09 януари 2019

Минута за изяви през 2018 - интервюта, книга, награда......

Харесаха ми как се получиха тези  интервюта, кефят ме.....затова и ще ги "консервирам" тук, за разлика от много други в пресата и радията, които нямаха този късмет.
Освен това разкриват някаква малка, и то по-добрата частица от моето АЗ.
Първото интервю е за Блоговодител и Жената днес. То е свързано с номинацията ми за 3ти път за Блог на годината в категорията Кулинарни пътешествия. 
Горда съм, че за 3ти път спечелих награда, статуетка и много подаръци. Но мисля, че   има много млади и неуморни блогъри, които заслужават наградата тази година.



1.Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго 
хоби освен воденето на кулинарен блог?
Казвам се Мария Пепелджийска – живея в София, по образование съм икономист, но по душа и природа съм  лакомник за шарени преживявания. Затова и моето най-сладко хоби е ЖИВОТА! Много обичам да папкам и съответно да готвя, пристрастена съм силно към  пътешествия по света и у нас, обожавам да бродя по непознати чукари и прашни друмища, да покорявам планински върхове със ски или с раница на гърба, да тропам народни танци, да се „приземявам“ с йога, да градинарствам чат-пат…..май стана цяла колекция от хобита и интереси!

2. Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или 
какво те вдъхнови да го направиш?
Доста е пресилено да нарека моя блог кулинарен, щото всички знаят че е тюрлю-гювеч от пътеписи, рецепти и разни такива сладки и цветни благини  от живота…Но все пак всичко тръгна от един кулинарен форум, там се запознах с емблематичната в тези среди Йоли, а също и с Пепчо, с Диана, с Илиана – всичките днес изявени кулинарни блогърки. Аз пък си записвах някои от моите експерименти в кухнята, и реших че няма да е лошо да си имам един електронен бележник с рецепти, вместо хвърчащи листчета.
Както казах вече, освен че обичам много  да ям и да готвя, обичам и да пътувам, и всеки път се връщах у дома „преливаща“ от снимки, и ми се искаше да „облека“ тези снимки с думи, да ги сложа някъде за спомен на цялата наша сговорна дружина от приятели, с които пътуваме. Тогава съпругът ми рече – „Абе знаеш ли, че има една платформа Блогър….“ И така започнах да „консервирам“ нашите спомени, да записвам разни рецепти и да складирам всичко в блога. Мислех  си да  е като дневниче, тайно лично складче…..но то скрито-покрито няма в широкия виртуален свят, и много бързо бях „разкрита“ ….и така  почти 10 години. 

3. Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето?
Най-живата картинка за кулинарните традиции на моя род е коленето на прасе зимъска в къщата на дядо ми и вуйчо ми. Наставаше титаничен родови гуляй с печени касапски мезета на жарава, уникално вкусен бахур, пърлена кожичка, огромна тава с кисело зеле и осмянка, гозба с черен дроб и сушени сини сливи. Виното се пиеше от бакъри, а за финал винаги приключвахме с игрива тракийска ръченица. Понякога отнякъде проплакваше  гайда….


4.На каква възраст сготви първото си ястие.Какво беше то?
 Аз бях много злоядо дете, още по-злояда девойка, макар дори и на мен да ми звучи невероятно. А на 18 год. всяка девойка и добре да живее, пораства и  се озовава в Студентски град в една соц гастрономическа пустош и студентски столове на всяка крачка из София, в които аз обаче не желаех да стъпя. Всички пари, които ми пращаше мама профуквах за парцалки и с мои приятелки си купувахме варени свински уши от супера връз 60 стотинки килото и така преживявахме. И някъде във 2ри курс вече ми дойде до гуша от глад и мизерия, и сготвих сарми, после кюфтета, картофена яхния….и се отпочна едно наваксване на туй що бях пропуснала като малка да изям в кулинарното царство-господарство. Нооо, свинските уши и до днес са ми любими…. Мама, милата, все  ме гълчеше – „Ако съм знаела какво добро прасе ще станеш, да не бях изревала толкоз сълзи от страх, че ще умреш от глад“.
В студентското общежитие имаше пъстра палитра от младежи от цял свят, които понякога ни канеха на вечеря с техни национални храни. Така се запознах с конгоанската полусурова кокошка и кубинския пържен микс от боб, с перуанското севиче, с гръцките сладки, с мароканските компилации между месо, ядки и сушени плодове, с немските вурстчета, с унгарския гулаш и руските пелмени. И за пръв път светът се отвори пред мен със своите аромати и вкусове….и бях запленена!



4. Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?
Май съм самоука….! Не съм живяла при баба, въртяща черпака по цял ден. Но от двете ми баби съм наследила умението  да правя невероятни тракийски катми. Попивах туй-онуй от мама, леля, свекърва ми, и до днес готвя някои техни уникални гозби, които ми носят сантимент. Като че ли най-много неща съм научила от свекърва ми, която беше перфектна домакиня, а аз явно вече съм била узряла тъй да се каже, за да попивам знания и опит. Преди много години, на Бъдни вечер, няколко месеца преди да се спомине много млада, свекърва ми ме научи да правя нейната изкусително красива и вкусна питка. А после свекър ми ни завеща нейната тетрадка с рецепти, която и до днес ползвам с радост.
Кого научих ли? Ами все се надявам да съм дала някаква кулинарна култура на двете ми дъщери. Като заминаха да учат едната в Лондон, другата в Мюнхен, две малко по-скучни кулинарни пространства, и с приятели се майтапехме как аджеба ще се справят там моите гурме-дъщери….Справиха се, попиха от култури на много народи, станаха гражданки на света, имат модерен усет, умения и познания, а  понякога дори се съветвам с тях. Преди години, голямата ми дъщеря беше на едногодишен стаж в Цюрих в архитектурно студио с много изявен усет към вкусната храна. И на изпроводяк  моята Станимира им направи балканска 5-степенна вечеря, и това  за около 20 колеги. Държахме „гореща“ връзка през целия ден и давах насоки /тоя дето е измислил скайпа трябва да го канонизират за светец!/,всичко се получи фамозно и вечерята си беше направо фурор!  А малката ми дъщеря Елена, която учи медицина в Мюнхен, още 1вата година организира и осъществи с помощта на други българи, презентация за България – кратко видео с история и забележителности, храна – баница, шопска салата, таратор и боб, и уоркшоп на право хоро…това всичкото за 70 души интернешънъл нейни състуденти. Та след тези две азсъмбългарче случки, съм ги признала моите щерки за сериозна конкуренция в кухнята, а и по-куражлийки са от мен със сигурност!  Е, съпруга ми не успях нищо да науча – така и си остана неук, но виден столичен дегустатор и страстен консуматор!

5. Какво ти дава воденето на кулинарен блог?
За мен е забавление и отмора, понякога писането ми действа като медитация, като катарзис…..Най-хубавите пътеписи и рецепти с биография съм написала точно в трудни моменти, психотерапевтирала съм се значи чрез писането.

6.Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен 
блогър?
Много, много интересни случки имам, и много мили писма получавам непрекъснато! Много пъти съм изпадала в мили и забавни ситуации, разпознавайки ме по разни места.
Ето един пресен пример – една сутрин рано отивам в Токуда за един преглед, вися пред кабинета и получавам лично съобщение на страницата на блога във ФБ, което гласи – „Скъпа Пепеляшке, теб ли видях сутринта в асансьора в Токуда? Да не си болничка? Аз съм ти голям почитател, чета всичко по няколко пъти, пробвам рецептите и пътуваме все по твоите маршрути. А съм тук за една малка кожна интервенция, вече приключих, стискам ти палци и при теб всичко да мине добре!“....Е, щях да падна, ама пък ми стана едно топло на душата, и разбира се всичко с прегледа беше наред, все пак си имах изпратената позитивна енергия!
Друг случай – Преди години получавам имейл, ама много мил имейл, от една журналистка, която била впечатлена от моите пътеписи, покани ме да се запознаем на кафе, оказа се че сме от една порода – тя е грамадански пътешественик, но и страшен кулинар,  и…….станахме  семейни приятели и вече май минаха в шеги и закачки 7-8 години от оня пръв имейл. А колко пищни трапези сме споделили  с тях…..
 А, и как да забравя тия двамцата блоговодители – Илиян и Иво, които чак на летището ми донесоха статуетката награда преди две години и ми взеха интервю, беше голяма емоция и признание за моята колеблива блогърска „кариера“!



7. Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?
Моят блог е своеобразна шарена черга от случките на моя живот….Почти всяка рецепта има своя история или биография, свързана с пътуване по чужди земи, със сантимент от детството, с приятелска софра, или пък е толкова любима за мен и моето семейство, че искам да я „завещая“ на децата си….

8. Сладко или солено?
Солено, разбира се. Ако на една маса има впечатляваща шоколадова торта и сарми с кисело зеле, подозирам че ще избера сармите. Но много обичам и комбинацията между солено и сладко.

9. На кокал или с корен?
Ох, тук се затруднявам, защото обичам месото да е „бракосъчетано“ със завидни количества зеленчуци под всякакви форми.

10. Какво, освен вкуса, те привлича в някое ястие – случката, 
естетиката, географията, нещо друго?
          Когато пътувам, аз буквално искам да изям света – оправдавам се, че е за да опозная и изследвам хората чрез техните кулинарни навици и традиции! Обичам да попивам уханията на пазарите – на дъхави билки и екзотични подправки, на хрупкави кроасани, на весела рибена чорбица, на печена шунка и хмел. Друг път  мирисът е на  френски парфюми и шик, на богове и демони, на древни цивилизации, на шоколад и лукс…. Обожавам ароматите на улиците, когато изневиделица „разцъфти“ мирисът на домашна яхния, на селски хляб и доматена салца, мирисът на розмарин и мента, на октопод и узо, на вино и любов…. Ей тези усещания искам после да пресъздам чрез ястия от тези места. И често успявам…..
Най-любими са ми ароматите на Истанбул…този град ухае изкусително! А само да затворя очи и мога да се  потопя в уханията на Мароко…..Айде, отплеснах се!
 Та, по въпроса…..Последно време се впечатлявам много и от естетиката в чинията, вече сме преситени от какви ли не храни, но една чиния като произведение на изкуството ме затрогва - харесва ми да се храня първо с очи…Но все пак, когато говорим за храна – вкусът е от най-голямо значение, той стои над всичко.

11. В какво се състои радостта от храната за теб?
В споделянето…. Често приготвям у дома тематични кулинарни пътешествия за приятели  – подбора на менюто, суетнята в кухнята, аранжирането на масата ми е страст, еуфорията, която поражда хубавата храна, пламъчето благодарност в очите - това за мен е истински празник!



12. Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?
Знам ли…..що пък трябва да е посветена на някого?! Клише – сигурно на семейството.

13. Кое е нещото, с което истински се гордееш?
Май моята най-добра визитка са моите две дъщери, те са моята радост, гордост и утеха! И най-красивото ми творение…!
Много съм горда и с многото и верни приятели, които имам. На които мога винаги да разчитам и за подкрепа, и за палава случка, и с които имам най-голямото богатство - страхотни спомени от един много динамичен живот.

14. Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?
Имам, разбира се! Този гаф се случи отдавна, когато рокендрола беше още млад, ние с мойто либе – също…..бяхме още гаджета и празнувахме сами в моята квартира Нова година . И аз ще го шашкам с моите вкусни сарми с кисело зеле.... Да, ама не....захласнахме се ние в "празнуване" и по едно време от кухнята се разстилат едни черни кълбета и пъплят на талази към нас. Само ако някога сте загаряли кисело зеле в тенджера, може да разберете за какво става въпрос - миризмата е зловонна, а тенджерата се изхвърля барабар със съдържимото, защото няма измиване....Така и си останахме гладни навръх Нова година, защото това щеше да е единственото ни празнично блюдо, но пък го обърнахме на майтап и се смяхме до захлас! Добре че след 12 часа бяхме канени при приятели, та там похапнахме - те бяха вече женени и не си бяха загорили сармите. Ама съпруга ми как се ожени за такава "Загори-тенджера" кат мен, още се чудя..... 

15. Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата?
Това е едно ястие, което не звучи много изтънчено, но ако е сготвено добре е просто грандиозно. С диво изобилие от мускусни ухания, с остри нотки на карамфил и чесън, една чувствена симфония от вкусове и аромати, изригващи в чинията....! 
  Задушена телешка опашка
 по римски 
Coda alla vaccinara 
 /рецептата ТУК /

Следващото интервю беше за списание Рецепти за здраве и Мила Иванова, която направо флиртува с думите и е моя любимка.Така че, за мен беше страхотно удоволствие да отговоря на въпросите на тази мила Мила.....




Мария, разкажи ни за теб. Това, което виждаме, е, че пътуваш по цял свят, из невероятни места, връщаш се с титанични снимки и в блога си събираш уникални автентични рецепти от тези пътувания. Каква си по образование, с какво се занимаваш и как стана такъв пътешественик?
По образование съм икономист, но по душа и природа съм  върл лакомник за всякакви шарени преживявания. Често казвам, че любимото ми хоби е ЖИВОТА, живота като пътешествие и пътешествието, като еманация на живота! Избродила съм всички наши „високи сини планини“ с раница на гръб, или със ски, обожавам да се скитам по нови прашни пътеки нейде в непознати земи… Ама то в днешно време целокупният народ се е побъркал да пътува, та и аз в кюпа. Но не съм грамаданският пътешественик, който бих искала да бъда, просто късно го отпочнах това занимание….. А точно когато съм на път душата ми пее ли, пее….!

Прекосила си света надлъж и нашир. Къде ти е било най-вкусно? И къде ти е било най-интересно откъм кулинария?
          Когато пътувам, аз буквално искам да изям света и се  оправдавам с клишета - уж за да опозная и изследвам хората чрез техните кулинарни навици и традиции! Но истината е, че  просто обичам да папкам и съм любопитна да опитам от всичко. Обичам да попивам уханията на пазарите – на дъхави билки и треви, на екзотични подправки, на хрупкави кроасани, на топло и весело шкембе в хлебче, на печена шунка и хмел. Друг път  мирисът е на  френски парфюми и шик, на богове и демони, на древни цивилизации, на шоколад и лукс…. Обожавам ароматите на улиците, когато изневиделица „разцъфти“ мирисът на домашна яхния, на селски хляб и доматена салца, мирисът на розмарин и мента, на октопод и узо, на вино и любов….
Най – любими са ми уханията и локумената усмивка на Истанбул! Опияняващ град, който открива себе си само за най-големите си обожатели съвсем плахо, точно като срамежлива ханъма. А храната - същинска палитра от екзалтиращи  вкусове и аромати, които изригват в чинията, където и в Турция да се намираш. Може би, защото е твърде близка до българския вкус, може би защото е необятна, може би защото  в нея има и от пикантността на Анадола, и от екзотичността на Ориента, и от деликатността на Средиземноморието…турската кухня ми е много любима!
Влюбена съм в италианската кухня, съчетаваща простички и свежи продукти по фамозен начин. И в умението на италианците да ти сервират своята страст и южно слънце в чаша вино. Без маниерничене….както го правят французите. Но и тяхната храна обичам….нали ви казах, че искам да изям света!
Но наскоро имах щастието да обиколя цяло Мароко надлъж и шир /както всъщност съм обиколила Турция и Италия, та затова за тези три национални кухни имам завидни познания, а знаете че може да се влюбиш в нещо, което истински познаваш!/, и бях запленена от мароканската храна, с която имах първи флирт още в моите студентски години. Тази кухня съчетава в себе си изтънчен средиземноморски и пищен ориенталски привкус, в нея деликатно и умело се смесват и използват невероятни екзотични подправки. А дори храната от улицата може да докара и най-изтънчения кулинарен естет до гастрономически оргазъм.



