tag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post8117985907849707777..comments2024-03-16T22:46:58.258+02:00Comments on Цветно..... с Пепеляшка: Малка среднощна ода за.... БАХУРАMaria Pepeldjiyskahttp://www.blogger.com/profile/00449057414860251598noreply@blogger.comBlogger24125tag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-79909483664655382382021-03-03T01:50:10.610+02:002021-03-03T01:50:10.610+02:00Честно да си кажа, без да се превземам, но бахур н...Честно да си кажа, без да се превземам, но бахур не обичам, т.е.не съм опитвала, но и не ми се иска, не ми звучи добре, не е мойто. Не обичам и да присъствам на тези сбирки, около клането на прасе, не не съм вегетарианка, напротив, ама не искам да знам, че месото е било живо, правя се, че е просто нещо за готване:)) Но, друго исках за пореден път да напиша - невероятен разказвач си, и така прекрасно владееш езика ни, възхищавам ти се, както и за откровеността, има една чистота, с която описваш и спиделяш всичко, не се страхуваш да показваш и своята Принцеса, и своята Пепеляшка:) Прегръдка!veselahttps://www.blogger.com/profile/03988269056813440928noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-3088756299841232622021-02-28T18:28:00.225+02:002021-02-28T18:28:00.225+02:00Браво, Мария, моите поздравления! Страхотен матери...Браво, Мария, моите поздравления! Страхотен материал, личи си, че доста си се потрудила в подготовката. Научих много нови неща и факти, и... да живее елховският бахур, феноменален е!!!Винпромhttps://vinprom-vt.com/noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-51800135408928042432021-02-21T15:04:52.436+02:002021-02-21T15:04:52.436+02:00Mariqna Gamova , олееее, толкова ми е драго да про...Mariqna Gamova , олееее, толкова ми е драго да прочета всичко това за баща ми, благодаря ви от цялото си сърце! Очите ми са мокри, преливат от емоция и щастие.....😍😍😍😍Maria Pepeldjiyskahttps://www.blogger.com/profile/00449057414860251598noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-36421237608656400682021-02-21T15:02:55.681+02:002021-02-21T15:02:55.681+02:00Отлично четиво, адмирации!Отлично четиво, адмирации!Иван Христовnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-87769348336175396472021-02-21T15:01:14.391+02:002021-02-21T15:01:14.391+02:00Е, голям майстор на разказа сте, браво!Е, голям майстор на разказа сте, браво!Христо Я.noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-37627930008658619122021-02-21T14:59:46.701+02:002021-02-21T14:59:46.701+02:00Наистина, и аз не съм вкусвала по-добър от нашенск...Наистина, и аз не съм вкусвала по-добър от нашенския бахур. А и начина на приготвяне също е уникален за нашия край.Iva Yavorovanoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-24003881565809340432021-02-21T14:56:58.642+02:002021-02-21T14:56:58.642+02:00Е, наистина Елховският бахур е незаменим... Благод...Е, наистина Елховският бахур е незаменим... Благодаря, че ме принесе в детството.Валя Христвовабnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-82655969638448806072021-02-21T14:55:42.159+02:002021-02-21T14:55:42.159+02:00Спомен ,който ще пазя в сърцето си до края на днит...Спомен ,който ще пазя в сърцето си до края на дните си!!!Мария Янакиеваnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-13662412205749127742021-02-21T14:54:01.644+02:002021-02-21T14:54:01.644+02:00Миме така си беше..във всяка къща имаше прасенца.....Миме така си беше..във всяка къща имаше прасенца...Коледа във всеки дом ,бахур ,печени ушички и мезе ,ах вкуснооо��Росица Дженковаnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-32144322960451321732021-02-21T14:51:53.517+02:002021-02-21T14:51:53.517+02:00Така беше! БЕШЕ.......Така беше! БЕШЕ.......Maria Todorovanoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-9577917897194330152021-02-21T14:50:36.065+02:002021-02-21T14:50:36.065+02:00Браво, Мария!