01 септември 2017

50 НЮАНСА МАРОКО, част 8 - ЕСАУИРА, АРГАНОВО МАСЛО и КАЗАБЛАНКА







И най-сетне финалът на нашето мароканско приключение ......
Пътуваме към океана, към живописното и артистично  градче Есауира.
Магическо, магнетично градче е Есауира!
Дали е от емблематичните сини лодки  с летящите гларуси, които крещят в хор  срещу яркото слънце, а ятото им, като облак преминава край френетичното пристанище.....?
Дали пък не е от хедонистичният дух на поостарели хипари, смели сърфисти и модерни хипстъри, всякакви екзотични и свободолюбиви люде, за които градът е истински оазис и пристан......? И на няколко хиляди французи, заселили се тук и загърбили забързаната европейска надпревара.
Или от разказваните, преразказвани и доукрасявани легенди за Джими Хендрикс, който наистина е живял тук за малко, но е станал символ на града.....
Дали е от меломаните от цял свят, които се стичат тук всеки юни на фестивала на музиката гнауа, съчетала в музикално мароканско бижу черните африкански звуци и мюсюлманските певчески традиции....?
Дали  защото градът, макар построен от португалците, днес е шарена палитра от културното наследство на португалци, испанци, французи и бербери....? И дом на християни, евреи и  мюсюлмани, а вратата на толерантноста напомня на поданиците му, че трябва да живеят без омраза и затова на нея има 3 символа - мидата на християните, луната на мюсюлманите и розата на евреите. 
Изобщо, стъпиш ли веднъж на пристанището, омагьосва те онова синьо на лодките. 
Стъпиш ли в медината, очарова те онзи шарен карашик на Ориента. 
А ако попаднеш на мръкване на плажа, ще затаиш дъх пред величието на океана и кервана от камили, който се е кротнал на фона на жълтия залез....
А опиташ ли храната, ах храната....!
Магическо, магнетично градче е Есауира!














Медината на Есауира....:



























Есауира на мръкване.....:











Есауира обаче е и меката на производството на арганово масло.Съпругата на краля е организирала и тук женски кооперативи - тук те са за производство на арганово масло, което се добива от плодовете на арганови дървета. Точно такъв женски кооператив посетихме. В миналото козите са се катерели и са ядяли външната обвивка на аргановата ядка, а от семката, която са плюели, чрез смилане се е добивало тъй ценното масло, наречено течното злато на Мароко. Днес, този процес се върши от жените от кооператива, но е също толкова бавен и трудоемък, така че цената на аргановото масло е доста внушителна. А и арганови дървета има само и единствено в Южно Мароко, около Маракеш и Есауира. Ще ги познаете отдалеч по "накацалите" по тях кози, сега те са повече туристическа атракция, а не ценен помощник в добива на арган.













КАЗАБЛАНКА - след невероятните бели, сини и розови градчета, след песничката при бедуините, след кервана ни с камили и нощувката в палатка в пустинята, след дъжда в Сахара, след като избродихме най-красивите долини в Атлас, след глъчката, цветовете и ароматите на пазарите, след залеза на океана, след всичко това...., за мен Казабланка беше едно голямо разочарование. Милионен град, задъхан от забързаната навалица, със страховито ревящия океан, чийто вълни  се разбиват с пръски от бяла пелена, която покрива всичко наоколо. Имах чувството, че океана е сърдит, защото са му отнели простора със строежа на внушителната и импозантна джамия "Хасан  II". Построена  по проект на френския архитект Мишел Пинсо между 1986 и 1993 година в чест на крал Хасан II. Във вътрешността си побира 25000, а навън още 80000 вярващи. Минарето, със своите 210 метра прави джамията най-високата религиозна сграда в света. В молитвената зала за кралското семейство пода е стъклен, молейки се те могат да наблюдават океана отдолу. А  всички вярващи могат да наблюдават звездите през специално конструириният отварящ се покрив на храма, който се сгъва при нужда, нищо че тежи 1100 тона. Построена с волни дарения от вярващите, нейната стойност възлиза на 800 милиона долара, а отсреща, точно срещу нея има бедняшки квартал, в който хората живеят в така наречените варели - схлупени, малки къщурки с такава форма и почти същата големина. Хубаво е, че това е един от малкото религиозни храмове в Мароко, в който допускат и немюсюлмани, така че се възхитихме на пищния декор на това произведение на архитектурата, приложното и всякакво друго изкуство. 6000 майстори работят 5 години, за да изваят изящната орнаментика от мозайка, керамика, дърво и гипс. И стъкло, внесено чак от Венеция....За да удивлява, да поразява, да омагьосва правоверни и друговерци.
Като за финал обаче спахме в приказен риад, в който точно като за изпроводяк ни сервираха такъв божествен тажин с пиле, маслини и мариновани лимони, че половин година след това още усещам вкуса и уханията на тоз пилешки тажин. 
Изобщо, Мароко си зае едно кътче в сърцето ми...! Завинаги....!!

















продавач на вода





Още веднъж, с благодарност към Адвенчър клуб, към Мария и Абду, към Павката - 
ей, хора, беше велико приключение! 
И съм стегнала раницата за следващото....



Прочетете още за Мароко:

50 НЮАНСА МАРОКО - част 1 /Рабат, Асила,Танжер,Тетуан/


50 НЮАНСА МАРОКО - ЧАСТ 2, ШЕФШАУЕН - Да се изгубиш във френетично синия лабиринт на Мароко


50 НЮАНСА МАРОКО, част 3 - Фес, Волубилис, Мулай-Идрис, Мекнес, Nyala el Oudaia .......


50 НЮАНСА МАРОКО, част 4 - TEA TIME в палатката на БЕДУИНИТЕ l




3 коментара:

  1. Ех, жалко че свърши тази мароканска приказка. Някои от пътеписите ти, тези за Сахара и Шефшауен, са ми любими четива и са шедьоври. Чакам следв.пътешествия.

    ОтговорИзтриване
  2. Сърдечни благодарности за всички публикации за Мароко.Беше интересно да науча и за аргановото масло, въпреки,че знам за него някои неща.
    Поздрави Мария, в очакване съм на следващо пътешествие!

    ОтговорИзтриване
  3. Книга, книга чакаме и стига си отлагала. Такива пътеписи написа за Мароко, че нямаш равна!
    Ани

    ОтговорИзтриване