Имала ли си случай някъде да не можеш да опиташ някаква храна?
Не, но не съм била в онези, казват люлки на кулинарията, където ядат скакалци, хлебарки и всякакви твари. Но в Мароко бяхме на чай в палатката на бедуинско семейство високо в Атлас, грандиозна мизерия е там, чая изпих /няма да казвам какво ми се случи после/, но те нямат ток, вода, хладилник, живеят в палатка цялата в кръпки. Но нали са пастири на овце - имат месо, което  сушат окачено и разкривено, и ужасяващо, на едни колове….и точно там си помислих, че това никога не бих могла да опитам, никога. Но, както казала котката – „Въпрос на вкус!“, и си облизала задника…..
Но на следващия ден, пак в палатка, и то навътре в пустинята Сахара ядох най-най-разкошния тажин с пилешко и зеленчуци, заради който бих се друсала отново 3 часа връз камила по пясъчните дюни.

Носиш ли си винаги интересни подправки и продукти? Кои са любимите ти „вносни“ богатства в кухнята и какво приготвяш с тях?
Нося си, разбира се, но не толкова колкото бих искала. Влачех преди и посюда, но сега се поспрях заради ограниченията в самолетите. Нося си задължително някой продукт, който е уникален за страната и няма аналог – например кафяво сирене Geitost от Норвегия, паста пизочери от италианските Алпи, ей такива неща. А от Мароко домъкнах завидни количества подправки, там е меката на подправките…..Влюбена съм в Рас Ел Ханут, това не е подправка, това е магия. Представлява микс от 10 до 40 подправки, като всеки продавач има авторска рецепта за съчетанието на различните съставки в нея. С Рас Ел Ханут у дома правя уханни тажини в истински конусовиден глинен съд, овкусявам патица, пиле, кебапи, риба, зеленчуци ….абе магия ви казвам! Другата магия на мароканската кухня са маринованите лимони, искаше ми се да помъкна няколко, но се позаинтересувах и си произведох сама лимонена туршия, само трябват нетретирани лимони. А как преобразяват и те всяко ястие…..марокански кулинарни бижута са това!


Мислиш ли, че има връзка между темперамента на народите и тяхната кухня? Ето например българите обичаме лютичко, защото лесно се „разлютяваме“, японците са скромни откъм подправки и цветове, защото самите те са по-обрани и кротки като хора и т.н.
Най-скромната храна съм яла в един индийски ашрам преди години. Ядяхме това, което сме извадили от земята и приготвили сами, без подправки и люто, за да не ни се превъзбужда тялото /казват йогите/. Понякога топяхме ечемични сухари във вода и зехтин, за да омекнат…и това бяха най-вкусните сухари ever. Отплеснах се….
Та, за темперамента - не мога да взема твърдо мнение. Но ми прави впечатление, че нациите които тачат своите кулинарни традиции, са запазили и национално достойнство, и самочувствие, и принадлежност, независимо дали ще са люти и палави латиноамериканци, или скучни и обрани японци….. Една Швейцария например, пресичала съм Алпите с влака Бернина-експрес, мирише страховито на оборска тор, цели семейства високо в планината отглеждат добитък, на портата има лепнат нафукан надпис Био, и те не се срамуват, че са до шия във фъшкии, напротив – горди са, че са запазили семейните ценности и традиции.
Ами „градът на хляба“ Алтамура в любимата ми италианска област Пулия? Единственият град в Европа с наименование за произход DOC за своя хляб. И май първият хляб, възпят във филм Focaccia Blue/2009/, разказващ как местните жители продължават да ядат сандвичи само със своя хляб, дори след пристигането на Макдоналд“с в града и как едва година и нещо след пристигането си гиганта на фаст-фуудс е принуден да напусне позорно града. Ей това ако не е национално достойнство…..А хлябът на Алтамура е наистина убийствено вкусен, с хрупкава дебела коричка и плътна сърцевина с аромат на жито и слънце. Като на нашите баби….