Браво, Мария!Zdravko Drosevnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-89107211619507926502021-02-21T14:48:54.168+02:002021-02-21T14:48:54.168+02:00Много благодаря за точният разказ за бахура и сбир...Много благодаря за точният разказ за бахура и сбирането на рода !Все още тази традиция продължава в много домове...<br />Мария Райчеваnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-27942302212472046332021-02-20T19:52:18.705+02:002021-02-20T19:52:18.705+02:00Здравей Мария, братовчед ти прочете одата и настоя...Здравей Мария, братовчед ти прочете одата и настоя той да сподели спомени с теб. Прилагам ти ги без изменения. Браво Мирке,<br /> Нямаш представа каква буря от чувства , емоции и спомени предизвика у мен с тая „ода за бахура“ . Днес цял ден съм като в някакъв транс – в главата ми нахлуват спомени – едни , после други , после трети и пак и пак… Така си го описала ,че събитията от ония години направо оживяха пред мен. Браво, наистина имаш талант на разказвач.<br /> Описаните събития са от преди трийсетина години , когато организатор на тези събития беше вече вуйчо ти / тоест баща ми/. Не знам ти дали си спомняш, но аз пазя едни много мили спомени от по- раншни времена. Някъде 1964- 65 год. когато дядо ни Димитър заряза овцете, които традиционно отглеждаше до тогава и премина на прасета. Тогава той постави традицията на ежегодните празненства за Коледа. <br /> Тогава още прасетата не се пърлеха с газови горелки на леса , /както е на снимката , която си ми пратила/, а в дупка в земята със запалена ръжанца /вид слама/. Кожата се остъргваше с мотика и се ядеше полусурова, полуостъргана от четината. Ама си беше една вкусна , вкууусна…. И бахура се правеше при по- строги правила.Всичко по направата му се извършваше вътре в прасето и изискваше много прецизни умения, които се наследяваха от баща на син. Нещо като потомствени хирурзи. А да отделиш червата от трупа на прасето преди да си напълнил бахура за дядо ми и баща ми беше направо всетотатство. Дълго време се борих да получа тази чест и аз да правя бахура и като я получих разбрах, че до известна степен съм се прецакал Час – час и половина се изприщваш над прасето, докато другите колачи разцъкват изпотената кана около теб, замезват със сочни мезета и от време на време ръсят „умни“ съвети за какво трябва да внимаваш докато работиш. Но честа си е чест! Ял съм бахур на хиляди места. Вкусен като нашия никъде не съм срещал. <br /> Но най- интересното за нас децата беше състезанието за гайдата на прасето /ако е мъжко разбира се/.Целта беше пръв да се качиш на опърленото прасе и да му целунеш дупето. За награда получаваш гайдата /пикочния мехур/. След като го получех, обикновено баба го изсушаваше и надуваше и си имах топка за игра за цяла година . Е сега има много шарени гумени и всякакви други топки за игра и интереса няма как да бъде същия. .<br /> В написаното от теб усещам и известна доза носталгия по ония времена . Искам да ти кажа , че няма страшно- традициите не са забравени. Само се промени мястото им на провеждате, на стотина километра по на изток. Освен това всички такъми са в изправност: ножове, закрутки , ботуши , пърлачки , стъргачки, тави , казани и т.н. Рецептите за бахур и колденски / коледни/ манджи са запазени и макар и да не отглеждаме вече прасета , от време на време провеждаме опреснителни занятия по въпроса. Така че, ако решиш отново да изживееш ония времена, пали колата, товари „издънките“ и ей къде е Атия. Само „свирни“ и организацията е от мен.<br /> Поздрави на цялото семейство от нашето семейство! Дай боже всички да сме живи и здрави и скоро да реализираме едно такова мероприятия.