Остров Chios /ХИОС/ и СЪЛЗИТЕ НА ХИОС

Гръцкият остров Chios в Егейско море е заобиколен от зашеметяваща колекция от 60 плажа, но рядката смола позната като Μαστίχα е символа и сърцето на устойчивостта и идентичността на острова. И главната причина и цел на това наше пътуване.

Mastichochoria 

Нито едно посещение на остров Хиос не е пълно без обиколка на неговите средновековни села, които са сред най-добре запазените в Егейско море. Около 20 села в южната част на острова, са групирани в Mastichochoria - единственото място в света, където растат дърветата, от които се извлича ценната  смола, наречена  Μαστίχα.

А това е красивото рисувано Pyrgi, традиционно мастихово село в центърa на Mastichochoria. Pyrgi се откроява със своя уникален декоративен стил, известен като „xysta“, при който черни и бели геометрични шарки украсяват фасадите на къщите, създавайки завладяващ визуален дисплей, който е едновременно традиционен и поразителен. Самата „xysta“ е процес, при който слоеве от черен вулканичен пясък се използват за оформяне на сложни, подобни на дантела шарки върху основа от бяла варова мазилка. Тази декоративна техника, повлияна от генуезките художествени стилове, датира от времето, когато Хиос е бил под властта на Генуа. 

Разходката  в рисуваното село Пирги предлага не само визуален празник. Най-уникалното нещо за остров Хиос е областта, известна като Mastichochoria, или мастиховите села, които от стотици години са култивирали  мастихата  - смола, ценена в цял свят заради кулинарната и медицинска стойност и добивана само в южната част на този очарователен гръцки остров. Μαστίχα, мастиха, мастикс, мастика - не съм сигурна как точно е правилно да се произнася. На турски е сакъз. Тази „сълза на Хиос“, както е поетично известна, всъщност е сокът от дървото Pistacia lentiscus var. Chia. Методите  за отглеждане и прибиране на реколтата остават непроменени от векове и са със статут на Продукт със защитено наименование за произход, който гарантира запазването на уникалните му качества.

За да се разбере наистина същността на Хиос, известен и като Острова на мастихата, посещението на Музея на мастихата в Пирги е задължителна спирка. Този модерен музей е посветен на отглеждането и обработката на мастиха чрез интерактивни и исторически експонати. Музеят не само ни образова, но и ни потопи в ароматния свят на мастихата, превръщайки го и в сетивно и вкусово изживяване. Има плюс-минус 2 000 000 дървета на острова, а сълзите  ръчно се събират и почистват. Всяко дърво дава средно по 50-320 грама мастиха годишно и започва да произвежда, когато е на около десет години. Дърветата живеят над 100 години. При подготовката долните клони на дърветата се подрязват през февруари, а през юни земята около дърветата се почиства и покрива с бял тебешир. Прибирането на мастиха става от юли до септември. Състои се от „убождане“ на разрези в дървото, за да се предизвикат капките, досущ като сълзи,  които се втвърдяват и кристализират върху дървото, преди да паднат на земята. И всичко това на ръка...В медицината се използва още от Хипократ, преди 2400 години, за стомашни проблеми и орална хигиена. В кухнята мастихата превръща простите рецепти в гурме изживявания, като добавя леко сладък, подобен на бор вкус на напитки, хляб, десерти и дори меса. Пихме кафе с мастиха, бира с мастиха, узо с мастиха, ликьор от мастиха, хапнахме бисквити и курабии с мастиха, сладолед с мастиха, усукани талиатели с мастиха....абе яко се НАМАСТИХАКМЕ! 

Купих и завидни количества оригинални кулинарни, фармацевтични и козметични продукти за София. Сълзите и някои други продукти могат да се купят и в континентална Гърция.

Купих и от любимото ми узо от остров Хиос, което е 100% дестилат.

Поразителните вулканични брегове на плажа Мавра Волия с красиви камъчета, като бижута.

Остров Хиос посетихме с ферибот от турския град Чешме. По вода острова е на една вълна разстояние, около 10км. С ферибота отне 30 минути, но опашката беше километрична. Щото турците бягат в Гърция за евтина и вкусна почивка. 

Прочетете повече в моя пътепис: 

Цветният карашик Alaçatı в Турция и нашето голямо разочарование.....