Импресия за Май, Море, Макове, Мързелуване.....и "Меко Слънце".........

В тази крайно мързеливо-маково-морска публикация съм използвала някои от много сладурските и жизнеутвърждаващи стихове на   Мария Донева , разбира се с нейната благословия, от последната й поетична  книжка   "Меко слънце" . Просто защото не мога да жонглирам така  красиво  с думите, като нея.......
посетете и блога на Мария  http://mdoneva.wordpress.com/ .

МАЙ

Ям череши и плюя костилките

с неотменното право на жител

и поклонник на късния май.

Във зелено покарал навсякъде,

тротоарът се пука и диша.

Разсъблечени - само по пролет,

по ръце, по крака и по радост -

се разхождат момичета, щъркели,

шадравани, небета и къщи.

Аз си махам предишните думи

и езикът ми, гол при черешите,

с цяло тяло вкуса им прегръща.

ЮНИ

Тихи пуканки в небето.

Меко слънце от масло.

Аз съм точно там, където

вятърът е свил крило.

Във трева приятно гладка,

с брошка от копринен мак,

времето подремва кратко,

после - бавно - тръгва пак.

Обуто със сандали от трева,

върви си слънцето и лайка ръси.

Такъв неделен, весел юнски свят

съм виждала, но само във съня си.

Такъв зелен и жълт, и син, и бял,

на капки, на цветчета и на точки.

И слънцето с пилотския си шал,

което скача дама върху плочките.

Една несериозна синева,

която всичките ми грижи грабва.

Ще си запазя малко от това,

защото сигурно ще ми потрябва.

Тъкмо прецъфтяха сливите -

люлякът полилавя.

Щъркелите мерят нивите

с кльошавите си крака.

И подмолно, непрекъснато

нещо диша, шумоли.

И със цели шепи пръснати,

пърхат лакоми пчели.

Такава малка, а пък пролет!

Че тя е вчерашна, а вече

подрежда облаците горе,

на вишните плете елечета,

наглежда щъркелите как са,

сади цветя, лекува рани.

И обзавежда, донаглася...

макар че няма да остане.

Каквото виждам, е красиво.

Каквото чувствам, е приятно.

През погледа ми в мен попива

великолепието лятно

и във очите ми остават

полета, шипки, чисти мисли,

и чак до зима продължават

да топлят и да се разлистват.

Изгрев

То беше много тихо.

Черупката си счупи.

В съня си се усмихна,

и после се излюпи.

Докато всички спяха,
нахрани се с прохлада.
Перата му блестяха
от мед и лимонада.

Във полог от небе,
в гнездо от облак летен,
протегна се добре,
примигна, и засвети.

 С благодарност.....за Мария и нейния стихоплетен  талант!

 

На гости на LaMartinia

Днес гостувам аз, Мария, на друга Мария в нейния стилен блог
LaMartinia  с мои спомени и снимки . Дано не се объркате от толкова Марии.....

Мария, благодаря ти за поканата, за мен беше чест и удоволствие да ти гостувам и да се потопя отново в моите спомени за красотите на Рила планина......

-----прочетете целият материал при  LaMartinia

Мария, щом тържествено обещаваш да се впуснеш скоро в планински приключения - ще следя стриктно  изпълнението на обещанието и ще те чакам да ми гостуваш, като "Запалена искрица"........

Планината ви очаква!