КИАНТИ /CHIANTI/ - вино, финокиона и сопрасата в сърцето на ТОСКАНА

Тръгваме от "мократа" Флоренция  към Кианти. И още с потеглянето ни,  времето спря да се чумери ....чудесно!

Пътуваме към една винарна с хотелска част, каквато имат повечето от замъците и винарните в Тоскана, и където са  следващите ни нощувки. Отклонихме се от магистралата и  като отпочнаха едни завои в едни гори  Телилейски, замая ми се главата чак...волана свършва, завоя - не, дет се вика...! И мъжа ми роптае, къде в тоя гингирлик ще спим бе жена...то и аз се притесних....е, разгеле, по едно време се откриха хълмовете на красивата Тоскана, грешка няма  - тя оная неговата "умна" машинария, наречена GPS пак ни е прекарала по най-забутания и забравен от всички път!

 Е, а като слязохме от колата в "нашата"  винарна VILLA BUONASERA - и като се  разнесе  един свеж въздух, един аромат на билки...И  като видяхме и "нашия" апартамент колко е разкошен и една бутилка Chianti Classico  как ни намига  гостоприемно на масата за уелкъм дринк, ама казвам ви, направо душата  ми запя италиански канцонети от кеф ......!

 Ние сме   в Кианти - самото сърце на Тоскана!

Известният по цял свят лозаро-винарски регион Кианти е в центъра на  област Тоскана и  се простира между Флоренция и Сиена. Из цялата област са полегнали  заоблени  нежни хълмове с лозови или маслинови насаждения, като на върха на хълма  се извисява  къща, вила, замък....обичайно от камък.

 Много красив и вдъхновяващ пейзаж.....макар че природата не се беше събудила още и не беше в пълната си прелест. Което идва да рече, че ще трябва пак да се дотътрим тъдява в друг сезон......например за есенния фестивал на виното!

Регион Кианти е известен освен със своето прекрасно вино, също и с маслиновите си насаждения и добивания от тях висококачествен зехтин, с виното от стафиди Vinsanto, с  производство на типични за района  колбаси и сиренаq а из горите има  трюфели - бели и черни, и много дивеч.
Най-масовото вино е  Chianti Classico. За да се запази името Chianti ,  виното трябва да е произведено с поне  80%  грозде Sangiovese.  Класификацията на виното в Кианти е една огромна наука - различават се по вкус, по флорален аромат, по послевкус на небцето, по престой в барелите,  но всички те имат уникални характеристики и ние се постарахме да опитаме различни видове.   Classico е по-младо вино. Ако е повече отлежало е вече Chianti Rizerva.

 Производството на Кианти класико се осъществява под надзора на  Consorzio del Vino Chianti Classico , обединение на произодителите на Кианти класико, чийто култов печат  е с черен петел.

Затова и препратки към петела има навсякъде :

Най-близкото селище до нашата винарна  е град  GREVE IN CHIANTI  -" входната врата" на регион Кианти.

Градчето е  на 15-20 минути  от нашата  винарна с кола по шосе, криволичещо живописно покрай лозови и маслинови масиви и каменни къщи.. Много китно и подредено градче, с около 14 хил. жители. В Италия съм забелязала, че където и да попаднеш, дори в най-забравеното от бога и забутано село, пак цари съвършен унисон с природата и традициите, пак властва красота и чистота, пак се извисява величествено малка макар църквичка, пак дърветата и цветята са в разкошна подредба, пак всичко е така дизайнерски барнато във всеки детайл - ще речеш, че са знаели че пристигам и са се постарали точно за мен.....това винаги ме е изумявало! Та и това градче - китно и спокойно, приканващо те....затова и  спирахме тук около 3-4 пъти, минавайки покрай него на път за Сиена и Сан Джеминяно или просто за кратка разходка......

И тук - типичен италиански тертип, голяма пиаца /демек площад/, с триъгълна  форма и няколко средновековни сгради, и  нео-ренесансова църква Santa Croce :

Има музей на виното с дегустации на вина, но за жалост  ние не успяхме да го посетим...... но пък откъм дегустации се постарахме....Извън града има средновековен замък -   Montefioralle .
     

