САНТОРИНИ - приказна магия в бяло и синьо ....

клик върху снимката за по-висока резолюция

Да си призная, последно време голям глад ме е налегнал....
ама голям глад ви казвам!

 Но не някакъв обикновен глад към храна, не-ее, 
то аз този си го имам бая отдавна....

а и лесно бих могла да се справя с него!

Говоря ви за неистов глад към приключения,

глад за скитане по  света и у нас,

глад някакъв към непознатото,
глад някакъв номадски....

Ей такъв гаден непосилен глад имах и към остров Санторини....

Ще кажете.. Е, айде холан, какво толкоз, остров -  една самотна скала накисната във водата!
А и навсякъде едно и също  - " хора, къщи, салтанати...", както го е рекъл Алеко Константинов....

Да, ама не...Санторини ме привличаше, като магнит!

 И е имало защо...

Сега съм заситена откъм Санторини.

Насладих се на фотогеничните бели къщи, накацали по стръмните вулканични склонове на острова.

Наситих се на сините църковни куполи, емблематични за Цикладите.

Погълнах цялата красота на божествените Бугенвелии.

Отпих от уникалното островно вино VINSANTO.

Наквасих се в сините води на морето.

Облизах се,
 и се усмихнах на живота........!

Още с пристигането си на остров Санторини, изпращам SMS на благоверния,

да не се кахъри за мен, защото аз си прекарвам екстра...

Съпругът ми не харесва Гърция и гърците,

 и като не успях да го кандардисам, тръгнах сама......

Събщението  ми гласи: 

"Слънчева прегръдка от Санторини - приказка в бяло и синьо!"

 Получавам светкавичен отговор:

" Облачна прегръдка от София -  сиво и сиво." 

Така се смях от сърце...много ми е готин той!

Затова и не се колебах за заглавието на този пост, 

макар че ако трябва да съм точна,

 приказката  е в бяло, 

със синьо  и   цикламено за цвят!.......

Емблемата на Цикладската архитектура - съчетанието на снежно белите къщурки или параклиси, с ярко сини куполи, дървени капаци, грънци....Няма исполини от тухли, алуминий  и стъкло, няма грандиозни църкви, всичко е простичко и семпло, но така докосва сърцето.....И като се добави и цикламеното на Бугенвелиите....просто разкош! А това искрящо синьо винаги ме е привличало, дали защото тюркоазът е зодиакалния ми камък, дали защото си падам малко циганска душа или защото луд на шарено се радва....дори у дома в хола си направих огромна синя камина, която мъжа ми не харесва, но пък мен ме  кефи максимално.Така че, остров Санторини ме захласна с "моите" цветове и просто не можех да му се нарадвам! Направо пощръклях да се кефя на тез бугенвелии в циклама и лила, 

разстлали се  нереално красиви по фасади и улици......

Санторини  /или Тира, на гръцки  Σαντορίνη или Θήρα / е най-големият остров от групата на Цикладите в Егейско море. Той се е образувал при един рядък и катастрофален  природен феномен.

 През 1400 г. пр.н.е.  вулкан експлодирал с такава мощ, че централната част на Санторини, тогава имащ форма на кръг, литнала във въздуха. На нейно място се образувал огромен кратер или така наречената  калдера, който се запълнил с морска вода. Във въздуха били вдигнати 100 куб. км. скали. Следи от чудовищната експлозия са открити чак в Египет и по крайбрежието на Средиземно море. И днес на малкия остров Неа Камени, който се намира в калдерата, има активен вулканичен кратер, за който също ще ви разкажа, но друг път.... Историците смятат, че изригването на вулкана е причината за изчезването на критско-минойската цивилизация. Счита се, че това е една от възможните теории на легендата за Атлантида. 

Поради географската морфология и вулканичен произход, в източната  част на Санторини, който след вулкана е придобил форма на полумесец, се простират обширни плажове с черен, червен пясък или дребни и на места не много дребни  камъни, и с множество китни хотели.. В западната си част обаче, са луксозните хотели - пещери в самите вулканични и стръмни  скали, с невероятен изглед към калдерата.

