50 НЮАНСА МАРОКО, част 6 - Tinghir, Gorge Todgha,Ouarzazate,Ksar Ait Ben Haddou,Gorge Dades, Kasbah Telouet,Col du Tichka

Аз от тези 2 дни на нашето пътуване комай не очаквах вече нищо разтърсващо да ни се случи. Все пак главите ни, сърцата ни, душичките ни, бяха пълни, препълнени, преливащи от преживяното до тук. Не мислех, че може отново да остана безмълвна пред пейзаж или селище, пред хора или улици....Какво толкова, викам си аз, имаме да пресечем пак пясъчна пустиня на път към океана, да нощуваме в мароканския Холивуд, после да пресечем Висок Атлас и да стигнем в Маракеш. Да, ама не! Мароко наистина има с какво да те очарова на всеки километър и да те изненадва всеки миг.
И тъй, тръгваме от нашия приказен хотел в пустинята:
БАШ АДВЕНЧЪР С КАМИЛИ В ПУСТИНЯТА САХАРА

Tinghir и Gorge Todgha
Първата ни спирка е градчето Tinghir в дефилето Todgha. Безкрайни зелени оазиси, и жълто-охрени градчета от кирпич, нереално накацали в долината, оградена от хребети във всички нюанси на кафявото. 
А на view point-а за туристи ни очаква ухилен до ушите номад, прегърнал приятелски своята камила. Голям сладур и позьор....:

Град в долината - хубави улици, хубави сгради, чисто, подредено.....:

И изумителното ждрело в долината, което аз обиколих захласната ....Много високи скали и зъбери,  надвиснали страховито над криволичещото тясно шосе и бушуващата река. Поглеждаш нагоре и понеже е тясно и грандиозно, завива ти се свят и скалите ти се завъртат като калейдоскоп......уникално място. 

Ouarzazate, Урзазате
Пристигаме по икендия  в Урзазате, градът наричан Мароканския Холивуд, заради своето филмово студио Атлас. Тук се снимат внушително количество филми, все хитови заглавия, като се почне от Клеопатра, през Гладиатор и се стигне до Games Of Thrones. Ами пустиня болшая, необятна площ за всякакви кинаджийски тарикатлъци и бутафории. Както се пошегува с игра на думи нашият гид в студиото, Клеопатра e една голяма Клеопластикa. Градът, макар в пустинята,  е много богат и с висок стандарт, хората си имат доходна работа...и всичко това благодарение на студиото.

И тук - хотел шарен и писан, в арабски стил, и тук - красиво поднесена и вкусна храна в прохладна градина с огромни палми, отрупани с фурми.

И сабале рано-рано впрягаме талигата и на път.....
Ksar Ait Ben Haddou
Още едно уникално и автентично място -  укрепено древно берберско селище, под егидата на ЮНЕСКО, разположено по маршрута от Сахара за Маракеш. В него все още живеят 4  семейства, посрещащи туристи от цял свят. Ксарът е чудесен пример за мароканската архитектура от глина. Освен дом на тези 4 семейства, селището е осеяно с малки магазинчета, в които можеш да си купиш невероятни ръчно изработени нещица - гривни, пръстени, дрехи, рисунки.

И основното селце, което се намира от другата страна на реката, срещу крепостта. Отново в типичният за района кирпичен стил.

Това е едно мароканско момче, което прави рисунки по стара берберска техника за тайно писмо. Пише се, или рисува с индиго за синьо, шафран за кафяво и чай за жълто, невидими, а при леко нагряване изплуват чудни картини. Разбира се, не можеш да не си купиш рисунка.....

Gorge DADES  
Пътуваме си ние славно покрай разкошен пейзаж. Природните картинки се сменят всяка минута и всяка една е достойна за пощенска картичка. Драматичен ландшафт, ръждиво-червени планински масиви със зигзагообразни цветни слоеве. берберски селища със стърчащи джамии...

