ШПРИЦ / Spritz/ коктейл, гондоли и ВЕНЕЦИЯ

ШПРИЦ /Spritz/ -

коктейл пенлив, бъбрив, искрящ и газиран,

като палавият живот във Венеция...... .

Защото този коктейл е "роден" във Венеция, във времето когато тя е била част от Австрийската империя. Легендата разказва, че на австрийските войници им идвало малко нанагорно да сърбат бяло вино по цял ден, като италианците, и затова започнали да го разреждат с газирана вода. После се стигнало до прибавянето  и на портокалов ликьор за вкус, и така се родил емблематичния за Северна Италия коктейл.

Макар че има различни разновидности, най-популярен си остава шприцът на основата на портокалов ликьор Аперол, пенливо сухо вино Просеко /или шампанско/ и газирана вода. Виждала съм, че на някои места го правят с нормално бяло вино, само да е сухо. Aperol е италиански аперитив, произвеждан  от дружеството Barbieri от  1919 г. насам, със седалище в Падуа. Съставките му са  горчив портокал, тинтява, ревен, и хинин.  Шприц се прави и с   Campari bitter,  Cynar, Martini или Select. Но...класиката си е с Аперол.

Ето и нещо, като рецепта:

3 части Просеко

2 части Аперол

1 част газирана вода или на вкус

лед

резен портокал

В чаша, която може да бъде водна или винена, се слагат 2-3 бучки лед. После се изсипва в този ред ликьора, пенливото вино и накрая газираната вода. Сервира се с резенче портокал. Обичайно, тъй като е аперитив, който да ни настрои за предстоящото хапване,  се поднася и с леки закуски- брускети, хапки или най-често чипс. У дома  -  гризини с прошуто ди Парма:

В Северна Италия се сервира навсякъде и се пие повсеместно. Понякога си мисля, че за италианците е нещо като заместител на вода..наблюдавала съм ги на много места, как пътьом минават и изпиват по едно бързо на крак.Така ли било, викам си аз, и като едно велико пианде отпочнах и аз едно велико наливане със Шприц, по италиански тертип...колчем  съм на техните географски ширини. Така ни допада, че си го правим  вече и у дома, и си го ло-о-о-очим  тези дни в жегите.... направо си е култова напитка за горещините /е, не че не го сърбаме и по пистите зимата, де!/ !

И понеже стана въпрос за Венеция, я да пусна и малко снимчици с невероятните сгради по Гранд канале, та може някои от вас с по-развинтено въображение, направо да се почувства на Италианска земя..или по-скоро по Италианска вода, на кой както му харесва!

Пък и отдавна ви бях обещала тази разходка, затова курдисвайте се в гондолите........

Особено място е Венеция -

с тази вода, която непрекъснато променя цвета си и проблясва
в синьо и сиво-черно,

в резедаво и мораво,
и която като че ли нашепва истории....

Нарекох в предишната си публикация

ВЕНЕЦИЯ - световна работилница за романтика.../прочетете тук/

но тя е и град на изпепеляващи любови и еднодневни връзки,

град на греха и порока, град на илюзии, блянове и демони,

град на грандиозно величие и падение,

град на отражения и огледала,

град на маски и химери,

град на камбани, площади и гълъби!

Град, който трудно може да се разкаже и който всеки трябва да почувства по своему!

Град, в който всеки трябва да открие сам своята Венеция!

Да се изгубим  в крехките лабиринти от канали и мостчета на Венеция -

за нас със съпруга ми, това бе най-очарователното преживяване....

Случваше ни се често и всеки път, лутайки се,

откривахме някоя невероятна Венецианска потайност....
 този "надменен" град показва само своята прелест за туристите!

И затова зарязахме картите и просто се отдадохме на случайността.....

в копнеж към неизвестното!

Може би една от най-интересните публични сгради за мен беше Дворецът на дожите - ето го отвън:

и вътре:

 Площад Сан Марко с базиликата Св.Марко, едно  истинско бижу.....

"Нереална, фантастична, тържествена, напълно невероятна" -Чарлс Дикенс

Тези невероятни сгради по Гранд канале, са си нещо като парад на Италианската архитектура в разнообразните й стилове - византийски, ренесансов, барок, готика, ар-нуво. Често сградите биват шикозна смесица от стилове, но във Венецианската лагуна всичко е позволено.....  

Ей в това заведение точно срещу моста Риалто, на самия канал, изпихме с благоверния  първия си Шприц от голямото Венецианско наливане с този коктейл:

Музеят Гугенхайм - освен изкуство, тук има и ма-а-алко зеленинка, иначе рядко явление ....

Срещат се и доста чудатости, всъщност самата Венеция за мен си е една ненадмината  чудатост....:

Изгубвайки се за пореден път, попаднахме на площад с величествена сграда и решихме, че трябва да влезем и в нея-оказа се обаче, че това е огромната градска  болница...Поредната странност  - болните ги карат тук с линейка-гондола, ето като тази:

Тук хората живеели до дълбоки старини, но все пак...срещу болницата се намира островът Сен Мишел, който пък е Венецианското гробище. Минахме покрай него с корабче, има си специални траурни гондоли и път, по който минават процесиите, и статуи на светци още във водата пред входа за острова....Абе, да ви кажа - за човек, като мен, сраснал се със  сушата, всичко това  беше невероятно странно и интересно, и необичайно.... Оказа се, че имат и остров-кучешки приют! / бате Бойко да се замисли сериозно  дали да не сложи още една отрязана лента в колекцията си, ама пусто не ни се намират хартисали островчета.../. А тук си имат  и цял остров-психиатрична клиника...Имат си остров, на който се отглеждат най-вкусните плодове и зеленчуци..Остров със старчески дом.....сигурно хич няма да е лошо! И по-големите и известните :
*остров Мурано- на стъклото:

*остров Бурано - на дантелата,
*остров Лидо - на плажовете и филмовите звезди...
Дал бог 120 острови, да се чудят как да ги употребяват по предназначение.......
Този пък е островът Сан Джорджо Маджоре, който се намира точно срещу площада Сан Марко. Тук царствено се извисява църквата Св.Георги Големи  - един от най-великите  шедьоври на емблематичния архитект Андреа Паладио:

Сигурно баялдисахте от толкова много разходка, затова бегом в кухнята да си приготвите едно коктейлче и да ви е на-здраве!