Това  е персоналната ми кукленска  тераска, точно в моите цветове, 

и хотелчето в селцето Камари, което беше на самия плаж с чудни изгреви:

Прочетете

ТУК - 

Изгреви и залези на остров САНТОРИНИ

Фира̀ (на гръцки: Φηρά) или Тира, е главен град и нещо като столица на Санторини с население малко над 2000 жители. Всъщност целият остров има около 13 х.жители в около десетина села. Тира е построен по ръба на вулканичната калдера, както и всички селища в западната част на острова. Това гарантира прекрасни пейзажи и природни картини.

В Тира има две пристанища - старо и ново. На новото акостират големите фериботи , с какъвто пристигнах и аз от Пирея .

 От тук тръгват и малки корабчета за разходка до близките островчета в калдерата. На старото пристанище с малки лодки от големите круизни кораби, или с корабчета,  пристигат  орди туристи, които трябва да се изкачат по отвесно стръмните 360 стъпала с 300 м. денивелация, нагоре към криволичещите калдъръмени улички.

Това става по 3 начина:
- пеша под лъчите на яркото слънце, ако ви стиска,
- на магарета, тукашната атракция, които се движат на цели кервани нагоре и преживяването е с доста голям адреналин,
- с лифт, за който обаче се извива грандиозна опашка.

За мен Тира не представляваше голям интерес. Но от там започва една дълга живописна пътека, по  която се стига до прелестните селца Фиростефани и Имеровигли.

 Е, те са просто уникално красиви. Разбира се, че има градски автобуси, които минават точно на 20 минути и които те оставят до всяко село на острова, и са супер комфортни и луксозни, с цена на билетчето 1.60 евро. Обаче такива разходки не са ми на сърце....А и нали съм луд добитък, неподлежащ на дресиране, реших че трябва да обиколя  пеша каквото е възможно, така че  обиколих и трите селища - Тира, Фиростефани и Имеровигли .....Но и това не ми стигна, та непрекъснато се спусках и катерех по невероятно красиви пътечки, стъпала, малки улички с разкошни хотели и тераси към калдерата....много уморително занимание , но успях да попия цялата красота на крайбрежието и  точно в това беше големия кеф. А  и  за човек губил се нееднократно по Бг планинските чукари си  е направо детска игра. А  това лутане нагоре-надолу беше осъществимо, защото много от хотелите вече бяха затворили /бях там в средата на октомври/, но няма нито аларми, нито  катинари, нито охрана, нито зли кучета..всичко си е оставено нагласено и накипрено за Негово Величество Туриста. И собствено за мен....А по калдъръмената живописна  пътека почти нямаше жива душа - и тя персонално за мен!

Мисля, че ви дължа едно пояснение...почвата на острова е особена и съставена от вулканични прах и пепел, затова много от къщите са вкопани като хоризонтални  пещери в скалистия бряг. Сега тези пещери са безбожно скъпи и повечето са  превърнати в супер луксозни хотели. Обаче тези хоризонтални пещери са да речем на 3-4-5 реда. И покрива на най-долната се явява терасата на по-горната. А покрива на най-най-горната къща, която е вече до самия калдъръмен път, се украсява с грънци, стари лодки, църковни куполи, цветя.....Схванахте ли схемата?

Тук се стичат и тълпи младоженци, някои за да  сключват брак на острова, а други идват на меден месец. Има си и хотел по темата:

Много ми отива  колорита на Санторини, нали?

Ей ме тук във вихъра си, препускайки по сокаците:

Тези сладури са май по-умни от мен......

курдисали са се на високото и си наблюдават кротко,

 а аз търча кат луда калинка нагоре-надолу по калдъръма....

Ама не зависи от мен, пусти глад за приключения -  той е виновен...!!

Още за Санторини:

САНТОРИНИ - слънце, вино и море......

Изгреви и залези на остров САНТОРИНИ

ГРЪЦКА СЕЛСКА САЛАТА / Χωριάτικη σαλάτα / С РЪЖЕНИ СУХАРИ от остров Санторини