нашият гид-бербер Абду

Kasbah TELOUET

Стигаме до Kasbah Telouet на великия везир Thami El Glaoui /1879-1956 г./, наричан още Господарят на Атлас. Тя е малко встрани от туристическия маршрут, защото се намира във Висок Атлас, но е едно истинско бижу. Казват, че тази казба може да се похвали с най-добрата ислямска архитектура в Мароко. Отвън гледаме кирпич, но отвътре - интригуващ интериор, преплетен с богатата история на фамилията. Онемяхме от красотата на керамичните цветни приказки, от гипсовите изящни  дантели, от кедровите резбовани и  изписани тавани. Беше невероятно как една кирпичена, обикновена на вид сграда може да е дом на такова внушително богатство от архитектурни  детайли. А гледката към околността от последния етаж, към зелено-кафявите планински масиви, стелещи се като купи сено, редом до идиличните берберски села..... беше хипнотизиращо!

Тук живеят няколко семейства, които поддържат тоз палат. Те имат и много китно ресторантче, в което ни сервираха страшно изкусителни тажини, баницата с пиле - пастила, омлети и най- вкусните напитки, които евър съм опитвала. Те бяха нещо като смути - едната беше от фурми, бадеми и мляко, а другата от авокадо, фурми и мляко. Исках да си остана тук и да излоча всичкото това мароканско чудо в чаша. Уж  все се каня да си ги приготвя в къщи, но.....

И пътуването продължава през прохода Дадес.....
Някъде тук трябваше да се качим на високо проходими джипове, но шофьорът ни прецени, че и той ще се справи. Предстоеше ни да пресечем Висок Атлас по един от най-трудните, опасни, красиви и живописни пътища в света  - в топ5 според Tripadvisor. Наркотик само за ценители.....

Това, което видях и усетих при това пътуване в долината Дадес, няма как да се разкаже, снима, пресъздаде.....емоцията, гледката, моментът, трябва да се преживее и почувства.Целият проход Дадес е около 60 км. Високопланински криволичещ тесен път, адреналина е голям от пропастите и зъберите, които застрашително надничат край нас. Но гледката е толкова шеметна, че всичко друго е незабележим фон за още по-силна емоция. Природния спектакъл е внушителен и се променя след всеки завой, планинските масиви се оцветяват и преливат ту в зелено, ту в кафяво, черно, жълто, бяло.....Живописни каньони и вятър в косите, зелените оазиси покрай реката, стотиците стари казби край пътя, кирпичените берберски селища.....Мисля, че за пръв път казах Уауууууу!! около сто пъти.

Col du Tichka 
Стигнахме и най-високата точка тук Col du Tichka 2260 м.надм.в. След върха се свързват двата пътя - нашият опасно-трудно-живописния, използван от любители на адреналина, и заобиколният и напълно безопасен път, който се оказа почти магистрала. На тази височина какъв път! Бил построен с помощ от французите! Егати - изумена съм за кой ли път....И за сетен път си мисля, че нашата държавица  е много бедна и неслучила на нищо, сал на една природа дето я съсипваме регулярно и толкоз.  Ехххх....

И последната ни спирка в долината Дадес беше това уникално селце - къщички, нереално подредени като детско лего,

 къщички, като че ли невъзможни за обитаване....

а отвсякъде се чуваше детска глъч, 

коте измяучи, 

агънце изблее, 

цветно пране  или синя врата оцветява тук-там монохромноста наоколо, няколко булки са се сбрали на раздумка .....

кипи живот! 

Изумително!

И пристигаме в Маракеш.....

след всичко преживяно през тези два дни, 

имаме нужда от студен душ за отрезняване от емоциите, 

силна напитка за преглъщане на преживяното, 

и здрав сън.....

А Маракеш ще разглеждаме в следващите дни!

 Тоест, както казват някои братски народи -  To Be Continued......

Прочетете още за Мароко:

50 НЮАНСА МАРОКО - част 1 /Рабат, Асила,Танжер,Тетуан/

50 НЮАНСА МАРОКО - ЧАСТ 2, ШЕФШАУЕН - Да се изгубиш във френетично синия лабиринт на Мароко

50 НЮАНСА МАРОКО, част 3 - Фес, Волубилис, Мулай-Идрис, Мекнес, Nyala el Oudaia .......

50 НЮАНСА МАРОКО, част 4 - TEA TIME в палатката на БЕДУИНИТЕ l

50 НЮАНСА МАРОКО, част 5 - БАШ АДВЕНЧЪР С КАМИЛИ В ПУСТИНЯТА САХАРА

ПИЩНАТА МАРОКАНСКА КУХНЯ