Алгунд(на немски) или Лагундо(на италиански)
е община в област Алто-Адидже/Южен Тирол/, Северна Италия, разположена на около 25 километра северозападно от главният град в областта Болцано.
Тук разнообразието не е просто дума – това е нещо, което изпитвате всеки миг там. В Алгунд, нежните пешеходни пътеки срещат алпийските предизвикателства, водата среща скалите, а спокойствието среща спиращите дъха гледки. От равните пътеки, виещи се през ябълкови градини, лозови масиви и кестенови горички, до величествени 3000 метрови исполини - има всичко за всеки, който обича да прекарва време сред природата. Не случайно го наричат „Витамин Алгунд“ - презареждане на енергията ви сред природата, стъпка по стъпка.
Ние този път имахме друга мисия в Алгунд.
Но можете да прочетете за приказните преходи в Доломитите тук:
В тази италианска област, винаги ме е очаровало невероятното съжителство на величествени планински исполини и рошави палми. По върховете още има сняг, а в долината палмите полюшват глави. Случвало се заради средиземноморското влияние..
Мисията ни този път беше Светото кръщене на 3тата ни внучка ...
така че, имаме си още едно християнче - бебе Анабел.
Випитено/на италиански/ или Щерцинг/на немски/
Несравнимия колорит и очарование на най-северния град на Италия, разположен на 1000м надм.в. и ограден от величави алпийски върхове.
Със своите живописни улици, елегантни сгради и средновековни площади, той е известен, като един от най-красивите исторически градски центрове в Италия.
Писала съм за божествено вкусната храна в Южен Тирол. При това поредно пътуване в региона, освен всички обичайни вкусотии - телешки стек, талиатели с еленско рагу, равиоли, кнедли със шпек, кайзершмарн и ябълков щрудел, преоткрихме героят на сезона - аспержите. Особено ни впечатли Ризотото с аспержи - семпло и автентично, но с неповторим и деликатен вкус.
Пътувахме от Мюнхен за Южен Тирол с кола през Австрия. Самият път беше една алпийска приказка - позлатени върхове, буйна зеленина, пищна природа...
И като споменах Мюнхен, да завърша с няколко снимки от пролетната баварска столица...
И едно ВАЖНО, но нелирично отклонение:
Буквално броени дни преди това пътуване осъмнах с напълно заличени профили във ФБ, Инстаграм, както и страничката на блога във ФБ. Много се шокирах, нищо не можеше да се стори вече. Но, развълнувана за предстоящото
пътуване реших, че ще го преглътна и ще продължа без социални мрежи, какво пък толкова. Но започнаха да ми звънят разтревожени приятели, които са получили странни съобщения на месинджър с молба за пари, и то спешна нужда от 100евро. Побеснях. Седнахме с мъжа ми и с негова помощ успяхме да върнем профила ми във ФБ и да блокираме хакерите от Нигерия. Много ми беше кофти за Инстаграм обаче, заради запазените ми сторита, които понякога си гледах с кеф, това си бяха видео спомените ми. И с невероятната помощ на съпруга ми, но този път и на ChatGPT, след дълга битка успяхме да изхвърлим гадовете, присвоили си моят профил и изтрили всички снимки. Имах късмет, че не бяха стигнали до сторитата ми и аз си ги възстанових. Не успяхме обаче със ФБ страничката на блога, там всичко беше безвъзвратно изтрито. Знаете ли кое ме мотивира - хората, които ме разпознават често, дори на най-неочаквани места, като асансьор в болница, например. Дори на път за Мадейра, една разкошна жена, адашка, ме разпозна в тъмното в самолета и ми каза - "О, ама вие сте от Цветно с Пепеляшка, радвам се че се запознаваме на живо и ще споделим това приключение. Аз ви следя редовно на страничката във ФБ. " И затова, реших да направя нова страничка Цветно с Пепеляшка, заповядайте :
Няма коментари:
Публикуване на коментар