<br /> Братовчед ти – Димитър Долапчиев<br />Изпращам ти и две снимки : <br />Едната е от 14 февруари тази година, както може би подсказва лозовия венец на главата ми. Сутринта зарязах лозите в двора, полях раните с вино и седнах на масата. За жалост сам – пустата му пандемия. И ако някой ти казва , че алжирката е изчезнала не му вярвай ! Това червеното в каната е точно алжирка – самоток / затова цвета му е толкова светъл / и все още се намира в лимитирани серии. <br />Галя Долапчиеваnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-65039952165923887282021-02-20T11:05:05.036+02:002021-02-20T11:05:05.036+02:00Има защо да не си изтраяла и си го постнала, драга...Има защо да не си изтраяла и си го постнала, драга Мария.<br />Прекрасни, емоционално и с много поетични описания, спомени, които без груб натурализъм пресъздават нашенската "Кол'да" или "Свинска сватба".<br />Мили спомени, но най-мил за мен си остава момента, в който трябваше да се разбере, кой от многото дечурлига щеше да се престраши и да спечели "гайдата".<br />Така наричаха пикочния мехур на прасето, който се надуваше като балон и висеше цяла зима закачен някъде, докато през пролетта , вече съсухрен и прогнил се хвърляше за храна на кокошките.<br />За да получиш заветния "приз" трябваше да превъзмопгнеш вътрешната погнуса, да добиеш кураж и да целунеш вече опърленото и ощавено с надупчени консервни кутии и остри касапски ножове свинско дупе и то точно на мястото от където после се пълнеше така добре описания бахур. <br />Свинското дупе или по точно неговото анално отверстие беше проверка за хашлашка смелост и целогодишна гордост.<br />Аз винаги побеждавах, защото без свян целувах свинското дупе и гордо получавах гайдичката.<br />Само аз си знаех колко воля и упоритост ми костваше преодоляването на бошуващите в мен противоречиви чувства, но келешлъка надделяваше.<br />Може би това кали волята ми, помогна ми после в живота.<br />Помня думите на дядо си Никола, който ме насърчаваше с думите: "Ади олум, бръшко целувай гъза на свинята, че един ден баща ти кат си доде, да е горд с тебе!Аз ще запазя сичките ти "гайдички" да му ги покажа."<br />По това време татко беше въдворен с 12 годишна присъде в концлагера "Белене" на остров "Персин", като "николапетковист" и "враг на натода".<br />Е, за жалост не доживя този ден, дядо ми Никола, Бог да го прости!<br />Когато пораснах, тръгнах по пътя си и през целия ми съзнателен живот, който премина през много живожарици от различно естество, та до ден днешен, никога не съм превил гръб да цункам нечий човешки задник. <br />Сигирно целунатите от мен като дете гъзове на закланите коледни прасета са ми дошли артък, били като обеца на уШото и да разбера, че това е само детска залъгалка и други са нещата, които те превръщат в истински мъж и най-вече в истински Човек.<br />Извинявай. отплеснах се в друга лирика и се връщам на съществения въпрос, а той е, че идваше ред добре измитото дебело черво да се подпъхне в свинското дупе и всички накълцани подправки, месища и нужни дреболии, и главно кървавицата да се омесят в отворения свински търбух.<br />Майстора на бахура започваше с големия си пръст/палеца да тъпче сместа в червото, друг помагаше напълненото черво да се вие като карабаланка/дебела издължена риба/змиорка в тавата и тогава идваше ред на варенето.<br />Майсторълка беше, да не се пукне червото и въпреки това, всичко да бъде сварено до определена степен, ни да дръзне на сурово, ни да е преварено и вкашнато.Затуй от време на време майстора го дупчеше с кука за плетене или друг вид шиш. <br />Мария, спирам да пиша, за да не отнемам красотата на високо художествено предадения и описан от теб мил, нашенски адет.<br />Жива и здрава бъди, Мария!<br />Благодаря за удоволствието, с което ме дари и зареди деня ми с радостни мисли, като ме пренесе в детството.<br />"Ний инджанци сме дивна, силна мощ!"