Родопска бяла приказка.....ПАМПОРОВО

Родопите винаги ми изглеждат и звучат като стон на каба гайда. 

А природата сякаш е загърнала планината в родопските си халища.....Грамаданска  красота! 

Въпреки живота, всичко е любов и красота.

Въпреки обърканото време на пандемия и война, в което живеем.

Почти 40 години карам ски. Но на такъв снежен разкош в планината не бях попадала. Всеки ден пухкав  пресен сняг. Здрав студ щипе бузките и затова пистите са чудни през целия ден. Няма размекване и киша никъде по пистите. Никакъв ветрец, който да събори снега, натрупан по клоните на необятните иглолистни гори. Грамаданска красота ви казвам! Шеметна красота, която нито може да се опише, нито да се пресъздаде в кадър. Само гледаш захласнат и попиваш тази снежна феерия, докато заситиш всички сетива!

Освен всичката красота наоколо, от голямо значение за нас е и вкусната родопска храна. Храним се сутрин и обед в Бохеми, на самата писта. А като приключим с карането на ски, вземаме си пак оттам храна за вечеря в кутии. Всичко е много вкусно - домашна баница, бухти, супи, салати, меса разни и разнообразни, родопски сармички и качамак, овче мляко с боровинки, рачел.  

А това са кадри от невероятния 3ти март по пистите на Пампорово.

Но всяка снежна приказка, за жалост, има своя край.......

Случаен кадър на дефилето на река Чая и част от Бачковския манастир. Сниман от колата, в движение. И май се получи като картина.....

Запечено козе сирене с рачел и орехи.....и малко от снежно Пампорово

Това е една вкусна  компилация между френско козе сирене и български родопски рачел, 

поръсени с кюстендилски орехи, 

декорирани с драгалевски кокичета....

и на финал, сервирани в немски чинии от камък. 

Наистина еклектично кулинарно пътешествие.....

ЗАПЕЧЕНО КОЗЕ СИРЕНЕ С РАЧЕЛ И ОРЕХИ

Необходими продукти за 2 порции:

2 парчета френско меко козе сирене, по около 100-150 грама всяко

1 каф. чашка орехи

рачел

Всичко е много лесно, бързо и простичко...но пък за сметка на това - много вкусно! Запичам сиренето на тефлонов тиган върху кухненска хартия - това помага да не залепне и да не се разпадне кръгчето сирене. Запичам леко и орехите.

Сервирам парче козе сирене, поръсено с орехите, няколко парченца тиква от рачела и поливам със сос от рачела. И воала! Да ви е сладко!

И няколко снимки от ски-ваканцията ни в Пампорово. Разбира се, избрахме на случаен принцип дни, в които валеше сняг денонощно, така че за каране имахме твърде малко шансове, но пък се отдадохме на истинско кулинарно пиршество с родопската кухня.

А първата снимка е на Бачковския манастир - снимах от колата с телефон, през стъклото и капките от дъжда навън, но пък се получи снимка, като маслено платно:

И снежно Пампорово....:

ЛЕЩЕН - романтика в приказни къщурки......

ЛЕЩЕН  за мен е глътка свежест, глътка българщина, 
глътка красота, глътка магия....

Омайна природа, 
кристален въздух, ухаещ на билки , 

неподправено гостоприемство и чиста храна, 

накацали по стръмните склонове фотогенични къщички, 

типичният за района архитектурен стил с покриви от цепен камък.......
това е  Лещен.
И  тишинаааааа - 
само сладкопойна птичка току ще изчурулика няколко ноти,
някъде в далечината ще се чуе  звън на чанове,
и отново настава тишинааааа -  завладяваща, опияняваща.........

Сред архитектурните паметници се открояват църквата „Св. Параскева” от 1836 г. и килийното училище, част от което преди години изгоря.

При последното ни пътуване тук,  избрахме романтиката на глинената къщурка  - начесах си крастата да нощувам уж в къща от слама и глина, но, едновременно и не лишена от удобствата на модерния свят, много деликатно и  ненатрапчиво намерили място в нея. Всички кабели, дори  отоплението е вградено много идейно под гленените миндери в къщата.  Друг е въпроса, че с толкова много автентична красота наоколо, тази къщичка малко стои като чужда, но приветствам идеята на собственика на еко-селището за това оригинално хрумване. Още повече, че по подобие на глинената къщичка, той после създаде и комплекс "Омая". Всичко беше прекрасно, само дето в тази къщичка си малко като в Биг брадър - непрекъснато някой наднича през ефирната ограда, а  излезем ли  на сладката веранда, веднага стройни редици от туристи-зяпачи започват да питат "Може ли да влезем? Ама защо не може? Ама ние сме от другия край на България чак, нека влезем?...." И добре че бяхме предупредени от управителя  да заключим портата с катинар, иначе направо и без питане щяха да ни "превземат" романтиката.....

Така че, за следващите вечери се преместихме в друга самостоятелна къщурка, не по-малко очарователна и направо възхитителна  със зеления бръшлян, прегърнал прекрасната веранда с дървен миндер, с автентичната атмосфера и запазен български дух, и с чудната гледка, като театрален мизансцен, която се откриваше пред нас всеки миг....

Изгледа от "нашата веранда":

Лещен е и перфектното място, за да се  пообиколи наоколо - 

минералните басейни на Огняново, 

приказката от дърво и камък, наречена Ковачевица

/ разгледайте тук - ФОТО-ИМПРЕСИЯ от КОВАЧЕВИЦА/,

 пъстрият гоблен Рибново

/прочетете тук -  РИБНОВО - СЕЛО ЖИВО, ПЪСТРО И УСМИХНАТО ...... /

че дори и да хапнете октопод на Бяло море.......

И няма как да не напиша и две думи за Кръчмата, която си е неразривна част от еко-къщурките и ми е много любима от години. Менюто е простичко, но продуктите са съвсем пресни, зеленчуците набрани от близки градини..... Хрупкави пържени тиквички, домашно кьополу и лютеница, апетитни кюфтета и наденички от кълцано месо, изкусителни ребърца, домашно кисело мляко с цяла шепа боровинково сладко отгоре, домашно точена юфка, страхотни палачинки, и най-убийствено хрупкавия и сочен рачел, който някога съм хапвала. И такова пивко наливно вино......А когато ти донесат всичко това топло, в кошница, направо на верандата на къщата, ей тогава вече се предаваш напълно в прегръдката  на магическата  Родопа планина....!

Бяхме тук в единствените големи жеги това лято.Останах много учудена, че в тези къщи аз, дето все мърморя, че ми е топло, спах завита с родопско одеяло, хладинка си беше....Нашите прадеди са знаели как се строят къщи, лятото да е прохладно, зимата да е топличко...

Ако имате нужда да погъделичкате българското си его, 

ако имате нужда от свеж заряд за утрешния ден,

ако имате нужда просто да избягате някъде, 

ако имате нужда от романтика......

Лещен е вашето място!