ПУСТА МЛАДОСТ, МАЛЕ, ПУСТА МЛАДОСТ.....и ПЕЧЕНО БУТЧЕ ОТ МАЛКО ПРАСЕ ВЪРХУ КИСЕЛО ЗЕЛЕ С ОРИЗ

Малък провинциален град....
Още по-малък град......
град, в който аз съм родена,
град, който за мнозина  навярно е скучен,
град, в  който няма какво да се случи, 
град, в който дори няма в кого да се влюбиш....
Друг кадър......
Младо момиче - момичето е красиво и голо....и много младо. 
Чува се шум от течаща вода. И сега вече разбираме, че действието се случва в банята, водата пръска от душа. Но...само няколко капки опръскват голото женско тяло, защото  водата от душа пада върху друг...олеле, /изненада!/ това е едно заклано прасе, истинско прасе, мъртво прасе с малки до средни размери..
Неее, това не е филм на Костурица, музикално оформен от Горан Брегович. Неееее.........
Това съм аз в далечните години на моята младост. Аз съм на около 22, прибрала съм се в моя роден град от столицата за Нова година, за да празнувам с голяма група приятели-съграждани. Разпределяме си кулинарните задачи, а аз хем най-млада и аджамия, хем пък ми се падна да овкуся  едно  прасенце, да го курдисам в една голяма тава , и после дружно да го занесем в градската фурна за печене. Та затова аз съм под душа с това прасе.....мислих, мислих как да го измия, на мивката не става - голямо е, и реших да го измия под душа, ама за да не се намокря, реших и аз да съм гола.....Къпя го аз прасето и нещо си мърмънисвам, демек общуваме си!.....Ох, баня, ооох, кеф! 
А по навик / от студентските общежития, които обитавах по онова време!/ съм ударила ключа на вратата. Хубавоооо, ама в тоз момент се връща майка ми - ни лук яла, ни лук мирисала, ни за прасе чувАла...... Нооооо чува шума от течащия душ в банята, чува също че  говоря нещо, на някой, на кой....о, ужас...какъв ти тук ужас, нещо се случва нередно в тази баня! И вратата заключена греховно.....Мама гълчи нещо на вратата, гълчи, гълчи......а аз откровено отговарям: 
- Абе къпя тук едно прасе.
 - Абе как  прасе бе....? - милата ми майчица е обезумяла от ужас, аз в банята с прасе, а то е знайно че прасето често се идентифицира с мъжЪТ.....тя ми вика отвори, аз й казвам абе не мога сега тъкмо съм го изкъпала прасето.....и така се получи един грамадански конфуз. На мен в банята си ми беше купон с прасето под душа, обаче пред банята....напражението направо можеше да се реже с голям касапски нож на тлъсти свински пържоли....
Еееех, а след това така се смяхме с мама, после и цялата ми компания се заливаше от смях, като им  изиграх  етюда с прасешката баня!....
Всъщност то това прасенце нямало нужда от баня, разбира се! То си е   било опърлено, чистичко, просто е трябвало само да го осоля, пиперосам иии в тавата, то така дет се вика съм му измила опушения, див аромат, ама 

пуста младост  мале, 

пуста младост....

пуста младост, мале, не се стига!

От тогава много вода изтече, много прасенца овкусих, изпекох и изядох с приятели....Но никога повече не ми се удаде случай да "танцувам" под душа с прасе! 

мила прасешка картинка в моя роден град

Цяло прасе няма да има в рецептата, а само бутче от едно малко по-едричко прасенце, изпечено в тавата с кисело зеле и ориз. За мен тази зимна комбинация е страшно апетитна, защото киселото зеле овкусява по неповторим начин ориза, който пък дава плътност на гозбата. А като се прибавят и ароматите от топящото се вътре в тавата месо.....наливаме само виното и нападаме!

ПЕЧЕНО БУТЧЕ ОТ МАЛКО ПРАСЕ ВЪРХУ КИСЕЛО ЗЕЛЕ С ОРИЗ

Необходими са ни:

едно бутче, около 3 кг

1 средна кисела зелка

1/2 ч.чаша ориз

половин стрък праз

щипка риган

черен пипер

червен пипер

Работата е супер простичка. Нарязвам кожичката на бутчето шахматно, за да се запече по-добре. Хубаво го натривам с черен и червен пипер. Поставям го в голяма тава. Около него прибавям ситно нарязаните зеле и праз, наръсвам с риган, червен и черен пипер.
!!! Аз сол не слагам - за нашият вкус е достатъчна тази от зелето.
!!! Течност в тавата също не слагам, и зелето и месото пускат сокове, които после са достатъчни да се свари ориза. Ако сипвайки ориза, прецените, че течността ще е малко, прибавете съвсем малко количество зелев сок.

Съвсем накрая на готвенето, прибавям ориза и го разбърквам в зелето.
Най- добре да се пече 2-3 часа на 150 градуса, в запечатана с фолио тава или съд с капак. Оставям хубаво да се препече гозбата,  до апетитно златисто.
И сервирам на софрата, в компанията на верни приятели и руйно вино!
Да ви е сладко!