Николай Вълкановnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-8975826709582800822021-02-20T11:00:00.085+02:002021-02-20T11:00:00.085+02:00Браво! Не мога да си представя, че може по-хубаво ...Браво! Не мога да си представя, че може по-хубаво и подробно да бъде описана суетнята около това толкова важно събитие��. <br />А вашият баща, др. Митев, ми беше любим учител. Бяхме много добре подготвени по математика и си спомням, че един асистент в ТУ ми каза "Много ми е приятно, че от едно малко градче има толкова добре подковани по математика". Дължах го на баща ви! Светла му памет!Mariyna Gamovanoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-32064965929028734632021-02-20T10:41:07.362+02:002021-02-20T10:41:07.362+02:00Спомени от детството ми, всичко това много ми липс...Спомени от детството ми, всичко това много ми липсва!Marinka Dimitrovanoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-20971991179457194372021-02-20T10:39:51.648+02:002021-02-20T10:39:51.648+02:00Невероятно точна! До най- малки подробности! Благо...Невероятно точна! До най- малки подробности! Благодаря ви за предизвиканите топли спомени, сега вече миражи от миналото! Бъдете здрава!Penka Jordanovanoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-39124942467642769532021-02-20T10:38:43.274+02:002021-02-20T10:38:43.274+02:00Хубави и приятни спомени,Мария!Умееш толкова пъстр...Хубави и приятни спомени,Мария!Умееш толкова пъстро да разказваш!С удоволствие чета всичко написано от теб!Винаги си добре дошла,дома ми винаги е отворен за теб! Ще се опитаме да направим нещо по въпроса,както му е реда!��Жана Миткоnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-86210597613127629132021-02-20T10:37:12.479+02:002021-02-20T10:37:12.479+02:00Браво! Чудесно сте описала Елховска Кол'да! Ч...Браво! Чудесно сте описала Елховска Кол'да! Чак ми замириса!!! ❤️Мария Карастояноваnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-78726716382669560942021-02-20T10:35:52.879+02:002021-02-20T10:35:52.879+02:00Прекрасно .
Всичко това е точно така и при моето с...Прекрасно .<br />Всичко това е точно така и при моето семейство беше същото ,дойдеше ли времето да се коли прасето във нас беше празник а за бахура наистина никъде няма такъв .Rosica Shkodrovanoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-1593216149099292772021-02-20T10:33:48.035+02:002021-02-20T10:33:48.035+02:00Благодаря Ви,че ни върнахте в това мило време в ...Благодаря Ви,че ни върнахте в това мило време в родния ни град Елхово. Със свидни спомени за тия вкусотии около Коледа,този вкус ,тази традиция е незаменима за мен.Изчетох всички коментари и толкова мило,свидно и неповторимо се почувствах в тази дискусия от мои съграждани. Бъдете живи и здрави. Тези спомени ни крепят .Tinka Atanasovanoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-41242876242136764552021-02-20T10:30:40.656+02:002021-02-20T10:30:40.656+02:00И аз бях там Миме, даже усетих вкуса на кожичка и ...И аз бях там Миме, даже усетих вкуса на кожичка и бахур!Пенка Карагьозоваnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-31851539596522427412021-02-19T12:55:47.003+02:002021-02-19T12:55:47.003+02:00�� Е такова сладко описание на регионален деликате...�� Е такова сладко описание на регионален деликатес не съм чел до този момент..........Николай Борисовnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1671368924664978586.post-91200900611983788652021-02-19T12:53:15.896+02:002021-02-19T12:53:15.896+02:00Колко описателно, цветно, образно, ароматно и живо...Колко описателно, цветно, образно, ароматно и живо си го написала. Усетих всеки мирис, жест, суетнята, ритуалността, туптенето на сърцето на голямото семейство и рода, мъжката и женската посветеност.... Върна ме в детството, Мария, в онзи изгубен топъл, истински свят, който вече го няма. И ти благодаря за това. <3Недялка Колеваnoreply@blogger.com