аз съм много лаком пътешественик, така че нямаше как да не наемем и лодка и да видим тази прелест и от водата. 

 

Тюленовата пещера, достъпна само по море. Някои хора разказват, че там преди години обитавали тюлени-монаси, характерни за Черно море. За съжаление, условията за тях не били подходящи, и последният тюлен е изчезнал преди много години.

Втората пътека тръгва в края на Бегликташ, след последния камък дет се вика. Има маркировка, не е съвсем равна като първата пътека, но в никакъв случай не изисква планинарски закалки. Пак е някъде около час. На финала се разклонява в две посоки - едната води до малък, закътан залив Св.Параскева с плаж, а другата до най-красивите гранитни камъни и фиорди наоколо. Гледката е уникално красива накъдето и да погледнеш и е трудно да се рамкира в снимка. 

Остров Кастелоризо /Καστελλόριζο/, Гърция - очарователно пиршество за сетивата

Неокласически къщи с цветни врати, прозорци и дървени балкони,

с доминиращи в пейзажа куполи на църкви, всички те запазени, за да разказват за вековни традиции и древна гръцка култура. 

И чаровно отразяващи се в изумрудените води на морето. 

Това е гръцкият остров Кастелоризо /Καστελλόριζο/, един от най-красивите и спокойни острови на Гърция, който ​​е с площ от само 9 км² с 490 жители, и е най-малкият обитаван остров в архипелага Додеканези, и е като точица в Средиземно море. Единственият град на острова е Кастелоризо, в който броят на жителите е по-малък от броя на туристическите обекти.
Тук насладата е от модерният напоследък бавен ритъм на живот, а също и от непретенциозна, но винаги прясна морска храна. И много от моите любими сини врати.....Бяхме там през май и всички цветя бяха избухнали с колорит и аромат. 
Кастелоризо е най-източният остров от Додеканезите, разположен е между Родос и Анталия, Турция. До островът има фериботна линия от остров Родос и самолетна връзка с гръцката столица Атина през лятото. Както и ферибот от турския град Каш, който е на около 10 км по права линия по море и имаш усещането че може и с плуване да го достигнеш. 
Филмът Mediterraneo на италианският режисьор Габриеле Салваторе, който е сниман в Кастелоризо, спечели "Оскар 1991". Действието се развива през Втората световна война, и макар че тя отдавна е приключила, благодарение на филма инвазията на туристи-киномани продължава и до днес. 

Около Кастелоризо има още около 14  миниатюрни необитаеми острова, а 2 от тях са Ро и Стронгили. 
Известният американски актьор Джони Деп бил купил гръцкия остров Стронгили (в превод Кръгъл)  за 4,2 милиона евро, писаха медиите преди време . 
Остров Ро днес е също необитаем, а в миналото, до 1979 година, е известен с това, че имал само една жителка – Деспина Ахадиоти, наричана “Дамата от Ро”. Всеки ден Дамата от Ро излизала на изгрев и развявала гръцкия флаг срещу хоризонта – спомен, който Ро пази като съкровище. Има дори паметник на "Дамата от Ро" на острова. 

А най-известната местна забележителност е Червеният замък /на долната снимка е най-отгоре, с развято знаме/. Този замък е толкова знаков за острова, че дори така се ражда името му - от латинското “castelle” (замък) и италианското “rosso” (червен). Червеният замък е построен през XIV век от рицарите от ордена на свети Йоан, наричани още рицарите от Родос. Силно впечатление, освен осанката му, правят дорийски надписи, издълбани в скалите, доказателство за по-древни обитатели и връщане още по-назад в историята. 

От замъка се открива прелестен изглед към всичко наоколо.....изобщо островът е адски фотогеничен и на всяка крачка дебне кадър!

Това беше най-вкусният октопод на скара  ever.... Не знам как се постига това, но отвътре беше сочен и топящ се в устата, а отвън хрупкав и божествен. И излапах 2 порции, не се удържах никак....и бая узо изпихме! 

Синята пещера (известна още като Параста пещера или Фокиали), разположена на юг от острова, една от най-красивите плажни пещери в Средиземно море, някога рай за пиратите. На 30 минути с лодка от пристанището на Кастелоризо. Тази пещера крие драматична палитра от уникалната игра на слънчевите лъчи, 75-метровите сталагмити в пещерата и чистата тюркоазена вода.  

това е миниатюрното входче на пещерата, през което минава лодката

Влязохме с една малка лодчица, на входа лодкаря ни каза да се свием на кълбо на дъното на лодката. Толкова е миниатюрен отвора на пещерата....лодкаря дава силна газ, за да можем за секунди да сме вътре, надигаме се от ембрионалната поза, отваряме очи и оставаме с отворена уста от захлас - слънчевите лъчи се пречупват през водата и обагрят цялата пещера във фосфоресцираща, до абсурдно, синя светлина. Беше уникално красива атракция и преживяване.........уникално! 
Ако ви е интересна тази пещера, може да гледате сторито ми в инстаграм за Кастелоризо, където има и клипчета.
https://www.instagram.com/mariapepel/

Толкова за остров Кастелоризо....щото трябва да ви разказвам още много истории - за невероятния каньон Увац и за Дървения град на Костурица в Сърбия, за западното крайбрежие и Памуккале в Турция,  за изумрудения остров Лефкада! Дано скоро сколасам....