МЛЕЧНА БАНИЦА НА РОЗИЧКИ и малки зимни разходки

Много вкусен спомен ми е млечната баница. Едно време, като бяха малки децата я приготвях непрекъснато, защото уцелвах 2 в 1 техния вкус - те обичат много и баница, и крем карамел. Другото любимо 2 в 1 пък бяха макароните на фурна - при тях бе съчетанието на юфка със сирене и захар и добавка от крем-карамел....Много уважаваме у дома и турската версия на сютляж - комбинация на мляко с ориз и крем-карамел. все простички, но вкусни традиционни храни, подходящи за закуска и десерт.

Предлагам ви обаче един по-красив начин за приготвянето 

МЛЕЧНА БАНИЦА НА РОЗИЧКИ

1 пакет тънко точени кори, от най-финните с около 10 кори вътре

1 л.прясно мляко

5 яйца

8 суп.л. кафява захар или 6 с.л.бяла захар

1 капсула ванилия

около 70 гр.масло

Разтапям маслото. Разстилам една кора, намазвам я с масло и я надиплям настрани, както се правят плисета на плат. Получената плисирана кора увивам на розичка и подреждам в тавата, предварително застлана с намаслена хартия за печене. Приготвям и подреждам всичките кори. При мен бяха 12, но ако са по-малко ще  са с повече крем и комай още по-вкусно.

Розичките се запичат във фурната на 180 градуса за около 20 минути. През това време се прави крема от млякото, яйцата, захарта и ванилията. Щом леко порозовеят корите, върху тях се изсипва сместа и се запича отново за около 15-20 минути. Не я препичайте много, за да стане по-сочна. Като се извади от фурната крема стяга още. При сервиране, розичката може да се поръси с пудра захар, ако ви допада.

Да ви е сладко!

И малка зимна фото-разходка с продуктово позициониране на БЪЛГАРИЯ:

 ВИТОША

ПЛОВДИВ 

БОРОВЕЦ

СОФИЯ

ПАМПОРОВО

КОКАЛЯНСКИ МАНАСТИР "СВ.АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" -  

на една крачка разстояние от София

ПАНЧАРЕВСКО ЕЗЕРО

Запечено козе сирене с рачел и орехи.....и малко от снежно Пампорово

Това е една вкусна  компилация между френско козе сирене и български родопски рачел, 

поръсени с кюстендилски орехи, 

декорирани с драгалевски кокичета....

и на финал, сервирани в немски чинии от камък. 

Наистина еклектично кулинарно пътешествие.....

ЗАПЕЧЕНО КОЗЕ СИРЕНЕ С РАЧЕЛ И ОРЕХИ

Необходими продукти за 2 порции:

2 парчета френско меко козе сирене, по около 100-150 грама всяко

1 каф. чашка орехи

рачел

Всичко е много лесно, бързо и простичко...но пък за сметка на това - много вкусно! Запичам сиренето на тефлонов тиган върху кухненска хартия - това помага да не залепне и да не се разпадне кръгчето сирене. Запичам леко и орехите.

Сервирам парче козе сирене, поръсено с орехите, няколко парченца тиква от рачела и поливам със сос от рачела. И воала! Да ви е сладко!

И няколко снимки от ски-ваканцията ни в Пампорово. Разбира се, избрахме на случаен принцип дни, в които валеше сняг денонощно, така че за каране имахме твърде малко шансове, но пък се отдадохме на истинско кулинарно пиршество с родопската кухня.

А първата снимка е на Бачковския манастир - снимах от колата с телефон, през стъклото и капките от дъжда навън, но пък се получи снимка, като маслено платно:

И снежно Пампорово....:

СВИНСКИ ДЖОЛАН С КИСЕЛО ЗЕЛЕ, КЪРВАВИЦА, МАНАТАРКИ И СУШЕНИ СИНИ СЛИВИ .... българо - полска компилация

Срещнали се Мечо Пух и Прасчо.

- Прасчо, знам какво ще станеш като пораснеш!

- Сериозно? Сигурно си ми чел хороскопа?

- Не, четох една готварска книга

----------------------------------------------------

Гадничкоооо, ама е вярно.....

Не съм ходила никога в Полша, но имаме семеен приятел с полски корени,
та той ни е правил полски вечеринки...
и съм опитала туй-онуй от полската кухня.
Затова като чуя Полша, и си представям веднага Бигос...
Сещам се за обожаваният от мен Уди Алън,
който пък казва, че "... всеки път като си пусна Вагнер, и ми идва да окупирам Полша!"
Въпрос на гледни точки!
Та това зимно ястие е компилация между: 

Бигос -  полската версия на месо с кисело зеле, в което се слагат различни видове месо, колбаси, сушени сливи, и се готви няколко дни, като всеки ден се прибавят нови и нови продукти.

Банска капама -  една от Бг версиите на  месо с кисело зеле, месата пак са различни видове плюс  кървавица и суджук.

Аз пък си имах налични свински джоланчета и кървавица....така че, както винаги, реших да импровизирам:

Добавих сушени сини сливи - за сладост.... 

Праз и лук - за аромат....  

Сушена чушка - за вкус.... 

Сушени манатарки - за разкош....

И се получи една страхотна зимна вкусотия, 

малко по-различна от баналното свинско със зеле, 

но в никакъв случай ненатрапчива с леко екзотичния вкус  от сините сливи. 

Просто страхотна....
 българо-полска компилация на месо с кисело зеле!

СВИНСКИ ДЖОЛАН С КИСЕЛО ЗЕЛЕ, 

КЪРВАВИЦА, МАНАТАРКИ И СУШЕНИ СИНИ СЛИВИ 

Необходими продукти:

2 свински джолана с кожа от малко прасе

1 средна кисела зелка

1 каф.ч. сушени манатарки

шепа сушени сини сливи без костилките

1 сушена кървавица

бялата част на 1 стрък праз

1 гл.лук

2-3 сушени чушки

сушен риган

черен пипер

червен пипер

1 каф. чаша зелев сок/или вода,или  чист бульон../

Готвенето на това чудно вкусно компилирано ястие е много просто....От зелката си запазвам две цели листа и после я нарязвам на ситно.Нарязвам  лука и праза на ситно. Поставям всичко в  голям глинен съд. Слагам манатарките, сините сливи, сушените чушки също нарязани на ситно, черен и червен пипер, риган. Обърквам хубаво и сипвам зелев сок, бульон или вода / ако не е много кисело зелето, слагам сок, ако обаче е достатъчно кисело - ползвам или чист бульон от месо, или просто вода/. В средата курдисвам джоланите, като всеки от тях съм завила с двете зелеви листа, затварям с капак глинения съд и забравям във фурната на 200 градуса за около 3 часа. Е, 1-2 пъти отворете капака и погледнете какво се случва вътре, като по някое време събличам зелевите листа от джоланите и прибавям кървавицата /тя е сушена и не й трябва много за да се изпече/.. Аз увивам джоланите в листата, за да не прегори месото, а да стане крехко и сочно и да се топи в устата..... Не е удачно да се препече  месото, защото рискувам кожата на джолана да стане златиста и апетитна на вид, но  като подметка твърда. Хубав, препечен и сочен джолан едновременно, се приготвя само в конвектомат.
Ами, това е - бързо, лесно, и уникално вкусно! И не забравяйте руйното червено вино, че иначе направо сте изхабили гозбата....

 И малко зимни пейзажи от Пампорово,  в унисон с тази определено зимна гозба....:

Да ви е сладко, а аз ще се спусна по пистата, за да си заслужа джоланчето.....