50 НЮАНСА МАРОКО, част 4 - TEA TIME в палатката на БЕДУИНИТЕ

долината на река Зиз

Обичам да колекционирам спомени -

цветни, широкоекранни, долби-стерео, живи спомени..... 

И понякога, винаги в точния момент, като на филмова лента, 
те оживяват някъде в съзнанието ми...

Понякога, изправят гръбнака ми в трудни моменти. 

Понякога  проветряват мислите ми.
Или  развяват косите ми. 

Понякога намокрят очите ми. 

Понякога усмихват душата ми.

 Понякога.....

Това пътуване в Мароко ми подари няколко изключително вълнуващи моменти. 
Искам да си ги консервирам, да си ги скътам на топло, на скришно местенце...
и да си ги ползвам понякога когато..... 

Този ден, а и следващите 3дни,от нашето пътешествие из Мароко беше наситен с толкова много емоции, нови срещи, вълнуващи преживявания, екзалтиращи гледки.... че в края на всеки от тези дни, имах чувството, че е минал не ден, а цяла седмица, изпъстрена с истински приключения.
 Тръгнахме от Фес, спряхме за малка почивка в луксозния курорт Ифран, високо в Атлас, наричан " мароканската Швейцария" и продължихме с прехода през Атласките планини, през Миделт, долината на река Зиз, Ерачидия, Ерфуд ...та чак до Мерзуга в пустинята Сахара.  

Изведнъж бусът ни спира ей така, в нищото....И нашият гид Абду ни казва, че ще пием чай в бедуинско семейство. Поглеждаме наоколо - сюрреалистичен пейзаж, с няколко пръснати палатки в камъняка и прахоляка.....Ама щом е рекъл - ще пием чай.....

Абду ни обясни разликата между бедуини и номади. По начина си на живот и двете племена са си чергари, местят си чергите от място на място, дет се вика...Бедуините обаче живеят в Атласките планини и поминъка им е овцевъдство, и местенето им е свързано с пашата на техните стада. Номадите обаче живеят в пустинята Сахара и са камилари, отглеждат камили и също се реят свободно из пустинята, търсейки най-подходящото място за животинките си. В пустинята посетихме и семейство номади. Сега обаче сме при бедуините....

Ей този стърчащ комин от палатката така го бях запомнила в съзнанието си, че колчем завалеше сняг тази зима и се сещах за тези бедуини - как аджеба се топлят в тая палатка, как гори тази печка и дими този комин, какво ядят, с какво са облечени....голям дерт ми бяха зимъска тия хорица! Защото по-мизерно обиталище не бях виждала в своя скромен 50-летен път. Няма вода, ток, хладилник...нищо! Стелеща се природа и дрипави палатки....Всяка от палатките обаче си имаше изглежда предназначение - спалня, хол, дневна, зала под открито небе.... 

това комай е спалнята

Тази палатка долу на снимката, голямата кафявата, беше залата за пиене на чай явно, и там бяхме посрещнати и ние. Като предварителната инспекция на ситуацията беше направена от една любопитна кокошка, която преброи чашите, надникна и подуши наоколо с човка, и щом се увери, че всичко е наред важно се оттегли.....вече бяхме добре дошли за чай! 

Явно, колкото и бедно да живее едно семейство, задължително притежава красив чайник, защото ментовият чай е емблемата на мароканското гостоприемство. Преди да стигнем тук, по нашият път от микробуса виждахме десетки млади жени, които влачеха на ръка или връз магаре големи туби с вода. Абду-то ни обясни, че те пренасят вода за ежедневни нужни от километри разстояние. Нашата домакиня беше домъкнала безценната течност от 4 км, за да ни почерпи с този чай. Сладкият  дъхав ментов чай моментално придоби леко горчив привкус.....

