Исторически Alaçatı е гръцко село, основано около 1850 г. от османски гърци, които идват да работят в близките лозя и маслинови ферми. След договора за обмен на население между Гърция и Турция през 1923 г., гръцките жители на Алачатъ се изселват в Гърция и градът е заселен от турски имигранти. Но, в продължение на години той остава малкото сънливо гръцко фермерско селце, забравено от времето и света, и затова запазва голяма част от оригиналния си характер и красота. Днес Alaçatı е една от най-добре пазените крайбрежни тайни на Турция. И набира бясна скорост, казват като курорта на заможните и известните турци.
Тесните калдъръмени улички са украсени с китни едноетажни каменни къщи, заедно с очарователни тротоарни кафенета, ресторанти, галерии и бутици. Многоцветни врати и капаци, перфектно реновирани. И никъде ни един пластмасов стол или маса...
Красивите закрити цветни тераси в Alaçatı, висящи очарователно над сокаците из целия град.
На лятото любимият му цвят е синьото.
В това съм убедена....
Ами пак цамбурнах в цветен карашик.
Навсякъде ухаят пищно избухнали в цвят растения - бугенвелия, черен пипер, мимоза и жасмин. Те глезят туриста, както с аромата, така и с колоритната си визия.
Луна, палми...и шумът на вълните.
До тук добре с цветния карашик по сокаците......Но, от всичко останало бяхме изключително разочаровани - от ресторантите, от храната, от обслужването, от хотела, от плажа, от инфраструктурата. Знаете, че обожавам турската кухня. Но за цяла една седмица не можахме никъде да се насладим на вкусна храна, въпреки че беше на космически цени. Келнерите те гледат свирепо, а на места те посрещат с условието, че трябва да направим поне по 100 евро сметка на човек. Дотук беше явно турският туризъм и комшиите, дето ти вадят с памук душата с обслужване. За цената на алкохола в ресторантите хич няма да отварям дума, че ме е срам да напиша цифрите. Храната обаче бе необосновано скъпа, абсолютно безвкусна, а големината на порциите беше обратно пропорционална на цената. Например 5 малки скаридки, от замразените, удавени в кавардисано и люто масло струваха 25 евро. Ужасно на вкус 10сантиметрово парченце октопод, пльоснато самичко в една паница, също толкова. Добре, че отидохме отсреща, на гръцкия остров Хиос, който е само на една вълна разстояние /7км по вода/, та да си хапнем и пийнем вкусно и да си оправим силно влошения вкус към живота. Там огромна порция с перфектно приготвен октопод, барабар с гарнитурата струваше 15евро. А чашка узо бе на цена почти колкото глътка вино в Alaçatı. За острова ще разкажа в друг пост....
Аз не бях ходила на почивка в Турция от 25години, макар че съм я изръшкала почти цялата страна и много я обичам. Тогава бяхме в Бодрум и цялостното преживяване беше като в приказка. Сега, хотелът ни, уж пак 5звезден и обещаващ лукс, беше такъв само в лобито. Стаите бяха като килии. Плажът, колкото носна кърпичка. Закуската под всякаква критика, а турската закуска е знайно, че е институция и е пищна във всеки детайл. А излезеш ли от хотела - адски прахоляк и глутници с кучета, невъзможно е да се поразходиш пеш... Зная уж приказката за вълка, дето сам си върши работата, ама взех че се предоверих на наша туристическа агенция, голяма грешка! В заключение, горчивото ми лично впечатление от тази почивка е, че турският морски ваканционен туризъм отива към гибел. За това говореше и километричната опашка за ферибота Чешме - остров Хиос. Тази година 4мил турци са почивали на гръцките острови в Егейско море, по всички показатели там е с пъти по-хубаво и на достъпни цени.
Толкоз за Alaçatı ...


Красиво изглежда. Нямам представа, не съм ходила в Турция, но имам мои познати, които също са били на това място и са отскачали до Хиос.
ОтговорИзтриванеДа, явно "отскачането до Хиос" става тенденция, необходима и желана! А на вас благодаря, че се отбивате тук!
ИзтриванеМария