А намираш ли връзка между щастливите нации и храната? Дали тези, които отдават по-голямо значение на хапването и пийването са по-щастливи и лекокрили хора?
Да, абсолютно съм съгласна, тези дето обичаме да хапваме и пийваме СМЕ лекокрили и щастливи хора! Като цяло в Европа хората все още отделят време, да се радват на храната, за разлика от разни т.нар. от мен трудови лагери по света, където живота е прекалено забързан и не ти остава време да му се насладиш. Лично мое мнение….
Марчела Хазан пише: „ Да си оставиш толкова време, за да се нахраниш, както го правят италианците, означава да споделяш великата им дарба да превръщат живота в изкуство!“

Къде трябва да се завре човек, когато пътува, за да открие истински автентичната храна? Имаш ли съвети за пътешественици, които са и „фуудита“?
Определено встрани от забележителностите, защото до тях винаги са кулинарните капани за туристи. И там където не е лъскаво, но е пълно с местни хора – ей там е най-вкусно. Аз имам много любопитен нос, който безпроблемно надушва готините местенца за истинско кулинарно преживяване.

Различни ли са принципите на здравословно хранене и готвене по света? Ти самата към кои се придържаш?
Смятам, че имам висока култура на хранене и готвене, но съм далеч от здравословните такива. Не за друго, просто смятам, че живота е твърде кратък, за да се ограничавам откъм неговите благини. А всъщност може ли някой да дефинира точната формула за здравословно хранене? Аз не се наемам…  Е, никога не съм пържила у дома бухти за закуска например, обичам да „бракосъчетавам“ месото със завидни количества зеленчуци, плодове мога да хапвам до забрава,  но пък ….обожавам зимъска сланинка с праз, класика в жанра! И  съм твърдо убедена, че едно от чудесата на света няма как да не е  тава с кисело зеле и препечени свински ребърца, вдигаща пара и сладка врява във фурната. Е, понякога и аз хапвам киноа и елда, лимец и чия, но го правя от любов към храната, не от друго…. А и като студентка живях доста време с перуанка, автентична индианка от племето кечуа, която ме запозна не само с вкусното перуанско севиче, но и с храната за бедните – киноа….Така че съм закърмена, дет се вика, с киноа, хаха….



Какво приготвяш, когато нямаш време за врътня в кухнята?
Почти винаги имам време за прясно приготвена храна у дома. Но, понякога правя набързо омлет, поширани яйца, съпругът ми обожава какво/?/ – яйца на очи по панагюрски. Дори като бяхме прясно женени и отиваме на гости на мама в провинцията, тя ни пита какво да сготви, а той казва – яйца на очи по панагюрски. Пристигаме, с мама хапваме убийствен гювеч с овче месо в глинен съд, а мъжа ми, завалията, похапва яйца. После мама, милата, разказала на дружките си какво е сготвила на зетя и те жива я оплакали – „Как може, такава проста манджа, ма Ленче, на зетя, резил голям…!“ А той просто ги обожава пусти яйца, така че с тях минавам без врътня, но пък с аплодисменти.

А за идващите Великденски празници мислила ли си вече? Някакви съвети за това да ни е вкусно, ароматно и здравословно?
Чакам ги с трепет празниците, защото ще дойдат дъщерите ми и къщата ни няма да бъде ненужно голяма, тиха и скучна. Те боядисват яйцата, а с огромно настървение и мерак правят козунаци. Но и тримата ми домашни любимци не ядат агнешко, така че аз като завършен егоистичен чревоугодник си изпичам лична агнешка плешка, а за тях – каквото пожелаят. Тази година са си поръчали моята Ла Патица – френски шансон в 7/8 ръченичен такт / рецептата – в блога/, хем пилците са тематични за празника, хем става изкусително вкусна.

Кои са следващите ти географски и кулинарни цели?
След Великден имам създадена стройна и много интересна програма  за скитания по света и  у нас, цяла нова кулинарна вселена….. А дотогава –
ДА СЕ НАСЛАЖДАВАМЕ НА ВСЯКА ХАПКА …ЖИВОТ!

И моят скромен принос към "Магията на пътешествията". В тази поредна книга с мое участие разказвам за любимата Италия и красивият цветен гоблен на Лигурия, наречен Чинкуе терре.
Ами за лАни толкоз
Новата година предстои....




