Показват се публикациите с етикет джинс. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет джинс. Показване на всички публикации

21 декември 2021

Новогодишен конфуз с....прасе




Малък провинциален град....
Още по-малък град......град, в който аз съм родена, 
град, който за мнозина  навярно е скучен,
град, в  който няма какво да се случи, 
град, в който дори няма в кого да се влюбиш....
Друг кадър......
Младо момиче - момичето е красиво и голо....и много младо. 
Чува се шум от течаща вода. И сега вече разбираме, че действието се случва в банята, водата пръска от душа. Но...само няколко капки опръскват голото женско тяло, защото  водата от душа пада върху друг...олеле, /изненада!/ това е едно заклано прасе, истинско прасе, мъртво прасе с малки до средни размери..
Неее, това не е филм на Костурица, музикално оформен от Горан Брегович. Неееее.........
Това съм аз в далечните години на моята младост. Аз съм на около 22, прибрала съм се в моя роден град от столицата за Нова година, за да празнувам с голяма група приятели-съграждани. Разпределяме си кулинарните задачи, а аз хем най-млада и аджамия, хем пък ми се падна да овкуся  едно  прасенце, да го курдисам в една голяма тава , и после дружно да го занесем в градската фурна за печене. Та затова аз съм под душа с това прасе.....мислих, мислих как да го измия, на мивката не става - голямо е, и реших да го измия под душа, ама за да не се намокря, реших и аз да съм гола.....Къпя го аз прасето и нещо си мърмънисвам, демек общуваме си!.....Ох, баня, ооох, кеф! 
А по навик / от студентските общежития, които обитавах по онова време!/ съм ударила ключа на вратата. Хубавоооо, ама в тоз момент се връща майка ми - ни лук яла, ни лук мирисала, ни за прасе чувАла...... Нооооо чува шума от течащия душ в банята, чува също че  говоря нещо, на някой, на кой....о, ужас...какъв ти тук ужас, нещо се случва нередно в тази баня! И вратата заключена греховно.....Мама гълчи нещо на вратата, гълчи, гълчи......а аз откровено отговарям: 
- Абе къпя тук едно прасе.
 - Абе как  прасе бе....? - милата ми майчица е обезумяла от ужас, аз в банята с прасе, а то е знайно че прасето често се идентифицира с мъжЪТ.....тя ми вика отвори, аз й казвам абе не мога сега тъкмо съм го изкъпала прасето.....и така се получи един грамадански конфуз. На мен в банята си ми беше купон с прасето под душа, обаче пред банята....напражението направо можеше да се реже с голям касапски нож на тлъсти свински пържоли....
Еееех, а след това така се смяхме с мама, после и цялата ми компания се заливаше от смях, като им  изиграх  етюда с прасешката баня!....
Всъщност то това прасенце нямало нужда от баня, разбира се! То си е   било опърлено, чистичко, просто е трябвало само да го осоля, пиперосам иии в тавата, то така дет се вика съм му измила опушения, див аромат, ама 
пуста младост  мале, 
пуста младост....
пуста младост, мале, не се стига!
От тогава много вода изтече, много прасенца овкусих, изпекох и изядох с приятели....Но никога повече не ми се удаде случай да "танцувам" под душа с прасе! 


С пожелание за спокойни и светли празници! Нека приемем живота с широко отворени и любопитни очи. 
Нека виждаме красивото, цветното, дребните радости от живота.
Защото въпреки всичко животът е прекрасен!




11 септември 2021

Мамините купи от стария долап, нашепват спомени от детството.....


Изпепелени от жегата пейзажи!
Лято е......
като цъфнало на балкона мушкато,
като захарна диня със сирене,
като ледено мохито,
като студена бира с приятели,
като щурец, стържещ въздуха,
като топяща се топка ванилов сладолед,
като боси крачета в бебешка количка,
като розов домат ухаещ на слънце......
И какво ще имаме за вечеря - лято в чиния! И се пренасям в детството....
Щедри резени, току що откъснат розов домат от "конфуто" на мама. Около тях печени чушлета, подправени с чесън и удавени в оцет. И мнооого зелени гюрлюци за разкош. И ивички червен лук, като лунички. Домата е пуснал своите сокове, които са се омешали апетитно с шарлана. Магия....Топиш вътре в купата комат хляб, отхапваш и сока потича по брадичката ти. Накрая надигаш купата и сърбаш шумно, по байганьовски. Може с глътка ледена ракийка....И се усмихваш на живота!
Ей на таз гореописана гастрономическа идилия най-много мязат простичките бели купи/кастрони от едно време. Непреходни....Моите, намерени в долапа на мама. Сега ги кътам, гачели са златни кюлчета. Следите на времето нито ги състаряват, нито загрозяват. Те не са скъпи на пари, но са скъпи на невероятно много спомени и сантимент. И всеки път прожектират картинки от детството....
Та, лято е.....прашен юли, нажежен до болка! Или до усмивка.....

17юли2021


 

19 февруари 2021

Малка среднощна ода за.... БАХУРА

 


Като замирише на зима, и ме наляга тежка носталгия ...Тежка носталгия по паница с бахур и тръшнато на двора на дядо разчленено и опърлено прасе.
Вегетарианците да спрат да четат сега!
А другите сигурно се досещате.....
Случва се колене на прасе. Ухилените и ведри физиономии на мойта родА, издънки на Долапчиевия и Попдженковия джинс .... 
Мъже в гумени ботуши. 
Жени, препасали пъстри престилки. Суетят се наоколо. 
Колоритна палитра човешки съдби. 
Скромна, но с мерак подредена къща. 
Препечен хляб на жарава. 
Кана с руйно вино алжирка танцува от ръка на ръка. 
Див аромат на изпечено до писък  месо. 
Изпотени чаши с дъхава ракия. 
Селска туршия с вкус на слънчева градина. 
Бахур,  парчета като пендари. 
Изкусително посолена кожичка.  
Тава пълна с хрупкава осмянка и кисело зеле. 
Тенджера с червена манджа с черен дроб и сушени сини сливи.  
Следващ цветен, широкоекранен кадър, почти като от филм на Емир Костурица.....
Навън е мръкнало. 
Каната е развенчана. 
Вуйчо  жадно лочи виното вече направо от бакъра. 
Разкопчал е ризата. Бузите му светят кат месечини. 
И отнякъде проплаква гайда. 
Песен. Ритъм. Тъпан. 
Вино , вместо кръв. В очите пожар бушува. 
Длан във длан. 
Наследство. Хоро. Чудо. 
Всички сърца туптят в едно......
И докато се усетим навън пак е завалял сняг. 
Светът е спрял на пауза. 
И сезона. 
И  мирише на кисело зеле. 
И на пърлена кожичка. 
И на жив живот. 
Банален до сълзи...


PS
1.Дегустирала съм домашен бахур в почти всички краища на милата ни татковина. Е, няма никъде такава вкусотия като бахура от нашият регион. Месо, карантия, ориз, праз и подправки кърваво бракосъчетани в убийствено вкусна симбиоза. Грамадански панаир за душата и всички сетива.
 
2. Картината в началото на поста:
Златю Бояджиев. Клане на прасе (Семеен автопортрет), 1962 год, 
масл. бои., платно, 196 х 140 см. 
Постоянна експозиция „Златю Бояджиев“, Пловдив

30.01.2021 г.

Мария Пепелджийска