Тук открихме и най-невероятния магазин за месо и колбаси  Antica macelleria Falorni, истински разкош -  после се оказа, че този магазин е един от най-старите  и най-известни в цялата страна.

 Ей, направо си поостанах поне час вътре, нали съм едно любопитно магаре - да видя всичко, да си купя и опитам от /почти-за жалост/ всичко....

Тези географски ширини са известни  с производството на колбаси от диви прасета /cinghiale/ - прошуто, салами, наденички, сопрасата, филета ...от диво прасе.

 Сопрасата /soprassata/ - това е нещо подобно на нашата пача, подобно защото в сопрасатата няма  нокти и копита, както е в нашата пача. .....тук я приготвят и от питомно, и от диво прасе.

И любимата ми  Финокиона  /Finocchiona/ - това е колбас със семена на финокио /резене/, което му дава страхотен анасонов аромат /снимката е от сайта на магазина/:

 Следващата Тосканска  кулинарна  разкошотия е Porchetta - това е обезкостено печено малко прасенце, във форма на руло и  пълнено с билки и чесън, просто  вълшебно....

И емблематичния Флорентински стек:

И обичайното  за Тоскана  сирене от овче мляко  Marzolino, събрат на  Пекорино-то.

Имахме много комичен случай! Прибираме се от Сан Джеминяно надвечер, уморени сме, минавайки през Греве ин Кианти, си купуваме забележителна колекция от различни видове колбаси от всякакви прасета - диви, питомни, каквито дал господ....И само чакаме да се дотътрим в нашето апартаментче и да му седнем на чудна дегустацийка на тез колбаси и вино от нашата винарна....нали  спим при винопроизводители, вино бол...

Обаче пристигаме на нашия баир, в целия имот няма никой, рецепцията заключена, няма ги наште хора, т. е. вино - йок...а сме наредили една софра с мезета, дето ще е грехота да  ги преглътнем без капка вино, направо ще изхабим готиния мезелък....А нашия апартамент е точно зад винарската изба, където има магазинче и салон за дегустация...и там вратата отворена, виното си седи курдисано по рафотове и кашони. А ние си нямаме една бутилчица дори....Мъжа ми вика, давай ще палим колата и ще отидем до съседния баир и ще си купим от тях вино - то нали тук е баир до баира, винарна до винарна....Ей го на, комшийския  баир:

Абе мислихме, чудихме се - как да ходим да дирим дивото, като до нас има стотици литри вино...обикаляме кат котараци около магазинчето, и накрая  взехме следното решение - вземаме си една бутилка и оставяме бележка - сори, ама много сори, но бла-бла-бла...аман-заман,  ще си платим виното томороу морнинг! Влизам аз, вземам бутилката, абе да ви кажа не смея да изляза с нея - абе както и да го погледнеш си е нещо като кражба, ама  с бележка....излизах, влизах, ама пък от друга страна що са го оставили отключено туй свещено място....накрая поех дълбоко въздух, в мен  надделя чревоугодника... и оставих бележката, грабнах бутилката и дим да ме няма....Ей, най-вкусното вино в живота ми!.....

На сутринта разказваме на собственика, а той се смее - ама разбира се, ама плийййз,  ама но проблем, ние сме винаги уелкъм да си вземем вино, нали за това е оставил отворено....боже, пък аз се притесних, че ще ме арестуват и ще ме тикнат в някоя италиано тъмница да гния до живот! Сетих се за оня виц, дето интернешънъл компания играела белот, пък англичанина казал на нашенеца, че си имат доверие, защото са джентълмени.....и на нашенеца кат му тръгнали едни карти! Представям си у нас така някой да си остави гости в хотела и отворена винарска изба, леле-мале....ще има опиянени трупове на джентълмени да се въргалят сабале!

Първото цъфнало дръвче, което видях беше в двора на нашето винено шато. Завързах си мартеничките, и като че ли оставих  и малко парченце от сърцето си на това място......сред лозовите масиви и хълмове на Кианти.