19 коментара:

  1. МНОГО СЕ ГОРДЕЯ ЧЕ СИ МИ ДРУЖКА ! МНОГО СИ ДОБРА, А ИНТЕРВЮТО ТИ Е ТОЛКОВА ИСТИНСКО И ВСЕ ЕДНО ЧЕ СЕГА СИ ГОВОРИМЕ! БРАВО МАЦУРАНКА!

    ОтговорИзтриване
  2. Свилен Шарков10 януари 2019 г., 14:01 ч.

    Най-добрата! Аз, по това разбирам едни текстове, че са готини- чета ги на хората край мен, на глас. Кулинарният и пътеводител за Истанбул го преглъщах, направо. После по него, по него....до миди долма, наживо там!:-) И телешката опашка опитах, разбира се....Чудесна Пепеляшка! Броя за привилегия, приятелството ни във ФБ.

    ОтговорИзтриване
  3. Браво Мария! Впечатлена съм от твоето майсторско перо!

    ОтговорИзтриване
  4. Желая ти любов и привързаност!
    На добър път в твоята живописна приказка и през новата година
    и нека тя ти донесе успех за много години напред!
    Честита Нова Година!

    ОтговорИзтриване
  5. Анелия Стойновска10 януари 2019 г., 14:06 ч.

    Колоритна, ярка личност си ти, Мария! Честито, заслужена награда!

    ОтговорИзтриване
  6. Поздравления! Успешна 2019!

    ОтговорИзтриване
  7. Ирина Стойчева10 януари 2019 г., 14:07 ч.

    Колкото повече те чета, все повече те харесвам! Много свежо! Но тази рецепта с телешките опашки ми се видя толкова трудна, че отсега знам, че никога няма да понеча да я правя...

    ОтговорИзтриване
  8. Наташа Грънчарова10 януари 2019 г., 14:08 ч.

    Марайка , поздравления за творенията ти във всички сфери�� Напред и нагоре !!!

    ОтговорИзтриване
  9. Честита заслужена награда. Обичам да препрочитам шарените творби, ей така, за настроение.

    ОтговорИзтриване
  10. Честита награда! Напълно я заслужаваш ! Продължавай да пътуваш и пишеш прекрасните си пътеписи! Продължавай да твориш в кухнята, да споделяш оригиналните си творения, че и ние покрай теб да опитваме да направим нещо по-така дет се вика.
    Е, точно този ти пътепис за Чинкуе Тере е един от най-добрите ти (не, че другите са лоши) но този най-много ми допада, заради ситуациите описани с прекрасното ти чувството за хумор...Смяла съм се сама четейки го!

    ОтговорИзтриване
  11. Браво и честито! Периодично се чудя как се озова в онзи сметкаджийски институт и нашата стая?! За пореден път се убеждавам че си била за съвсем друго място. Но искрено и сърдечно те поздравявам че не спря да търсиш и си позволи да правиш това което те радва! И я виж колко други хора също радваш с това което правиш! Впечатляваща си!

    ОтговорИзтриване
  12. Райка Йорданова14 януари 2019 г., 14:50 ч.

    Напълно заслужено!Пътувай,дерзай,твори и ни показвай всички красоти в живота и в кухнята!

    ОтговорИзтриване
  13. Продължавай да вдъхновяваш!

    ОтговорИзтриване
  14. Йорданка Никова14 януари 2019 г., 14:53 ч.

    Браво! Честито! Няма да се излагаме ,я !!!

    ОтговорИзтриване
  15. Браво, Мария! Продължавай да ни радваш със своите Кулинарни пътешествия!

    ОтговорИзтриване
  16. Роси Христова14 януари 2019 г., 14:54 ч.

    Браво, чудесно беше това което ни сподели в блога си!����‍��

    ОтговорИзтриване
  17. Жана Стоянова14 януари 2019 г., 14:56 ч.

    Мария,не спирай да ни радваш с всичко цветно и вкусно, около теб!!!

    ОтговорИзтриване
  18. Скопосна си Пепеляшке, и най-много в словото! Такива ги къдриш и мъдриш, че колкото и да му е тегаво на човек в края на работната седмица, успяваш да го вдигнеш с настроение и сладка приказка.��

    ОтговорИзтриване