Може да живеят в палатка, но бедуинките тропат в нея с красиво къносани нозе:

Ей тая гледка обаче ме изуми окончателно...това са бедуински колбаси, или начина по който те съхраняват месото от закланите овце. Ей така висят парчета меса и черва, ужасно изглеждащи, и на тоя прът се сушат, или съхраняват, или гният, или каквото там гадно нещо им се случва. Малко са нещата за хапване на този свят, от които бих извърнала глава с погнуса, малко са храните на този широк свят, които не бих дръзнала да опитам.....ей тоз месен деликатес се извиси на първо място в класацията по гадост.

Нашият чаровен Абду с харема си от 11 женоря-европейки, плюс красива бедуинка, сервираща чай и сладко коте под масата, разбира се:

И прекрасната ни домакиня, момиче на 22, вече с две деца, като по-голямото, е на училище на 5 км пеша от тук. Зад нея е станът, на който тя ръчно тъче своите вълнени цветни приказки. Забравих името на момченцето, но те бяха толкова усмихнати, толкова мили, толкова се радваха на детските песнички, които просълзени изпяхме, детенцето пляскаше с ръце и очите му се смееха и грееха. 

Колко малко му трябва на човек  -  

една дума добра,
една песен, 

един поглед добър, 

една ласка,

 една усмивка,

 една шепа любов, 

един син ден, с пърхащи пеперуди във въздуха....

А възможно ли е  това  да се нарича щастие ??!! 

Миг, за който съм направила топла колибка в сърцето си 

и ще го помня завинаги......

Благодаря  на  Мария и  Павел Нанкови, 
на Абду,

и на  ADVENTURE CLUB - 

за прецизно направената богата  програма на това пътуване,

и за топлите спомени....

И две клипчета от този вълнуващ момент:

                                           

                                     

ZAIDA
Следващата ни спирка за кратка почивка беше в селцето Zaida. Разположено съвсем наблизо до палатките на бедуините, това малко селце се оказа пълно със заведения и още по-пълно с тажини....те къкреха навсякъде. Сигурно знаете, че готвенето в тези керамични конусовидни съдове, наречени тажини, е едно от най-здравословните, защото продуктите вътре се готвят от конденса, т.е. на пара.
Дали обаче нашите бедуински домакини идват тук на пазар, дали това момченце вижда тези пръскащи аромат наоколо тажини, дали пак се усмихват....Обсъждахме много пъти бедуините с моите съпътешественички. Явно  въпреки всичко това те са избрали своя начин на живот, познат им от поколения насам.....Но някак все още не можех да си помисля за хапване! Щеше да ми приседне.....

Hotel Kasbah Asmaa, Midelt
Поредната спирка, вече за питателен обяд. Изумително красивата порта на заведението ни посрещна широко отворена и приканваща, обстановката вътре в ресторанта беше като в приказките за Шехерезада, сервирането беше по марокански пищно, храната беше вкусна......но пред очите ми стоеше малкото бедуинче, мизерната палатка и май  нищо не ми се услади от този обяд!.

Долината на река ЗИЗ
Пейзажа постепенно  се превърна в лунен, каменист, в кафяво-розови  пастелни тонове.  Навлизахме в каменната пустиня. Още нещо, което научих този ден  - че пустинята бива каменна и пясъчна. А това е студената красота на долината на река Зиз, чийто води, бликащи от Висок Атлас, се отклоняват за напояване на зелените и удивително красиви палмови горички-оазиси, а и за битови нужди. Изглежда малка, но все пак това е пустиня и всяка капка вода е живителна.....а и долината е драматичен резултат от силата на реката, която си е извоювала лъкатущещо корито сред розовите атласки възвишения. 

А ние с нашия бус, пътувайки през каменната, бавно и сигурно се приближаваме към пясъчната пустиня и крайната ни спирка за деня Мерзуга - вратата към пустинята Сахара. 

Но, за това - в следващия пътепис!

Още пътеписи за МАРОКО:

50 НЮАНСА МАРОКО - част 1 /Рабат, Асила,Танжер,Тетуан/

ШЕФШАУЕН - Да се изгубиш във френетично синия лабиринт на Мароко

50 НЮАНСА МАРОКО, част 3 - Фес, Волубилис, Мулай-Идрис, Мекнес, Nyala el Oudaia .......

Пищната мароканска кухня