За празника на дъщеря ми и сладките шедьоври на Кали.....

Приказно красивите сладки на КАЛИ от блога Ladybug, отново в нашия дом -

но само за 1 вечер, и отлетяха  чак за Лондон......за да изненадат и зарадват моето момиче, което днес навършва  21 години!

Да ни е жива и здрава,

много щастлива и късметлия,

много обичана и обичаща,

много влюбена в живота!

Да не спира да преследва мечтите си !

И да стане креативен и успешен архитект!

Така и не усетих  кога отлетяха толкова години ...като че  вчера беше малко бебче! 

Бременеех си аз славно,
 и родих в една доста смешновато-комично-мила  ситуация.....
нашето първо момиченце, изваяно като госпойца още с първия си дъх и плач.

Така си и растеше -  коконка със сламено руса косичка,
 не искаше да влиза в пясъчника, за да не си изцапа "тропаните" /лачени / кондурки.....
Бяха години на черно-бели снимки и цветни диапозитиви,
 на немотия - все още нямаше памперси,
но нямаше дори ританки и камизолки, нямаше бебешки колички и пеещи играчки,
само празни рафтове и магазини пълни с надежда - за хубавото утре,
млякото беше с купони,
а компютърчето Правец,
карахме гордо Трабант в актуалния тогава седесарски цвят.
Имахме един от първите CD-player-и, но с един-единствен диск,
така че нашето бебе заспиваше и се събуждаше с Рахманинов.
Роди се и проходи, заедно с демокрацията ни...
слава богу, детето извървя дълъг път напред, и е била винаги наша гордост,
за разлика от демокрацията ни, която все крета на едно място и все се срамуваме от хала й......
Но...бяха славни и весели години,
въпреки мизерията.....
всъщност това  е може би   жалба за младост..... 

Момиченцето ни  сладко  наричаше себе си  МИЕ КОКУН,

което в превод означаваше Станимира Константинова,

сложната ни фамилия хич не се  и мъчеше да произнася .......

 А вече, като по-голяма, пак не успяваше много да си каже фамилията Пепелджийска,

и като се запънеше,

уточняваше, че  е нещо като... ъ-ъ,  Пепеляшка...
и май  вярваше, че сме й родственички.

/то оттам и името на блога, де! /

А за нас си беше  просто  МИЕ БЕБУН..

А ето че времето отлетя, като миг  и тя стана  на мама момата.....

Дано тази чаровна усмивка да грее винаги на лицето ти, мила Мирона ! 

 Покорявай с лекота върховете по пътя си !

И бъди винаги на гребена на вълната!

Обичаме те, мило дете!

И ти желаем вълнуващ празник! 

За  сладките на  Кали  -тук е и нейният пост,  какво да кажа - перфектни!

 Помолих я, ако може да бъдат в тези форми -

на рокли, обувки и чанти, защото детенце обича много да се гизди...

и цветовете поисках да са тези, розово, лилаво, тюркоазено -

пъстри, празнични и весели!

Изобщо й рекох - "Кали, ти си младо момиче - направи ги така, както биха зарадвали теб!"

И тя сътвори това съвършенство .....

Снимала съм ги вечерта, а и по принцип не съм с голям фото- потенциал,

дано е видно колко са красиви, брокатно-бляскави и сладурски!

А Кали така е изпипала всеки детайл...до последното копченце, листенце и тигелче !

Направо ти пее душата от кеф, като ги гледаш.....

За жалост, не можах достатъчно да им се порадвам, защото ги чакаше дълъг път......

Кали,

 благодаря ти от сърце,

че ще зарадваме заедно моето момиче,

 макар и далеч от дома !

 Ами, почерпете се все пак по една сладка , пък ако ви дава сърце, я изхрускайте....

И поздрав с любима песен   :